Мотиви към Решение № 1767 от 11.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 2488/2024 г.
Софийски районен съд11.04.2024 г.докладчик ИВАН АЛЕКСАНДРОВ СТОИЛОВ
Мотиви
по н.ч.д. № 2488/ 2024 г., СРС, 7 състав.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.
Постъпило е искане от СРП, на осн. чл. 157 от ЗЗ, с което се иска настаняването на задължително лечение на лицето Б.М.М., предвид наличието на основанията по чл. 157, вр. чл. 155 от ЗЗ. Повод за искането за настаняване в ЦПЗ на Б.М.М. е отказ от прием на предписани лекарства за психично заболяване и оказван системен тормоз над близки и съседи.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа направеното предложение, тъй като се доказвали предпоставките по чл. 155 от ЗЗ.
Служебният защитник счита, че са налице основания за задължително лечение, което било съобразено с констатациите на вещото лице и състоянието на М.. Осв. Б. М. твърди, че не знае защо се намира в съдебната зала, като потвърждава, че има диагноза „параноидна шизофрения“, но си пиела редовно лекарствата и се чувствала чудесно.
Допусната като свидетел и разпитана, нейната майка, Ц.М заявява, че дъщеря й е спряла приема на лекарства от лятото на 2023 г., вследствие на което е прибягвала до физическа саморазправа с близките си. Включително тя била удряна с юмрук.
Съдебното производство се проведе с участието на психиатър, който даде становище в съдебно заседание. На основание чл. 159 от ЗЗ бе назначена и изготвена съдебно- психиатрична експертиза (СПЕ), която подробно да прецени здравословното състояние на осв. М.. Първоначално експертизата бе назначена в амбулаторна форма, след което с определение на Съда, предвид неявяване на М. в ЦПЗ и нежелание за съдействие, формата на изготвяне на СПЕ бе изменена в стационарна такава.
След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
От фактическа и правна страна:
Освидетелстваното лице е Б.М.М., с ЕГН ••••••••••, родена на 06.11.1977 г. в гр. София, живуща в гр. София, •••••••••••, българка, с българско гражданство, разведена, с висше образование, неосъждана.
От приетото заключение на СПЕ и разпита на св. Ц.М и вещите лица, от останалите писмени доказателства, налични по приложената пр. пр. № 1630/24 г. по описа на СРП, както и при непосредствена преценка на поведението на освидетелстваната, проявено в съдебно заседание, при липсата на каквито и да било доказателства, които да им противоречат, е видно следното:
1/ при освидетелстваната Б. М. е налице ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ.
Последното представлява същинско психично заболяване, поради което М. попада в кръга на лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, тоест доказано е първото от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение;
2/ при освидетелстваната е налице намалена способност за оценка на реалността и пълна некритичност към заболяването, съчетано с възможно рисково поведение, т. е. доказано е и второто от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно – в резултат на психичното си заболяване, осв. М. да представлява опасност както за себе си, така и за околните.
3/ Вещото лице, изготвило СПЕ, предлага задължително лечение в стационарна форма за срок от един месец, което да се проведе в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ – гр. София.
Осв. М. не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Такова може да даде нейния баща - М.С.М. Установените по – горе обстоятелства сочат, че са налице и двете кумулативни изисквания по чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно освидетелстваната, в резултат на заболяването си по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ да представлява опасност за себе си и за околните.
Предвид горното, следва искането за задължително настаняване и лечение на освидетелстваната в СПЗ да бъде уважено, като Б. М. бъде настанена на задължително лечение, при стационарна форма, в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ – гр. София за срок от един месец.
Съдът, на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, назначи М.С.М, баща на освидетелстваната, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Б.М.М.. На основание изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: