Решение № 201 от 16.12.2024 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 911/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2024/1000-1998/ НП от 18.09.2024 година на и.д.Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на А. Д. /A.D./, роден на ••••••••••г. в ••••••••••••••, притежаваш паспорт № •••••••••••••••••, издаден на •••••••••••••••• г. от •••••••••••••••• с адрес град ••••••••••••••••••••••••••••••••, за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 45 502, 75лв., на основание чл.233, ал.6 вр с чл.233, ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - 4557 броя парфюми от различни марки и грамажи -общо всичко с митническа стойност 45 502, 75лв. Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя А. Д., който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП, като твърди, че същото било необосновано и незаконосъобразно без да излага конкретни съображения в тази насока.В тази връзка моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща представител. Административно-наказващият орган /АНО/ - И.Д.Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбите. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение. Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 22.06.2024год. около 04, 05часа на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” от Р.Турция за Р.Германия пристигнал автобус марка СЕТРА с рег.№ ••••••••••••••••••, управляван от жалбоподателя, който пътувал сам в автобуса. По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си задължения митническия инспектор св. Д. Х. Д., св.С. Б. Г. и св.Ж. Г. К.. За автобусът било подадено искане от ГП №29302 от същата дата за извършване на съвместна проверка Преди предприемане на митническа проверка, св. Д. Х. Д. в присъствието на колегата си св.С. Б. Г. и св.Ж. Г. К., приканил жалбоподателя –водач да обяви и да декларира носените от него стоки –вкл. акцизни такива и валутни ценности и т.н., като жалбоподателя декларирал, че пренася 800стека х24 бутилки газирана вода. На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ митническите служители, извършили митническа проверка на автобуса и багажа на водача, при която по средата между стековете с газирана вода в товарния отсег, открили укрити и недекларирани 4557 броя парфюми от различни марки и грамажи, всички от защитени търговски марки. Декларираната газирана вода, митническите служители задържали за поставяне под митнически режим с разписка №24007260 от същата дата. На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ било поискано лично обяснение от водача на МПС, в което собственоръчно жалбоподателя вписал, че пътувал за Германия и той закупил парфюмите и стековете газирана вода и ги скрил, но при митническата проверка били открити и задържани всичките. На основание чл.16, ал.1, т.9 от ЗМ бил извършен личен преглед на жалбоподателя, при който не били открити други нарушения и за което действие бил съставен протокол за личен преглед. За извършеният физически преглед на МПС от страна на св.Д. Х. Д. бил съставен протокол за извършена митническа проверка №28053/22.06.2024г., в който били описани откритите вещи и начина им на откриване и в който било отразено, че вещите предмет на административното нарушение са собственост на жалбоподателя, който протокол бил подписан, от митническият служител посочен по-горе, жалбоподателя, както и от св.С. Б. Г.. Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № №24007262 от 22.06.2024г. С разписка №24007261 от 22.06.2024г. от жалбоподателя били задържан превозното средство, ведно с контактния му ключ на основание чл.229, ал.1 от ЗМ. При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, свидетелят Д. Х. Д. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя. Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на св.С. Б. Г. и св.Ж. Г. К., след приключване на проверката на дата- на 22.06.2024г. В съставения АУАН, актосъставителят, изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити. В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „превозил стоки, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл. 233, ал.1 от ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/. Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като– 4557 броя парфюми от различни марки и грамажи, всички от защитени търговски марки, подробно посочени. АУАН е предявен, преведен надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис е удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал възражения по акта. В седмо дневния срок не е подадено писмено възражение от страна на жалбоподателя, но е постъпила молба от собственика на МПС чрез пълномощника му, за връщане на задържаното МПС, за което са ангажирани доказателства-свидетелство за регистрация на МПС, надлежно преведено на български език, като МПС е върнато с приемо-предавателен протокол от 09.07.2024г.. Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-909/05.12.2023година на Директора на ТД Митница Бургас, е определена митническата стойност на стоката, предмет на нарушението -за всички стоки –митническа стойност размер на 45502, 375лева. като митническата стойност е определена по реда на чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/ №952/2013. Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО е издал процесното Наказателно постановление. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –чл.233, ал.1 от ЗМ, като в него са изложени мотиви за липса на чл.28 от ЗАНН, както и са отчетени всички както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства, при индивидуализиране на адм.наказание, обосновавайки налагане на минимално предвидения размер на предвиденото наказание глоба. Обжалваното НП е редовно връчено – на адреса пълномощника на жалбоподателя /доколкото по АНПр има приложено пълномощно на адвоката да представлява жалбоподателя по АНПр/ –на 20.09.2024г., видно от разписка за връчване на наказателно постановление приложено по АНПр, която е надлежно датирана и подписана, с отбелязване за получаването му. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ, а от ксерокопие на Заповед №1002/09.08.2024 на Директора на АМ се установява персонално личността назначен да изпълнява длъжността Зам.директор на ТД Бургас в периода 09.08.2024г. до 08.02.2025г. вкл., а именно Иван Добрев Пасков. По АНПр е приета справка, че въз основана на издаденото НП срещу жалбоподателя и в срока за обжалване не са постъпили суми за доброволно пращане на 80процента от наложената глоба. Жалбата срещу процесното НП е входирана в регистратурата на АНО на 01.10.202г. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – св. Д. Х. Д., св.С. Б. Г. и св.Ж. Г. К., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето на извършването му, като потвърждават превозването от страна на жалбоподателя на влизане в страната ни от Р.Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество парфюми и тоалетни води, открити в управляваното от него МПС поставени между стековете с газирана вода, доколкото и тримата свидетели установяват горното, а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези превозвани от страна на жалбоподателя стоки, относими са показанията на св. Д. Х. Д., св.С. Б. Г. и св.Ж. Г. К.. С доверие се възприе и Становището на митническите органи, като се приема от настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота и неоспорено от страна на жалбоподателя, доколкото същият не е ангажирал доказателства в обратна насока, предвид което напълно се кредитира същото по отношение избрания метод за определяне на процесната митническа стойност и получения за същата краен резултат, въз основа на следните съображения: Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките предмет на нарушението и митническата стойност на процесните вещи на основание чл.74, пар.3 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза.в размер на 45502, 75лева. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите. Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи: Жалбата на жалбоподателя е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима. На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията. Преценени по същество, съдът намира същите за неоснователна, за което се излагат следващите правни съображения: І.От процесуална страна. Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Относно материалноправната законосъобразност на НП. Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница, което е практически невъзможно, а вътре в територията на Република България. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е. обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. От показания на разпитаните по делото свидетели – св. Д. Х. Д., св.С. Б. Г. и св.Ж. Г. К. (митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 22.06.2024год. около 04, 05часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от Република Турция за Р.Германия жалбоподателят е превозил през държавната граница стоки, а именно процесните парфюми и тоалетни води. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните екипи, тениски и якета в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, по вид конкретно – екипи, тениски и якета, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество. В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания се определят случаите, в които поради особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство; домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно; принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на ученици и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността; продукти, получени от дейността на селскостопански производители от Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11); предмети с образователен, научен и културен характер, научни инструменти и апарати; и др. Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща стойност на стоките е до 45 евро. Според разпоредбита на чл.41 от Регламент №1186/2009 на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците, идващи от трети държави, се допускат без да се облагат с вносно мито при условие, че подобен внос е освободен от данък добавена стойност /ДДС/, съгласно разпоредбите на националното законодателство В идентичен смисъл е и националното законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък. Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките - предмет на нарушението не подадат под тези норми. В конкретния случай, съобразно видът на стоките /по скоро тяхното количество/ те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране, тъй като безспорно сочат на стоки с търговски характер. Изпълнителното деяние на превозване, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая – екипи, тениски и якета., на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, респективно пренася, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение. В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с моторно превозно средство (МПС) и управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозил, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – парфюми и тоалетни води. Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на обществено опасните последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за обществено опасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество и разнообразие на артикули на контрабандираните стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение /така и Решение №144/24.06.2021г. постановено по КАНД №384/2021г. по описа на ХАС/. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и видове на контрабандно пренесените стоки – значителн и, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това че не е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха факта, че не е направил опит да осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на делото за други нарушения, за които има влезли в сила НП. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание. НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. По разноските Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. По делото се претендират от разноски единствено от страна на АНО. С оглед изхода на делото, съдът намира основателно искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 80 лв., които следва да се заплатят от жалбоподателя. Водим от изложеното и на основание на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът