Решение № 166 от 4.7.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 131/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Делото е образувано по касационната жалба на Общинска служба по земеделие [населено място] срещу решение № 21/16.03.2023 г., постановено по гр. дело № 369/2022 г. на районен съд гр.[община], с което е отменено решение № 103-1/02.11.2022 г. на Общинска служба по земеделие-Д. с изх. № 25/08.11.2022 г. Със същото съдебно решение е осъдена Общинска служба по земеделие [населено място] да заплати на Д. Р. Ч. от [населено място] сумата 400 лв. разноски по делото. В касационната жалба Общинска служба земеделие-[община], офис Б. твърди, че решението на районния съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и незаконосъобразно. Конкретно касационният жалбоподател поддържа, че за спорния имот по делото е водено гражданско дело по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, или тъй наречения „спор за материално право“. С Решение № 366/09 от 12.04.2010 г. по гр. дело № 208 по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд е оставено в сила Решение № 245/24.10.2007 г. по гр. дело № 275/2007 г. на Смолянския окръжен съд. С последното съдебно решение е отменено Решение № 193б/19.11.2004 г. по гр. дело № 111/2004 г. на Районен съд-Девин и вместо него е постановено, че признава за установено по отношение на Министерство на земеделието и продоволствието [населено място], Д. Р. Ч. и Р. О. А., и двамата от [населено място] [област], че М. И. Ч. от [населено място], [област] към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] – 1957 г., е бил собственик на нива с площ от 3.0 дка в местността „М.“, обособен по картата на землище на [населено място] с кадастрален № 125036, с площ 4.748 дка, възстановен на ДПФ – МЗГ в местността „Ч.“, при граници имоти с кадастрални номера 125035, 125028, 125034, 000538, 125029, 000380, 125030, 125031, 125032 и 125033. В жалбата се сочи, че в решението на Окръжен съд-[област] № 245/2007 г. е описана не само площта, но и границите на имота със стар кадастрален номер 125036 с площ 4.748 дка в местността „Ч.“ - [населено място].При този довод касационният жалбоподател оспорва мотивите на Районен съд-[община] (на стр. 11 от решението), че липсват доказателства тези имоти да са идентични. Жалбоподателят поддържа, че по воденото дело по чл. 14 ал 4 от ЗСПЗЗ спорният имот е идентифициран с граници в самото решение, както и на стр. 2 от решението на Окръжния съд е описано, че вещото лице по категоричен начин е установила идентичността на заявения имот и признатия за възстановяване, а освен това експертизата е установила, че землищната граница на [населено място] и [населено място] съвпада със западната страна на процесната нива – имот с кадастрален № 125036. Установено е също по данни от кметствата, че от страна на [населено място] местността е „М.“, а от страна на [населено място], местността е с наименование „Ч.“. Решаващият съд по гр.дело №275/2007г. по иска с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е приел категорично, че има идентичност между имота в местността „М.“ и имот № 125036 по КВС на [населено място]. Но Районен съд-Д. по гр.дело №369/2022г., като не е обсъдил всички доказателства, е стигнал до погрешни заключения и поради това е постановил неправилно решение. Според касационния жалбоподател районният съд неправилно е приел, че в решението на ОСЗ от 02.11.2022 г. не са посочени основания или предпоставки за постановяването му. Основанието за постановяване на решението на ОСЗ е именно представеното съдебно решение по спор за материално право, а съгласно съдебната практика на ВКС „ново обстоятелство“ по смисъла на чл. 14 ал. 7 от ЗСПЗЗ е влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Въз основа на такова решение административният орган може да измени влезли в сила свои решения относно субектите на възстановяване правото на собственост върху земеделска земя (Реш.№337 от 15.07.2010г. по гр.дело №389/2010г., ІІ г.о. на ВКС). На следващо място в касационната жалба се сочи, че със заявление вх.№ВС-01-01 от 04.01.2018г. М. М. М. (наследник на М. И. Ч.) е поискал от ОСЗ-Б. да им се възстановят два имота в местността „Ч.“ в землището на [населено място], въз основа на съдебни решения. Касационният жалбоподател моли да се отмени решението на РС-Д. като неправилно и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.Постъпило е писмено становище, с което се поддържат доводите по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Д. Ч. чрез процесуалния си представител адвокат З. С. оспорва жалбата по доводите в представения отговор на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище, че подадената касационна жалба е допустима и основателна, и предлага същата да бъде уважена.Прокурорът се позовава на Реш. №337 от 15.07.2010г. по гр.дело №389/2010г., ІІ г.о. на ВКС, където е прието, че „ново обстоятелство“ по смисъла на чл. 14 ал. 7 от ЗСПЗЗ представлява влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Настоящият случай е такъв, като се има предвид влязлото в сила съдебно решение №245 от 2007г. на Смолянския окръжен съд, по иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ на М. Ч.. Предлага в този смисъл да се произнесе касационният съд. Пред касационната инстанция е представено и прието ново писмено доказателство – заявление вх.№ВС-01-01/04.01.2018г. от М. М. до ОСЗ-[община]. Административен съд-[област] в настоящия касационен състав, взе предвид оплакванията в касационната жалба, съобрази становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Със свое решение №103-1/02.11.2022г. ОСЗ-[община], на основание влязло в сила съдебно Решение № 245/24.10.2007 г. по гр. дело № 275/2007 г. на Смолянския окръжен съд, е отменила предходно свое Решение №103/16.01.2003г. на ОСЗГ [населено място] за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, в частта по т.2 за поземлен имот от 2.374 дка, категория VІІІ, местност „Ч.“, начин на трайно ползване нива. По повод жалба на Д. Ч. до Районен съд-[община], последният с решение №21 от 16.03.2023г. по гр.дело №369/2022г. е отменил Решение № 103-1/16.01.2003 г. на ОСЗ [населено място] за оземляване на безимотни и малоимотни граждани в частта по т. 2 за поземлен имот от 2.374 дка, категория VІІІ, местност „Ч.“, начин на трайно ползване нива и със същото решение е осъдена Общинска служба по земеделие [населено място] да заплати на Д. Р. Ч. от [населено място] сумата 400 лв. разноски по делото. Това решение е предмет на касационно обжалване. За да отмени решението на ОСЗ-[община], районният съд е счел, че само в хипотезата на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ ОСЗ-Д. може сама да отмени свои влезли в сила актове. По-нататък решаващият съд е приел, че в случая не са налице доводи, нито е установено от ответника наличието на констатирани нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито откриването на нови обстоятелства. След като е приел, че по делото са представени съдебни решения на Върховния касационен съд и на Окръжен съд-[област], с които е признато за установено по отношение на Министерство на земеделието и продоволствието [населено място], Д. Р. Ч. и Р. О. А., че М. И. Ч. от [населено място], [област] към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] - 1957г. е бил собственик на нива с площ от 3.0 дка в мест. "М.", обособен по картата на землище [населено място] с кад. № 125036, с площ 4.748 дка, възстановен на ДПФ-МЗГ в местност "Ч.", районният съд е констатирал, че липсват доказателства за идентичност на имота, по повод на който е водено делото по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и имота по т.2 от решението за оземляване на Д. Ч.. При тези данни районният съд е направил извод, че е налице спор за материално право между страните, който е следвало да се реши по общия исков ред, но не и основание за отмяна на решението за оземляване на безимотни и малоимотни граждани. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, в нарушение на разпоредбата на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ. В нормата на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ (в редакцията й според ДВ, бр. 61 от 2019 г., в сила от 2.08.2019 г.) е предвидено, че при откриване на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието, храните и горите по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. Във връзка с разпоредбата на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ съдебната практика на ВКС (Решение №337 от 15.07.2010г. по гр.дело №389/2010г., ІІ г.о.) приема, че ново обстоятелство, по смисъла на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, представлява влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като въз основа на това решение, административният орган може да измени влезли в сила свои решения, относно субектите на възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя. Настоящият случай е именно такъв.Производството пред административния орган – ОСЗ-[община], се е развило по заявлението на наследника на М. И. Ч. – М. М., който е представил със заявлението си вх.№ВС-01-01/04.01.2018г. процесните съдебни решения, с искане за възстановяване на земеделска земя в м.“Ч.“, землище на [населено място], представляваща два имота – 05462.125.36 и 05462.125.39. Съответно, с Решение №103-1/2.11.2022г. ОСЗ-Д. е отменила Решение №103/16.01.2003г. на ОСЗГ [населено място], за оземляване на безимотни и малоимотни граждани в частта по т.2 за поземлен имот от 2, 374 дка, категория VІІІ, местност „Ч.“, НТП-нива, позовавайки се в мотивите на своето решение на влязло в сила съдебно решение 245/24.10.2007 г. по гр. дело № 275/2007 г. на Смолянския окръжен съд, водено на основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, оставено в сила с решение №866/09 от 12.04.2010г. по гр.дело №208/2008г. на ВКС. Релевантните факти са, че воденото гр.дело от М. И. Ч. е именно по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, срещу Министерство на земеделието и продоволствието [населено място], Д. Р. Ч. и Р. О. А., с искане да се признае за установено по отношение на посочените ответници, че М. И. Ч. от [населено място], [област] към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] - 1957г. е бил собственик на нива с площ от 3.0 дка в мест. "М.", обособен по картата на землище [населено място] с кад. № 125036, с площ 4.748 дка, възстановен на ДПФ-МЗГ в местност "Ч.". И с постановеното съдебно решение, което е влязло в сила през 2010г., искът на М. Ч. е уважен по отношение на посочените по-горе ответници, в това число и Д. Ч..Ето защо, от фактическите обстоятелства се установява правното основание на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ за изменение на първоначалното решение №103 от 16.01.2003г. на ОСЗГ-Б. за оземляване на Д. Ч., в частта по т.2 – за поземлен имот от 2.374 дка, кадастрален №125036 по [жк], категория VІІІ, местност „Ч.“, при посочени граници.Новото обстоятелство е влязлото в сила съдебно решение на 12.04.2010г. по иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Що се отнася до констатацията на районния съд, че липсвали доказателства за идентичност на имота по т.2 от решението за оземляване и имота, представляващ нива от 3.0 дка в м.“М.“, възстановен на ДПФ-МЗГ в м.“Ч.“, то следва да се отбележи, че решението на ОСЗГ от 2003г. по т.2, и съдебното решение на Окръжен съд-[област], имат един и същ предмет - поземлен имот с кадастрален номер 125036 по КВС на [населено място]. Няма данни да има образувано друго гражданско дело по спор за собственост между страните към настоящия момент, така че не е имало основание за спиране на административното производство пред ОСЗ-[община]. Като е направил други изводи и е отменил решението на ОСЗ-[община], районният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено изцяло и вместо него ще следва да се постанови ново, с което жалбата на Д. Ч. да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател ОСЗ-Д. не е претендирал разноски по производството и затова съдът не е сезиран да се произнесе по този въпрос. Така мотивиран, Административен съд гр. [област] в настоящия съдебен състав,