Решение № 286 от 29.6.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 372/2023 г.

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано по жалба на В.Г.К. ЕГН •••••••••• – едноличен собственик на капитала на "БИОВЕС АГРОСАЙЪНС" ЕООД против отказ № 20230614125423/15.06.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20230614125423/14.06.2023г. за вписване в търговския регистър на обстоятелства, свързани с промяна на едноличния собственик на капитала; прехвърляне на дружествен дял; предмет на дейност и управител. Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения търси отмяната му. Не претендира разноски. Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 15.06.2023г, а жалбата е входирана в Агенцията на 20.06.2023г. Доколкото изхожда от легитимирана страна – подател на заявление в регистърното производство, е процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения: Мотивите за отказа на длъжностното лице по регистрация са са свързани с нарушение на разпоредбата на чл. 141, ал. 8 ТЗ. В жалбата констатациите на ДЛР не се оспорват, а правната им интерпретация, като се поддържа също, че липсва произнасяне по първите три обстоятелства - едноличен собственик на капитала; прехвърляне на дружествен дял и предмет на дейност, с което на практика се счита, че отказът е следвало да бъде частичен. Нормата на чл.141 ал.8 от ТЗ въвежда забрана да бъдат вписвани за управители лица, които са били управители на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Т.е. необходимо е първо лицето да е било вписано за управител на търговско дружество, както към датата на обявяването му в несъстоятелност, така и две години преди тази дата, второ – дружеството да е прекратено поради несъстоятелност и трето – да са останали неудовлетворени кредитори. В случая и трите предпоставки от сочения фактически състав на забраната са налице, като доводите на жалбоподателя са свързани с пряко приложение на европейското законодателство, предвиждащо необходимост от въвеждане на срокове за опрощаване на задълженията на несъстоятелния предприемач и свързаната с нея законодателна промяна, гласувана на първо четене на 09.06.2023г, както и с обстоятелството, че не било категорично установено по т.д. № 812/2015г на СОС да са останали неудовлетворени кредитори. И двата довода не се споделят от настоящия съд. Първо, законодателно изменение на разпоредба, прието на първо четене, не може да бъде приложено. За жалбоподателя остава възможността да се позове на новата редакция след влизането й в сила. Същевременно цитираните разпоредби от европейското законодателство не позволяват пряко приложение, тъй като предвиждат условия и предпоставки, които следва да бъдат прецизирани в националното законодателство, преди всичко свързани с въвеждането на конкретен срок за отпадане на ограничението и началния му момент. На настоящия процесуален етап обаче за жалбоподателя е налице трайна законова пречка по чл.141 ал.8 от ТЗ да бъде управител на търговско дружество и тя не може да отпадне независимо от времето, което е изтекло. Второ, видно от вписаните обстоятелства по партида на несъстоятелния търговец производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, тъй като в едногодишен срок от вписване на решението по чл.632, ал.1 вр. ал. 5 ТЗ за спирането му поради липса на имущество за покриване на определените от съда разноски за производството по несъстоятелност, не е поискано възобновяване от длъжника или кредиторите, респ. не са предплатени разноските, което само по себе си предполага наличието на неудовлетворен кредитор/кредитори. Не се споделя доводът на жалбоподателя, че „процесуалната пасивност на кредиторите“ означавала, „че не се намират за неудовлетворени“. Ходът на производството по несъстоятелността и процесуалните действия на съда обосновават извод, че макар действително да са разпределяни средства от масата на несъстоятелността в полза на кредиторите, не се е стигнало до пълното им удовлетворяване поради липсата на достатъчно имущество за това и преценката, че предвнасянето на разноски за издръжка на несъстоятелността е безпредметно и само би довело до нови задължения без възможност за покриването им. Не се споделя и изложеното в жалбата за липса на произнасяне по цялото искане на заявителя – ДЛР е отказало вписване на всички обстоятелства, предмет на заявлението, а не само на това, свързано с управителя. Освен това не би могло да се приеме, че е допустимо частично вписване на заявените обстоятелства. Случаят касае инициирани промени относно ЮЛ, които обективират поредица от юридически факти, по повод на които законът прогласява нуждата от вписването им в ТР. Действително правоотношенията, свързани с промяната на собствеността на дружествените дялове и промяната на формата на управление, на пръв поглед нямат общо с фигурата на управителя и принципите относно представителството и управлението на търговеца. Следва обаче, тъй като се касае за ЮЛ, което променя формата си на управление, като за в бъдеще ще се осъществява дейност като еднолично дружество чрез друг едноличен собственик на капитала, да се съобрази разпоредбата на чл. 147 ТЗ. Според нея принципът е, че представителството и управлението на ЕООД се осъществява от едноличния собственик на капитала или чрез определен от него управител. Те. несъмнено следва да е налице решение на волеобразуващия орган на ЮЛ, какъвто в случая е едноличният собственик на капитала по смисъла чл. 147, ал. 2 ТЗ за определяне на лице, което ще упражнява функцията на управител. В случая манифестираната воля в заявлението ведно с приложените документи обективира желание едноличният собственик на капитала да упражнява функцията на управител по смисъла чл. 147, ал. 1 ТЗ. На практика в разглеждания казус при липсата на възможност съобразно нарушението на чл. 147, ал. 8 ТЗ едноличният собственик на капитала да бъде и управител, не е налице формирана воля за определяне на конкретно лице, което да осъществява тези функции. Следва да се подчертае още веднъж, че изрично волята на законодателя е, че, ако едноличният собственик на капитала не може или не желае да упражнява функцията на управител, следва да вземе нарочно решение, с което да посочи конкретно лице. В случая такова решение не е взето. Ако се подходи по начина, предложен от жалбоподателя - да се допуснат промените, касаещи останалите обстоятелства извън управлението на дружеството, ще се стигне до нарушение на чл. 147, ал. 1 ТЗ, което е недопустимо. Още повече, че изрично е представена към заявлението молба от досегашния управител и едноличен собственик на капитала М. за освобождаването му от управителни функции /молба на л. 15/. Поради това жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение. В настоящото производство разноски не се дължат. Към настоящия момент вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други. По изложените съображения, съдът