Решение № 29959 от 15.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7738/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на Р. Д. Б., [ЕГН], с адрес на кореспонденция: [населено място], [жк], [адрес] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-003190/02.06.2025 г. издадена от И. В. Й., на длъжност полицейски инспектор по ОПП – СДВР, с която за извършени от водача на МПС М. А. Ж. Д. нарушения на ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Оспорващата твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че ПАМ е издадена при неясни фактически констатации. Цитираната в заповедта като нарушена норма, а именно тази на чл. 162, ал. 2 от ЗДВП не намирала приложение в процесния случай, тъй като водачът МПС М. А. Ж. Д. имал статут на постоянно пребиваващ в Република България с [ЕГН] и с разрешение за пребиваване № 701236193. Цитираната разпоредба касаела дългосрочно пребиваващите чужденци в България. Моли се съда да постанови решение с което да отмени заповедта, като незаконосъобразна. В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразността на оспорения акт и основателността на жалбата. Не претендира разноски. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Ответната страна полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. Представил е писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. П., в който е заявил, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност, в случай че се иска от жалбоподателя присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед № 25-4332-003190/02.06.2025 г. издадена от И. В. Й., на длъжност полицейски инспектор по ОПП – СДВР на основание чл. 22 от ЗАНН вр. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя Р. Д. Б. „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ на ППС С. Ф. К., с регистрационен № [рег. номер], в качеството й на собственик на лекия автомобил. За да постанови атакуваната заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН серия GA, № 4230104/01.06.2025 г., водачът на МПС не притежава СУМПС валидно за територията на Република България. Посочено е, че управлява със СУМПС [номер] (издадено в С. А. Р.), което не е издадено от държава членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария, като чужденец постоянно пребиваващ в Република България и управлява МПС с рег. № [рег. номер] със СУМПС без да е подменено след пребиваване повече от една година, видно от разрешение за пребиваване № 701236193 издадено на 13.09.2022 г. В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДВП. Въз основа на издадения АУАН, водачът на автомобила М. А. Ж. Д. е депозирал писмени възражения от 02.08.2025г. до Началника на Отдел „ПП“ – СДВР, в който е посочил, че не е дългосрочно пребиваващ чужденец, а е постоянно пребиваващ чужденец, видно от издаденото разрешение за пребиваване № 701236193/13.09.2022 г. По делото не е представено Наказателно постановление, издадено въз основа на цитирания АУАН. В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети всички материали, съдържащи се в представената административната преписка. Представено е и от страна на жалбоподателя заверено копие на разрешение за пребиваване № 7012361193, възражения до СДВР, копие от паспорт № 015697752 и копие на стр.10 от паспорта, видно от която М. А. Ж. Д. същият е преминал през границите на Република България през ГКПП – Златарево с автомобил на дати 22.02.2025 г. и 02.05.2025 г.За сведение са приобщени от съда, представени от жалбоподателя съдебни решения на АССГ по идентични случаи. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши проверка за наличието на претендираните с жалбата основания за отмяна на оспорената заповед и провери служебно законосъобразността на същата на всички останали основания, визирани в чл. 146 от АПК. Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта – Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на Директора на СДВР. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б "а", т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените по делото заповеди – Заповед № 513з-9572/13.09.2024 г. на Директора на СДВР и Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г., е видно, че към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че водачът на л. а „Смарт Форту Купе“, с регистрационен № [рег. номер], М. А. Ж. Д., управлявал последният като не притежава СУМПС валидно за територията на Република България, което от правна страна съставлявало нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл. 161, т. 1 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по С. договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Посочените хипотези от т. 1 до т. 5 от разпоредбата са алтернативни, т. е. наличието на която и да е от тях е основание да бъде призната валидност на издадено свидетелство за управление на МПС на територията на Република България. Съгласно чл. 162, ал. 2, чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава- членка на Европейския съюз, или от друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. Нормата на чл. 162, ал. 4 гласи, че чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 161, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - С. А. Р. е страна по Конвенцията за пътното движение от Виена /1968 г./, като не се и твърди от органа, че свидетелството на водача не отговаря на изискванията на приложение 6 от Конвенцията. Следователно издаденото в С. А. Р. и използвано от нарушителя СУМПС се явява валидно такова за територията на Р. България. Действително, както бе посочено по-горе чл.162 ал.2 от ЗДвП предвижда, че чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. Този срок, обаче, не прави СУМПС невалидно за категорията му. На практика е изтекъл срокът, до който чужденецът може да управлява МПС със сирийско СУМПС и последното съгласно чл.162 ал.4 от ЗДвП може да бъде заменено с българско без полагане на изпит, но изтичането на срока, в който лицето има право да ползва документа не води до изгубване на валидност за категорията. Това се случва при условията на чл. 17 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно ал. 14 на чл. 17 от посочения подзаконов нормативен акт (Нова – ДВ, бр. 37 от 2015 г., предишна ал. 11, бр. 52 от 2017 г., предишна ал. 12, изм., бр. 75 от 2021 г., в сила от 10.09.2021 г., бр. 65 от 2024 г.) Чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава за валидно на територията на Република България, когато в резултат от извършената проверка по ал. 13 се установи, че свидетелството за управление на МПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на друга държава – членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в друга държава – членка на ЕС, т. е. ползването му след изтичане на 1 година от датата на издаване на документ за пребиваване не е такова обстоятелство. По изложените съображения настоящият състав намира, че чужденецът е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, макар и същото да е било с изтекъл срок, предвид изтичане на една година от датата на издаване на разрешение за пребиваване. Последното може да е основание за санкциониране на водача с налагане на съответното административно наказание за нарушение по ЗДвП, но не и за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Предвид изложеното, оспорваният акт е материално незаконосъобразен и противоречи на целите на ЗДВП, поради което следва да бъде отменен. При този изход на делото, разноски се дължат на жалбоподателя, но такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран, Административен съд София-град, 61-ви състав