Решение № 7127 от 25.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11079/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК. Същото е образувано по жалба на „Софийска вода“АД по изп. дело № 20258510402519 на ЧСИ М.П. срещу Уведомление от 02.09.2025г., с изх. N. 50823/02.09.2025г., с което ЧСИ е отказал по възражение на жалбоподателя длъжник да намали приетите разноски по изпълнителното дело по т. 31 от ТТРЗЧСИ и съответно да намали таксата по т. 26 от тарифата, като със самото уведомление е приел и допълнителна такса по т. 4 от Тарифата за изпращането на уведомлението. В жалбата се излагат доводи, че няма издаден документ за таксата по т. 31 и не е ясно за какво е събрана, а по отношение на таксата по т. 4 се сочи, че няма основание за нейното начисляване, тъй като уведомлението не е изпращано по пощата, а чрез електронна такава. Взискателя по изпълнението не е взел становище жалбата. В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че таксата по т. 31 била необходима за поддържането на неговия архив, за което се правели разходи за канцеларски материали, а по отношение таксата по т. 4 поддържа, че тя покривала такси по чл. 143 от закона за електронните съобщения и освен това тази такса се дължала независимо дали има изпращане по пощенски оператор или по електронен път като се позовава на съдебна практика. Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното: Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Относно размерът на таксата по т. 26 следва да се посочи, че няма данни върху таксите предмет на настоящата жалба по т. 4 и т. 31 да е начислена и такса по т. 26. Нейния размер и не зависи от размера и събирането на обикновенните такси по тарифата, поради което в тази си част жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на т. 31 от тарифата за таксите към ЗЧСИ допълнителни такси са изрично и изчерпателно посочени в букви „а“до „к“. Между сочените там основания не фигурират извършени разходи за поддръжка на архив на кантората на частния изпълнител. Съгласно чл. 82 ЗЧСИ е изключено да се събират такси за действия които не са изрично посочени в тарифата. Следователно такса по т. 31 от тарифата не може да се начислява за поддържане на архива на частния съдебен изпълнител. Що се касае до таксата по т. 4 приета със самото уведомление за неговото изготвяне и изпращане по електронен път аргументът на ЧСИ в неговите писмени обяснения за приложимост на чл. 143 от Закона за електронните съобщения е крайно несъстоятелен. ЧСИ не е оператор на обществена електронна съобщителна мрежа и не е доставчик на електронни съобщителни услуги. Той и не би могъл да го прави с оглед разпоредбите на чл. 69 във връзка с §1, т. 11 и т. 39 и т. 42а от ДР на този закон и чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗЧСИ, тъй като не може да извършва търговска дейност. Настоящият състав не споделя виждането, че таксата по т. 4 от тарифата може да се начислява за действие извършено по електронен път. На основание чл. 82 ЗЧСИ следва да се приеме, че тарифата не може да се тълкува разширително и за действия за които не се предвижда изрично заплащане на такса при извършването им по електронен път такса не може да се събира. Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът