Решение № 24 от 21.2.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 205/2023 г.

Производството е по глава XXI от НПК. Обжалва се присъда №77/01.12.2021г., постановена по НОХД №587/2020г. по описа на ОС – Пловдив в осъдителната й част, с която:

• Подсъдимият Е. М. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1 пр. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 40 000 лв., като е признат за невинен в това да е направил опит да разпространи на Г. А. И., Л. Я. Д., С. А. М. и В. М. В. високорискови наркотични вещества в особено големи размери, да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, както и да е извършил престъплението в съучастие с Г. П. К., поради което и на основание чл.304 от Н ПК е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е о пределен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, от което на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето на задържане на подсъдимия по ЗМВР и НПК;

• Подсъдимият Л. Я. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 17, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е извършил опит да придобие и държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери, както и да е извършил престъплението в съучастие и с подсъдимия В. М. В., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е о пределен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, от което на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато предварителното задържане на подс. Д. по ЗМВР и НПК;

• Подсъдимият С. А. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал.1 пр.1, вр. чл. 17 ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е извършил опит да придобие и държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери и при условията на опасен рецидив, да е извършил престъплението в съучастие и с подсъдимия В. М. В., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС е о пределен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, от което на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато предварителното задържане на подс. М. по ЗМВР и НПК;

• Подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал.1 пр.1, вр. чл. 17 ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е извършил опит да придобие високорискови наркотични вещества в особено големи размери, както и за това да е извършил престъплението в съучастие и с подсъдимия В. М. В., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК из пълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднат периода на задържане на подс. И. по ЗМВР и НПК.

• Подсъдимите Г. П. К. и В. М. В. са признати за невинни и на основание чл.304 от НПК са оправдани изцяло по предявените им обвинения за извършени престъпления, както следва: по чл.354а ал.2, изр.2 пр.3 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. чл.26 ал.1, във вр.с чл.20 ал.4 във вр.с ал.1 от НК – за К. и по чл.354а ал.2, изр.2 пр.3 във вр.с ал.1, пр.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1, вр.чл.18 от НК – за В.. Съдът се е разпоредил относно приложените по делото веществени доказателства и направените по делото разноски, които е възложил в тежест на признатите за виновни подсъдими Е. Ж., Л. Д., А. М. и Г. И.. Срещу присъдата, в осъдителната й част, са депозирани жалби от адв. С. К.- защитник на подс. Е. Ж., от подс. Л. Д. чрез защитника адв. С. С., от адв. Г. К.- защитник на подс. С. М. и от адв. З. В.- защитник на подс. Г. И.. В жалбите са наведени идентични оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството пред първостепенния съд, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, явна несправедливост на наложените наказания. Всеки от обжалващите съдебния акт иска присъдата да се отмени и да се постанови нова, изцяло оправдателна за съответния подсъдим присъда. В условията на алтернативност в жалбата на адв. К. е отправено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Чрез адв. С. е депозирано допълнение към въззивната жалба на подс. Д., в което се излагат доводи и за липса на съставомерни факти в обвинителния акт относно действията, с които е осъществено престъплението, както и липса на убедителни правни съображения в тази насока в мотивите на обжалваната присъда. Отново е формулирано искане за цялостно оправдаване на Д.. Присъдата в оправдателната част не е протестирана от прокурора, нито се обжалва от подсъдимите и защитниците им относно основанията за оправдаване.

В пренията пред настоящия съд представителят на АП-Пловдив изрази становище, че присъдата е обоснована, законосъобразна, постановена при отсъствие на съществени процесуални нарушения и следва да бъде потвърдена. Счита, че фактическата обстановка е правилно възприета, в съответствие с изводимото от наличните по делото доказателства.

Твърдението на подс. Ж., че не е знаел какво са намерените в у правлявания от него автомобил вещества, оставени са му за съхранение от непознато му лице, оценява като наивни и нелогични. Намира, че въпреки наличието на „оговор“ в депозираните от подс. И. обяснения, то те, не самостоятелно, а преценени наред с останалата доказателствена съвкупност, формират извод за доказаност на обвинението. Счита, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, съответна на събраните доказателства и пледира да бъде потвърдена.

Адв. К.- защитник на подс. Ж., поддържа въззивната жалба. Счита, че в показанията на подс. И. е налице „ оговор“, коментиран и в отменителното решение на ВКС. Изразява становище, че показанията на разпитаните като свидетели-полицейски служители съдържат препредаване на информация, придобита чрез оперативни способи и не могат да служат като източник на доказателства за обосноваване на виновността на подсъдимите. Твърди отсъствието на доказателства, извън депозираните такива при условията на „оговор“, които да подкрепят обвинителната теза. Конкретно за подс. Ж. сочи липсата на каквото и да е доказателство да е знаел, че веществото, което „разнасял“ в колата си, е наркотично. Счита за неопровергани обясненията на този подсъдим, че на паркинг в Северна България някакъв турчин го помолил да вземе едни пакети с уговорката след месец, когато се връща, да си ги получи обратно, а с подс. И. подс. Ж. е разговарял единствено за незабранени за държане вещества. Наблюдаващите срещата между двамата подсъдими полицейски служители, разпитани като свидетели по делото, не са имали никакви възприятия относно същността на провеждания разговор. Обвинението не е доказано с никакви конкретни, преки, ясни доказателства за това, че някой от подсъдимите е извършил престъпление, а фактът, че е намерено наркотично вещество в автомобила, управляван от Ж., не формира извод за извършено престъпление, тъй като отсъства субективният елемент- съзнанието, че е приел, държи и превозва забранено от закона вещество. Поддържа искането присъдата на ОС - Пловдив да бъде отменена, а подс. Ж.- оправдан изцяло, както и алтернативното искане- делото да бъде върнато за ново разглеждане на компетентния окръжен съд.

Към изразеното от защитника се присъединява изцяло и подс. Ж., който и в последната си дума отправя искане да бъде оправдан.

Адв. С.- защитник на подс. Д. също поддържа въззивната жалба с изложените в нея аргументи и отправеното искане за постановяване на нова, изцяло оправдателна присъда. Иззетите от подсъдимия парични средства намира за подлежащи на връщане.

Подс. Д. се съгласява със заявеното от защитника му, а в последната си дума пледира невинен.

Адв. К.- защитник на подс. М., изразява становище, че в проведеното по делото съдебно следствие- и пред първостепенния, и пред настоящия съд, не са събрани доказателства, които да установяват различна фактическа установеност от тази, при която касационният съд е върнал делото за ново разглеждане. За този подсъдим наличните доказателства се свеждат до обясненията на друг подсъдим, при които е налице единствено и само „оговор“. Отсъстват други доказателства, които да установяват негова съпричастност към престъплението, за което той е осъден. Поддържа искането за отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част и постановяване на нова присъда, с която подс. М. да бъде признат изцяло за невиновен и оправдан.

Подсъдимият М. подкрепя казаното от защитника. В последната си дума отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

Адв. В.- защитник на подс. И., също поддържа въззивната жалба.

Изразява становище, че по делото са налице само косвени доказателства, които в съвкупност не подкрепят убедително нито възведеното с ОА обвинение, нито приетата от първостепенния съд фактическа установеност на извършеното. Намира обвинителната теза за недоказана, с оглед възведеното обвинение инкриминираните действия на този подсъдим да са леализирани и при влизането на подс. И. в автомобила на подс. В. и опитвайки се с него да постигне договорка за придобиване и разпространение на наркотично вещество. Намира, че оправдавайки изцяло подс. В., първостепенният съд е намерил, че той не е могъл по какъвто и да е начин да съдейства на подс. И. за сключване на сделка с наркотично вещество. Счита за неясна волята на контролирания съд за основен подлежащ на доказване факт по делото- в какво се изразява приготовлението към придобиване и разпространение на наркотични вещества, за което подс. И. е осъден. Той не е могъл да проведе никакъв разговор с подс. В., а дори да е имал намерение да сключва някаква сделка относно наркотично вещество, от значение е, че е напуснал автомобила му, малко след това е бил задържан от органите на полицията и няма как да е извършил приготовление. Иска постановяване на присъда, изцяло оправдателна за подс. И.. Същото становище изразява в предоставената му възможност за лична защита, и в последната си дума и самият подсъдим.

Адв.П.- защитник на подс. К., намира за правилно приетото от окръжния съд отсъствие на доказателства за извършено престъпление от този подсъдим и пледира за потвърждаване на на оправдателната присъда. Същото становище изразява и подс. К.. Идентично е виждането на подс. В. и защитника му- адв. К. за постановената спрямо първия оправдателна присъда. Считат, че съдебният акт е законосъобразен и правилен и не случайно не е бил протестиран от ОП - Пловдив.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните намери, че:

Жалбите са допустими. Депозирани са от страни в процеса, активно легитимирани да атакуват постановения съдебен акт. Подадени са в предвидения за това срок.

Разгледани по същество, жалбите са частично основателни.

І. По наведените от адв. К. и адв. С. доводи за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, повеляващи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив.

Настоящият състав намира за необходимо да се произнесе на първо място относно наличието на релевираното основание по чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК- нарушено право на защита на подсъдимите, поради отсъствие в ОА на дължимите факти, позволяващи им да разберат фактическото обвинение и да изгродят защитата си- според адв. С. и липса на мотиви- според адв. К.. Само констатация за отсъствието на съществени процесуални нарушения предпоставя коректното разрешаване на въпроса за правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наказанието.

1. Съдържанието на обв. акт, поставил началото на съдебното производство, не сочи твърдяната от адв. С. ли пса на достатъчно факти, които да бъдат съотнесени към съставомерните признаци на престъплението, за което подс. Д., а и останалите подсъдими по делото са предадени на съд. Въз основа на тези факти, намерени за доказани и интерпретирани от първостепенния съд, е постановената по делото присъда. Подсъдимите не са признати за виновни в извършването на престъпления, за които в ОА не е било налице фактическо обвинение, нито материалният закон е приложен по начин, от който подсъдимите да са били недопустимо „ изненадани" и в този смисъл- правото им на защита нарушено.

1. При внимателния прочит на изразяваните становища от адв. К. се установява, че възражението за процесуално нарушение от категорията на „абсолютните“, повеляващо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, е аргументирано от защитника в пледоариите по ВНОХД №88/2022г. на ПАС, поддържано и пред настоящия съд. То е, че мотивите на проверяваната присъда страдат от съществени недостатъци, които обуславят приложимостта от въззивния съд на правомощието му по чл. 335, ал. 2, ал. 1 от Н ПК.

Доводите за нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от - "липса на мотиви" са декларативно заявени и по същество - неоснователни.

Последователно е виждането на съдебната практика, че липсата на мотиви е налице както при пълна липса на мотиви( каквато в случая не се твърди), така и при повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда, която прави невъзможна проверката относно начина на формиране и правилността на вътрешното съдийско убеждение. И в двата случая е налице порок в дейността на решаващия съд, който от една страна, рефлектира на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда по същество.

Внимателният прочит на мотивите на проверяваната присъда сочи отсъствието на така заявения порок. Макар и пестеливи за някои от включените в предмета на делото обстоятелства, те са достатъчни да се проследи правилността на вътрешното убеждение на съда, респ.- да се отговори на отправените от страните възражения.

Следва да се констатира още, че това о плакване е аргументирано основно с упреци относно дейността на окръжния съд по проверка и оценка на доказателствата и съответствието им с възприетата по делото фактическа установеност на извършеното, което сочи на възражение за необоснованост на присъдата, а не за отсъствие на дължими мотиви. В тази връзка следва да с е посочи, че контролно- отменителното правомощие на въззивния съд, установено в чл. 335, ал. 2 от НПК- да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, не е неограничено. Изрично е указано в цитирания текст, че въззивният съд не упражнява това си правомощие в случаите на допуснато от първостепенния съд нарушение по чл. 348, ал. 3 от НПК, което сам може да отстрани или то е неотстранимо при повторното разглеждане на делото.

В случая прегледът на обжалваната присъда не сочи наличие на претендираната липса по начина, по който я разчита защитата. О плакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира всъщност не с липса на такава част от мотивите, която да прави невъзможно проследяването на процеса на формиране на вътрешното убеждение на окръжния съд, а с доказателствената му дейност, и то в обхвата на преценката за допустимост, относимост, достатъчност на доказателствата, възприетата от съда фактическа обстановка и изведените от нея правни изводи. В изпълнение на правомощията си на втора инстанция по фактите и правото, съгласно чл.13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от Н ПК настоящият съд е длъжен да изследва, провери и оцени всички доказателства и доказателствени средства съобразно действителното им съдържание. Т.е., в обхвата на проверката е дейността на първоинстанционния съд изцяло относно установяването на релевантните за делото факти и фактическите изводи в обжалвания съдебен акт. Същевременно, по силата на чл. 316 от НПК въззивният съд е овластен в преценка си да прави различни изводи относно фактическите положения, което включва годността и относимостта на наличните по делото доказателства и фактите, които те установяват. Иначе казано- възражението за съществени процесуални нарушения, повеляващи отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, е аргументирано с оплаквания за пороци в дейността на същия съд, които въззивната инстанция може да отстрани.

ІІ. По фактическата установеност на извършеното: Наведените възражения срещу приетото от окръжния съд относно предхождащо инкриминираната дата поведение през м. април 2017 г. на трима от подсъдимите- И., М. и Д., са основателни. Според настоящият съд отсъстват доказателства, които да подкрепят обвинителната теза и в тази част тя е недоказана.

Неоснователни са възраженията срещу фактическата установеност на извършеното в рамките на възведеното обвинение за престъпления, леализирани от същите подсъдими и подс. Ж. на 07.05.2017 г. В съответствие с подлежащите на кредитиране доказателства по делото е прието от първостепенния съд, че към инкриминираната дата подсъдимият Л. Д. се познавал с подс. С. М., който от своя страна се познавал с подс. Г. И.. През месец април 2017г. подс. Д. живеел в гр.Р., подс. М. живеел в гр.Х., а подс. И. живеел в гр.В.. Подсъдимият И. се познавал отдавна и с подс. Е. Ж., който живеел в с.В., обл.П.. Правилно за установено по делото е намерено, че през м. март 2017г. в Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив била получена оперативна информация, че подс. Л. Д. се занимава с разпространение на наркотични вещества –хероин на територията на гр. П., в района на кв. „С.“, като наркотикът се доставял на свид. Н. Л. Д. с прякор „К.“, а сделките се осъществявали в дома на последния, намиращ се в кв. “С.“. Имало случай, в който при продажбата на хероина присъствал и свид. Р. А., който бил наркозависим и бил използван от свид. Д., за да разпознае качеството на стоката. През м. април 2017г. полицейските служители предприели оперативни действия, както и мероприятия по реализация на СРС по проверка на получените данни относно престъпна деятелност на подс. Д.. Следва да се констатира, че от разпитаните по делото свидетели- полицейски служители действително се установява получаването на оперативна информация относно разпространение на наркотични вещества и предприети оперативни действия за проверката й. Тези показания имат доказателствена годност само за установяване на факта, че на полицейските служители е било предварително известна възможността за реализиране на престъпление с предмет наркотични вещества и че въз основа на такава информация са били предприети оперативно- издирвателни мероприятия, както и е поискано и получено разрешение за приложение на СРС. Нищо повече. Сочените свидетелски показания не могат да бъдат източник на доказателства за вида на наркотичните вещества, начина на съхраняване, разпространение и т.н., за лицата, които са били за подозрени в извършването на тази дейност за времето преди инкриминираната дата, вкл. и в началото на м. април 2017г. Поради изложеното, настоящият съд намира, че неправилно окръжният съд е приел за доказателствено установено, че:

В началото на м. април 2017 г. подс. Д. започнал да търси да закупи голямо количество наркотично вещество – хероин, споделил това с подс. М., който решил да му помогне. Последният се свързал с подс. Г. И. и била уговорена среща между тримата, която се състояла на 03.04.2017г. Същият ден около обяд подс. Д. и подс. М. се срещнали в гр. П. в заведение „Е.“. Всеки от тях пристигнал със своя автомобил. Срещата била проследена и заснета с провежданите вече СРС-мероприятия, а също така била възприета и посредством външно наблюдение от ангажираните със случая полицейски служители от Отдел „КП“ при ОДМВР – Пловдив. След срещата в заведението, подсъдимите Д. и М. потеглили всеки със своя автомобил извън гр. П. в посока гр. К., като продължили в посока гр. К.. На разклона за с. Д. подсъдимият М. оставил автомобила си, след което двамата с Д. продължили с автомобила на втория в посока към Прохода на Ре публиката и пристигнали в гр. Ш., където около 19 ч. осъществили обща среща в хотел „Ш.“ с подс. И., който там се запознал с подс. Д.. Тогава била постигната уговорка между тримата подсъдимият И. да потърси голямо количество хероин, което подсъдимият Д. искал да закупи, а след като подс. И. намери източник-да се обади на подсъдимия М., който пък от своя страна да уведоми Д.. Придвижването на подсъдимите Д. и М. до навлизането им в северния район на България било наблюдавано от служители на отдел „КП“, след което били поети за наблюдение от служители на „ДАТО“, които въз приели включително и пристигането им в Ш. за въпросната среща с И.. След срещата подс. И. си тръгнал сам, а подсъдимите Д. и М. потеглили заедно, пътувайки до с. Д., където последните двама се разделили и М. се качил в своя автомобил.

След срещата в гр. Ш., подс. Д. започнал да търси купувачи, на които д а пласира впоследствие хероина, а междувременно подс. И. започнал да търси продавач, който да му достави голямо количество хероин, с което да снабди подсъдимите М. и Д.. Междувременно подс. И. уведомявал подс. М. за предприетото от него във връзка с търсенето на обещания хероин, а подс. М. от своя страна държал постоянно в течение подс. Д. при провежданите между тях телефонни разговори.

В описаната по- горе част възприетата от окръжния съд фактическа установеност не съответства на изводимото от подлежащите на кредитиране доказателства и отправените от обжалващите страни упреци са основателни.

Доказателствено е установено от наличните по делото ВДС- видеозаписи, изготвени за прилагано СРС – видеонаблюдение спрямо всеки о т подсъдимите М. и Д., както и от разпитаните по делото полицейски служители- лично наблюдавали тази среща в бар „Е.“ в гр. П., че тя се е състояла между тези именно двама подсъдими. Във видеозаписа, изготвен при прилаганото СРС e налична информация за присъствие и на трето, неназовано и неустановено по делото лице. Същевременно, в показанията на свидетеля- полицейски служител Г., който е наблюдавал лично срещата, се твърди тя да е била само между двамата подсъдими ( л. 15, гръб НОХД№811/2018 г. на ПдОС). Тук следва да се констатира още, че самата обвинителна теза не съдържа твърдение на тази среща в бар „Е.“ да е присъствал и подс. И.. На стр. 5, абз. последен и стр. 6, абз. 1 от обв. акт изразеното виждане на прокурора е срещата да се е състояла само между подсъдимите М. и Д.. Съдържанието на разговора между подсъдимите М. и Д. не е и индицирано в наличните по делото доказателства, поради което не може да се приеме то да е било касателно наркотични вещества.

За останалите от гореописаните събития- поведението на двамата подсъдими след приключване на срещата, както и на подс. И., по делото не са налице доказателства, събрани по предвидения за това ред.

Свидетелите- полицейски служители Г. и Г. сочат факти за такива събития, но информацията им е станала известна чрез оперативни способи и от експлоатираните по делото СРС. Съобразно константната съдебна практика, тази част от показанията им следва да бъде изключена от доказателствената съвкупно с т, поради несъвместимост с процесуалния регламент.

От наличните по делото справки от мобилни оператори действително се установява, че на 03.04.2017 г. за времето от 19.16ч. до 22.09ч. подс. И. е бил в гр. Ш. (т. 3, л. 17- 18 от ДП), като по- рано през същия ден е бил и в района на гр. П. (т.3, л. 15 гръб- л. 16 от Д П). Установява се още подс. Л. Д. на 03.04.2017 г. за времето от 14.14 ч. до 21.56 ч. също да е бил в гр. Ш.(т. 5, л. 19 от ДП). В справките от двата различни мобилни оператора са посочени клетките, в който са отразени ползвани от всеки от двамата подсъдими мобилни услуги. Те не съвпадат по наименование. Следва да се констатира още, че дори и да имаше такова съвпадение, то присъствието на едни и същи лица в един и същ район на покритие, дори и на едно и също място не формира еднопосочния извод, че тези лица са заедно, още по- малко- че са разговаряли за действия, свързани с наркотични вещества. Отсъствието на доказателства, сочещи двамата подсъдими и подс. М. да са били на едно и също място в гр. Ш., според настоящия съд не позволява да се приеме за доказана обвинителната теза-тримата да са се срещали в този именно град, респ.- да са се познавали още преди инкриминираната дата и да са договаряли сделки с наркотични вещества.

В останалата част приетата от първостепенния съд фактическа установеност на извършеното е преобладаващо правилна и съответна на подлежащите на кредитиране доказателства.

И според апелативният съд е установено, че подсъдимият Ж., който живеел в с. В., обл. П. и се познавал от продължително време с подс. И., още преди инкриминираната дата споделил с него, че притежава значително количество хероин, който си бил набавил по неустановен по делото начин. Около 2-3 седмици преди 07.05.2017г., той потърсил съдействие от подс. И. з а продажбата му. Последният се съгласил. Към 07.05.2017г. наркотичното вещество, държано от подс. Ж., било разделено на четири части. Първата част била с нето тегло 494, 907 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 89 тегловни %, втората част – с нето тегло 495, 868 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 88 тегловни %, третата част – с нето тегло 495, 966 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 93 тегловни % и четвърта част – с нето тегло 484, 756 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 90 тегловни %. Първите три части били увити в тиксо, а четвъртата била във вакуумна опаковка, увита в кафяво тиксо. Всичките четири разфасовки били поставени в бяла полиетиленова чанта. Така, още около 2-3 седмици преди 07.05.2017г., подсъдимият И. знаел, че подсъдимият Ж. разполага с около 2 кг. хероин и иска да го продаде за около 28 000 евро.

Известно време след това, в неустановен по делото момент, подс. И. се видял с подс. М. и го уведомил за въпросните наркотици. Последният, от своя страна, се обадил по телефона на подс. Д. и му предал, че има „стока“- хероин, предназначен за продажба. Междувременно започнали уговорки между тримата относно мястото на срещата, като подс. М. поддържал поотделно връзка с подс. И. и с подс. Д., предавайки по телефон съответните уговорки. Неправилно е прието в този момент последният да е познавал подс. И., тъй като за това не са налице доказателства (според настоящият съд това запознаване е реализирано вечерта на 07.05.2017г.). Подс. И. поддържал връзка с подс. Ж., който познавал само него от участниците в сделката и му имал доверие.

В крайна сметка, по описания по-горе начин на комуникация, между подсъдимите: 1. Ж. и И.; 2. Д. и М.; 3. И. и М. била постигната уговорка на 07.05.2017г. вечерта да се срещнат. Те имали намерение сделката, включваща заплащане на хероина и получаването му, да е в гр. П.. Така на 06.05.2017г. вечерта бил проведен телефонен разговор между Д. и М. (разговор №19 от 22: 43 часа на 06.05.2017г. от ВДС, изготвени в резултат от използваните по отношение на Д. СРС и разговор № 13 от ВДС, изготвено в резултат на прилагано спрямо подс. М. СРС), при който окончателно били уточнени мястото и времето на сделката за закупуване на въпросното количество хероин, а именно това да бъде на следващия ден /07.05.2017г./ вечерта, като за целта трябвало да се срещнат в заведението „Е.“ в гр.П.. Следва да се отбележи, че времето и мястото на срещата били договорени преди това между подс. М. и подс. И., което се установява от проведения на 06.05.2017 г. тел. разговор между двамата(разговор № 12 от ВДС, изготвено в резултат на прилагано спрямо подс. М. СРС).

Междувременно Д. си набавил сумата от общо 13 300 евро, които били 60 броя банкноти с номинал 20 евро, 24 броя банкноти с номинал 50 евро, 34 броя банкноти с номинал 100 евро, 15 броя банкноти с номинал 500 евро. Тази сума била предназначена за закупуване на хероин, като подсъдимият Д. имал намерение първоначално за заплати и вземе част от наркотика и ако успее да го продаде, впоследствие да закупи още от него. Тези свои планове подсъдимият Д. споделил по телефона с подс. М. при проведения между тях телефонен разговор вечерта на 06.05.2017г. -предната вечер, преди уговорената среща в П. (разговор №19 от 22: 43 часа на 06.05.2017г. от ВДС, изготвени в резултат от използваните по отношение на Д. СРС).

Съгласно уговорката, на 07.05.2017г. след обяд подс. Д. потеглил с лекия си автомобил “М.” от гр. Р. в посока гр. П.. Това сторили, но по- късно през деня и подсъдимите М. и И., които също се придвижили към гр. П. с леките си автомобили. С лек автомобил “Б” пътувал подс. М. от гр.Х., а подс. И. с лек автомобил “А.”, с който се придвижвал, също от гр. Х. (а не от гр. В., както е при е л първостепенният съд. В тази насока са писмените доказателства- справката от мобилния оператор, която съответства и на заявеното от подс. И. и подс. М. за този факт. Обстоятелството, че още на 06.05.2017 г. този подсъдим е бил в гр. Х. се установява както от собствените му обяснения, а така също и от информацията от мобилните оператори, налична на л.195 гръб т. 3 от ДП, според която на инкриминираната дата от 15.34 до 17.29 този подсъдим е реализирал мобилна комуникация от клетки именно в гр. Х.. В 18.15 ч. е отразено за пръв път през този ден ползване на мобилната мрежа на В. в гр. П.).

На 07.05.2017г. вечерта подсъдимите М. и И. паркирали автомобилите си в района около заведение “Е.” в гр. П. и влезли вътре. По- късно към тях се присъединил и подс. Д.. Така се стигнало до запознаване между него и подс. И. (настоящият съд вече обсъди защо не намира за доказано приетото от първостепенния съд двамата да са се познавали преди това).

Междувременно в същия ден, съгласно предварително постигната с подс. И. уговорка, подс. Ж. потеглил към гр. Х. (а не към гр.П., както е приел окръжният съд в противоречие с доказателствата по делото и с обвинителната теза, изложена на л. 8, абз. 3 от ОА) с ползвания от него лекотоварен автомобил „П.“ с рег. № ••••••• /стопанисван съгласно лизингов договор, а впоследствие и закупен от дружеството „Б.“ ЕООД/. Във фабрична кухина на под а под задната седалка на автомобила се намирало цялото количество хероин, пакетирано по описания по-горе начин. У себе си подсъдимият носел сумата от 600, 00 лева (2 бр. банкноти с номинал 100 лева, 20 бр. банкноти с номинал 20 лева) и 85, 00 евро (4 бр. банкноти с номинал 20 евро и една банкнота с номинал 5 евро), които нямали отношение към процесната сделка. Заедно с подсъдимия Ж. се возел и неговият познат – подс. Г. К., който живеел в с. К., обл. П. и преди това бил закупил от района на гр. Х. кон, с който имал проблеми и решил да се възползва от пътуването н а подс. Ж. до южната част на България, за да разговаря с продавача на животното. От своя страна, подс. Ж. не бил споделил с подс. К. за целта на своето пътуване и вторият нямал никаква представа, че в автомобила се превозва хероин, който неговият познат има намерение да продаде същия ден.

Първоначално около 20: 00 часа на 07.05.2017г. подсъдимите Ж. и К. минали през гр. Х., за да си потърсят хотел, където по-късно вечерта да пренощуват, след което подс. Ж. разговарял с подс. И., който му казал, че е в П.. Ж. и К. също потеглили за гр. П.- за „кратка“ среща.

След известен престой в заведението „Е.“ подсъдимият И. получил обаждане от подс. Ж., който пътувал от гр. Х. към гр. П.. Двамата се уговорили къде да се срещнат след пристигането на подс. Ж. в гр. П.. С оглед предприемане на мерки за сигурност подсъдимите Д., М. и И. излезли от заведението около 21 часа. Първите двама се качили в автомобила на подсъдимия Д., а И. – в своя и потеглили произволно по улиците на Район „С.“ в гр. П.. Междувременно и двата автомобила били обект на проследяване от служители на отдел „КП“ – П., които пътували с няколко необозначени полицейски автомобила, за да може да проследят онези действия на подсъдимите, които са били видими при външно наблюдение.

След кратко обикаляне, при което не успели да забележат полицейското присъствие, подс. И. се отделил със своя автомобил от този, в който пътували подсъдимите М. и Д. и потеглил по ул. „К.“ към изхода на гр. П., в посока автомагистрала „Т.“. Първоначално, отново с цел да провери дали не е следен от полицията, подс. И. спрял на бензиностанция „Л.“ в с. Т.. Престоял там известно време(20-30 мин.), без да излиза от колата, като престоят му бил наблюдаван от полицейски служители, спрели с необозначен автомобил отстреща. След това потеглил отново в посока гр. П.. Междувременно подс. Ж., с когото пътувал и подс. К., се отклонил от автомагистрала „Т.“ и потеглил в посока към гр. П. по ул. “К.“. Спрял малко след пътния знак- табела, указваща началото на населеното място гр. П.. Не след дълго зад тях спрял с колата си и подс. И.. Подсъдимите Ж. и И. провели кратък разговор, при който първият казал, че не желае да се среща с други хора. Двамата се уговорили подс. Ж. да изчака някъде в града и след като подс. И. получи цялата уговорена за хероина парична сума да му се обади. Подс. К. не бил в близост до двамата в момента на тези уговорки и не бил запознат с плановете, свързани с подготвяната продажба на процесните наркотични вещества.

След като се уговорили с подс. Ж. относно параметрите, при които трябвало да се осъществи продажбата на процесните наркотици, подс. И. се качил в своя автомобил, а подс. Ж., с когото пътувал и подс. К., потеглил с автомобила „П.“. Двата автомобила пътували един след друг в посока центъра на гр. П.. Направили няколко произволни маневри по улиците, отново с цел да проверят дали не са следени, след което подс. И. продължил с автомобила си в посока заведение „Е.“, подминал го и спрял от дясната страна на улицата. В това време подс. Ж. паркирал пред магазин „Б.“ на ул. “В.Л.“ в гр. П. автомобила, в който пътували с подс. К.. Двамата спътници слезли и тръгнали пеш в посока близкото заведение „З.“, където подс. Ж. изчаквал обаждане от подс. И. във връзка с осъществяване на сделката.

Междувременно, с цел проверка за полицейско проследяване, докато подсъдимите Ж. и И. се срещали, подсъдимите Д. и М. обикаляли из гр. П., а в един момент се завърнали и паркирали в близост до заведението „Е.“.

Тръгнали към заведението, където впоследствие дошъл отново и подс. И.. След като подсъдимите Д., Ж. и И. се срещнали отново в заведението „Е.“, пред него с автомобила си „Б.М.“ дошъл и подс. В.. Последният бил приятел на подс. Д. и двамата се били уговорили да се видят при идването му в гр. П.. Подс. Д. казал на подс. И., че парите за сделката са „ОК“ и също, че може да се качи в автомобила на непознатия до тогава за И. подсъдим В.. Подс. И. се качил в автомобила на подс. В., като междувременно подс. Д. казал на подс. В., че трябва да закара подс. И. до колата му, която била паркирана в близост до Н. „П.“(намиращ се недалеч от мястото на срещата, в посока река М.). Подс. И. се качил в колата при подс. В., понеже останал с впечатление, че последният е лицето, което трябва да даде парите за закупуването на наркотиците, макар никой да не му бил казал изрично това. Двамата потеглили в посока Н. „П.“. По пътя подс. И. попитал подс. В. къде са парите и колко са, а вторият му отговорил, че пари няма и първо трябвало да вземат „стоката“, да отидат до някъде, да я оставят и тогава можело да се вземат парите. При този отговор подсъдимият И. останал с убеждението, че наркотиците няма да бъдат заплатени при получаването им, а едва по-късно, с което не бил съгласен. Този вариант на сделката го притеснил, поради което казал на подс. В. да спре. Слязъл от колата, върнал се пеш до заведението „Е.“ при подсъдимите Д. и С. и седнал при тях. Междувременно подс. В. потеглил с колата си в неустановена по делото посока.

След завръщането си при подсъдимите Д. и С., подс. И. им заявил, че не е съгласен наркотиците да бъдат заплатени впоследствие, вместо при получаването им, като им предложил да ги запознае с подс. Ж., за да се разберат директно с него относно продажбата на хероина. Подсъдимите Д. и С. се съгласили, но в момента, в който започнали да обсъждат нови варианти за осъществяване на сделката, включително и относно начина, по който подс. И. да ги свърже с продавача на процесните наркотици – подс. Ж., служителите от отдел „КП“ при ОД на МВР – Пловдив предприели действия по задържане на подсъдимите Д., И. и М. в заведението „Е.“, както и на подсъдимите К. и Ж. в заведението „З.“. Тези меро приятия, предприети от полицейските органи, пре к ъ с н а л и по-нататъшната деятелност на подсъдимите Ж., Д., И. и М. по извършване на сделката за продажба на процесния хероин. Така подс. Ж. не успял да извърши намислената и подготвяна продажба на носения от него хероин на подсъдимите Д., И. и М., а те от своя страна не успели да придобият наркотични вещества, респ. да ги държат с цел разпространение, както и да заплатят за тях с носената от Д. сума от 13 300 евро.

Междувременно, до заведението „Е.“ пристигнал и подс. В., който имал уговорка с подс. Д. отново да се видят, като той също бил задържан от полицейските служители по подозрение за евентуална причастност към инкриминираната деятелност.

При задържането на подс. Д. у него били намерена и иззета носената за закупуване на наркотиците парична сума в общ размер на 13 300, 00 евро.

В хода на предпри е т и т е процесуално-следствени действия в управлявания от подс. Ж. автомобил “П.” с рег. № •••••••, паркиран в гр. П., на ул. ”В.Л.”, на паркинг на магазин “Б.” били открити и иззети намиращите се във фабричната кухина на пода на автомобила наркотични вещества, пакетирани по начина, описан по-горе.

При предприетите мероприятия от страна на полицейските служители били иззети и мобилните телефони на подсъдимите, намиращи се у тях, а също и в ползваните автомобили.

ІІІ. По доказателствата и фактическата обстановка, която те изграждат:

Възраженията срещу дейността на първостепенния съд относно обсъждането и кредитирането на доказателствата са частично основателни- относно възприемането на показанията на полицейските служители, които възпроизвеждат информация, станала им известна по оперативен път или от прилаганите по делото СРС.

Реализираният от настоящия съд анализ на доказателствата и фактите, които те установяват не водят до съществени промени във възприетата от първостепенния съд обстановка на извършеното от подсъдимите на инкриминираната по делото дата- 07.05. 2017 г. Доколкото събитията от началото на м. а прил 2017 г., заявени от прокурора и неправилно намерени за доказани от окръжния съд са извън обвинителната теза, различният прочит на настоящия съд на изводимото от доказателствената съвкупност не е за основните подлежащи на доказване факти по делото. Действително, на част от гласните доказателства е придадена несъществуваща процесуална годност и за инкриминираното по делото събитие, но настоящия съд, бидейки и инстанция по фактите, е оправомощен да отстрани този недостатък. Правилно първостепенният съд е отчел двойнствената правна същност на обясненията на подсъдимите. От една страна са средство за защита, но това, съобразно константната съдебна практика не е основание за невъзприемането им, ако не са налице оборващи ги доказателства. Същевременно те са и доказателствено средство и като такова следва да се ценят в контекста на цялата събрана по делото доказателствена съвкупност.

Видно от съдържанието на мотивите на обжалвания съдебен акт, окръжният съд е изразил ясно кои от обясненията на подсъдимите по делото приема и поради какви съображения. Същевременно следва да се отчете, че извършеният анализ е непълен, а в частта относно възприемането на обясненията на подс. И. и пор а д и подкрепата им от показанията на свидетелите- полицейски служители е лишен от процесуална изрядност. Част о т ползваните такива показания са основани на информация, придобита от свидетелите било при запознаването им със съдържанието на придобитата пос р е д с т в о м прилаганите СРС информация, било от други, неконкретизирани, но „оперативни“ по същността си способи.

В хода на производството по настоящето дело пре д първостепенния съд всички подсъдими са възползвали от правото си на мълчание, като са отказали да дават обяснения по предявените им обвинения. При наличието на основанията на чл.279, ал.1, т.4 и ал.2 вр. с ал.1, т.4 от НПК са били приобщени обясненията им, депозирани в хода на досъдебното производство и тези, заявени по същото дело пред предходния състав на окръжния съд - по НОХД № 811/2018 г. на ОС- Пловдив. Кредитираните такива преимуществено са ползвани от окръжния съд при постановяване на присъдата. Този подход, досежно обясненията на подс. И., се атакува във въззивните жалби и пледоариите по настоящето делото. Важно е да се отбележи, че самият подсъдими И., след прочитане на обясненията му от както от досъдебната фаза, така и от съдебната, в присъствие на останалите подсъдими, е заявил, ч е поддържа това, което е казал пред разследващите, с изключение на първоначално заявеното от него да е знаел от подс. Ж. за притежавани от последния наркотични вещества и поводът за срещата му с подсъдимите М. и Д. да е бил намерението те да закупят тези именно (притежаваните от Ж.) вещества.

Настоящият състав намира, че с оглед отказа на подс. И. да даде обяснения по първоинстанционото дело, правилно първостепенният съд е намерил за приложима хипотеза на чл. 279, ал. 1 т. 3 от Н ПК и е приобщил чрез прочитането им обясненията на същия подсъдим, депозирани в хода на производството по НОХД №811/2018 г. на ОС- Пловдив- т. 1, л. 188-188 от делото. Налични са били и основанията на чл. 279, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК за присъединяване и на обясненията на подсъдимия, депозирани в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство. Следва да се констатира, че в тази си деятелност съдът е бил непрецизен. Видно от протокола за проведеното на 01.12.2021 г. съдебно заседание- л. 231 НОХД №587/20 г. на ПдОС, отразено е присъединяване на обяснения на този подсъдим, депозирани в протоколите на: л. 21-22 и л. 64 и л. 65-66, т.1; л. 80, т. 8, от ДП. От приложените по делото материали се установява, че на л. 21- 22 в т. 1 от ДП, е наличен албум към протокол за претърсване и иземване в л.а. „М.“ с ДК№ ••••••. На л. 80 в т. 8 от ДП е приложено мнение на разследващ полицай. Така, неприсъединени са останали обясненията на подс. И., намиращи се съответно в том 8, л.21-22 и л. 50 от ДП. Същевременно, окръжният съд е ценил и неприсъединените от него обяснения. При използването на същата процесуална техника бяха присъединени към доказателствената съвкупност по предвидения за това ред обясненията на подс.Г. И., депозирани в протокола му за разпит като обвиняем от 03.04.2018 г., том 8, л.21-22 от ДП и в проведената очна ставка на 10.04.2018 г., том 8, л.50 от ДП.

О т първите му депозирани на 08.05.2017 г. по делото обяснения в качеството на обвиняем(т.1, л. 64 от ДП), които подлежат на кредитиране в преобладаващата част, се установява: познанството на подс. И. с подс. С. М.- били семейни приятели; че на инкриминираната дата подс. М. съдействал за организиране на пътуване на близки на подс. И. до Турция; че покрай него на 07.05.2017 г. се запознал и с подс. Л. Д.; че на 07.09.2017 г. вечерта тримата( И., М. и Д.) се срещнали в гр. П. по обща договорка; предхождащото му инкриминираното поведение познанство с подс. Е. Ж., при което често се чували и виждали; че на същата дата- 07.05.2017 г., подс. Ж. отново му се обадил, уведомил го, че е пътувал до гр. Х. и пожелал двамата да се видят в гр. П. (като за това обстоятелство- пътуването до гр. Х., настоящият съд приема да е имало предварителна, незаявена в обясненията уговорка между двамата); че подс. И. отишъл на входа на града откъм „К.“, там се срещнал с подс. Ж., който бил пристигнал с л.а. „П.“, в който пътувало и „някакво друго момче“( подс. К.); че след като се разделили подс. И. се завърнал в „Е.“, при двамата подсъдими С. М. и Л. Д., където били задържани от полицията. Не подлежи на кредитиране заявеното, че:

-докато подс. И. бил заедно с подсъдимите С. М. и Л. Д. в бар „Е.“, подс. Е.Ж. отново му се обадил и го уведомил, че вече е пристигнал в гр. П.- в тази част обясненията му са в противоречие с показанията на свидетели- очевидци, които са го наблюдавали да е престоял значително време на бензиностанция в с. Т., очаквайки пристигането на Ж., както и с обясненията на подс. К., който не твърди да са изчаквали толкова продължително И.;

• едва след задържането е разбрал, че става въпрос за наркотик, както и че подс. Ж. помолил подс. И. да му препоръча хотел в града, отказал да отиде с него в „Е.“, при което той му препоръчал хотел „М.“. По отношение на знанието какво превозва подс. Ж. следва да се възприемат обяснението на подс. И. в последващите му обяснения, които корес пондират с останалите доказателства по делото. Твърдението, че с Ж. и К. са обсъждали подходящо място за нощувка в гр. П. е не само нелогично, с оглед изводимото от останалите доказателства по делото, но и в противоречие с тях. И двамата - Ж. и К., не сочат такава тема за разговора, а бизнес- планове за търговия с каолин. И двамата твърдят да са си били намерили вече и резервирали място за нощувка в района на гр. Х., да са дошли до П. за „кратка среща“ и да са имали намерение да се върнат да нощуват в Х.. Намерение да нощуват в П. не заявява нито един от тези двама подсъдими- Ж. и К.. Самият подсъдим И. в началото на разпита си определя обясненията си като „кратки“ и те несъмнено са такива, съпоставени с впоследствие депозираните- на 10.05.2017 г.(л. 65-66, т. 1 от Д П). Същите подлежат на кредитиране, с изключение на твърдението, че подс. Ж. попитал за подходящ за преспиване хотел и подс. И. му препоръчал хотел „М.“. От тези обяснения на подсъдимия, в които той описва същите факти, но с много повече детайли, се установява: предходното му познанство поотделно с подсъдимите С. М. и Е. Ж.; че 2-3 седмици преди задържането им самият Ж. му споделил за притежаван от него хероин- около 2 кг., който иска да продаде за около 28 000 евро; че няколко дни по- късно, при среща в гр. Х. с подс. С. М. му споменал за дрогата на Ж. и той се заинтересувал; че подс. М. обяснил, че в момента не разполага с пари, но може да осигури такива по- късно; че на 07.05.2017 г. подс. И. разговарял отново с подс. С. М. на същата тема в гр. Х., който го уведомил, че е осигурил парите, но за целта трябва двамата да отидат до гр. П., за да го запознае с негов приятел; че за гр. П. всеки от тях тръгнал с колата си, защото след това им предстояло пътуване в различни посоки, като конкретно подс. И. следвало да пътува към В.; че пътувайки към П., подс. И. се обадил на подс. Ж. и го уведомил, че ако пристигне в П. може да „ помогне за нуждата му“ и да го запознае „с човек за стоката“, при което подс. Ж. го уверил, че е наблизо и може да пристигне (като вече беше отбелязано приетото от настоящия съд пътуването на подс. Ж. изначално да е било уговорено с подс. И., но до Х.); че в заведението „Е.“ в гр. П. подс. И. се срещнал с подс. М., а след известно време при тях отишъл непознатият му до този момент Л.(подс.Д.); че тримата поговорили; че междувременно той е потеглил за среща със Ж., (като съдът вече изложи несъгласието си с твърдението подс. Ж. да му се обадил, че е пристигнал, но не познава града и подс. И. тръгнал с колата си, за да го посрещне); че се срещнали в района на „К.“, при което подс. Ж. бил с л.а. „П.“, в който имало още едно момче; че Ж. излязъл от колата и двамата поговорили „на крак“ ( за която среща свидетелстват още св. Г. и свид. Г.); че Ж. отказал да се среща с други хора, помолил подс. И. да му се обади „ ако са готови парите“; че след като се разделили подс. И. се върнал при останалите двама подсъдими в „Е. и там видял, че към тях се е присъединил непознат му мъж; че подс. Л. Д. набързо му казал, че парите са „ОК“, предложил му да се качи в колата на непознатия- черна на цвят, което подсъдимият и сторил; че по пътя разбрал, че непознатият се казва В., пътували в посока М., подс. В. В., му казал, че иска първо да вземат стоката, да отидат да я оставят някъде и после да вземат парите, но подс. И. не се съгласил да е „по този начин“, притеснил се, слезнал от колата и се върнал при подс. С. М. и подс. Л. Д.; че заявил на последните двама подсъдими „ по този начин няма да стане“. Предложил им да ги запознае с човека (Е. Ж.) и ако могат да се разберат помежду си, тъй като той самият трябва да пътува за В., където на следващия ден в 9.00 следвало да е на работа. Подсъдимите Д. и М. се съгласили. Преди да се уговорят как точно да стане срещата с подс. Ж. и тримата били задържани. Тези обяснения, като съответни на останалите кредитирани от настоящия съд доказателства, подлежат на кредитиране.

Направените от адв. К. в касационната жалба оплаквания за съществено процесуално нарушение при провеждането на обсъдения по- горе разпит с оглед участие на защитника адв. Х., която в същия момент е била защитник и на подсъдимия( обвиняем към онзи момент) С. М., като интересите на двамата са били противоречиви, е неоснователно.

О т приложените в т. 1 от Д П материали се установява, че с постановление от 08.05.2017г. на разследващия делото полицай в качеството на сл. защитник на подс. И. е била назначена определеният от САК-П. адв. Х. (т.1, л.73). Действително, с постановление от същата дата, на същия орган, същият адвокат, определен по същия ред е бил назначен за сл. защитник и на подс. С.М.( т.1, л.91 от ДП).

На 08.05.2017 г., с участието на този защитник е проведено първото привличане и на двете сочени лица в качеството на обвиняеми и задължителния след привличането им разпит. Внимателният прочит на обясненията им( протоколи за разпит на И.- л. 64, т.1 и на С.М.- л. 85, т. 1 ) сочи, че и двамата са депозирали обяснения, при отсъствието на каквото и да е противоречие в заявената поотделно от двамата теза- признават познанството си, срещата си на инкриминираната дата в гр. Х., идването си до гр. П., срещата помежду им, а и с подс. Д. в бар „Е.“ и т.н. И двамата не сочат деятелност- нито лична, нито на другия обвиняем, нито на трето лице, свързана с наркотични вещества. Макар да са били привлечени като обвиняеми за престъпление извършено в съучастие помежду им и с други лица, само на основание на повдигнатите обвинения, разследващите не са можели да имат понятие дали обвиняемите по принцип не биха имали противоречиви интереси. Не може да се счита, че на този етап- след проведените им първи по делото разпити, е имало данни за противоречиви интереси между двете привлечени да отговарят лица. В разпоредбата на чл. 91, ал.3, т. 1 и т. 2 от НПК законодателят е предвидил процесуална забрана един и същ защитник да представлява двама обвиняеми, когато защитата на единия противоречи на защитата на другия. наличието на противоречиви интереси при обвиняеми в наказателното производство се преценява въз основа на позицията, която те заемат по отношение на повдигнатото им обвинение. След първия проведен по делото разпит на всеки един от обвиняемите И. и М. противоречие в интересите им не е било налице.

То е възникнало след провеждане на втория разпит на обв. И.- на 10.05.2017 г., на който също е присъствала адв. Х.(л. 65-66, т. 1 от Н ПК), с оглед избраната и заявена в този момент позиция от подс. И.. Той за пръв път е съобщил контактите му на инкриминираната дата, вкл. и с подс. М., да са били с оглед покупко- продажба на наркотични вещества.

Настоящият състав на съда намира, че преди и по време на провеждането на коментирания разпит не са били налице основанията на чл. 91, ал.3, т. 1 или т. 2 от НПК. Съображенията за това са следните: НПК не съдържа регламент, допус к а щ прекратяването на разпит на обвиняем/подсъдим и това е логично, с оглед предоставеното му право по чл. 55, ал. 1 от НПК да дава обяснения. В реализирането на това право обвиненото лице не може да бъде ограничавано. За органа, провеждащ разпита (независимо дали се е в хода на Д П и л и пред съда), е налице безусловното задължение да не ограничава правото на обвиняемия/подсъдимия да даде обяснения, при това – каквито реши. Доколкото по време на такъв разпит е възможно обвиненият да заяви позиция, повеляваща различно третиране на правото му на защита, то извършващият разпита орган е длъжен да не възпрепятства процеса на депозиране на обяснения, а последните- да отрази добросъвестно и надлежно в протокол, съставен по правилата на НПК. Тъй като обясненията на обвиненото лице задължително следва да бъдат материализирани писмено по правилата на НПК, в случая по силата на чл. 236, ал. 1 и 2 и чл. 237 от Н ПК, разпитът на обвиняемият е приключил в момента, в който присъствалите на него лица са положили подписите си. До този момент обвиняемият е могъл да отстъпи от заявената позиция и да заяви друга, включително и предходната. В момента на приключване на коментираното действие по разследването- с полагането на подписите на разследващия, обвиняемия и защитника му, са били налице основания да се заключи, че възниква противоречие в интересите на обвиняемите И. и М.. Съобр. чл. 91, ал.3, т. 1 от НПК адв. Х. не е могла впоследствие да защитава който и да е от тях, тъй като обвиняемите от този разпит насетне са вече с различни и противоречиви обяснения относно фактите по делото и участието на всеки от тях в деянието. При проверката на материалите по делото се установява, че след коментирания разпит адв. Х. не е участвала по делото, макар и отстраняването й да е заявено значително по- късно.

Следва да се констатира още, че в депозираните от подс. И. впоследствие обяснения - и в хода на Д П, и пред съда, той последователно всеки път сочи по идентичен със заявения на 10.05.2017 г. начин участието на подс. М. в инкриминираните по делото събития.

И да бъдат изключени от доказателствената съвку пност обсъдените по- горе обяснения на подс. И., то това не би се отразило на възприетата от окръжния съд и споделена от настоящата фактическа обстановка на извършеното. В проведения на 03.04.2018 г. разпит на обв. И., в присъствието на друг защитник, той е депозирал обяснения, идентични с депозираните на 10.05.2017 г. Към доказателствената съвкупност бяха присъединени от настоящия съд обясненията на подс. И. от 03.04.2018 г. (т. 8, л. 21- 22 от Д П). Следва да се констатира, че тези обяснения относно основните подлежащи на доказване факти по делото съответстват на заявеното от същия обвиняем в предходните му два разпита (обсъдени по- горе), и най- вече при втория. На кредитиране подлежи съобщеното, че е имал предварителна уговорка с дългогодишния си познат подс. Ж. да му съдейства за продажбата на 2 кг. хероин за 28 000 евро; че за целта при среща с подс. С. М. в гр. Х. е разговарял за такава продажба и последният е проявил интерес; че на 07.09.2017 г., при среща в същия град по повод пътуване на близки на подс. И., подс. С.М. го уведомил, че е приготвил парите и могат да свършат „работата с дрогата“, но това трябва да стане в г р. П., където ще го запознае със свой приятел; че всеки от двамата подсъдими се отправил към гр. П. с личния си автомобил; че междувременно подс. И. се свързал с подс. Е.Ж. и му съобщил, че трябва да дойде в П., за да го запознае с човека за стоката; че подс. Ж. съобщил, че е наблизо и ще дойде; че подс. И. се срещнал с подс. М. в гр. П., в бар „Е.“, към тях се присъединил и „Л.“- подс. Д., с когото се запознал; че междувременно му се обадил подс. Ж. и помолил подс. И. да го посрещне, тъй като не познава града; че срещата се състояла на бул. „К.“, Ж. управлявал „П.“ и бил придружаван от младо момче; че Ж. излязъл от автомобила, не искал да се среща с други лица, двамата се договорили когато са готови парите подс. И. да му се обади; че след това той се върнал в бар „Е.“, където към двамата подсъдими Л. Д. и С. М. се бил присъединил още един, непознат му човек- В.( подс. В.); че подс. И. се качил в управлявана от последния кола, потеглили в посока р. М., подс. И. поискал подс. В. В. да покаже парите. Последният заявил, че първо иска да вземат „стоката“, да я оставят някъде, после да се върнат за парите; че подс. И. не се съгласил, слязъл от колата и се върнал при подсъдимите Д. и М., на които предложил да се запознаят с човека( подс. Е. Ж.), да си се договарят, тъй като той самият в 9.00 часа на другия ден следвало да е във В.; че те се съгласили, но междувременно били задържани; че между другото подс. С. М. разговарял в бара с подс. И. и за осигуряване от последния на контакти за продажба на козметични продукти по Ч., но без да стигнат до преговори. Тези обяснения подлежат на кредитиране поради съответствието им с изводимото от останалите подлежащи на кредитиране доказателства, съдържащи информация, че описаните срещи действително са се състояли между сочените от обв. И. лица и на сочените места, а при последващо претърсване на автомобила, управляван от подс. Ж., е намерено и иззето същото по вид и количество наркотично вещество.

Към доказателствената съвкупност бяха присъединени и обясненията на този подсъдим, депозирани на 10.04.2018 г. при проведената му очна ставка с подс. Ж.(т. 8, л. 50, ДП). Съдът не кредитира заявеното от подс. И., че с подс. Ж. са обсъждали само снабдяване с огнеопорни линии и каолин от Украйна, никога не са обсъждали сделки с наркотични вещества, назовал е в предходните си разпити притежание от Ж. на 2 кг. хероин „случайно“, без да предполага наличието на такъв. В тази част обясненията на подс. И. противоречат на останалите подлежащи на кредитиране доказателства по делото.Следва да се констатира, че в същия разпит подс. И. изрично потвърждава останалата част на предходните си обяснения- „ всичко останало е вярно“, като сочи желанието си именно той да снабди „с дрога Л. и С. от друго място“. В некредитираната част обясненията са и вътрешно противоречиви. Самият подс. И. описва последователно в предходните си два разпита срещата си с подс. Ж. на място, отдалечено от срещата му с подс. М. и подс. Д. да се е реализирала поради нежеланието на подс. Ж. да се срещне с „купувачите“ преди да е ясно, че парите са налични. В тази част обясненията му са съответни и на заявеното от свидетелите- полицейски служители Г. и Г., които лично са наблюдавали срещата между подсъдимите Ж. и И. в гр. П., в района на „К.“, извън управляваните и от двамата автомобили, в близост до автомобила на първия. Тази среща е била напълно излишна на това място и по този начин, тъй като подс. И. е могъл и по телефона на упъти Ж. къде в града може да го изчака, за да се видят „за кратко“, каквото намерение за продължителността на срещата са имали подс. Ж. и подс. К.. Освен това- от автомобила на подс. Ж. е била иззета навигационна система, предназначена именно за пътуване из непознати или недобре познати райони, т.е. подс. Ж. е имал пълната възможност да се придвижи до където пожелае чрез нея. Твърдението на подс. И., че източникът на дрога следва да е „от друго място“ е в противоречие с установеното по делото на същата дата подс. И. да е контактувал именно с подс. Ж., а в колата на последния да е открито инкриминираното количество наркотично вещество. Ако се възприеме заявеното от подс. И., че наркотикът, продажбата на който е договарял с подсъдимите М. и Д., отчасти- с подс. В. относно транспортирането и заплащането му не е намереният в автомобила на подс. Ж., би се очертало пълно несъответствие с несъмнено установения по делото факт- след идването в гр. П. през инкриминираната вечер единственият човек извън „купувачите“ и определеният от Д. транспортиращ (подс. В.), с когото подс. И. общувал е именно подс. Ж.. Преговорите са били в съвсем напреднал стадий- Д. и М. са заявили намерението в този именно момент да получат хероина, подс. И. е очаквал той да бъде заплатен още при качването си в колата на подс. В.. Контакти в този момент и изобщо след пристигането на И. в П. с което и да е неустановено по делото лице не са установени, при провежданото полицейско следене, отсъстват такива данни и в справките от мобилните оператори относно комуникацията му на инкриминираната вечер. В обобщение- единственият установен контакт на подс. И. вечерта на 07.05.2017 г. с лице, притежаващо наркотично вещество, при това по вид и количество съответстващо на договаряното с М. и Д., е контактът му с подс. Ж.. Към доказателствената съвкупност са били присъединени обясненията на подс. И., депозирани пред предходния състав на ОС /л.188 - л.189, том 1 и л.325 -л.328, том 2 от НОХД № 811/2018г./.

След прочитането на обясненията от досъдебното производство, подс. И. в отговор на поставен му въпрос изрично е потвърдил, че поддържа заявеното в първоначалните си разпити, с изключение на твърдението, наркотичните вещества, предназначени за подс. Д. и подс. М. да са били свързани с подс. Ж.. Видно е от съдържанието на протокола за проведено с.з., че на 17.04.2018 г. по НОХД 811/2018 г. на ПдО С подс. И. е дал обяснения, които съответстват на депозираните в хода на досъдебното производство такива. На кредитиране подлежи заявеното, че срещата му с подс. С. М. на инкриминираната дата е била предварително уговорена, с цел този подсъдим и негов приятел (непознат предварително на И.) да закупят наркотични вещества. По този повод се видели тримата, подс. И. се запознал с подс. Д., целта била да се установи дали са приготвили парите за наркотика. Първоначално разбрал, че още не са готови, излязъл за около 20 минути(по негово преценка, всъщност отсъствието е било по- дълго, видно от справките от мобилните оператори и показанията на проследяващите го лица), след връщане на същото място подс. С. М. го запознал с непознатия му В. (подс. В.) и се качил в у правляван от него лек автомобил. Именно подс. В. му казал „без наркотици пари няма“, при което подс. И. слязъл от автомобила и се върнал при подсъдимите М. и Д.. Не подлежи на кредитиране заявеното, че с подс. Ж. не са имали договореност същата вечер да достави хероин в гр. П., а проведената среща между двамата в града била с оглед други техни търговски идеи. Не подлежи на кредитиране и съобщеното, че доставчикът на договаряните наркотични вещества е бил не подс. Ж., а трето, назовано само с малко име лице.

В обобщение следва да се констатира, че обясненията на подс. И., вкл. и депозираните пред друг съдебен състав на първоинстанционния съд, съдържат последователни твърдения относно: познанството му преди инкриминираната дата от една страна с подс. Ж., от друга - с подс. М., като тези двама подсъдими не са се познавали помежду си. За това обстоятелство са налице още и подлежащи на кредитиране обяснения и на сочените двама подсъдими. То се установява и от факта, че в приложените по делото ВДС, съставени за прилагани СРС спрямо подс. М.: 1. Липсва комуникация между него и подс. Ж. и 2. От съдържанието на самите разговори, макар същите да са конспиративни, се извлича, че лицето, притежаващо наркотичните вещества не участва пряко в договорките, а за неговите действия и желания информацията се свежда до подс. М. чрез подс. И.. Описваните от подс. И. срещи в кредитираната част от обясненията му не се оспорват от останалите подсъдими. Възраженията в тази насока касаят единствено съдържанието на провежданите разговори, за които се твърди да са били за търговия с разрешени за това предмети. Следва да се констатира, че последователно твърдяното от подс. И., че срещата с подсъдимите Д. и М. е била изцяло подчинена на желанието им чрез него да се снабдят с хероин, както и кредитираната част от обясненията му този хероин да е следвало да е притежаваният и предназначен за продажба от подс. Ж., се потвърждава от несъмнено установеното по делото- в управлявания от Ж. л.а. „П.“ е било намерено същото като заявеното по количество и вид наркотично вещество. Съдържанието на разговорите при възпроизведените срещи следва и от начина, по който те са били организирани, за което са налице не само подкрепящи обясненията на подс. И. ВДС, но и показанията на свидетели- очевидци, каквито са полицейските служители, лично наблюдавали движението на автомобилите, управлявани от подс. Ж., подс. И., подс. Д. и срещите, заявени от подс. И.. Той е реализирал срещата на „К.“ на място, при което всяко присъствие на други автомобили и лица, които да чуят разговора, е било невъзможно. Подсъдимите Д. и М., необяснимо защо според обясненията им, не са останали в заведението „Е.“ да изчакат завръщането на подс. И., а са обикаляли с автомобил из гр. П.. Според съда, според заявеното в показанията на свидетелите, описващи поведението им, което лично са възприели- за да установят подсъдимите дали не са обект на наблюдение. Самият подс. И. също е управлявал автомобила си по начин, от който се установява желанието му да е сигурен, че не го следва друг автомобил. Последните обстоятелства, макар и косвени за предмета на делото, са в синхрон с твърдението на подс. И.- всички описани от него срещи в гр. П. на инкриминираната дата са били с цел да се договори реализирането на донесеното от подс. Ж. в гр. П. наркотично вещество, а продажбата му е била организирана също от подс. М. и подс. Д.. Съобщеното о т подс. И. не само е съответно на изводимото от приложените по делото ВДС, но и от установената по делото SMS комуникация на инкриминираната дата и преди това между подсъдимите И. и М.. При изследването чрез изготвената по делото техн. експертиза (л. 2-135 т. 2 от Д П) на иззетия от подс. И. мобилен телефон е установена активна SMS комуникация, вкл. на 05.05.2017 г., 06.05.2017 г. и на 07.05.2017 г. с подс. М.. В хода на първото съдебно производство е бил изготвен превод(л. 339- 347 НОХД № 811/2018 г.) на касаещото тази комуникация приложение 12 от експертизата. Видно е, че макар и конспиративно, още на 06.05.2017 г. двамата са обсъждали плащане, като подс. И. е настоявал за това- „ смяташ ли да правиш плащане“- съобщ. №25 от 06.05.2017г., „ Брат, донеси да преброим, вземи- дай да оправим това, когато си свободен кажи да наглася “- съобщение 23 от същата дата, „добре, в колко да пием кафе, направи една сметка и ми кажи“- съоб. 16 от с. дата, „ приятелят се е върнал от път, днес ще го чакам да дойде“- съобщение 51, при което подс. М. е отговорил „ …звънни, като е готово“- съобщение 50, „ има ли липса, точно ли са“ – съобщение 49. В отговор на последното подс. М. е написал- „ няма пр.“- съобщение 48. Още на 05.05.2017 г. подс. И. е написал “Довечера в 12 ще дойда към твоята страна, ако парите са готови сутринта да се оправим“- съобщение 58. Прави впечатление, че докато подс. И. се интересува дали порите са готови и „ ще има ли плащане, то от своя страна подс. М. се интересува от получаването на стоката- „ да пратя ли моето момче да прибере или аз като дойда“- съобщ. 26 от 06.05.2017 г. На инкриминираната дата тази комуникация между двамата е оскъдна и включва договорки за среща, но това е логично- тези двамата подсъдими не е имало нужда да си разменят SMS-и, тъй като на тази дата са се срещнали още в гр. Х.. Тази комуникация кореспондира със съдържанието на провежданите разговори между подс. М. и подс. Д., материализина в приложените по делото ВДС, от които се установява желанието им да получат стока, която ще бъде докарана не от човека, с който подс. М. комуникира; опасенията им да не платят, пък да не получат обещаното; желанието плащането и получаването да е на два транша, без да е налице информация в същия доказателствен източник за това им намерение да е бил уведомен преговарящия с М.. Установява се и от двата доказателствени източника- и от ВДС, и от приложената СМС комуникация, ч е подсъдимите М. и Д. са се уговаряли в зависимост получената информация от подс. И.. Тук следва да се отбележи още, че нито един от подсъдимите в депозираните по делото обяснения не твърди предходни търговски сделки помежду им, по които да не е реализирано плащане, а такова именно е активно обсъждано в обсъдените съобщения, а и в установените чрез СРС разговори.

Правилно първостепенният съд е намерил, че обясненията на подс. С. М. подлежат на кредитиране отчасти. В хода на съдебното следствие той е отказал да дава обяснения. По реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1 т.4 от НПК са били приобщени депозираните такива в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник. От обясненията на подс. М. от досъдебното производство /л.82-83, 85-86, том 1 от Д П/, на кредитиране подлежи заявеното и в двата проведени му разпита, че се е познавал отпреди инкриминираната дата с подс. Г. И. и подс. Л. Д., че на инкриминираната дата се е срещнал в гр. Х. с първия подсъдим, тъй като от там потеглили за Турция близките му; че след това се разбрали на същата дата да се срещнат в гр. П. и срещата между двамата се е състояла в кафене, в което към тях се присъединил и подс. Л. Д.. До П. подс. С. М. пътувал с управляван от него автомобил марка „Б.“. По време на срещата подс. Г. И. излизал, през което време подсъдимите М. и Д. също „ пообиколили“ из града с автомобила на Д.- „М.“, след което се върнали в същото заведение и седнали, но на различно място- отвън. Към тях се присъединил завърналият се подс. И., но след малко и тримата били арестувани. Не подлежи на кредитиране заявената причина за идването на подс. И.- да почерпи за съдействието относно пътуването на близките му. На първо място- такава почерпка той е дължал само на подс. М. и е могъл да му се отблагодари още в гр. Х.. От обсъдената за подс. И. комуникация с подс. М. се извежда несъмнено- подс. И. е очаквал получаване н а пари от подс. М. и в нито един момент не е заявявал причина, поради която да му се отблагодарява, вкл. и чрез почерпка. Не без значение е и многократно заявеното и от подс. М., и от подс. И.- на следващият ден сутринта в 9.00 часа последният е следвало да е в гр. В.. Като се има предвид значителното разстояние между гр. П. и гр. В. е нелогично подс. И. да пътува от гр. Х. първо до гр. П., просто за една „почерпка“, след което да предприеме продължително пътуване до гр. В., при което и да удължи пътя си. Не може да се кредитира и твърдението му за разговора при срещата между тримата- уговаряне на бизнес- съдействие за продажба на козметични продукти и др. В тази част обясненията противоречат на останалите кредитирани от съда доказателства и най- вече на обясненията на подс. И., вкл. депозираните по НОХД №811/2018 г. на ПдО и присъединени по настоящето дело такива, в които сочи срещата между тримата, както и предхождащата уговорка за нея между подсъдимите И. и М. да е била с оглед сделка с наркотични вещества. В некредитираната част обясненията на този подсъдим са израз на процесуално признатата му възможност да се защитава, но са оборени от подлежащите на кредитиране други доказателства.

Правилно окръжният съд е възприел само отчасти обясненията на подс. Л. Д., депозирани в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник, присъединени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1 т.4 от Н ПК /том 1, л.106 от ДП- относно: посещението му в гр. П. на инкриминираната дата; факта на държането на сумата от 13 300 евро при неговото задържане; фактическото му съжителство със свид. Н. И., тъй като за сочените обстоятелства са налице подкрепящи ги други такива. В останалата част обясненията противоречат на изводимото от останалите доказателствени източници и не подлежат на кредитиране.

Настоящият съд споделя виждането на първостепенния, че на възприемане изцяло подлежат обясненията на подсъдимия Г. К., де позирани по настоящето дело пред друг първостепенен състав- по НОХД № 811/2018г. /съответно на л. 185 – л. 188, том 1/, присъединени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.1, т.4, пр.1 от НПК. От тях се установява познанството му към инкриминираната дата само с подс. Ж.; пътуването на двамата до Х., където подс. Ж. следвало да отиде- „Е. имаше някаква работа“, при което К. решил да посети Х. минерални бани за среща със св. М. К., от когото преди това бил закупил кон, за да договори връщането му; пристигането им в района на гр. Х. и организирането на нощувката им там; че по- късно, след като вече били ангажирали стая в хотел, подс. Ж. го уведомил, че му се налага да пътува до П. и подс. К. избрал да го придружи; че в гр. П. пристигнали „ по тъмно“, там се състояла среща извън колата между подс. Ж. и непознат му към онзи момент мъж (подс. И.), който също бил излязъл от автомобила си. След потеглянето на непознатия, същото сторили и двамата с К., като спрели до непознато му до онзи момент заведение- „З.“ и влезли, за да се нахранят. Там били задържани о т полицаи. Съдът не намира за недобросъвестно и заявеното от този подсъдим, че съобщеният му от подс. Ж. повод за пътуването бил „за някакъв каолин“, тъй като е логично Ж. да не е искал да разгласява действителната причина. В обясненията на този подсъдим се открояват два съществени факта- пътуването до Х. е реализирано в ден, избран от подс. Ж., тъй като уговорката между двамата(с К.) била когато Ж. „идва насам“ да го вземе. Същевременно, подс. Ж. е обявил внезапно намерението за пътуване до гр. П., след вече организирано преспиване в района на гр. Х., при което времето за очакван престой в П. е било „ за половин час“, при което Ж. е имал нагласата да пътува и сам, и придружен от подс. К., ако последният реши. Не подлежи на кредитиране заявеното срещата да се е състояла „на бензиностанция“ и в преобладаващата част за времето, през което подс. К. посетил тоалетна. Разпит а н и т е по делото полицейски служители, наблюдавали тази среща са категорични, че автомобилите са били в уширение на пътя, непосредствено след указателната табела за начало на гр. П., не на бензиностанция и това е наложило първият следящ ги полицейски автомобил да подмине и да уведоми ръководителя на акцията, че не може да наблюдава, при което за наблюдение се е включил още и автомобил, в който са били свидетелите Г. и Г.. В хода на съдебното следствие подс. В. също е избрал да не дава обяснения, при което по реда на чл. 279, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 4 от Н ПК са били присъединени обясненията му от досъдебното производство, депозирани в присъствието на защитник(л.142, л.143-144, том 1 от ДП). Същите са кредитирани почти изцяло, тъй като изложеното не се опровергава от останалата доказателствена съвкупност, кредитирана от съда. Правилно съдът е отказал да се довери на заявеното, че освен репликата на подс. И. при качването му в автомобила: “карай надолу по паважа и по-късно ще ме спреш“, други разговори не са водили. В тази му част изложеното от подс. В. се опровергава от последователните и нееднократни обяснения на подс. И., който твърди, че по време на краткото му пътуване с подс.В. го е попитал къде са парите и колко са, като вторият му отговорил, че пари няма и първо трябвало да вземат „стоката“, да отидат до някъде, да я оставят и тогава можело да се вземат парите. Досежно тази реплика на възприемане подлежи изложеното от подс. И., отчитайки, че с тази част от обясненията си подс. И. сочи факти, неблагоприятни и за него самия, доколкото те съдържат информация касателно собствената му инкриминирана деятелност. Правилно е заключението, че соченият от подс. И. кратък разговор с подс. В. не обезпечава онази безспорност и категоричност, изискуема за постановяване на осъдителен съдебен акт по отношение на подс. В.. В хода на съдебното следствие пред окръжния съд и подс. Ж. се е ползвал от правото си да не дава обяснения. По надлежния процесуален ред са били присъединени депозираните му обяснения по НОХД №811/2018 г. на ПдОС и в хода на досъдебното производство при разпита му като обвиняем, проведен в присъствието на защитник. Видно е от заявеното пред съда (л. 179-182 НОХД №811/2018 г.), че обвиняемият не ос порва иззетите от управлявания от него л.а. „П.“ пакети да са се намирали в колата му от преди инкриминираната дата, с негово знание, добре опаковани; че той е знаел от предишния ден, че подс. И. ще пътува до „неговия град“, за какъвто смятал гр. Х., поради което предложил на подс. К. двамата на инкриминираната дата също да пътуват до гр. Х. и последният се съгласил; че в гр. Х. пристигнали по тъмно и си наели стая в хотел; че подс. Ж. се чул с подс. И. и разбрал, че той е в гр. П.; че подс. И. му предложил и Ж. да дойде до П., като срещата ще е кратка „ ще пием по едно кафе и ще се върнеш после“; че подс. Ж. потеглил за П., придружен от подс. К., който поискал да го придружи; че по телефона се разбрал с подс. И. да се срещнат след слизане от аутобана (т.е. магистралата), но не на първата бензиностанция- както твърди, защото е било след нея. Не подлежи на кредитиране заявеното срещата да се е състояла именно на бензиностанция, при което подс. К. посетил тоалетната, тъй като това противоречи на вече обсъдените по- горе показания на полицейските служител, които са я наблюдавали На кредитиране, като съответно на изводимото от останалите доказателства подлежи заявеното, че при тази кратка среща подс. И. и подс. Ж. разговаряли; че първият съобщил, че има ангажимент за 15 мин., трябва да се срещне с едни хора, след което отново ще се видят (тук следва да се констатира, че според настоящия съд подс. Ж. не е знаел персонално кои са тези хора, но е знаел, че с тях подс. И. договаря продажбата на превозвания от Ж. хероин); че се разделили, като подс. Ж. и подс. К. тръгнали самостоятелно, за да търсят заведение; че спрели на паркинга на магазин „Б.“, в близост до ресторант „З.“, но докато си поръчвали били задържани. Не подлежи на възприемане заявеното от този подсъдим, че поводът за срещата му с подс. И. в гр. Х. е бил обсъждането на сделки с каолин, а пътуването до П. е било обусловено от същата нужда. Невъзможно е да се възприеме и заявеното от подс. Ж., че пакетите с неизвестно за него съдържание са му били оставени за съхранение няколко седмици преди това на паркинг, от случайно срещнато непознато му лице от турски произход, при уговорка за последващо взимане обратно, което не било осъществено при разменените между двамата телефонни номера. В тази връзка следва да се има предвид следното: в кредитираните от съда обяснения на подс. И. се съдържа ясно заявена позиция- подс. Ж. е знаел, че той лично притежава хероин и е искал съдействието на И. за продажбата му; позицията му за самата сделка също е била ясна- той самият да не се среща предварително с купувачите, а предаването на „стоката“ да стане само след пълното й заплащане. Следва да се констатира още житейската нелогичност което и да е непознато лице да остави за пазене на друго непознато му лице стока на стойност, близка до стойността на иззетите по делото наркотични вещества.

На кредитиране подлежат и присъединените обяснения на този подсъдим от 07.06.2019 г. (л. 337 гръб- л. 338 НОХД 811/2018 г.), в които сочи лично да е поставил иззетите от управлявания от него автомобил пакети на „място, недостъпно за пътници“- фабрично обособена празнина между предна и дясна седалка. Не следва да се възприеме заявеното, че същите са му били оставени „ за отговорно пазене“, тъй като по делото са несъмнено установени действия на подсъдимия, насочени към собственото му разпореждане с тях. По същите съображения не може да се кредитира и твърдението му, че след поставянето на пакетите във фабричната кухина той е забравил за тях.

От съществено значение и настоящият съд да приеме, че идването до гр. П. и срещата между подс. И. и подс. Ж. са били изцяло подчинени на общата идея за продажба на хероина, е липсата на каквато и да е логична друга причина за това пътуване на Ж.- и до Х. (преди това), и до П.. В желанието си да внушат благовиден предлог за обсъжданите обстоятелства и двамата подсъдими сочат различни причини, изграждайки защитната си версия и в тази им част обясненията им не подлежат на кредитиране. Подс. И. твърди срещата да е била, за да им каже къде в П. К. и Ж. да нощуват. Последните двама сочат, че нощувката им е следвало да е в наетата стая в Х.. За пътуването си до Х. подс. Ж. сочи нуждата на подс. К. да разговаря за връщане на коня- неподлежащо на кредитиране, тъй като от обясненията на К. се установява неговото пътуване да е имал съпътстващ характер, а не обратното. Липсата на договореност за среща с предишния собственик на животното също сочи, че водещото е било желанието на подс. Ж. да реализира пътуването.

Фактическата установеност на извършеното следва и от изводимото от свидетелските показания. Отправените упреци относно кредитирането на показанията на свидетелите- полицейски служители са частично основателни. Същевременно, не може да бъде възприета тезата, че те следва изцяло да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

Показанията на разпитаните по делото полицейски служители, които не са извършвали по делото действия с процесуален характер, обуславящи приложимост на забраната на чл.118 ал.2 от Н ПК, подлежат на кредитиране, но само относно обстоятелствата, които те са възприели лично. Показанията на същите лица, базирани на информация, придобита от експлоатираните по делото СРС или от други оперативни източници не подлежат на възприемане и следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и в тази част на дейността си по оценка на доказателствата първостепенният съд е нарушил процесуалните норми. Свидетелите добросъвестно са признали по време на съдебното следствие пре д първостепенния съд, а допълнително разпитаните пред апелативния съд заявяват в коя част пресъздават получена от тях оперативна информация, или станала им известна такава от прилаганите СРС за инкриминираната по делото деятелност. Оперативната информация има съществено значение в оперативната полицейска дейност, но трайно е установено в съдебната практика, че тя няма характер на доказателство по смисъла на НПК предвид невъзможността да бъде установен източникът й и да бъде извършена проверка на достоверността й. В частта относно възпроизведеното съдържание на телефонните разговори, обективирани в протоколите за ВДС, свидетелските показания са източник на производни доказателства и също са недопустим източник на доказателства, след като първичните такива са налични по делото.

Показанията на св. Д. Г., де позирани пред първостепенния съд (л. 104- 106 НОХД 587/2020 г. на ПдОС), както и присъединените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК показания от НОХД№811/2018 г. на ПдОС в преобладаващата си част възпроизвеждат такава именно информация. За несъмненото установяване на обстоятелството кои факти по делото свидетелят е възприел лично и за кои възпроизвежда информация, станала му известна по несъвместими с НПК способи, в хода на производството пред настоящия съд беше проведен допълнителен разпит на същия свидетел.

При съвкупния анализ на показанията на св. Г., като съдържащи информация от личните му възприятия, съдът намира за подлежащо на кредитиране заявеното, че: той лично е наблюдавал срещата до автомобила „П.“ на подс. Е. Ж. с подс. И. в гр. П., на „К.“, при което с необозначен полицейски автомобил той и негови колеги са преминали покрай мястото на срещата им; че са видели двамата зад един от автомобилите на подсъдимите- управлявания от подс. Е. Ж.. Мястото на срещата било след бензиностанция на „П.“, при което там( до колата) било и трето лице. Свидетелят лично е наблюдавал и срещата в заведението „Е.“ на инкриминираната дата, както и излизането на подсъдимите Д. и С. М., които тръгнали заедно с един автомобил, минавали из града по булевардите- по преценка на свидетеля, за да видят дали има някой след тях. След това засекли подс. Г. И. с неговия автомобил на срещата с подс. Е. Ж., в близост до бензиностанция „П.“. Тази среща била кратка, двамата били в задната част на автомобила на подс. Е. Ж., но извън него, гледали нещо в автомобила. Трима човека били – подсъдимите Е. Ж., Г. И. и още едно лице, което в последствие се установило, че е Г.( подс. К.). Лекият автомобил бил „П.“, полицейският автомобил(необозначен) минавал неколкократно покрай мястото на срещата, без да спира. Разговорите между тримата свидетелят не е възприел. След приключване на срещата лекият автомобил „П.“ реализирал няколко „завъртания“ из града, след което се отправил към ул.“В.Л.“, спрял на паркинга до магазин „Б.“, двете пътуващи в него лица влезли в заведението „З.“. Подс. И. продължил с управлявания от него автомобил „А.“ към бар „Е.“. Свидетелят е участвал в задържането на подсъдимите Ж. и К., присъствал е на претърсването на „П.“- то, при което бил открит хероин.

На кредитиране подлежи и личното възприятие на свидетеля Г., че в началото на м. април същата година в същото заведение- бар „Е.“ имало среща между подсъдимите М. и Д., но в тази част показанията му не установяват значими за обвинението факти. За какво са разговаряли подсъдимите свидетелят не е чул.

В останалата част показанията на този свидетел са основани на получена информация от СРС и оперативни способи и не подлежат на възприемане. Отправените упреци към окръжния съд, който ги е ценил, са основателни.

Същият подход беше приложен от настоящия съд и досежно показанията на св. Т. Г.- полицейският служител, ръководел акцията, в хода на която подсъдимите по настоящето дело са били задържани, а наркотичното вещество- иззето. Показанията му, депоз и р а н и пред първостепенния съд (л. 152 НОХД №587/2020 г. на ПдОС), както и присъединените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от Н ПК показания от НОХД №811/2018 г. на ПдОС(т.1, л.151) в преобладаващата част възпроизвеждат такава именно информация( с недопустима според НПК процесуална годност). За несъмненото установяване на обстоятелството кои факти по делото свидетелят е възприел лично и за кои сочи информация, станала му известна по несъвместими с НПК способи, в хода на производството пред настоящия съд беше проведен допълнителен разпит на същия свидетел.

При съвкупния анализ на показанията на този свидетел, депозирани пред първостепенните и въззивния съд на кредитиране подлежат твърденията му, че: лично наблюдавал среща между „Л.“ - Л. Д. и С. М. в заведение „Е.“, преди задържането им; че били първоначално само двамата, след това към тях се присъединил подс. Г. И. (в тази част показанията му очевидно възпроизвеждат втората среща между тези трима подсъдими на инкриминираната дата); че преди задържането на подс. Г. И. свидетелят наблюдавал още срещата му с подсъдимите Е. Ж. и Г. К., която се състояла на „К.“, при което подс. Г. И. спрял автомобила си зад автомобила, в който по- късно бил намерен хероинът. Тримата присъстващи там се намирали в задната част на автомобила на подс. Е. Ж.- зад него и разговаряли; след това всеки се качил в автомобила, с който бил дошъл и потеглили; че по- късно подс. Г. И. бил задържан на друго място. Срещата, която свидетелят о писва между подсъдимите И., Е. Ж. и още едно лице, я наблюдавал от отсрещното платно на „К.“. Той самият, както и свид. Д. Г. били в преминаващ автомобил, от който извършвали наблюдението. За този факт- самата среща, участвалите в нея лица и мястото й, показанията на свидетеля са източник на преки доказателства.

На кредитиране отчасти подлежат показанията на св. И. Х.- полицейски служител (л. 153 НОХД №587/2020 г.) и присъединените такива от НОХД № 811/2018 г. (л. 153- гръб). От тях се установява той да се е включил след задържането на подсъдимите, като е присъствал „ при отварянето“ на лекия автомобил „П.“, в който бил намерен хероинът. В останалата част показанията му са недопустим източник на доказателства.

На кредитиране отчасти подлежат показанията на св. И. Д.- полицейски служител (л.154 НОХД №587/2020 г.) и присъединените такива от НОХД № 811/2018 г. ( л. 153- гръб- 154). От тях се установява той да е присъствал на претърсването на л.а. „П.“, в който бил намерен хероинът. Задачата му била да охранява намиращите се там подсъдими Ж. и К.. В останалата част показанията му са недопустим източник на доказателства.

На кредитиране в преобладаващата част подлежат депозираните пред първостепенния съд показания на св. П. А. (л. 132 от делото), както и присъединените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от Н ПК от НОХД №811/2018 г. От тях се установява, че в качеството на полицейски служител този свидетел на инкриминираната дата е управлявал лек автомобил, извършващ наблюдение върху л.а. „А.“ с варненска регистрация, управляван от подс. И. и л. а. „М.“, управляван от подс. Д.. Вечерта, по тъмно, лекият автомобил „А.“ потеглил от района на казино „Р.“, където се намира бар „Е.“ в посока с. Т.. На входа на селото на правил обратен завой и се върнал до бензиностанция на „Л.“, намираща се вдясно в посока П.. Паркирал там и престоял около 20-30 минути. Отсреща, за да не бъдат забелязани, бил паркиран полицейският автомобил. Свидетелят лично възприел потеглянето на л.а. „А.“ в посока П., като след влизане в града, непосредствено след табелата за начало на П. отбил в уширение на пътното платно, водачът излязъл и отишъл до спрял лекотоварен автомобил „П.“. Там разговарял с други лица, които вече били излезли от автомобила. Тъй като мястото било осветено, управляваният от свидетеля автомобил подминал, подали информация до ръководещият акцията по наблюдение, за да се включат други техни колеги. Паркирал на удобно място и след около 15 минути „прихванал“ движение на л.а. „А.“, тръгнал след него, той се придвижил отново до казино „Р.“ и паркирал в павирана тясна уличка. Свидетелят при пристигането видял, че в автомобила вече няма никой, по- късно участвал в задържането на лица в бар „Е.“. Присъствал на последващо претърсване на автомобили „А.“, „Б.“ и „М.“. За обстоятелства, за които свидетелят се позовава на разбраното от други негови колеги, показанията му не подлежат на кредитиране.

На кредитиране подлежат и показанията на св. И.К., депозирани по НОХД №811/2018г.- л. 319, присъединени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281 чл.1, т. 2 от Н ПК. От тях се установява присъствието му при извършен полицейски обиск на лице- на подс. Л. Д., при което са били иззети банкова карта, документи, парични средства, описани в приложения на л. 213 от т. 1 на ДП протокол. Този обиск е реализиран по реда на чл. 80, ал. 1 от НПК от свид. Н.М., за което свидетелства и последният.

На кредитиране относно лично възприетите от него факти подлежат и показанията на св. М. А.- полицейски служител, участвал в задържането на подс. Д. и подс. М.-както депозираните пре д първостепенния съд( л. 135), така и присъединените такива от НОХД № 811/2018 г.(т.1, л.156 гръб). От тях се установява личното му участие в задържането на подсъдимите Л. Д., С. М., Г. И. в бар „Е.“, както и на подс. В. В., който пристигнал с автомобил в близост до мястото и при излизането от него била извършена полицейска проверка, а подсъдимият- задържан.

На кредитиране изцяло подлежат и показанията на св. М. К., от които се установява, че подс. К. в предхождащ деянието момент е закупил от него кон, както и всичките характеристики на сочената вещ. Следва да се констатира, че този свидетел не е бил уведомяван от купувача за недостатъците й( според К. лош нрав, довел до телесно увреждане на подсъдимия), не е имал дори идея за намерение за връщането й, нито договореност за среща с подс. К. на инкриминираната дата или след нея. От показанията и на този свидетел, наред с останалите обсъдени от съда доказателства следва извод, идентичен с направения при анализа на заявеното от подс. К.- че пътуването на подсъдимите Ж. и К. до района на гр. Х. е било изцяло по инициатива на подс. Ж., в избран от него, а не от К. момент и нуждата от такова пътуване не може да се обвърже с никаква друга необходимост, различна от намерението на Ж. да намери ку пувач за хероина. Евентуалното желание на подс. К. да се срещне с продавача(без да е проверил дали последният е в района на гр. Х.) и да договори връщане на коня не е имало никакво проявление след момента на придобиването му. Т.е., възможно е да е искал да договори връщането на животното, но основната, водеща причина за пътуването до гр. Х. е било желанието за това на подс. Ж.. Решението за това пътуване е било обвързано с несъмнено установеното по делото – по- рано същия ден и подс. И., и подс. М. са договаряли продажбата на хероина.

На кредитиране изцяло подлежат показанията на свид. А., депозирани пред друг състав на съда- по НОХД№811/2018 г., л. 120 гръб и л. 179, присъединени по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 и 2 от Н ПК. От тях се установява той, като наркотично зависим, на неустановена дата през 2017 г. да е бил при свой приятел в кв. С., гр. П.; приятелят му, известен му с прякор „К.“ да е бил заедно с подс. Л. Д., при което последният носел опаковани с тиксо пакети от по 0, 500 гр. хероин. Именно А. пробвал „стоката“, малкото име на подсъдимия разбрал от начина, по който приятелят му се обръщал към него. От тези показания се извежда единствено обстоятелството, че още преди задържането му по настоящето дело подс. Л. Д. е доставял на въпросното лице „К.“ наркотично вещество от вида на инкриминираното, пакетирано по сходен начин. Липсата на данни относно времето на тези действия ( които няма как да са леализирани в заявеното от свидетеля време около година преди разпита на свидетеля по делото, състоял се на 01.10.2018 г., тъй като тогава подсъдимият Д. е бил вече задържан по настоящето дело) не позволяват така описаните действия да се съотнесат към инкриминираните по делото факти.

На кредитиране подлежи заявеното от свидетелката Н.И.( л. 107-108 НОХД№587/2020г.), която живее на семейни начала с подсъдимия Д., с изключение на твърдението й, подкрепящо защитната му версия, че е дошъл в гр. П. за закупуване на автомобил, а не за закупуване на наркотични вещества. В тази част показанията й целят да обслужат защитната версия на този подсъдим, оборени са от останалите подлежащи на кредитиране доказателства. Фактите относно правомерния начин на придобиване на част от откритата на инкриминираната дата у Д. сума, свързани с продажба на автомобил и вземане на заем подлежат на възприемане, но правилно контролираният съд е намерил те да не оборват обвинителната теза относно противоправното предназначение на иззетата от Д. парична сума- за закупуване на хероин, както и досежно неговото участие в процесната престъпна деятелност.

На кредитиране подлежи заявеното пред първостепенния съд от свид.

К. А. (л. 135 гръб- л. 136). От показанията му се установява той да е дългогодишен приятел на подс. Д. и като такъв често да му е давал пари в заем. Така и през 2017 г. му дал 8 000 евро в различни ку пюри. На свидетеля подсъдимият обяснил, че са му необходими за покупка на кола. В тази част показанията му не са недобросъвестни. Логично е при търсене на пари в заем кредитоискателят да заяви благовиден предлог, какъвто закупуването на наркотично вещество не е и не би мотивирало кредитора да постави в риск собствените си средства.

Несъдържащи информация относно включеното в предмета на доказване по делото са показанията на св. Е. К. ( л. 104 от НОХД 587/2020 г), макар същият да е добросъвестен. От тях се установява, че е бил обявил за продажба л.а. „Ф. Г•“ за 25 000 лв., не се е срещал с никого за продажбата на тази кола, а впоследствие я е заменил с друга в автокъща в С.. Правилно съдът е ценил заключенията на изготвените и прието по надлежния процесуален ред експертизи.

Според заключението на физико- химичната екс пертиза ( т. 2, л. 141 от ДП, съдържанието на всеки от четирите иззети от л.а. „П.“ пакети прахообразно вещество е хероин, с концентрация съответно:

1. 494, 907 гр. с активен компонент ДАМ 89 тегловни %.; 2. 495, 868 гр. с активен компонент ДАМ 88 тегловни %.; 3. 495, 966 гр. с активен компонент ДАМ 93 тегловни %.; 4. 484, 759 гр. с активен компонент ДАМ 90 тегловни %.

Вещото лице е уточнило, че хероинът е включен в приложение №1 към чл.3, т.1 от Списък към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.

Съгласно ПМС № 23/1998г. стойността на процесния хероин възлиза, както следва: обект 1 /хероин с нето тегло 494, 907 грама/ - 113 828, 61 лв.; обект 2 /хероин с нето тегло 495, 868 грама/-114 049, 64 лв.; обект 3 /хероин с нето тегло 495, 966 грама/ - 111 493, 88 лв., обект 4 /хероин с нето тегло 484, 756 грама/ - 148 789, 80 лв. или всичко на обща стойност - 488 161, 93 лева.

Според заключението на техническата експертиза и допълнението към нея( т. 2, л. 2- 135 от ДП), изследвала приложените по делото като ВД телефони и джи пи ес навигация, същите са били обект на външен оглед, а наличната в тях информация е свалена на хартиен носител и приложена така по делото.

Заключенията на обсъдените екс пертизи първостепенният съд е ценил и този подход, според настоящия състав на съда, е правилен.

Споделяемо е и виждането, че относими към предмета на делото и подлежащи на кредитиране са приложените по делото писмени доказателства, вкл. находящите се в том 1 от Д П протоколи за претърсване и изземване и фотоалбумите към тях, протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, протоколи за доброволно предаване, протоколи за обиск, разписки, справки съдимост и характеристични справки на подсъдимите, протокол за разпознаване на лица / л.189, том 1 от ДП/, находящите се в том 3-6 от Д П справки от мобилни оператори, находящите се в том 7 от Д П медицински документи, приложените в хода на съдебното следствие: лизингов договор, ведно с приложения към него, извлечение от ТР, ко пие от лична карта, протокол към лизингов договор, копие от свидетелство за регистрация на МПС, справка за регистрация на МПС, справки от отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Пловдив, епикриза на Е. Ж., справки от мобилни оператори, от изпратените от Агенция по вписванията актуално състояние с история, ко пие о т паспорт на кон, ксероко пие от фиш за спешна медицинска помощ и амбулаторен дневник на ФСМП, писмо от Община П., ведно със скица- извадка от района, включващ заведение „Е.“ и Н.-П.; регулационен план на Пета градска част-гр.П., пис м е н превод на съобщения; справки за задгранични пътувания на подс. И. и др.; Фактическата обстановка се извежда още от веществените доказателства, приобщени по делото, от ВДС, изготвени за използвани на СРС, при което регламентът за прилагането им е бил спазен.

В обобщение, въз основа на обсъдените по- горе доказателства, и настоящият съд намира за несъмнено установено, че: на инкриминираната дата 07.05.2017г. всеки един от шестимата подсъдими се е намирал в гр. П.; че вечерта на същата дата последователно са осъществени няколко срещи: 1. между подсъдимите И., Д. и М. в бар „Е.“; 2. след раздялата им последните двама са останали заедно, обикаляйки произволно с автомобил из града, но междувременно подс. И. се е срещнал с подс. Ж., в един момент към тях се присъединил и подс. К.; 3.след приключването на тази среща подсъдимите Д., И. и М. са се срещнали отново в бар „Е.“ (а подсъдимите Ж. и К. отишли в заведението „З.“). 4. след завръщането си от срещата с подс. Ж. в заведението „Е.“, подс. И. е предприел много кратко пътуване с подс. В. по изрично указание на подс. Д.. 5. скоро след потеглянето той слязъл от автомобила на В. и се върнал пеш отново до бар „Е.“, при другите двама подсъдими. По- късно, когато там вече били и полицейски служители, към мястото бил тръгнал и подс. В. и бил задържан в близост.

Реализирането на сочените срещи не се оспорва от подсъдимите и защитниците им.

От значение за делото са и познанствата между отделните подсъдими, като се откроява липсата на познанство на всеки от тях с всички останали. Свързващите звена от участвалите в срещите лица са подс. И. и подс. С. М.. Всеки от тях до инкриминираната дата се е познавал с някой от другите подсъдими. Съответно- подсъдимият И. е познавал подс. Ж., но само последният е познавал придружаващия го в този момент подс. К.. Подс. И. се познавал още с подс. М.. Подс. М., от друга страна, е познавал подс. Д., а само последният е познавал и подс. В.. На инкриминираната дата подс. И. е бил запознат от подс. М. с подс. Д., по- късно и с подс. В.. Така възприети от настоящия съд, познанствата на подсъдимите съответстват не само на доказателствата по делото, но и на заявената от подсъдимите и защитниците им теза.

Не се спори от страните още, че на инкриминираната дата у подс. Ж. е открито значително количество наркотично вещество – хероин, чието количество и съдържание е установено от заключението на съдебно- химическата експертиза (том 2, л.141 от ДП). Тези обстоятелства се установяват от всички кредитирани от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства, коментирани по-горе, не се отричат и в обясненията на подсъдимите. Оспорва се знанието на подс. Ж. относно естеството на съдържимото в превозваните от него пакети.

Правилно първостепенният съд е намерил за несъмнено установено от доказателствените източници по делото естеството на отношенията на инкриминираната дата между четирима от подсъдимите- И., Ж., М., Д., а така също и причината за състоялите се на 07.05.2017г. срещи в П. между М., Д. и И., както и между последния и подсъдимия Ж. и съдържанието на проведените между тях разговори. За последните обстоятелства информация се съдържа и в подробните обяснения на подсъдимия И. в кредитираните от съда части, а също и в протокола за извършено претърсване и изземване в товарен автомобил „П.“ с ДК№•••••••, в приобщените с него веществени доказателства – процесните наркотични вещества, разписка /л.224, том 1 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.56, том 1 от ДП/, като последните два документа са относими към откритата у подс. Д. значителна парична сума, което не се отрича и от самия него. Макар тази сума да е приобщена по делото с протокол за полицейски обиск, а не по надлежния процесуален ред, предполагащ и нарочна съдебна санкция, то окръжният съд е събрал достатъчно доказателства относно приобщаването на парите като ВД по делото, чрез разпит на полицейския служител, който ги е иззел и на присъствалия там друг полицейски служител, както и посредством самите обяснения на подс. Д.. Всички тези доказателствени източници и изводимата от тях информация подкрепят с категоричност обвинителната теза, че на 07.05.2017г. подсъдимите И., М., Д. и Ж. са били в гр. П. именно в изпълнение намерението на първите трима, обективиращо уговорките между тях, осъществени по описания по-горе начин- за да закупят от познато на подс. И. и непознато за останалите двама подсъдими лице- от подсъдимия Ж., хероин, който последният съхранявал в тайник на управляван от него автомобил. Този извод се подкрепя и от значителната сума, носена от подсъдимия Д. на инкриминираната дата, чиято версия относно легалното предназначение /за закупуване на лек автомобил/ се опровергава от доказателствата по делото, вкл. обсъждените в приложените ВДС начини на заплащане на стоката; данните за леализирани последователно срещи, при което предмет на разговора е била именно покупко- продажбата на хероина, като подс. Д. е действал като бъдещ приобретател. Косвено обвинителната теза относно подсъдимия Д. се подкрепя и от показанията на свид. А., който сочи факти от характеристично естество за подсъдимия Д., свързани с пласмент на хероин в предхождащ инкриминираната дата момент. Тази информация, макар да няма пряко отношение към процесното престъпление, сочи, че подобна деятелност с предмет същото по вид наркотично вещество като инкриминираното, не е чужда на този подсъдим.

Неправилно първостепенният съд е намерил за несъмнено доказана проведена среща между подсъдимите М., Д. и И. в гр. Ш., предхождаща инкриминираните събития, на която последните двама са се запознали, както и каква е била основната цел на тази среща и съдържанието на уговорките между тримата. За такава отсъстват приобщени по реда на НПК доказателства. Наведените възражения от защитниците на тримата подсъдими в тази насока са основателни.

Приетата от първостепенния съд фактичеста установеност на инкриминираните събития в споделената й от настоящия съд част се подкрепя още от приложеното като ВД по делото значително количество хероин, поставено в тайник в автомобила на подс. Ж., от цялата поредица срещи, проведени на инкриминираната дата в различни комбинации между подсъдимите Ж., И., Д., М., В., К. (последните двама без да са наясно с повода за срещите и постигнатите договорености), което кореспондира с обясненията на подс. И. за продължилите преговори по покупко-продажбата на процесния хероин, прекъснати от полицейските служители. В подкрепа на обвинителната теза са и фактите относно на пръ в поглед безцелното обикаляне на подсъдимите Д., И. и М. из улиците на П., както и на подс. И. преди срещата с подс. Ж., спирането му в изчакване за 20-30 мин. на бензиностанция в с. Т.- все действия, свидетелстващи за извършвана от подсъдимите проверка за евентуално полицейско присъствие. Значими за предмета на делото факти се установяват от доказателствата за комуникацията между отделните подсъдими и местонахождението им, установени чрез приложените по делото справки от мобилните оператори, както и чрез техническо изследване на мобилните апарати. Всички тези доказателства, както и изводимата от тях информация, обосновават по категоричен начин възприетата и от настоящия съд фактическа обстановка относно естеството на отношенията и уговорките между подсъдимите Д., М., И. и Ж. на инкриминираната дата, което пък опровергава тезата на подс. Ж. относно незнание за характера и вида на откритото в автомобила му вещество.

ІV. Не е основателно възражението за не правилно приложение на закона с оглед постановената спрямо обжалващите подсъдими осъдителна присъда.

Според настоящият състав на съда е налице несъответствие между възприетата от окръжния съд фактическа установеност на извършеното и правните изводи досежно подсъдимите И., М., Д., но то е благоприятстващо тези подсъдими и съобразно установената за въззивното производство забрана за влошаване на положението им при липса на съответен протест постановената присъда не може да бъде коригирана.

От значение за преценката дали материалният закон е приложен правилно е процесуалният развой на настоящото дело. Той е следният:

Съдебното производство е образувано по обв. акт на ОП-Пловдив, с които спрямо подсъдимите Е. М. Ж., Л. Я. Д., С. А. М., Г. А. И., Г. П. К. и В. М. В. са повдигнати обвинения за престъпления от общ характер както следва:

1. Спрямо подс. Е. М. Ж. за престъпление по чл.354а, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, изразило се в това, че на 07.05.2017г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление като извършител в съучастие с Г. П. К., ЕГН: ••••••••••, като помагач, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери - хероин с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева по цени за нуждите на съдопроизводството съгласно приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998год. и е направил опит да разпространи същите наркотични вещества, както следва:

• на 07.05.2017г. в гр. П. без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери: хероин с нето тегло 494, 907 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 89 тегловни %, на стойност 113 828, 61 лв.; хероин с нето тегло 495, 868 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 88 тегловни %, на стойност 114 049, 64 лв.; хероин с нето тегло 495, 966 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 93 % тегловни, на стойност 148 789, 80 лв. и хероин с нето тегло 484, 756 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 90 % тегловни, на стойност 111 493, 88 лв., всичко с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева и -на 07.05.2017г. в гр.П. без надлежно разрешително направил опит да разпространи на Г. А. И., Л. Я. Д., С. А. М. и В. М. В. високорискови наркотични вещества в особено големи размери- опесаният по- горе хероин с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.

2, 3, 4, 5. Спрямо всеки от подсъдимите Л. Я. Д. Г. А. И., С. А. М. и В. М. В. е повдигнато обвинение за престъпление, изразило се в това, че на 07.05.2017г. в гр.П., в съучастие като извършител с останалите трима подсъдими, също като извършители, без надлежно разрешително е направил опит да придобие от Е. М. Ж. и Г. П. К. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери- същият описан по- горе хероин с общо нето тегло 1 971, 497 грама, на обща стойност 488 161, 93 лева, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини. Спря м о подс. М. възведеното обвинение е престъплението да е извършено и при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, из пълнението на което не е отложено по чл.66 от НК- по чл.354а, ал.2, пр.3, пр.4, т.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Правната квалификация на извършеното от останалите трима подсъдими- Л. Д., Г. И. и В. В., формулирана от обвинителната власт е по чл.354а, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1 пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

1. Възведеното с обвинителния акт обвинение спрямо подс. Г. П. К. е за престъпление по чл.354а, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 07.05.2017г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление, на два пъти, в съучастие като помагач, умишлено е улеснил Е. М. Ж., като извършител, да извърши престъпления- без надлежно разрешително да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери - хероин с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева и да направи опит да разпространи същите наркотични вещества, чрез отстраняване на спънки и по друг начин, като му осигури физическа охрана, като наблюдава за проследяване и наличие на полицейски органи при превоза и продажбата на наркотиците, както следва:

На 07.05.2017г. в гр.П. без надлежно разрешително да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева и На 07.05.2017г. в гр.П. без надлежно разрешително да направи опит да разпространи на Г. А. И., Л. Я. Д., С. А. М., и В. М. В., високорискови наркотични вещества в особено големи размери с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.

По НОХД № 811/2018г. по описа на ОС-Пловдив, образувано по сочения по- горе ОА, е била постановена Присъда № 52/07.06.2019г., с която:

1. Подс. Е. М. Ж. е бил признат за виновен в извършване на престъпление чл.354а ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1 пр.1, вр.чл.54 от НК, като е признат за невинен в това да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, както и в това да е извършил престъплението в съучастие с Г. П. К., като помагач при условията на чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение в тези части. Наложеното му наказание е било 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000 лева.

Със същата присъда Окръжен съд – Пловдив е признал подс. Е. М. Ж. за виновен и по второ, непредявено му с обвинителния акт обвинение –че на 07.05.2017 г. в гр. П. се е приготвил да разпространи на Л. Я. Д., Г. А. И. и С. А. М. високорискови наркотични вещества в особено големи размери- хероин с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева, преди да е почнало изпълнението на намисленото престъпление, поради което и на основание чл.356а, вр. с чл.354а ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1 пр.1, вр.чл.17 ал.2, вр.ал.1 от НК го е осъдил на 5 години лишаване от свобода. По второто обвинение ПОС е признал подс. Е. М. Ж. за невинен в това да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, както и в това да е направил опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК да разпространи на горните лица същите високорискови наркотични вещества, както и да е извършил опит да ги разпространи на подсъдимия В. М. В., а така също и да е извършил престъплението в съучастие с Г. П. К., като помагач, при условията на чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и го е оправдал по обвинението в тези части.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най- тежко наказание на подс. Е. Ж., а именно: 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000 лв.

2, 3, 4. Всеки един от подсъдимите Л. Д., С. М. и Г. И. със същата присъда е бил признат за виновен в това, че на 07.05.2017 г. в гр. П., в съучастие, като съизвършител с останалите двама подсъдими, всеки от които също извършител, се е приготвил да придобие от Е. М. Ж. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества: хероин с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева, преди да е започнало изпълнението на намисленото престъпление, поради което на всеки от тримата подсъдими на основание чл.356а, вр. с чл.354а ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1 пр.1, вр.чл.17 ал.2, вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1, вр.чл.54 от НК, а за подс. М. и във вр. с чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК е наложено наказание, както следва:

• пет години и шест месеца лишаване от свобода на подс. Л. Д., за което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС ОС – Пловдив е определил първоначален строг режим за изтърпяване;

• пет години и шест месеца лишаване от свобода на подс. С. А. М., за изтърпяването на което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, ОС – Пловдив е определил първоначален строг режим;

• на три години лишаване от свобода на подс. Г. А. И., изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

За всеки е приспаднато от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК.

Всеки един от тримата подсъдими е бил признат за невинен в това да е извършил опит по смисъла на чл.18 ал.1 от НК да придобие от подс. Ж. и държи с цел разпространение същите високорискови наркотични вещества, както и в това да е извършил престъплението в съучастие и с подсъдимия В. М. В., като всеки от тях е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тези части.

5.С присъдата Окръжен съд – Пловдив е признал подс. Г. П. К. за невинен го е оправдал изцяло по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

6.Окръжен съд – Пловдив е признал и подс. В. М. В. за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК.

На основание чл.53, ал.1, б. „а“, пр.1 от НК са били отнети в полза на държавата веществените доказателства – 60 бр. банкноти с номинал 20 евро, 24 бр. банкноти с номинал 50 евро, 34 бр. банкноти с номинал 100 евро, 15 бр. банкноти с номинал 500 евро, като вещи, които принадлежат на виновния Л. Я. Д. и са били предназначени за извършване на умишлено престъпление.

На основание чл.354а, ал.6 от НК са били отнети полза на държавата веществените доказателства – остатък от наркотичните вещества, находящи се на съхранение в Агенция „Митници“ гр С., постановено е било да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила.

За останалите веществени доказателства, съдът е постановил да се върнат на лицата, от които са иззети.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите Е. Ж., Л. Д., С. М. и Г. И. са възложени направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда не е бил депозиран протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив нито в оправдателната част, нито в частта за направената от съда преквалификация, както и досежно вида и размера на наложените наказания и начина на изтърпяването им.

Депозирани са били въззивни жалби от подс. Е. Ж., Л. Д. и С. М. с искане за отмяна на присъдата като незаконосъобразна, неправилна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимите. Алтернативно е било поискано изменение на присъдата в частта за размера на наложените наказания чрез намаляването им поради явна несправедливост на същите.

С решение № 54 от 30.03.2020г. по ВНОХД № 445/2019г. на Апелативен съд – Пловдив на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК е отменена изцяло присъда № 52/07.06.2019г., постановена по НОХД № 811/2018г. на Окръжен съд – Пловдив и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

След връщане на делото е било образувано НОХД № 587/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което е постановена обжалваната пред настоящия съд присъда.

Тя също е била подложена на въззивен контрол по ВНОХД №88/2022г. по описа на АС-Пловдив. Въззивното производство е инициирано от жалби и на четиримата подсъдими срещу осъдителната й част. Прокурорът не е упражнил правото си на протест. С Решение № 128 от 18.08.2022 г.на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 88/2022 г., присъдата е потвърдена изцяло.

По касационни жалби на подсъдимите С. М., Г. И., Л. Д., де позирани чрез защитниците им и на подс. Е. Ж., е било образувано н. д. № 129/2023 г. на ВКС.

С Решение № 155 от 28.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 129/2023 г., III н. о., е отменено решение № 128/ 18.08.2022г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 88/2022г. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Така е било образувано настоящето въззивно производство.

В отменителното решение на ВКС е прието допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Неоснователно обжалващите присъдата страни сочат в пледоариите пред настоящия съд указанията на касационната инстанция да са за изключване от доказателствената съвкупност на обясненията на подс И., които представляват "оговор" и оправдаване на подсъдимите.

Внимателният прочит на решението на касационния съд сочи да са отправени упреци към дейността на предходния въззивен състав относно анализа и оценката на доказателствата и изводимата от това фактическа обстановка на деянията, леализирани от осъдените подсъдими. Указано е настоящият съд да извърши нова преценка на събраните доказателства, при която да бъде даден отговор на всички отправени пред въззивния съд аргументи на защитата за недоказаност на обвинението, вкл. и относно годността на депозираните от подсъдимия И. обяснения в хода на досъдебното производство на 10.05.2017 г. да обосноват осъдителни изводи. Задължителни указания по приложението на материалния закон в сочения от защитата смисъл- за постановяване на оправдателна присъда, не са налице.

При извършената в пределите на чл. 313 и чл. 314 от Н ПК проверка на присъда № 77/01.12.2021 г. по НОХД №587/202г. на ПдОС, настоящият съд намира, че:

Обсъденият по- горе развой на делото формира еднопосочния извод, че при отсъствието на протест срещу първата постановена по делото присъда в оправдателната й част, първостепенният съд не е бил процесуално легитимиран да влоши положението им, като ги признае за виновни в извършването на по- тежко от приетото с първата присъда престъпление, респ.- да ангажира наказателната им отговорност за престъпленията, за които са били оправдани. С обжалваната пред настоящия съд присъда положението на нито един от шестимата подсъдими по делото не е било недопустимо влошено.

1. Резонна последица от непротестираното оправдаване на подсъдимите В. и К. с присъда №52/07.06.2019 г по НОХД № 811/2018 г. на ПдОС е оправдаването им изцяло и с проверяваната от настоящия съд присъда. Визираното в чл. 336, ал. 2 от НПК ограничение следва да намери приложение и при повторното разглеждане на делото от първостепенния съд. С обжалваната пред настоящия съд присъда, оправдаваща изцяло двамата подсъдими, процесуалният закон е приложен правилно. Следва да се сподели виждането на първостепенния съд, че и отсъстват доказателства, установяващи по указания в чл. 303 от НПК начин причастност на подсъдимите В. и К. към инкриминираната деятелност.

З а подс. К. се установява несъмнено, че на инкриминираната дата е придружавал подс. Ж. по време на пътуването му до гр. Х. и после до гр. П.. Отсъстват доказателства за знание у този подсъдим както за притежавани и превозвани от подс. Ж. наркотични вещества, така и за намерението му да продава такива, при което да ги разпространи другиму. Инкриминираното наркотично вещество е било в тайник и не са налице доказателства в негово присъствие то да е вадено, респ. – да му е показвано. Подс. К. не е участвал в разговора за продажбата на хероина между подсъдимите И. и Ж., проведен вечерта на 07.05.2017г. Негова съпричастност към разследваната по делото дейност не сочи нито един от подсъдимите. При отсъствието на оборващи ги доказателства, окръжният съд с основание е кредитирал обясненията на подсъдимия, в които отрича каквато и да било причастност към вменената му във вина престъпна дейност, заявявайки, че единствено е придружавал подсъдимия Ж. по време на пътуването му. Неговите обяснения за повода за посещение на гр. П. кореспондират(макар и частично) и с показанията на свид. М. К. /л.222-гръб – л.223, т. 2 от НОХД№ 811/2018 г./, който посочва, че познава подс. К., той е бил закупил от него кон посещавайки с. Д., обл. Х.. Обясненията на подсъдимия К. се потвърждават от изложеното от подсъдимите Ж. и И., съответстват на показанията и на полицейските служители, които не са имали възможност да наблюдават продължително време срещата между подсъдимите Ж. и И., за да преценят дали подс. К. е присъствал през цялото време на разговора между двамата. Подсъдимият И. е категоричен, че разговорът относно хероина при срещата му с подс. Ж. на 07.05.2017г. се е водил само между тях двамата, като отрича активност или дори присъствие в този момент на подс. К.. Свидетелите Г., Г., К. и А. са категорични, че са възприели срещата между подсъдимите Ж., И. и К. за много малко, само докато са преминавали с автомобил покрай тях, за да не бъдат забелязани от проследяваните лица. Нещо повече - мястото, на което са били застанали подсъдимите Ж., И. и К. спрямо автомобила на подс. Ж. в момента, в който са преминавали покрай тях полицейските служители, не е било такова, че да са имали видимост към скритите в тайника наркотични вещества или дори към въпросния тайник, за да се формират изводи, че в този момент подс. К. е узнал за намиращия се в автомобила хероин. Освен самия факт на пътуването на подс. К. с подс. Ж. и неговото присъствие в заведението „З.“ при задържането им на 07.05.2017г., което не се ос порва, по делото не са налице каквито и да било доказателства същият да е участвал в престъпните договорености на подсъдимите Ж., Д., И. и М., както и в деятелността по създаване на условия за извършване на планираната сделка по продажба на процесния хероин. И според настоящия състав на съда изводимата информация от доказателствата по делото относно подс. К. не сочи негова причастност към престъплението, за което е обвинен.

1. Правилно окръжният съд е намерил, че лишено от доказателствена подкрепа е и възведеното обвинение и спрямо подс. В., поради което е постановил оправдаваща го присъда. От доказателствата по делото се установява той да се е познавал единствено с подс. Д.. При съществуваща между двамата уговорка да се видят на 07.05.2017г. по време на посещението н а подс. Д. в гр. П., пристигането на подс. В. пред заведението „Е.“ е съвпаднало с връщането на подс. И. от срещата с подс. Ж., при което подс. Д., без каквито и да било обяснения указал на подс. И. да се качи при подс. В., а н а последния обяснил, че трябва да закара пътника до автомобила му, при което двамата предприели кратко пътуване. Действително, доказателствата сочат по време на това пътуване, подс. И. /който бил останал с убеждението, че подс. В. също е причастен към сделката с хероина, щом подс. Д. му казал да се качи при него / да е попитал подс. В. къде са парите и колко са. В отговор подс. В. заявил, че пари няма и първо трябвало да вземат „стоката“, да отидат до някъде, да я оставят и тогава можело да се вземат парите. Обсъдените реплики, неподкрепени от други доказателствени източници, сочещи подс. В. да е имал конкретно обективно участие към процесната инкриминирана деятелност, както и защо е отговорил по този начин на непознатия за него подс. И., не обезпечават изискуемата по чл. 303 от НК категоричност за противоправна деятелност на подс. В.. Присъствието му за кратко в заведението „Е.“ и заявеното на подс. И., че ще получи пари след като предаде „стоката“ не е достатъчно, за да се изведе доказаност на вмененото му с ОА поведение, нито каквото и да е негово участие в предприетата от подсъдимите Д., М., Ж. и И. деятелност, което да осъществява състав на престъплението, за което е предаден на съд, респ.- на приготовление към същото. Ето защо не само с оглед ли псата изначално на протест срещу оправдаването му, а и поради отсъствието на доказателства законосъобразно и този подсъдим е бил признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение.

1. Подс. Е. Ж. е признат за виновен в обема на обвинението, за което е била постановена и осъдителната спрямо него присъда №52/07.06.2019 г по НОХД № 811/2018 г. на ПдОС. Постановената спрямо него частично оправдателна присъда е законосъобразна, като оправдаването му е съобразено с процесуалната гаранция, че упражняването правото на жалба не може да има за последица утежняването на положението на обжалващия. В оправдателната част първата постановена по делото присъда не е протестирана.

Наведените от адв. К. и подс. Ж. оплаквания срещу осъждането на подсъдимия, са неоснователни.

Пловдивският апелативен съд намира, че в обжалваната осъдителна част присъдата досежно подс. Е. М. Ж. е правилна и законосъобразна, тъй като е съответна на фактическата установеност на извършеното и доказателствата, които я изграждат.

По делото е несъмнено установено, че подсъдимият Е. Ж. е извършил действия, които съответстват на обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1 пр. 1 от НК. На 07.05.2017г. в гр.П., той без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери - хероин, както следва: с нето тегло 494, 907 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 89 тегловни %, на стойност 113 828, 61 лв.; с нето тегло 495, 868 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 88 тегловни %, на стойност 114 049, 64 лв.; с нето тегло 495, 966 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 93 тегловни %, на стойност 148 789, 80 лв. и с нето тегло 484, 756 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 90 тегловни %, на стойност 111 493, 88 лв., всичко с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева.

Не се оспорва от страните по делото, че тези наркотични вещества са иззети именно от фабрично обособено скрито място в автомобила „П.“, управляван от подс. Ж.. Самият подсъдим също сочи лично да ги е поставил там и това се възприема от съда. Количеството, вида наркотично вещество, процентното съдържание на активен компонент са също несъмнено установени по делото и възражения в тази насока не се отправят.

Пред съда- и настоящия, и първостепенния, се оспорва субективната съставомерност на извършеното, като се твърди подс. Ж. да е извършвал „отговорно пазене“ на пакетите, без знание за съдържанието им, воден от идеята, че то е незабранени за употреба в земеделието инсектициди. В този част обясненията му са в противоречие с кредитираните от съда обяснения на подс. И., от които се установява, че още около 2-3 седмици преди инкриминираната дата подс. Ж. да го е уведомил за: 1.притежаван от него около 2 кг. хероин; 2. намерение да намери купувач; 3. исканата от него цена- около 28 000 евро. В тези част обясненията на подс. И. несъмнено имат характер на „оговор“, тъй като съдържат твърдение за противоправната деятелност на подс. Ж.. Не без значение е обстоятелството, че чрез тези обяснения подс. И. не „ прехвърля“ вината си, тъй като сочи последователно– в два последователни разпита, лично да се е ангажирал да намери пазар за наркотика. Съзнанието на подс. Ж. относно противоправността на превозвания от него товар и предназначението му – за продажба, се подкрепя и от данните за поведението му на инкриминираната дата. По делото е несъмнено установено, че той е потеглил на 07.05.2017 г. след обяд от гр. П. към гр. Х., инициативата за това пътуване е била изцяло негова(не на подс. К.), за реализиране на негова среща и то с подсъдимия И., а съпътстващият го подс. К. е имал намерение, придружавайки го, в района на Х. минерални бани да разговаря с продавача му за връщане на вече заку пен кон с лош нрав. Предварителна уговорка за такава среща( досежно животното) К. не е имал никаква и това се установява и от показанията на св. М. К.. Т.е., причината за пътуването може да е била само една и тя е заявената от подс. И. в кредитираните му обяснения- продажбата на хероина. Самото пътуване, така преценено, подкрепя обясненията на подс. И.. Пристигайки в района на гр. Х. късно вечерта, те са и резервирали стая за нощувка там. От съществено значение по делото е, че при отпътуването на Ж. и К. от П., съобразно заявеното време, подс. И. също е бил в гр. Х., „неговия град“ за времето от 15.34 до 17.29 ч. и това се установява от приложената в т. 3, л. 195 ( гръб) справка от мобилния оператор, сочеща, че там е била ползвана от този подсъдим мобилна услуга на „В.“, както и справката на л. 117, т. 4 от Д П за с ъ щ и я подсъдим. Доколкото по делото са налице доказателства- кредитираните обяснения на подсъдимите И. и М., двамата да са се срещнали първоначално в гр. Х. на 07.05.2017 г. и там да са решили да дойдат до П. (каквото намерение е обсъждано предходния ден между подсъдимите М. и Д. и това се установява от приложените по делото ВДС), а справките от мобилните оператори установяват движението за деня на подс. И., при което в Х. е бил само в посочения отрязък от време- 15.34 до 17.29 ч., то следва да се направи еднопосочният извод, че подс. Ж. първоначално се е упътил към града, където се е очаквало при пристигането му да се намират както познатият му посредник за продажбата- подс. И., така и непознатото му лице, но явяващо се отсрещна страна по сделката. В момента на пристигането на Ж. в района на Х. подсъдимите И. и М. вече са били в П.. Така, макар и вече да са били организирали нощувката си в гр. Х., подс. Ж. след разговор с подс. И. е взел решение да дойде „за кратко“ и до П., а К. е решил да го придружи. Обобщено- пътуването на подс. Ж. след обяд на инкриминираната дата е било насочено все към мястото, където е бил подс. И. и е променяно спрямо местонахождението на последния. Това е косвен факт, но той подкрепя заявеното от подс. И., че причината за идването на Ж. в П. е съобщеното му, че трябва да докара наркотичното вещество тук. В подкрепа на заявеното от подс. И. относно това, че и той, и Ж. са знаели какво вещество последният ще докара са и показанията на полицейските служители в частта, в която описват поведението им като водачи на М ПС вечерта преди ареста им. Подс. И. се е придвижил до мястото на срещата след обикаляне из гр. П., за да установи дали е следен, реализирал е спиране( продължително) в началото на с. Т., в района на бензиностанция- със същата цел. Последвало придвижване до началото на гр. П. в район, в който е имало уширение на пътя, позволяващо спирането на автомобили, но същевременно с достатъчна видимост, създаваща невъзможност трети лица да са в близост и да чуят естеството на разговора. Придвижването им първоначално заедно, но с обикаляне из града, а след това поотделно до обектите, където впоследствие са били задържани, също според проследяващите ги полицейски служители е било бдително, за да установят дали не са следени. Тази конспиративност, макар и косвено, също подкрепя твърдението на подс. И., че срещата между него и подс. Ж. е била именно с оглед превозвания от последния хероин. Заявеното от подс. И., че подс. Ж. не е искал да се вижда предварително с купувачите на наркотика, а е следвало да получи обаждане от И., че парите са готови, също съответства на обективно установеното- подс. Ж. е отишъл в намиращо се недалеч от бар „Е.“ заведение, но не е придружил подс. И.. В подкрепа на твърдението, че именно подс. Ж. е следвало да достави в П. наркотичните вещества, предмет на множество договорки още от предходните дни между подс. М. и подс. Д., е и съдържанието на р. 19 л. 46 от приложените по делото ВДС, в които още на 06.07.2017 г. вечерта подс. М. съобщава на подс. Д., че подлежащото на закупуване на следващия ден няма да е у „ директора“, т.е. подс. И. „ проблемът е … да видим как, то не са при него….И той, и той не са негови, и той е прехвърляч и тъй нататъка… той си има човек, който ги …“. налице е и обсъдената от настоящия съд СМС комуникация, при която подс. И. е уведомил подс. М., че неговият човек вече може да пътува. Така обсъдените доказателства подкрепят обясненията на подс. И., че подс. Ж. е притежавал 2 кг. (почти) хероин, знаел е това, искал е да го продаде и посредник в продажбата на такива именно вещества е подс. И.. Това опровергава защитната теза на подс. Ж., че не е знаел какви са сложените лично от него във фабричния тайник на автомобила пакетирани вещества. налице са и множество обективирани факти, които са установени със средствата на процеса, които са в унисон с обясненията на подс. И., поради което те не могат да бъдат единствено "оговор", сам по себе си недостатъчен за формиране на извод за виновно поведение и за авторство. Касае се за "оговор" не от класически тип, тъй като в обясненията си подсъдимият И. не се отрича от личния си принос в осъществяване на престъпната дейност и не приписва извършването на престъпление единствено на останалите подсъдими, в частност – и на Ж.. От съществено значение е още, че подс. И. последователно, в двете фази на процеса, при двукратното му разглеждане от окръжния съд последователно описва собственото си противоправно поведение, като в последния проведен му разпит в ДП(очна ставка със Ж.) и пред съда отстъпва от заявеното последният да е бил предварително уговореното лице за доставка на хероина. В последната част обясненията на подс. И. не подлежат на кредитиране. Законът и съдебната практика не изключват обяснения, имащи характер на „оговор“ да служат за установяване авторството и вината на подсъдимите, ако тези обяснения да намират доказателствена подкрепа в останалата доказателствена съвкупност, какъвто е случаят. Съответствието им с обсъдените по- горе доказателствени източници и изводимото от тях формира извод за несъмнена установеност на престъплението, за което подс. Ж. е признат за виновен. В случая осъдителната присъдата не се основава само на "оговор", който включва обвинителни твърдения на друг подсъдим, в частност - за подс. Ж. и на съдържанието на приложените по делото ВДС сочещи, че е било очаквано събитие хероинът да бъде докаран в П. от лице, различно от подс. И., но близко нему. Следва да се има предвид, че за разлика от свидетелските показания, обясненията на подсъдим, дори когато уличават съучастник, се подчиняват на особения режим, продиктуван от възможността на обвинените лица да преценяват дали да дават обяснения или не, включително и дали да участват в едни или други процесуални действия, като очната ставка например. Правото на подс. Ж. да иска съпоставяне с уличаващия го подсъдим се противопоставя на правото на другия подсъдим, в случая И., да откаже да участва в подобно действие(което той не е реализирал). Правото на справедлив процес на подс. Ж. не е нарушено поради липсата на такова съпоставяне, независимо, че заявеното от подс. И. в тази очна ставка не подлежи на кредитиране. При обсъждане на доказателствата настоящият съд изложи виждането си, че редица обстоятелства, вкл.: необяснимото с различна от приетата от съда причина пътуване на Ж. първоначално до гр. Х., а впоследствие за „кратко“ до П.; наличието в управлявания от подс. Ж. автомобил на наркотично вещество, напълно съответстващо по вид и количество със съобщеното от подс. И.; срещата в гр. П. между двамата, състояла се между две поредни срещи на И. с подсъдимите Д. и М., с които е обсъждал придобиването от тях на същото по вид и количество наркотично вещество; начинът на придвижване- с цел да не допуснат проследяване, са все обстоятелства, които подкрепят убедително кредитираните обяснения на подс. И.. Този подсъдими не сочи в нито един момент от процеса да му е бил оказван натиск какви обяснения да депозира. Напротив- на изрично зададен му въпрос отговаря, че св. Г. не му е въздействал по никакъв начин. За друг източник на въздействие не е питан, но никога не е и заявявал.

Правилно е прието, че се касае за високорисково наркотично вещество, при това- в особено големи размери. Тази правна квалификация е налице, когато стойността на наркотичните вещества е в размер на 140 минимални работни заплати към датата на деянието. МРЗ на 07.05.2017 г. е била 460 лв., този критерий е налице при стойност, надвишаваща 64 400 лв. Стойността на наркотичните вещества по настоящето дело е 488 161, 93 лв., която многократно- над 7, 5 пъти надхвърля необходимата, за да е налице квалификацията "особено големи размери", поради което следва да бъде отчетена при определяне степента на обществената опасност на деянието.

Правилно първостепенният съд е намерил престъплението да е реализирано с пряк умисъл. Подсъдимият Ж. е съзнавал, че държи без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества в особено големи размери с цел разпространение, но въпреки това е установил фактическа власт върху тях. Предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици. Специалната цел да бъдат разпространени високорисковите наркотични вещества се извежда от тяхното количество и стойност, както и от установените договорки между него и подс. Г. И. - от една страна, а така също между подс. И. и подсъдимите Л. Д. и С. М.- от друга.

И настоящият съд намира за установено по непораждащ съмнения начин, че подсъдимият Е. М. Ж. н а 07.05.2017г. в гр.П., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери: хероин с нето тегло 494, 907 грама със съдържание на активен ком понент диацетилморфин /ДАМ/ 89 тегловни %, на стойност 113 828, 61 лв.; хероин с нето тегло 495, 868 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 88 тегловни %, на стойност 114 049, 64 лв.; хероин с нето тегло 495, 966 грама със съдържание на активен ком понент диацетилморфин /ДАМ/ тегловни 93 %, на стойност 148 789, 80 лв. и хероин с нето тегло 484, 756 грама със съдържание на активен ком понент диацетилморфин /ДАМ/ тегловни 90 %, на стойност 111 493, 88 лв., всичко с общо нето тегло 1 971, 497 грама на обща стойност 488 161, 93 лева. Знаейки вида и количеството наркотично вещество, както и предназначението му да го разпространи (чрез продажба на лица, познати на подс. И.), той е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1 пр. 1от НК.

В съответствие с доказателствата по делото окръжният съд е намерил, че те установяват на 07.05.2017г. подсъдимият Ж. да е извършил и действия по създаването на условия за разпространението на държания от него на същата дата хероин на подсъдимите Д., М. и И.. Създаването на тези условия се е изразило в придвижването му до гр.П., като е превозвал в автомобила си обещаното наркотично вещество, уговарянето и провеждането на среща с подсъдимия И. при условията на конспиративност, а впоследствие и изчакването в заведение „З.“ на окончателното предаване на процесния хероин на подсъдимите Д., М. и И.. С оглед процесуалния развой на съдебното производство, законосъобразно е извел, че въпреки доказаните действия по приготовление от подс. Ж. за разпространение- продажба на носеното от него наркотично вещество, кореспондиращи със задружна подготвителна дейност по чл. 356 вр. чл. 354а от НК от подсъдимите Е. Ж., Л. Д., С. М. и Г. И., той не може да бъде осъден и за това деяние предвид липсата на надлежно обвинение- непротестираната частично оправдателна присъда за опит към това престъпление при първото разглеждане на делото. Изводимата от правото на жалба забрана за влошаване на положението му, е съобразена от окръжния съд.

4.Макар и с изключително пестеливи мотиви първостепенният съд е намерил за несъмнено установено, че с действията си подсъдимите Л. Д., С. М. и Г. И. са извършили престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 17, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

След като е обсъдил процесуалния развой на настоящето дело, с постановената осъдителна присъда спрямо всеки от тримата подсъдими, окръжният съд не е нарушил забраната за влошаване на положението им при отсъствието на протест от прокурора срещу оправдателната част на първата постановена присъда- по НОХД№811/2018 г. на ПдОС. С присъдата са били частично оправдани- по възведеното им обвинение да са извършили опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК да придобият от подс. Ж. и да държат с цел разпространение инкриминираните високорискови наркотични вещества, както и в това да са извършили престъплението в съучастие и с подс. В. В.. Със същата присъда подсъдимите Л. Д., С. М. и Г. И. са признати за виновни и осъдени за това, че са се приготвили да придобият от Е. М. Ж. и да държат с цел разпространение инкриминираните високорискови наркотични вещества в особено големи размери, при което количеството и стойността на наркотичното вещество, към което са били насочени подготвителните им действие, е било прието да съответства на държаното в този момент от подс. Ж.. Това е предопределяло процесуалната легитимност на съда, разглеждащ делото за втори път, да ангажира наказателната отговорност на подсъдимите Л. Д., С. М. и Г. И. при съблюдаване на забраната за реформацио ин пеюс. С признаването им за виновни и ангажиране на наказателнато им отговорност за престъпление по чл. 356 вр. чл. 354а, ал. 1 от НК- приготовление, а не за опит към престъпление по ч. 354а от НК, предвид липсата на протест спрямо първата постановена по делото присъда в оправдателната част, тази забрана е спазена. И тримата са оправдани частично, вкл. по онази част от възведеното им обвинение, за която са били оправдани с непротестираната присъда.

Следва да се констатира, че и фактическата установеност по делото сочи деятелността на тримата подсъдими да е останала в подготвителната фаза на престъплението, каквито изводи е формирал и окръжният съд. Със споделяеми мотиви първостепенният съд е заключил, че подсъдимите Л. Д., С. М. и Г. И. и не са извършили опит да придобият носените от подс. Ж. наркотични вещества, тъй като не е било започнало изпълнителното деяние на умишленото престъпление. Те не са били поставили началото на конкретни действия по установяване на фактическа власт върху наркотичните вещества. Нито един от тримата не е имал досег с наркотичните вещества, намиращи се в онзи момент в тайник на пода в автомобила, управляван от подс. Ж.. Нито заедно, нито поотделно са заплатили стойността на наркотичното вещество като етап от сделката, с цел да мотивират подс. Ж. да им го предаде. Паричната сума от 13 300 евро, предназначена за заплащане на част от договорната цена, е намерена при последвалия полицейски обиск на подс. Д.. Т.., парите за закупуване на наркотичните вещества са намерени у ку пувача и изобщо не са предадени на продавача. Наркотичното вещество към момента на задържането е било намерено у продавача. Среща между продавача Ж. и купувачите Л. Д. и С. М. не е имало, те са били в различни заведения в гр. П.. Комуникацията с продавача между подс. Ж. от една страна и от друга с подсъдимите Д. и М. се е осъществявала чрез подс. И.. Действията на тези трима подсъдими във връзка с придобиване на наркотични вещества не могат да бъдат квалеифицирани като опит, а единствено като приготовление.

В чл. 17, ал. 1 от НК е дадено определение на приготовлението, а именно: "подготвяне на средства, намирането на съучастници и изобщо създаване на условия за извършване на намислено престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение". Окръжният съд в конкретния случай правилно е приел за доказано от фактическа страна, че всеки един от сочените по- горе трима подсъдими е започнал приготовление за извършване н а престъпление по чл. 354а от НК. Те тримата са се търсили и намерили като съучастници, които със задружна и взаимно допълваща се дейност да реализират престъпно посегателство по чл. 354а от НК. Намерили са още източник, от който да закупят хероин, както и част от платежната цена. Непостигнатото съгласие с продавача не е било дали ще заку пят хероина, а как да го заплатят и съответно- получат. Подс. Ж., както и подс. И. са настоявали плащането да е изцяло и да предшества предаването на хероина. Подсъдимите М. и Д. са настоявали плащането да е на два пъти, получаването на хероина- също, като вкл. непосредствено преди задържането им са се опитали да заставят чрез подс. В. подс. И. първо да получат стоката, да я закарат някъде(за последващо отчуждаване) и едва тогава да я заплатят. Това несъгласие е било обект на преговори, като не е формирало у нито един от подсъдимите отказ да реализират договаряната сделка.

Неправилно контролираният съд е приел, че приготовлението не е било за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК, а такова по чл. 354а, ал. 1 от НК и е отхвърлил обвинителната теза, възприета и в отменената присъда по настоящето дело- че действията им са били насочени към придобиване и държане на цялото инкриминирано по делото наркотично вещество. От доказателствата и фактическата обстановка, която те изграждат се установява тримата подсъдими- И., М. и Д. да са се намерили като съучастници с постигнато общо съгласие първият да намери, а вторият и третият да закупят цялото количество наркотично вещество. Несъгласието им, възникнало в последния момент, е било относно начина на придобиването и заплащането му. Вече беше обсъдено, че подсъдимите М. и Д., в съответствие с изградения от двамата план за действие при самата покупка, са имали намерение тя да стане на инкриминираната дата, но придобиването да е на две части. Паричният им ресурс, осигурен от подс. Д., е позволявал да получат първо половината от желаното от тях количество, плащайки съответно първоначално половината, а след незабавното му реализиране да заплатят, съответно и получат и втората половина.

Несъгласие с това, с оглед волята на продавача- подс. Ж., е изразил подс. И., който настоявал и плащането, и получаването да са за цялото количество хероин, докаран вече от подс. Ж.. Намерение да се закупи по- малко количество наркотично вещество не се извлича от нито един доказателствен източник. Самият подс. И. не сочи той лично или подсъдимите М. и Д. преди задържането им да са обсъждали придобиване на количество хероин, различно от договаряното. Преговорите са били за 2 кг, нетното количество наркотик, държан от Ж. е било почти същото. Намерението на подс. И. е било преди да отпътува за В. да свърже директно продавача Ж. с приобретателите М. и И., „ за да се разберат“.

По делото е несъмнено установено, че подсъдимият И., знаейки за притежаваното от подс. Ж. наркотично вещество, предназначено за продажба, е намерил в лицето на подс. М. възможност чрез него да се организира отчуждаването на наркотичното вещество. Последният, от своя страна, се е възползвал от познанството си с подс. Д., все със същата цел. И тримата са знаели, че друго (непознато за М. и Д.) лице желае да отчужди 2 кг хероин, при което не само са се намерили като лица, които да придобият това наркотично вещество. Естествено, осъждането им е било възможно досежно количеството наркотик, намерен у подс. Ж.- 1 971, 497 грама. Подс. Д. още е приготвил и част от цената му- иззетите от него пари в евро, при намерението той и подс. М. го придобият на две части, заплащайки първо половината, продавайки я незабавно, заку пувайки и другата половина с получените средства. Дейността и на тримата е била насочена и към създаване на условия за придобиването на наркотичното вещество в заявеното от подс. И. количество-това, което подс. Ж. е притежавал. От това неминуемо е следвало и държането до момента на последващо отчуждаване на хероин в соченото от обвинението количество. Като подготвителни действия за реализиране на престъплението следва да се приемат организираните между тримата на инкриминираната дата 3 срещи, разговорите за придобиването на наркотичното вещество, държано в този момент от подс. Ж., за необходимостта същото да бъде докарано в гр. П., при което да се организира заплащането му и предаването от подс. Ж.. Тъй като всички детайли за сделката не са били все още договорени при арестуването им, парите не са били предадени, съответно- наркотичното вещество не е променило нито местонахождението, нито собственика си, престъплението е останало във фазата на приготовлението. По- нататъшната дейност на подсъдимите е била обективно възпрепятствана- те са разкрити и задържани. Н о приготовлениета им е било за количество на желаното за ку пуване наркотично вещество, идентично с държаното от подс. Ж.- 1 971, 497 грама, а не на неправилно приетите от първостепенния съд 104, 05 грама на стойност 23 012, 053 лв. В тази част присъдата почива на предположение, неподкрепено от нито едно доказателство по делото и противоречаща им.

Видно е от изложеното на стр. 47 от мотивите на проверяваната присъда, че съдът е определил това количество наркотично вещество с оглед левовата равностойност на намерената у подс. Д. сума от 13 300 евро, като съответстваща налицената на 104, 05 гр. хероин, определена съобр. ПМС № 23/1998г. Така и тримата подсъдими са признати за виновни в реализиране на действия, осъществяващи признаците на чл. 17 от НК, целящи да придобият и държат наркотично вещество- хероин 104, 05 гр. Те са оправдани деятелността им да е била насочена към цялото инкриминирано количество- 1 971, 497 и съответно стойността над 26 012, 53 лева.

То з и подход е неправилен, а оправдаването на подсъдимите в обсъжданата част- незаконосъобразно.

Съобр. чл. 26а от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Министерският съвет определя цените на наркотичните вещества за целите на наказателното производство. В съответствие с това е приетото Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за о пределяне налицени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Т.е., доколкото при неразрешени действия с наркотични вещества няма легален източник на информация относно продажната им стойност, като например справедлива пазарна цена, регулаторно определена такава и т.н., то законодателят е намерил за необходимо да регламентира критериите, по които да се о пределя тази стойност, но „за нуждите на съдопроизводството“. Макар и наказателнопротивоправно, договарянето на цената между страните по сделките в случай на търговия с такива вещества не е съдопроизводствена нужда, та да се приеме, че волята им за покупната цена следва да съответства на определената в цитираното ПМС. Иначе казано- този нормативен акт няма за цел да установи държавно регулиране на цените, при които се търгуват неразрешените наркотични вещества, за да се коментира цена при сделката, съответстваща на критериите на ПМС № 23 от 29.01.1998 г.. В изобилната съдебна практика по чл. 354а от НК никога не е изследван въ просът дали възмездното предаване на наркотични вещества е било на цена, съответстваща на визираната в ПМС№23/1998 г., защото се касае за несравними величини. Във всички случаи продажната цена по сделката е възприемана от съдебната практика като факт, установяващ постигнато между страните съгласие за възмездност, а за цена на наркотичните вещества, от гледна точка на наказателното правоотношение, се възприема съответстващата на критериите в цитираното ПМС. Т.е., в конкретния случай е установено, че тези трима подсъдими са имали намерение да реализират сделка с хероин в количество, съответстващо но изцяло държаното от подс. Ж.. Лицето, което подс. И. е бил намерил като продавач по тази сделка- подс. Ж., е превозвал опаковано в 4 пакета с близко по тегло и процентно съдържание наркотично вещество- хероин, с общо тегло 1971, 497 кг. За това по вид и количество е възведеното обвинение спрямо подсъдимите и то е доказано. Действително, носената от подс. Д. сума е била по- малка от обявената от продавача- 28 000 евро. В случая следва да се има предвид, че: 1.Престъплението е разкрито още във фазата на неприключили преговори между страните по продажбата на хероина; 2. Не е било постигнато окончателното съгласие по всички конкретни параметри на сделката. Подсъдимите М. и Д. са имали виждане за начина на плащане и получаване различно от желанието за това на подсъдимите И. и Ж. и това беше вече обсъдено. До момента на задържането им начинът на плащане и предаване на „стоката“- хероина, все още е бил обект на преговори. Данни в който и да е момент, който и да е от тримата подсъдими да е „преосмислил“ какво количество хероин да се закупи, по делото отсъстват. Напротив- преговорите са били все с оглед как точно да стане плащането и получаването на цялата количество хероин. Т.е., подсъдимите са се подготвяли да придобият цялото налично количество хероин, което подс. Ж. е могъл да им продаде - с общо тегло 1971, 497 кг. Обстоятелството, че договорената между страните по сделката цена е била многократно по- ниска от нормативно установената „за нуждите на наказателното съдопроизводство“ няма никакво отношение към съставомерността на извършеното.

Постановената в този смисъл оправдаваща тримата подсъдими присъда е незаконосъобразна. Срещу това не е депозиран протест. По силата на чл. 336, ал. 2 от НПК настоящият съд не може да отстрани това нарушение на закона. Не може да бъде коригирана присъдата нито относно целяното за придобиване и държане количество наркотично вещество, нито относно правната квалификация на извършеното, при приетото от първостепенния съд престъплението по чл. 356а от НК да е реализирано поради приготовление за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, а не по чл. 354а, ал. 2 от НК. Осъждането на подсъдимите за по- малко от действително установената им деятелност е в техен интерес и присъдата в осъдителната част следва да бъде потвърдена Престъплението е извършено от всеки един от подсъдимите с пряк умисъл. И тримата са знаели, че подготвят закупуването на високорисково наркотично вещество- хероин, в особено големи размери, че това вещество вече е докарано в гр. П. и предстои да го заплатят и получат ( или обратното). Всеки един от тримата е имал собствено установено участие в организирането на сделката, при което е бил съвсем наясно с предприетото към реализирането й от останалите двама подсъдими. Действията им сочат не само на разпределение на ролите, но и на общо желание за реализиране на престъпление по чл. 354а от НК. В нито един момент нито един от тях не се е отказал от постигане на желаната цел.

V. По вида и размера на наказанията.

1. За престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1 пр. 1 от НК, извършено от подсъдимия Е. Ж., предвиденото в закона наказание е от 5 до 15 години лишаване от свобода и глоба от 20 000 лева до 100 000 лева. Наложено му наказание с присъдата по НОХД № 811/2018 г. на ОС-Пловдив е било 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и 50 000 лева глоба. В проверяваната от настоящия съд присъда на този подсъдим е наложено наказание четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 40 000 лева.

Като смекчаващи отговорността му обстоятелства правилно са били ценени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изводими от семейна ангажираност и липсата на други противообществени прояви. Правилно като такова обстоятелство, е намерен и срокът на наказателното преследване. Според настоящият състав на съда той е несъотвестващ на изискването на чл. 22 от НПК. Наказателното производство е било образувано на 07.05.2017 г. Делото е в съдебната си фаза от 26.04.2018 г. Висящността на процеса и към момента на постановяване на обжалваната присъда, и към настоящия момент не се дължи на процесуални проблеми, създадени от който и да е от подсъдимите, вкл. и Ж.. Неправилно като смекчаващо отговорността му обстоятелство е приета възрастта на подс. Ж.- 66 години, при което първостепенният съд очевидно е имал предвид тази към датата на постановяване на присъдата-01.12.2021г. Несъгласието на настоящия съд се основава на това, че: 1.Възрастта, като значим за наказателната отговорност факт (какъвто в настоящия случай не е), винаги се определя към датата на инкриминираното поведение, а не на санкционирането му. Към момента на инкриминираното деяние подс. Ж. е бил навършил 61 години; 2. Данните по делото сочат той да е бил физически и психически здрав индивид, в активна трудоспособна възраст (съобр. редакцията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО към онзи момент, в такава са били мъжете, ненавършили 63 години). Ето защо настоящият състав на съда не приема възрастта на подс. Ж. като смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Неправилно първостепенният съд е намерил самостоятелен смекчаващ отговорността потенциал в това, че „въпреки, че е на 66 години, подс. Ж. за първи път върши престъпление“, при което за необремененото си съдебно минало подсъдимият е премиран двукратно.

Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са приети високото процентно съдържание на активно вещество ДАМ в държания от подс. Ж. хероин, както и голямото количество държано наркотично вещество.Неправилно окръжният съд е намерил, че последното обстоятелство следва да се отчете наред и с факта, че именно заради количеството на наркотика подсъдимият е предаден на съд с обвинение за по- тежка правна квалификация на деянието. По- тежката правна квалификация на извършеното е обусловена от доказателствата, сочещи наличието на по- тежко квалифициращ извършеното обективен признак на престъплението. Виждането на законодателя, че количеството наркотично вещество- в случая особено големи размери, следва да е квалифициращ признак на по- тежко наказуемо престъпление, по никакъв начин не може да формира извод, че поради това подсъдимият подлежи на снизходително третиране именно с оглед по- тежката наказуемост на реализираното от него престъпно поведение. Тук следва да се има предвид, че: към инкриминираната дата минималната работна заплата, определена с ПМС № 372/2016г. на МС, е била 460 лв. Правната квалификация на извършеното по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 3 от НК е обвързана с количеството наркотични вещества- в особено големи размери. Според съдебната практика, такива са наркотичните вещества на стойност над 140 МРЗ, в случая- над 64 400 лв. Установената по делото стойност на наркотичното вещество- 488 161, 93 лв. не само съответства на обективния критерий, заложен в по- тежко квалифицирания състав на престъплението, но и го надхвърля над 7, 5 пъти. Това, съобразно константната съдебна практика, е самостоятелно негативно характеризиращо дееца обстоятелство, т.е., отегчаващо такова. С напълно неприемливи мотиви първостепенният съд е възприел количеството наркотично вещество като подлежащо на преценка с оглед повдигнатото на подс. Ж. „обвинение по квалифицирания състав, който предвижда значително по-високи санкции“.

Обективният признак на престъплението съобразно по- тежко наказуемият състав на престъплението, несъмнено е налице и от това не могат да се извличат никакви благоприятстващи дееца обстоятелства. Напротив- вече беше изтъкнато, че количественият критерий е решително надхвърлен и това е отегчаващо отговорността на дееца обстоятелства с отчетлива тежест.

В обобщение: Според настоящият състав на съда е налице незначителен превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, които в съответствие с чл. 54 от НК сочат справедливо да се явява наказание, определено под средния размер на престъплението, но значително отстоящо от минималния. Основанията на чл. 55 от НК не са налице. Смекчаване на отговорността при условията начл. 55 от НК е възможна само тогава, когато смекчаващите обстоятелства по своя обхват водят до извод за 1.значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, при което 2. най- лекото предвидено наказание е прекомерно тежко. Такъв извод в разглеждания случай не може да бъде направен.

Окръжният съд е наложил наказание, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Така, макар и с неправилни мотиви, е компенсирал максимално подсъдимия Ж. за нарушаване на правото му на справедлив процес, включващо разглеждането на делото в разумен срок. Настоящият съд, извършвайки собствената преценка дали е налице нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, установен в чл. 22 от НПК, след като съобрази трите критерия, възведени от Евро пейския съд по правата на човека, а именно - сложност на делото, поведение на страните и действия на държавните органи, намира, че е налице нарушение на този принцип. Действително делото е с фактическа сложност с оглед естеството на фактите, които подлежат на установяване в процеса, обема на доказателствения материал-значителен, броя на подсъдимите и свидетелите. Но наказателното производство се провежда повече от шест години, а разглеждането на делото съдебната му фаза(неприключила и в момента), се развива в продължение на над 5 години. Това е обективен факт, който не може да бъде пренебрегнат. Той надхвърля разумния срок както по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, така и този по чл. 22, ал. 1 от Н ПК. Поведението на подсъдимите не е възпрепятствало нормалното развитие на делото. Същевременно, отсъствието на „разумна продължителност“ на наказателното преследване, макар да носи характеристиките на изключителност, само по себе си не може да доведе до приложението на чл. 55 от НК, защото законът изисква наличието и на втората кумулативно дадена предпоставка за обосноваване необходимостта от привеждане в действие на института на смекчената наказателна отговорност, а именно- несъразмерност на най-леката предвидена в закона санкция с осъщественото от подсъдимия деяние. Подсъдимият е бил законосъобразно и достатъчно компенсиран чрез определяне на наказанията под минимума, предвиден в съответната санкционна норма. В тази връзка, не са налице основания за упражняване на правомощието на настоящия съд по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК и последващо намаляване на наказанията от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 40 000 лева, наложени на подсъдимия. Така отредени не съдържат характеристиките на явната несправедливост.

Допълнително смекчаване на наказателната отговорност на този подсъдим би довело до наказание, неспособно да обезпечи нито специалната, нито генералната превенция. налице са основанията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и правилно окръжният съд е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на подс. Ж. наказание от четири години лишаване от свобода. В съответствие с чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е приспаднал от това наказание времето, през което подсъдимият Ж. е бил задържан по настоящето дело.

1. За извършеното от подсъдимия Л. Д. престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 17, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от се предвижда наказание от 3 до 8 години лишаване от свобода, но не повече от предвиденото за съответното престъпление. За престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, към извършването на което първостепенният съд е приел да се е приготвял този подсъдим, предвидено наказание е от 2 до 8 години и глоба от 5 000 до 20 000 лева. При обсъждане на упоменатите по- горе наказания първостепенният съд е намерил, че по- благоприятна за подсъдимия е разпоредбата на чл. 356а от НК, тъй като не предвижда наказание глоба. Същевременно, по реда на чл. 54 от НК е наложил на подс. Д. наказание от две години лишаване от свобода, което е под визирания в чл. 356а от НК минимум и съответства на минимално предвиденото за престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК.

Извършвайки собствена преценка на санкционната рамка на престъплението, за което подс. Д. е признат за виновен, настоящият съд намира, че:

1.В случая глобата е неприложимо наказание, но не по съображенията, изложени от ПдОС, а тъй като за престъплението по чл. 356а от НК тя не е предвидена от законодателя санкция, която да се налага наред с наказание лишаване от свобода.

2.При определяне на по- благоприятната за дееца норма следва да се и м а предвид не само максималния размер на предвиденото за престъплението, в приготовлението за което подсъдимият е признат за виновен. Принцип в правото е, че приготовлението(за разлика от опита) се наказва само в изрично предвидените случаи. С оглед на това е заложена идеята в чл. 356а от НК, че е недопустимо приготовлението, като самостоятелен и най- малко увреждащ защитеното обществено отношение стадий на престъпна дейност, да подлежи на по- строга репресия от допустимата за съответното престъпление. Иначе казано- не може деецът да е застрашен в по- голяма степен от строгостта на закона, ако престъплението остане във фазата на приготовлението, отколкото би понесъл, ако довърши престъплението, нито дори, ако то остане във фазата на о пита, доколкото за приготовлението няма приложение чл. 58, б. а от НК. Т.е., изразът „не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление“, заложен в чл. 356а от НК, следва да се тълкува с оглед цялостната санкционна рамка на наказанието, установена за съответното престъпление. В случая за приготовление по чл. 354а, ал. 1 от НК, когато предмет са високорискови наркотични вещества - лишаване от свобода от две до осем години. Изхождайки от изложеното, въззивният съд намира, че наказанието за престъпление по чл. 356а вр. с чл. 354а, ал. 1, предл. 1 от НК е от две до осем години лишаване от свобода.

Окръжният съд е наложил на подс. Д. най- ниското по размер наказание. Така определено, не е нарушена забраната за влошаване на положението му с оглед първоначално наложеното му по НОХД № 811/208 г. на ПдОС наказание за престъпление по чл.356а, вр. с чл.354а ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1 пр.1, вр.чл.17 ал.2, вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК- 5 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Като смекчаващи отговорността му обстоятелства правилно са приети семейната и трудовата ангажираност. Макар и пестеливо обсъдено, правилно за такова обстоятелство е намерено и несъмнено установеното по делото, че срокът на наказателно преследване е неразумен.

Неправилно първостепенният съд е намерил като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство оправдаването му приготовлението да е било към придобиване на наркотични вещества в особено големи размери с цел разпространение. Оправдаването на подсъдимия за приготовление за извършване на по- тежко наказуемо престъпление, има значение единствено за санкционните предели на престъплението, за което е признат за виновен. Самото оправдаване не е и не може да бъде допълнително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство.

Правилно като отегчаващо отговорността на подс. Д. обстоятелство е отчетено обремененото му съдебно минало, включващо осъждания за престъпления, свързани с наркотични вещества, макар окръжният съд не е анализирал задълбочено данните в тази насока. Следва да бъде направена констатацията, че то не просто е обременено, а включва множество осъждания за престъпления, засягащи различни защитени обществени отношения. Видно е от приложената на л. 99-100 т. 1 от Д П справка за съдимост, че са налице шест предходни осъждания за различни престъпления, леализирани в продължителен период от време. За първото е отразена настъпила реабилитация по право. Третото му осъждане, за което не е бил приложен чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е за престъпление, стоящо в кумулативна верига поотделно с престъпленията по първото и второто му осъждане. Т.е., подс. Д. следва да се счита осъждан 4 пъти- все за умишлени престъпления от общ характер. За нито едно от обсъжданите 4 предходни осъждания към инкриминираната дата не е настъ пила реабилитация по чл. 86, чл.87, чл. 88а от НК. За две от тях наложените му наказания са лишаване от свобода и са ефективно изтърпявани. Двукратно е осъждан за престъпле н и я по чл. 354а от НК, като последното е за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, каквото престъпление се е приготвял да извърши и по настоящето дело. Така обсъдено, съдебното минало на подс. Д. го очертава като личност с трайно изградени престъпни навици, вкл. и относно престъпления, свързани с наркотични вещества.

Пловдивският апелативен съд намира, че установените по делото индивидуализиращи отговорността му обстоятелства, извън неразумния срок на наказателното производство, са две смекчаващи- с незначителна тежест (живеенето на семейни начала и трудова ангажираност). Със значителен отегчаващ потенциал е силно обремененото му съдебно минало. Така преценени, те формират извод за справедливост на наказание лишаване от свобода, определено в размер над средния, предвиден за престъплението. Наложеното на подсъдимия наказание е най- ниското- две години лишаване от свобода, при което той е компенсиран в достатъчна степен за несъмнено установеното по делото отсъствие на „разумна продължителност“ на наказателното преследване- значим за справедливостта на наказанието факт. Вече беше обсъдено, че макар да носи характеристиките на изключителност, сам по себе си той не може да доведе до приложението на чл. 55 от НК, защото законът изисква наличието и на втората кумулативно дадена предпоставка за обосноваване необходимостта от привеждане в действие на института на смекчената наказателна отговорност, а именно- несъразмерност на най-леката предвидена в закона санкция с осъщественото от подсъдимия деяние. Тя отсъства и определеният най- нисък размер на наказанието го компенсира в достатъчна степен за нарушението по чл. 6 от КЗПЧОС и чл. 22 от НПК. Не са налице основания за упражняване на правомощието на настоящия съд по чл. 337, ал. 1, т. 1 от Н ПК и последващо намаляване на наказанието му. В определения от първостепенния съд размер то е годно да постигне целите, регламентирани в чл. 36 от НК, поради което и не съдържа характеристиките на явната несправедливост.

Допълнително смекчаване на наказателната отговорност на този подсъдим би довело до наказание, неспособно да обезпечи нито специалната, нито генералната превенция.

От изтърпяването на наказанието, както правилно е приложил чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК и окръжният съд, следва да бъде приспаднато времето, по което подсъдимият е бил задържан по настоящето дело.

Данните за съдебното минало на този подсъдим очертават предпоставките на чл. 57, ал. 1, т.2, б.“б“ от НК и отреденият строг режим за изтърпяването на наказанието е законосъобразен.

1. На подсъдимия С. М. за извършеното престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал.1 пр.1, вр. чл. 17 ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което е по- леко от наложеното му с първата постановена по делото присъда- 5 години и 6 месеца лишаване от свобода и в този смисъл положението му не е недопустимо влошено.

Санкционната рамка на извършеното от този подсъдим е същата, като вече обсъдената за подс. Д., при което и несъгласието на настоящия съд в тази насока с мотивите на първостепенния е идентично.

Правилно като смекчаващо отговорността на подс. М. обстоятелство е приета семейната му ангажираност – той е женен и има две деца на възраст над 35 години. Това обстоятелство не е с висок смекчаващ отговорността потенциал.

Неправилно и за този подсъдим първостепенният съд е приел като смекчаващо отговорността му обстоятелство оправдаването му за приготовление към придобиване на наркотични вещества в особено големи размери с цел разпространение, над приетите от ОС-Пловдив 104, 05 грама хероин на стойност 26 012, 53 лв. Както бе вече отбелязано, оправдаването на подсъдимия има самостоятелно, максимално облагодетелстващо го значение и не може да служи като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство за престъплението, в извършването на което е намерен за виновен.

Неправилно като смекчаващо отговорността му обстоятелство е намерена и степента му на образование- висше. Прогласеният в чл.11, ал. 1 от НПК принцип за равенство на гражданите изрично забранява различно третиране на участниците в наказателното производство, вкл. и на подсъдимите, с оглед образованието им. Приемането на това обстоятелство като положително характеризиращо подс. М. е привилегия, недопустима по силата на сочената норма.

Неправилно за смекчаващо отговорността му обстоятелство е намерено „най-малкото му участие в общата престъпна дейност“, като очевидно окръжният съд е имал предвид тази на тримата подсъдими, признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 356а от НК. Следва да се констатира, че участието на този подсъдим в никакъв случай не е по- малко от установеното за останалите двама подсъдими. В крайна сметка, единствено той е имал личен контакт и с лицето, обещаващо да осигури предназначен за продажба хероин- подс. И., и с подс. Д.- лицето, имащо възможност да осигури финансов ресурс и желаещо(наред с М.) да го закупи, т.е. придобие и държи, с намерение за последващо бързо отчуждаване. Установената по делото негова лична деятелност не сочи да е по- малко укорима от тази на подсъдимите И. и Д.. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство за подс. М. съдът е намерил предходното му осъждане и то за престъпление, свързано с наркотични вещества. От приложената на л. 78 т. 1 от Д П справка за съдимост се установява, че с определение от 16.07.2010 г., в сила от същата дата, постановено по НОХД №84/2010 г. на ОС- Х., е одобрено постигнато между страните по делото споразумение. За извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. с ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на С. М. е било наложено наказание от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв. Наказанието лишаване от свобода е изтърпявал до 20.08.2014г., когато е бил условно предсрочно освободен с остатък 1 година 6 месеца и 10 дни, за който остатък е определен изпитателен срок. Предмет на престъплението е бил наркотик от същия вид, като инкриминирания по настоящето дело- 49, 490 кг. хероин със съдържание на активно вещество 50 % и стойност 4 454 100 лв. Към момента на реА.зиране на процесното престъпление не е била налице настъпила реабилитация.

Пловдивският апелативен съд намира, че наложеното от окръжния съд наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, определено по реда на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, е справедливо.

Обсъдените по- горе характеристични данни сочат едно смекчаващо обстоятелство (извън неразумността на срока на наказателното преследване) с не особено висока тежест и отегчаващо отговорността на дееца предходно осъждане за престъпление, свързано с наркотични вещества, което е с отчетлива тежест за преценка личността на дееца. Т.е., тези обстоятелства, извън констатираната неразумна продължителност на настоящето производство, очертават като справедливо и годно да постигне целите по чл. 36 от НК наказание над средния размер на предвиденото, т.е. над 5 години лишаване от свобода.

Следва да се приеме, че макар и пестеливо обсъдено, първоинстанционният съд е отчел в необходимата сте пен нарушението на изискването на чл. 22 от НПК, при което наложеното на подс. М. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, определено по реда на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, е справедливо. И за този подсъдим важат вече изложените по- горе съображения за нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок, което е основание обвиненото лице да се ползва от правото на изключително смекчаващо вината му обстоятелство при индивидуализация на наказанието. При наличието и на кумулативното изискване най- ниското наказание да е прекомерно тежко, то обуславя допустимостта на института за смекчаване на отговорността му, уреден в чл. 55 от НК. Подсъдимият М. е премиран в достатъчна степен с намаляването на наказанието под минимално предвидения размер и определения му от една година и шест месеца лишаване от свобода. Наказание в по- нисък размер от така отреденото не би постигнало нито поправително- превъзпитателния и предупредително- възпиращия ефект спрямо подс. М., нито възпитателно- предупредителния върху другите членове на обществото. В определения от окръжния съд размер наказанието се явява справедливо и годно да окаже ефикасно предупредително-възпиращо и възпитателно въздействие.

От изтърпяването му, както правилно е приложил чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК и окръжният съд, следва да бъде приспаднато времето, по което подсъдимият е бил задържан по настоящето дело. При наличието на основанията за това, законосъобразно е било отредено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

1. На подс. Г. И. за престъплението по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал.1 пр.1, вр. чл. 17 ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК също е било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. С отменената присъда по НОХД №811/2018 г. о пределеното му наказание е било 3 години лишаване от свобода, а изтърпяването му е било отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 5 години. В проверяваната присъда е спазено изискването да не се влошава положението на подсъдимия, тъй като отменената присъда не е била протестирана.

Определянето на санкционните рамки на наказанието за престъплението следва да е съобразно вече обсъденото по- горе за подсъдимите Д. и М.. Изразеното от настоящия съд в тази насока за сочените двама подсъдими е напълно относимо и за подс. И.. Този подсъдим е с необременено съдебно минало, семейно ангажиран е, с добри характеристични данни. Правилно е намерено като смекчаващо обстоятелство (според настоящия съд- със значителна тежест) направеното от него самопризнание още на досъдебното производство и оказаното съдействие на разследващите, което е допринесло в значителна степен за изясняване на обективната истина по делото. Следва да се отчете, че той последователно признава собственото си участие в извършването на престъплението и в двете фази на процеса, което сочи на критичност към извършеното.

И за този подсъдим неправилно окръжният съд е намерил като обстоятелство със смекчаващ отговорността му потенциал оправдаването приготовлението му да е към придобиване и държане на наркотични вещества в особено големи размери, с цел разпространение. И тук е относимо вече изразеното виждане на настоящия съд- това не може да се отчита като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство.

Обстоятелството, че подс. И. е завършил висше образование не е смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като образованието, по силата на чл. 11, ал. 1 от НПК не може да е привилегия за никой от участниците в наказателното производство, вкл. и за подсъдимия.

Несъгласието си с така изразеното от първостепенния съд настоящият съд вече аргументира относно подс. М., то е идентично и за този подсъдим.

Непра в и л н о първостепенният съд не е намерил за такова обстоятелство продължителността на наказателния процес, като е приел подс. И. да е допринесъл за това с неявяването си по делото и проведеното спрямо него задочно производство.

От материалите по НОХД № 811/2018 г. на ПдОС се установява той да не се е явил само в проведеното на 11.07.2018 г. съдебно заседание, за което и той, и подс. С.М. са били нередовно призовани, и двамата не са се явили. Видно е от приложеното на л. 94 от същото съдебно дело разпореждане на съдията- докладчик за насрочване на делото, че то е от 09.07.2018 г., като делото е било насрочено за 11.07.2018 г.– след два дни. Разпоредено е страните да се призоват по телефона. Защитникът на подс. И. е уведомил съда, че подсъдимият е бил уведомен от него, първоначално е обещал да се яви, но не е успял, тъй като е бил извън страната. Неявяването му не е била единствената причина за отлагане на делото. Съдът не е променил мярката му за неотклонение и до приключване на това първостепенно производство подс. И. се е явявал на всяко съдебно заседание. Явил се е и пред въззивния съд по НОХД №445/2020 г. на ПАС.

След отмяната на постановената присъда и връщането на делото за ново разглеждане от окръжния съд, този подсъдим е бил нередовно призован за насроченото за 27.05.2020 г. разпоредително заседание, като не е било върнато съобщение за призоваването му. Т.е., отлагането на делото на тази дата не може да му бъде вменено във вина. Призовката му за същото съдебно заседание, върната в съда след провеждането му- на 29.05.2020г., съдържа надлежна информация, че подс. И. не е намерен на адреса си и по данни на съседи не живее там. По същите причини не е призован и не се е явил в следващото съдебно заседание на 07.07.2020 г., като това отново е довело до отлагане на делото. И в двата случая мярката му за неотклонение не е променена в по- тежка. В следващото с.з.- на 02.09.2020 г., той отново е бил нередовно призован, не се е явил. При наличието на основанията за това, разглеждането на делото спрямо него е продължило при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК до 16.09.2021г., когато се е явил и до приключване на НОХД №587/2020 г. се е явявал на всяко съдебно заседание. Т.е, този подсъдим еднократно е станал единствена причина за отлагане на делото и това е забавило процеса на разглеждането му от 07.07.2020г до 02.09.2020г., в който период: 1.се установява бездействие и на съда и 2. е незначителен на фона на общата продължителност на настоящето наказателно производство. Съдът е могъл да предприеме действия за установяване наличието на основания за задочно производство спрямо И. още на 29.05.2020 г. и в този случай на 07.07.2020 г. да се пристъпи към производство по реда на чл. 269 от НПК спрямо него. С оглед на изложеното, първостепенният съд не е бил прав в извода си, че подсъдимия И. с поведението е допринесъл за продължителността на процеса. Пловдивският апелативен съд като отчете още, че подсъдимият се е явил по ВНОХД 88/2022 г. на ПАС и не е бил причина за отлагането му, бил е редовно призован и неявяването му не е възпрепятствало срочното разглеждане на н.д. 129/2023г. на ВКС, яви се във всички съдебни заседания пред настоящия въззивен състав и не е допринесъл за отлагане и на настоящето дело, приема и за подс. И. да е налице неразумност на срока на наказателно преследване. Еднократното отлагане по негова вина на НОХД № 587/2020 г. на ПдОС, при множеството проведени заседания в хода на разглеждане на делото от съда, е до принесло в незначителна степен за забавяне на решаването му. И за него е налице смекчаващото отговорността обстоятелство, поради неспазване на изискването за справедливо процес, включващо и правото му делото да бъде решено в разумен срок.

Неправилно като отегчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство първостепенният съд е извел „ водещата му роля на свръзка при преговорите между продавача и купувачите на наркотичното вещество“, тъй като „без неговото участие изобщо не би се стигнало до въпросната сделка“. Като се изключи фактът, че до реализиране на сделката не се е стигнало поради задържането на подсъдимите, следва да се отбележи, че именно тази роля на подс. И. – на свръзка между продавача Ж. и купувачите- първоначално подс. М., а след това наред с него и подс. Д. са фактите, които очертават обективната и субективна съставомерност на самото престъпление. Те не могат да бъдат възприемани и като очертаващи съставомерните му белези, и като отегчаващи отговорността на подсъдимия.

Не може да се приеме още, че този подсъдим, в подготвителната фаза на престъплението по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал. 1 от НК, е имал по- голяма роля от С. М., който пък единствен към онзи момент е познавал подс. Д. като лицето, годно да намери средства и последващо реализиране(елемент от специалната цел) на инкриминираното наркотично вещество. Самият Д. е с не по- малък принос за извършване на престъплението, което и в предходните дни внимателно е планирал и обсъждал с подс. М.. Т.е., водеща роля на подс. И. в подготвителните действия на тримата подсъдими не се извлича от доказателствата по делото.

В обобщение- за подс. И. наказанието е било отредени по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което е в съответствие с индивидуализиращите отговорността му обстоятелства. Макар и неназовано от окръжния съд, то многобройността на смекчаващите отговорността му обстоятелства, едно от които(съдействащото му процесуално поведение) и с открояваща се тежест, правилно е ценена като формираща извод, че най- лекото предвидено за престъплението наказание от две години лишаване от свобода е прекомерно тежко. Според настоящият съд и за него е налице неразумност на срока на наказателното му преследване, за което следва да бъде ком пенсиран чрез намаляване на наказанието му. Наказанието от една година и шест месеца е несправедливо. Същото следва да бъде определено в размер на една година лишаване от свобода.

Правилно окръжния съд е намерил, че са налице основанията на чл. 66 от НК. При наличието на формалните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, налице е и специалната такава. Данните относно този подсъдим формират положителен извод за постигане целите на наказанието и без въдворяването му в пенитенциарно заведение. Условното осъждане притежава и специфичен предупредителен момент, тъй като се запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако деецът извърши ново престъпление. Това оказва върху него съществено положително мотивационно въздействие. Определеният изпитателен срок от четири години също не е съобразен с факта, че от извършване на деянието до датата на постановяване на присъдата е изминал немалък срок. Според настоящият състав на съда изпитателният срок следва да бъде определен в размер на три години. В този размер се явява необходимият и достатъчен и представлява своеобразна гаранция за осъществяване на възпиращата функция срещу бъдещи противообществени прояви. Присъдата следва да бъде изменена в сочения смисъл.

V. Присъдата е законосъобразна и в частта относно разпореждането с веществените доказателства и възлагането на направените по делото разноски.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“, пр. 1 от НК приложените като веществени доказателства по делото 60 бр. банкноти с номинал 20 евро, 24 бр. банкноти с номинал 50 евро, 34 бр. банкноти с номинал 100 евро, 15 бр. банкноти с номинал 500 евро, са били отнети в полза на Държавата като вещи, които принадлежат на виновния Л. Я. Д. и са били предназначени за извършване на умишлено престъпление.

Наведените срещу това оплаквания са неоснователни. По делото е несъмнено установено, че тази сума е била предназначена за извършването на престъпление по чл. 354а от НК, като платима цена на желаното и инкриминирано придобиване и от този подсъдим на наркотично вещество. Обстоятелството, че престъплението е останало в подготвителната му фаза и се санкционира по чл. 356а от НК, не променя извода, че парите са били предназначени за извършване на престъплението. Отнемането им не е закононарушение, каквото възражение се отправя.

Веществените доказателства - 2 бр. банкноти с номинал 100 лева, 20 бр. банкноти с номинал 20 лева, 4 бр. банкноти с номинал 20 евро, една банкнота с номинал 5 евро, окръжният съд е приел, че нямат отношение към престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност и законосъобразно е разпоредил след влизане в сила на присъдата, да се върнат н а подсъдимия Е. М. Ж., от когото са иззети.Със същите съображения е намерил още, че иззетите от този подсъдим веществени доказателства - мобилен телефон „Н.“, с ИМЕЙ № ••••••••••••••, със сим карта „М.“ с № •••••••••••••••• в него; навигационна система с надпис „Том том“, бяла полиетиленова чанта, халка с 2 бр.секретни ключа, след влизане в сила на присъдата също следва да му бъдат върнати.

Няма основание за корекция на приетото, че и останалите приложени по делото мобилни апарати и СИМ- карти следва след влизане в сила на присъдата да се върнат на лицата, от които са иззети, както следва: - н а подсъдимия С. А. М.-мобилен телефон „Л.“ с ИМЕЙ № •••••••••••••••••• и ИМЕЙ № •••••••••••••••, мобилен телефон „С.“ с ИМЕЙ •••••••••••••• и ИМЕЙ ••••••••••••••• с карта № ••••••••••••••••••; - н а подсъдимия Л. Я. Д.- мобилен телефон „С.“ с ИМЕЙ № ••••••••••••••••••, мобилен телефон „Н.“ с ИМЕЙ ••••••••••••••• с карта „В.“ с № •••••••••••••••••••••; - на подсъдимия Г. А. И.- мобилен телефон „Н“ с ИМЕЙ •••••••••••••••• и ИМЕЙ ••••••••••••••• с активни СИМ карти на M. и V., мобилен телефон „L.“ с ИМЕЙ •••••••••••••••• и ИМЕЙ •••••••••••••••, със СИМ карти на V. и T., СИМ карта на V. с № •••••••••••••••••••••; - на подсъдимия В. М. В. -мобилен телефон „С.“ с ИМЕЙ ••••••••••••••.

Вещественото доказателство – кожено яке, иззето от подсъдимия Г. П. К. е разпоредено да му се върне, след влизане на присъдата в сила и това е споделимо виждане.

• приложените по делото ВДС, изготвени чрез използване на СРС, окръжният съд е постановил да останат на съхранение в РКИ до изтичане сроковете на класификация, при което изводът му е правилен В съответствие с императива на чл.354а, ал. 6 от НК, законосъобразно е постановено веществените доказателства - остатък от наркотичните вещества, находящи се на съхранение в Агенция „М.“ гр С., да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила.

В частта относно възлагането на направените по делото разноски присъдата също е законосъобразна и не следва да се коригира.

V I. По направените оплаквания във въззивните жалби и в пледоариите пред съда:

Доколкото направените пред въззивната инстанция оплаквания са идентично заявени от подсъдимите и защитниците им, то те и следва да бъдат обсъдени общо.

1. Направените от адв. К. и от адв. С. оплаквания за съществено процесуално нарушение, повеляващо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ОС-Пловдив са неоснователни и настоящият съд изложи по- горе съображенията си за това.

1. По отношение на кредитираните от окръжния съд доказателства- оплакването е частично основателно и намери отговор в направеният от настоящия съд анализ на всеки от доказателствените източници за допустимост, относимост, достатъчност да обоснове, респ. опровергае осъдителните изводи на окръжния съд и в този смисъл обсъди отстояваната от всеки един от подсъдимите защитна теза.

Наведените възражения срещу кредитирането на показанията на свидетелите- полицейски служители са частично основателни. Настоящият съд изключи от доказателствената съвкупност онези от тях, които са основани на информация, придобита чрез оперативни способи или от използваните по делото СРС. В частта, в която полицейските служители възпроизвеждат собствените си възприятия, показанията им са допустим източник на доказателства, относими са към предмета на делото и настоящият съд ги цени наред с изводимото за същите факти от други доказателствени източници.

Действително, в кредитираната част показанията на нито един от свидетелите, притежаващи соченото качество не се съдържа информация относно естеството на водените между подсъдимите по делото разговори през инкриминираната вечер. Същевременно, заявеното от тях беше ползвано от настоящия съд за преценка кои от обясненията на подсъдимите по делото да приеме с доверие.

Възражението, че е само предположение твърдението на свидетелите- полицейски служители придвижване на подсъдимите из града с управляваните от тях автомобили да е било конспиративно, с цел да установят дали са обект на проследяване, е неоснователно. Всеки един от свидетелите по убедителен начин описа конкретното движение на всеки от автомобилите из града и околностите му, продължителното придвижване по различни улици, за подсъдимите М. и Д.- без спиране по каквато и да е причина от тръгването им от заведението „Е.“ до връщането им отново там; за подс. И.- също недиректното отиване до мястото на срещата с подс. Ж. и придружаващия го К., а след обикаляне из П., излизане извън града, престой без причина на бензиностанция в близкото село Т. и потеглянето му отново към мястото за среща; обикалянето му из града след тази среща, а не директното отпътуване към бар „Е.“; за подс. Ж.- спирането на място, където минават много автомобили, но няма движение на пешеходци, при което разговора му с подс. И. да не може да бъде чут от други лица- това са все обстоятелства, които обосновават правилността на заявеното от полицейските служители, че придвижването на подсъдимите с управляваните от тях автомобили е било с цел да не могат да бъдат проследени.

1. Основните упреци към доказателствената дейност на съда са насочени към формиране на осъдителните изводи от обясненията на подс. И., имащи характер на самопризнание за самия него, както и на „оговор“- за останалите обжалващи присъдата подсъдими, тъй като в тях освен информация за собствената му престъпна дейност се съдържа и такава, уличаваща подсъдимите М., Д., Ж.. Възраженията са неоснователни.

При преценката на депозираните при условията на „оговор“ обяснения на подс. И. следва да се има предвид още, че по отношение на подсъдимите Д. и М. те са последователни в двете фази на процеса- и досъдебната, и съдебната. По отношение на подс. Ж. в два от проведените в хода на досъдебното производство разпита подс. И. е дал изключително изчерпателни обяснения относно притежавания от Ж. хероин, желанието му да го продаде, предприетото пътуване към гр. П. с тази цел.

Кредитираните обяснения на подс. И. и за самоуличаването му, и за останалите трима осъдени подсъдими са убедително подкрепени от множество други други, изводими от различни доказателствени източници факти по делото.

Изначално подс. И. описва срещите си на инкриминираната вечер с останалите подсъдими, вкл. и с осъдените по делото. Фактът на провеждането им се признава от всеки от подсъдимите, участвал в съответната среща, подкрепя се от показанията на разпитаните по делото свидетели- полицейски служители, наблюдавали лично тази среща, с изключение на кратката среща и също кратко пътуване на подс. И. с подс. В.. Заявеното от подс. И. пътуване от гр. Х. до гр. П.- и негово, и на М., с цел тук да финализират преговорите за продажбата на хероина, се установява от предоставените за двамата от мобилните оператори трафични данни. Такива са налице и за подс. Д. и позволяват да се проследи пътуването му. Твърдението, че всяка от срещите е била подчинена на общата идея да се договори ку пуването на притежаван от подс. Ж. хероин, кореспондира с обективен факт по делото- в тайник на управлявания от последния автомобил „П.“ същата вечер е намерен наркотик, който съответства не само на вида, заявен от подс. И., но и количествено е много близо до обсъжданото с подсъдимите М. и Д.- 2 кг. налице са доказателства, вкл. не само събраните чрез използваните по делото СРС, че в дните преди инкриминираните събития е имало усилена комуникация между подсъдимите И. и М.- от една стпрана, и от друга- М. и Д.. Макар и конспиративно водена, тази комуникация установява 1. Да е договаряна покупко- продажба на неназовани вещи, при което съдът приема това да е заявеният от подс. И. хероин; 2. Предварително да е било ясно, че такъв наркотик ще бъде доставен в П. от лице, различно от И., но познато му. Подс. Ж. съответтва на това описание. 3. Основното притеснение на подс. И. и на подс. Ж. е било да не отсъства плащане, при което и двамата са отстоявали позиция то да е преди предаване на „стоката“. В противовес- подсъдимите М. и Д. са се притеснявали да не платят, без да получат желаното. Така заявеното от подс. И. също съответства на отразените в приложените ВДС разговори, но и на явната комуникация чрез СМС, установена по делото. Преценени в съвкупност всички обсъдени по- горе доказателства сочат, че последователно твърдяното от подс. И.- с подсъдимите М. и Д. да е обсъждал закупуването от последните на 2 кг хероин, е убедително доказателствено подкрепено от изводимото от множество различни по вид доказателствени източници.

С ъ щ и т е подкрепят убедително и изразеното от подс. И. самоуличаване, от което той не отстъпва и в съдебната фаза на процеса.

По отношение на подс. Ж. е налице известна непоследователност на подс. И., който първоначално го сочи като източника на предназначения за продажба хероин, но при проведена в хода на досъдебното производство очна ставка с подс. Ж. отрича двамата да са разговаряли на тази тема. Безкрайно непоследователно е и поведението му пред съда, при което в отделни разпити изрично твърди, че не е знаел за притежаван от подс. Ж. хероин, но наред с това, при използване на техниката на чл. 279 от Н ПК за присъединяване и на обясненията му от досъдебното производство, без резерви заявява, че ги поддържа, вкл. и уличаващите Ж.. В подкрепа на заявеното в хода на досъдебното производство от подс И., че Ж. е пристигнал в гр. П. с цел да донесе притежавания от него хероин. е най- вече фактът, че такова именно количество(несъществено по- малко) и вид наркотично вещество са намерени и иззети в управлявания от последния автомобил. Твърдението, че Ж. не е искал да се срещне лично с купуващите е в синхрон не само с изводимото от ВДС, но и с проведената среща в началото на гр. П. между И., Ж., частично- в присъствието и на подс. К., след което с двата автомобила, движейки се първоначално един след друг, те са отишли в различни заведения, при което подс. И. е продължил преговорите за начина на за плащане и предаване на наркотика, а подс. Ж., неизвестен за купувачите, е бил наблизо, но в различно заведение- „З.“. Т.е., наблюдаваното от свидетелите- полицейски служители поведение на И. преди, по време и след срещата подкрепя обясненията му, че подс. Ж. е докарал хероина в П., но не е искал нито да се види с ку пувачите, нито да го предаде, преди да му е заплатен. Отстояваната позиция, че Ж. не е познавал града и се е срещнал, за да го упъти И. къде в П. да намери да го изчака (според него, според И.- къде да спи), е в противоречие с обективно установеното по делото- от неговия точно автомобил е иззета навигационна система „Т.“(л. 36-37 т. 1 от Д П), чието предназначение е именно да обезпечи придвижването на ползвателя й до непознато му място.

Т.е, обясненията на подс. И. досежно противоправното поведение на подс. Ж. действително имат характер на „оговор“, но поради убедителната им подкрепа от множество различни доказателствени източници са годни наред с тях да формират осъдителни изводи и наведените срещу това възражения са неоснователни. Оценка на включените в предмета на доказване по делото факти, различна изложената по- горе, би противоречала изцяло и на изводимото от доказателствената съвкупност, и на правилата на формалната логика.

Направените признания от подс. И. досежно причината за общуването му с всеки от подсъдимите М., Д., Ж. се установява не само от приложените по делото ВДС, в които са въз произведени провеждани между последните двама разговори точно по повод срещата на 07.05.2017 г., желанието им да заплатят "стоката" на два пъти, съзнанието, че тя ще бъде донесена от лице, различно от подс. И., но и от множество други доказателства. Всички те бяха обсъдени по- горе. налице е и установена комуникация между подсъдимите И. и М., която не е изводима само от ВДС, от която е видно, че подс. И. е питал за пари, които да му се дадат, а подс. М.- за стока.

Не е налице процесуална недопустимост на проведения на 10.05.2017 г. разпит на подс. И. с участието на защитник, който е бил такъв и на подс. М.. Преди началото му не са били налице различно заявени от тези подсъдими (в качеството им на обвиняеми) факти по възведеното им обвинение и не е съществувала никаква пречка да бъдат представлявани от един защитник. До приключване на този разпит с подписването на протокола за провеждането му о т присъствалите лица, не би могло да се приеме очертано противоречие между избраната от всеки от обвиняемите защитна теза. След приключване на разпит а противоречие в защитата им е била налице, но същият адвокат повече не е участвал в извършването на каквито и да е действия по настоящето дело, при което ограничението на чл. 91, ал.3, т. 1 от Н ПК е спазено. Дори и да се приеме процесуална негодност на обсъждания разпит (за което настоящият съд не намира основание), то същите обстоятелства са заявени от подс. И. в последващ разпит, проведен почти година по- късно- на 03.04.2018 г., с участието на защитник, който преди или след това не е представлявал никой друг от подсъдимите по делото.

Възражението, че за съдържанието на водените между подсъдимите разговори не са налице никакви доказателства и в този смисъл обясненията на подс. И. са доказателствено изолирани, е неоснователно. Вече беше обсъдено по- горе, че начинът на провежданите на инкриминираната дата срещи напълно съответства на заявеното от подс. И. в кредитираните му обяснения- с всички подсъдими той се е срещал поради нежеланието на Ж. да участва лично в преговорите за продажба на хероина и предварителното му условие, че ще предаде наркотика след като му бъде платен. В принципен план следва да се отбележи още, че: за разговорите между две или повече лица надеждна информация могат да дадат самите провеждащи ги. Ако те са подсъдими, обясненията им, дори и да са подкрепени от информация, придобита чрез използвани СРС нито поотделно, нито заедно могат да формират изискуемата достатъчност за постановяване на осъдителна присъда. Други източници на преки доказателства за съдържанието на разговори, в отсъствието на свидетели, не би могло да се очаква. Същевременно, включените в предмета на доказване факти могат да бъдат установявани не само с преки, но и с косвени доказателства, ако те формират достатъчно убедително извод за виновност на предаденото на съд лице. В случая намерените у подс. Ж. количества хероин, вече коментираното придвижване на подсъдимите из града, все с цел провеждане на срещи и/или проверка дали не са обект на проследяване, наличието у подс. Д. на значителна парична сума, почти съответстваща на половината продажна цена на наркотика, при коментирано предходния ден между него и М. плащане и получаване на два пъти, са все косвени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност подкрепят заявеното от подс. И.- всички проведени с негово участие срещи на инкриминираната дата са били с цел договаряне на начина на плащане и предаване на притежавания от Ж., желан за заку пуване от М. и Д. хероин в установеното по делото количество, близко до съобщеното от подс. И.- 2 кг.

Изразените от обжалващите присъдата страни оплаквания за неправилна фактическа установеност на извършеното са основателни само в частта относно приетата от окръжния съд предварителна дейност на подсъдимите И., М., Д., изразила се в пътуване в началото на м. април 2017 г. до гр. Ш. и запознанство именно там на подс. И. с подс. Д.. Макар и да се касае за събития, които са извън инкриминираното по делото, обвинителната теза в тази част беше отхвърлена от настоящия съд със съображения за недоказаност.

В останалата част, относно най- общо казано: държането на инкриминираното по делото наркотично вещество именно от подс. Ж., с ясно съзнание за вида и количеството му и предназначението за продажба, т.е. разпространение; за срещи между 1. подс. И., М. и Д. в бар „Е.“; 2. подс. И. и подс. Ж. в началото на гр. П.; 3. подсъдимите И., Д. и М. отново в бар „Е.“, между всички тях и подс. В., при което последвало 4. кратко пътуване на последния с подс. И.; 5. между завърналия се в заведението подс. И. и подсъдимите М. и Д., не е налице неправилно възприета от първостепенния съд фактическа обстановка. Изключването от настоящия съд на част от доказателствата, кредитирани от окръжния съд, не променят фактическата установеност на деянието.

В съответствие с така приетата фактическа обстановка е постановена и обжалваната от настоящия съд осъдителна присъда. Материалният закон е приложен неправилно единствено за подсъдимите И., М. и Д., но това е благоприятстващо ги и при липса на протест не може да бъде коригирано от настоящия съд. Наложените наказания не са несправедливи за подсъдимите Ж., М., Д.. Такова е наказанието на подс. И. и същото следва да бъде намалено до обсъдения по- горе размер, както и относно размера на отредения му изпитателен срок.

С оглед на изложеното и на осн. чл. 334 т.3 и т. 6 вр. с чл. 337, ал.1, т. 1 и чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд