Решение № 60 от 22.4.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 474/2023 г.

Производството е по реда на чл. 331 – 335 от ГПК. Подадена е искова молба от Д. Б. О. от гр.••••, чрез адв. М.Г. от АК- Ямбол, против А. Х. Д. и С. Д. Х., с която е предявен иск с правно основание чл.62, ал.1 от СК- да се приеме за установено, че ищецът не е биологичен баща на роденото от ответницата дете С. Д. Х., родено на •••••• в гр.••••. Твърди се, че ищецът и А. Х. Д. са сключили граждански брак на 21.07.2015 г. През 2016 г. ответникът е заминал за Англия и постепенно контактите между двамата са намалели и накрая напълно прекъснали. Настъпила е фактическа раздяла и страните не поддържат никаква връзка помежду си. Всеки е заживял в ново семейство, от което има деца. Поради настъпилата дълга фактическа раздяла ищцата е депозирала молба за развод, уважена с решение от 08.02.2022 г. по гр. дело № 2745/ 2021 г. на ЯРС. Родила е преди това детето С. Д. Х., което носи имената на ищеца, поради това че е бил съпруг на майката към този момент. Фамилното име „Х.“ е получило след уважаване на молба на майката по реда на чл. 19 от ЗГР, като съдът е постановил промяна на името от „О.“ на „Х.“ по съгласие на настоящия ищец. С писмените отговори на исковата молба процесуалният представител на ответника С. Д. Х. – адв. Б.Ч. и от своя страна ответницата А. Х. Д. са изразили становище, че искът е допустим и основателен. Сочи се, че в началото на 2017 г. ответницата е заживяла на семейни начала с друг мъж, от когото е родено детето С.. Признават се заявените в исковата молба факти на допускане на развод между родителите и промяна на фамилното име на детето по съдебен ред. Заявено е, че в интерес на детето е да бъде установен действителният му произход от бащата. В с.з. исковата молба се поддържа. Претендират се и направените по делото разноски. Ответницата и процесуалният представител на ответника С. Х. пледират за уважаване на иска. Считат, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е оборена законовата презумпция за бащинство по отношение на детето, както и че в негов интерес е да бъде установен биологичният му произход от бащата. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основан на Акт за раждане №1459/22.07.2021 г., съставен от длъжностно лице при Община Ямбол, С. Д. Х. е роден на •••••• от баща Д. Б. О. и майка А. Х. О.а. С Решение №63 от 08.02.2022 г. по гр. дело № 2745/ 2021 г. на ЯРС е прекратен бракът на Д. Б. О. и А. Х. О.а, сключен на 21.07.2015 г. Упражняването на родителските права върху роденото от брака дете С. Д. О. е предоставено на майката, а Д. Б. О. е осъден да й заплаща като майка и законен представител на малолетното дете С. Д. О., месечна издръжка в размер на 165 лв. След прекратяването на брака е постановено съпругата да носи предбрачното си фамилно име Д.. Видно от текста на решението съпругът е представляван от особен представител. С Решение №408 от 21.09.2023 г. по гр. дело № 1231/ 2023 г. на ЯРС е уважена молбата на майката по реда на чл. 19 от ЗГР, като съдът е постановил промяна на името на детето С. Д. О. от „О.“ на „Х.“ по съгласие на настоящия ищец. От назначената акушеро-гинекологична експертиза се установява, че вероятният период на зачеване на детето С. Д. Х., родено на ••••••, е от 04.11.2020 г. до 11.11.2020 г. включително. От показанията на свидетеля Д.– баба на А. Х. Д.- се установява, че след сключване на брака с внучката й ищецът е заминал в чужбина. От 2016 г. той не се е виждал и чувал с последната и тя не е знаела, къде е. Съпругата му е била при баба си и е създала връзка с друг мъж. През 2020 г. е забременяла. Следващата година е родила С.. Д. е научил за раждането на детето през 2023 г., септември - октомври и е вдигнал скандал пред дома на свидетелката, че има дете, което не е от него, но е записано на неговото име. Майка му е съобщила, че се е оженил, има друго семейство и дете. А. Д. отглежда детето С.. В социалния доклад от 29.01.2024 г. на ДСП-Ямбол се сочи, че майката полага грижи за детето в жилището, собственост на баба й. ДСП счита, че А. Д. притежава необходимите родителски качества, за да обезпечи пълноценно грижите за детето и да осигури всичко необходимо за неговото развитие. Между тях е изградена стабилна емоционална връзка. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 62, ал.1 СК. Съгласно тази разпоредба, съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК се сочи, че презумпцията за бащинство може да бъде оспорена само по съдебен ред чрез предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл. 62 СК. Искът е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. Правото да оспорят презумпцията за бащинство принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти - лицата, обвързани от родствената връзка по силата на установената в чл. 61 СК презумпция за бащинство, като всеки един от тях следва да разполага с възможността да вземе решението, дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут. Предявеният иск е допустим. Спазен е преклузивният срок по чл.62 ал.1 СК, като искът е предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Налице е и активна легитимация на ищеца като баща на детето да предяви иска и пасивна легитимация на ответниците. По същество искът се преценя за основателен. Законът допуска да бъде оспорено и съборено бащинството на съпруга на майката, който съгласно законовата презумпция на чл.61, ал.1 СК се счита за баща на детето, ако то е родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване. В тежест на ищеца е да докаже съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК, че е налице невъзможност майката да зачене от него. Под “невъзможност” по смисъла на закона се разбира съвкупността от обстоятелства, при наличието на които е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга й по време на зачеването, или чрез съдебномедицинска експертиза е доказано, че е изключено съпругът да е биологичен баща. В настоящия случай се установи категорично от събраните по делото писмени и гласни доказателства и назначената експертиза, че ищецът не е биологичният баща на детето. Експертизата не е оспорена и съдът кредитира заключението като компетентно и обективно. Успешно е оборена презумпцията на чл.61, ал.1 СК, доколкото не е възможно през периода на зачеване на детето между майката и съпруга й да е осъществен физически контакт. През периода на зачеване – от 04.11.2020 г. до 11.11.2020 г. те са били трайно и окончателно разделени, считано от 2016 г., след като съпругът е напуснал страната. За това обстоятелство свидетелства св.Д., която като най-близък роднина има преки впечатления за живота на внучката си. Показанията на свидетелката са подкрепени от данните в социалния доклад. Майката не знае, къде е съпругът й, няма връзка с него. Същевременно в периода на зачеване на детето е имала връзка с друг мъж. Със съпруга си не е имала интимни полови отношения и не е могла да зачене от него. При тези обстоятелства искът като основателен и доказан следва да бъде уважен. В интерес на детето е да бъде установен биологичният му произход от бащата. След влизане на решението в сила следва да се изпрати препис на Община Сливен за отразяване на промените в акта за раждане на детето и в регистрите на населението като вписаният баща Д. Б. О. бъде заличен, както и да се впише промяна в бащиното име на детето, както следва: от „Д.“ на „А.“. При този изход от делото ответниците следва да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски. Водим от изложеното, ЯОС