РЕШЕНИЕ

гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100901110 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.70, ал.1, т.7 ТЗ.

В исковата си молба ищецът СГС твърди, че в търговския регистър (ТР) е вписано ответното дружество „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК ••••, чийто едноличен собственик на капитала и представляващ ответното дружество М.С.Б. е поставен под пълно запрещение съгласно влязло в сила решение №233/24.11.1999г. по гр.д.№514/1998г. по описа на ОС – Благоевград. Назначен е орган по настойничеството, който с протокол от 02.02.2021г. е определил М.С.К., сестра на М.Б., за попечител на последния. Вписването в ТР е извършено на 08.03.2022 година.

Ищецът твърди, че ответното дружество е вписано в ТР на 08.03.2022година, като негов едноличен собственик и представляващ е вписан поставеният под запрещение М.Б.. Вписването е извършено въз основа на заявление образец А“, към което са представени доказателства за учредяване на дружеството, декларациите по ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ, документ, удостоверяващ внасяне на капитала на дружеството, нотариално заверено съгласие и образец от подписа на представляващия дружеството, документ за внесена държавна такса.

Ищецът твърди, че е правно невъзможно ограничено запретеният да вземе валидни решения касателно създаване на търговско дружество, което управлява и представлява ( по арг. от чл.5, ал.3, вр. с чл.4, ал.2 ЗЛС и чл.141 ТЗ). Съгласно нормата на чл.65 ТЗ учредителите на търговското дружество трябва да са дееспособни физически лица, а поставянето под запрещение изключва изискваната от закона дееспособност.

Ищецът твърди, че е налице хипотеза по чл.70, ал.1 ТЗ, изразяваща се в това, че при учредяване на дружеството са участвали по-малко от предвидените лица и тя субсумира твърденията в исковата молба, поради това, че едноличният собственик на капитала и представляващ дружеството е недееспособно лице, а това изключва наличие на предвидения в закона брой лица, които могат да учредят ответното ЕООД.

Ето защо моли съда, след като констатира изложените обстоятелства, да уважи предявения от ищеца иск и да обяви недействителността на ответника.

Препис от исковата молба е връчен на особения представител на ответника адв.Д. Д. на12.07.2022година и в срока за отговор такъв по делото не е депозиран.

В открито съдебно заседание на 22 ноември 2022 година особеният представител на ответника заявява, че не спори по фактите, изложени в исковата молба.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

От представените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че с решение №233/24.11.1999г., постановено по гр.д.№514/1998г. по описа на ОС – Благоевград, М.С.Б. от гр.Благоевград е поставен под ограничено запрещение, като съдебният акт е влязъл в сила на 14.12.1999г., видно от извършеното от съда удостоверяване.

По делото не са налични доказателства, че са настъпили обстоятелства, които да довели до промяна в правния статус на М.Б.. По делото не е налице спор и относно това, че на 08.03.2022 година е извършено вписване на търговско дружество „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК ••••, въз основа на подадено заявление образец А4, с вх.№20220308153736, подадено от М.С.Б., ЕГН ••••••••••, към което са приложени, описаните в заявлението документи: протокол от учредително събрание от 02.03.2022година, подписан от М.Б.; документ за внесена държавна такса с посочен наредител З.В.В., от 07.03.2022година; нотариално заверено съгласие и образец от подписа на М.Б., със заверка извършена от нотариус И.К., рег. №241 на НК, от 02.03.2022година с рег.№ 1968; документ за внесен по банков път капитал от 2 лв. с дата 07.03.2022година; декларация по чл.141, ал.8 ТЗ, подписана от М.Б. и декларация по чл.142 от същия с дати от 02.03.2022година; учредителен акт от 02.03.2022година, подписан от М.Б., които съдът разпечата от сайта на ТР, съдържащ електронното досие на ответника.

Истинността на тези документи не е оспорена в процеса.

По делото не е налице спор, че лицето, което е поставено под ограничено запрещение е същото, което е учредило ответното дружество.

С постановеното от съда определение на основание чл.374 вр. с чл.140 ГПК, съдът е приел, че претенцията е процесуално допустима като подадена в срока по чл.70, ал.2 ТЗ, предявена от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Искът по чл.70 Тз е специален иск за установяване недействителност на учредено търговско дружество, когато учредяването на същия е съпроводени с допуснати нарушения, посочени изчерпателно з преждецитираната разпоредба.

Тезата на ищеца е, че е налице нарушение в процедурата по учредяване на ответното ЕООД, тъй като това дружество е създадено от едно лице – М.Б., което е поставено под ограничено запрещение.

Разгледана в същината си тази теза следва да бъде споделена.

Това е така, тъй като запрещението е ограничаване и отнемане на дееспособността на едно физическо лице ( ФЛ), при наличие на основания, посочени в закона.

В настоящия случай едноличният собственик на капитала, учредител на ответното дружество, негов представляващ и управляващ, е лице, което със съдебен акт, е поставено под запрещение, поради душевна болест. Прието е, че това лице, поради своето болестно състояние, не може да се грижи за своите работи. Като последица от постановеното съдебно решение, с което М.Б. е поставен под ограничено запрещение, е назначен попечител на Б.. Ето защо с това съдебно решение е ограничена дееспособността на поставения под ограничено запрещение, поради което Б. се явява частично негоден сам, със своите действия да поема задължения и права.

Съгласно чл.65 ТЗ учредителите на търговско дружество могат да бъдат само дееспособни лица. Тъй като едноличният собственик на капитала и учредител на дружеството- ответник е лице, което е поставено под ограничено запрещение, това обстоятелство автоматично го изключва от категориите лица, посочени от законодателя като възможни учредители на търговско дружество (чл.65, ал.1 ТЗ), както и на такива, които впоследствие могат да влязат в членствена връзка с дружеството. Законовата запрета, въведена с преждецитираната разпоредба лишава от възможността недееспособният/ респ. ограничено дееспособният да стане страна в правоотношение с дружеството и да придобие членствени права в това правоотношение.

Ограничената дееспособност, резултат от поставянето на М.Б. под ограничено запращение, възпрепятства валидно възникване на елементите от фактическия състав (ФС) на учредявяне на дружеството и е налице хипотеза по чл.70, ал.1, т.7 ТЗ, тъй като посочената организационна форма на дружеството- ЕООД, предполага наличие на един правоспособен и дееспособен правен субект- ФЛ или ЮЛ. Ограничената дееспособност на учредителя на дружеството е форма на хипотезиса на чл.70, ал.1, т.7 ТЗ и това е така, тъй като не е изпълнено изискването на закона съдружник/учредител на ЕООД да е дееспособно физическо лице. Нарушението на изискването на закона учредител на ЕООД да е лице, чиято дееспособност е ограничена за неограничено време, е нарушение, което се субсумира от нормата на чл.70, ал.1, т.7 ТЗ.

Ето защо претенцията от конститутивен характер се явява основателна и следва да бъде уважена.

По разноските.

Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника и техният размер е 80лв. за дължима държавна такса и възнаграждението на особения представител, което е платено от бюджетните средства на СГС, в размер на сумата от 600лв.

Водим от изложеното съдът