Решение № 388 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 921/2024 г.

Производството е по реда на чл. 40, ал.1 от ЗДОИ. Жалбоподателката Д. Й. С. от [населено място], чрез адв. С. К., е обжалвала като незаконосъобразно решение, изх.№ГС-05-29/11.10.2024г. на главния секретар на ДНСК за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от нея заявление вх. №ВТ-1557-11-142/27.09.2024г. В жалбата се поддържа, че това решение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на законовата цел и не съответства на материалния закон. Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, тъй като претендираните констативни протоколи съдържат информация, която е свързана с контролната дейност на ДНСК, поради което същите имат самостоятелен характер, а не са свързани с подготовката на краен акт. Извън горното твърди, че информацията е следвало да й бъде предоставена поради наличие на надделяващ обществен интерес, тъй като е непосредствен съсед на въпросния строеж. В открито заседание се поддържат оплакванията, като се навеждат и доводи за нищожност на решението предвид липсата на заповед за делегиране на правомощия на издалия решението орган. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и връщане на преписката на ответника за предоставяне на исканата обществена информация. Подробни аргументи за незаконосъобразността на оспореното решение се развиват в представеното писмено становище. Претендират се разноски, а в условията на евентуалност на съдебното решение се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото, главен секретар на ДНСК, чрез представителя си в съдебно заседание и в представено по делото писмено становище отрича допустимостта и основателността на жалбата. Поддържа, че решението е законосъобразно, като с него е отказан по т.1 достъп до исканата информация, тъй като представлява служебна такава и по отношение на нея са налице предпоставките на чл. 13, ал.1, т. 2 от ЗДОИ. Изтъква, че исканата информация няма самостоятелно значение, не представлява окончателен административен акт и базирайки се на това, административният орган в съответствие с делегираните му правомощия, е отказал достъп. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: На 27.09.2024 година по електронен път, жалбоподателката подава заявление до началника на Дирекция за национален строителен контрол – София, като в него се сочи, че във връзка с писмо изх. №ВТ-1557-04-178/06.08.2024г. на Главния директор на Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК до кмета на Община Велико Търново, с което на основание чл.223, ал.2 от ЗУТ се указва извършването на проверка от служители на Община Велико Търново по документи и на място на новострояща се сграда в имот с [идентификатор], [УПИ], кв.278 по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], и на основание ЗДОИ иска да й бъде предоставен достъп до следната информация: 1. Началникът на РДНСК осъществил ли е контрол по изпълнение на горното нареждане? Ако ДА, ми представете протокола/протоколите за извършената/извършените проверка/проверки и доказателства за осъществения контрол от началника на РДНСК Велико Търново, ако НЕ е извършена проверка, съответно не е осъществен контрол от началника на РДНСК Велико Търново, ми отговорете защо не е извършен контрол и какви действия ще предприемете Вие, като орган по назначаването на началника на РДНСК Велико Търново?; 2.Как е връчено писмо изх. №ВТ-1557-04-178/06.08.2024г. на кмета на О. В. Т., като се приложи съответното доказателство за това (обратна разписка, имейл адрес или по друг начин). Съгласно Заповед №РД-13-304/01.10.2024 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол, на директора на дирекция „Правна“ при ДНСК, съвместяваща длъжността Г. секретар на ДНСК съобразно заповед №РД-15-482/30.09.2024г., са делегирани правомощията по ЗДОИ, включително да подписва решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация. Така оправомощен, ответникът е съставил оспореното решение изх.№ГС-05-29/11.10.2024г., с което отказва предоставянето на информацията по т. 1 и предоставя тази по т.2. В решението, по отношение на искането по т.1, е посочено, че в изпълнение на разпорежданията, дадени с писмо изх. №ВТ-1557-04-178/06.08.2024г. на главния директор на Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, от служители на РДНСК Велико Търново са извършени проверки по документи в Община Велико Търново, резултатите от които са обективирани в Констативни протоколи от 12.09.2024г., 25.09.2024г. и от 07.10.2024г. Изтъкнато е обаче, че въпросните констативни протоколи по своя характер са „служебна обществена информация“ по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като касаят осъществен от страна на ДНСК контрол и са част от административната преписка. Прието е, че доколкото същите нямат самостоятелно значение, а са свързани с подготовката на конкретен акт, то достъпът до тях съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ следва да бъде ограничен. Изтъкнато е, че не са налице и предпоставките по чл.13, ал.4 от ЗДОИ за предоставяне на информацията по т.1 поради наличие на надделяващ обществен интерес, тъй като от информацията, обективирана в констативните протоколи, не може да се установи наличието на данни за корупция и злоупотреба с власт, като същата може да се констатира от крайния административен акт – заповед за премахване на незаконен строеж от компетентния орган. Отбелязано е също, че проверката, резултатите от която са отразени в констативните протоколи, касае строителство на нова сграда, което е извън правомощията на ДНСК съгласно ЗУТ, поради което чрез исканата информация няма да бъде осъществен „надделяващ обществен интерес“, тъй като предоставянето й няма да доведе до повишаване на прозрачността и отчетността на ДНСК. Това Решение е изпратено на жалбоподателката с писмо изх. №ВТ-1557-05.288/11.10.2024г. на посочения от нея адрес. На 22.10.2024г. Д. С., чрез адв. К. е подала чрез ССЕВ в АСВТ жалба срещу мълчалив отказ на началника на ДНСК - София, за предоставяне на достъп до обществена информация по заявлението й от 27.09.2024 г., във връзка с която жалба е било образувано адм.д. №797/2024г. по описа на съда. С Определение №3443/06.11.2024г. по адм.д. №797/2024г. състав на съда е оставил жалбата без разглеждане като безпредметна. Срещу това определение е била подадена частна жалба, която е оставена без движение, като едновременно с това е била подадена и жалба против решение №ГС-05-29/11.10.2024 година на главния секретар на ДНСК – София. Съдебният състав е намерил, че въпросната жалба касае оспорването на друг административен акт, издаден от друг орган, поради което с Определение №3600/18.11.2024г. е отделил от адм.д. №797/2024г. производството по оспорването на решение №ГС-05-29/11.10.2024г. на главния секретар на ДНСК – София. В резултат на това е образувано настоящото производство. Какви са изводите на настоящият съд? Жалбата е допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице – адресат на постановеното решение, и срещу годен за оспорване акт. По същество съдът преценява жалбата като неоснователна. ЗДОИ урежда един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ /какъвто несъмнено е началникът на ДНСК/ да я предоставят когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична в съответната администрация. В случая предвид представената оправомощаваща Заповед №РД-13-304/01.10.2024 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол следва изводът, че решението е валиден акт, издадено от компетентен орган – директорът на дирекция „Правна“ при ДНСК, съвместяваща длъжността и главен секретар на ДНСК по силата на заповед №РД-15-482/30.09.2024г. на началника на ДНСК. Решението за достъп до обществена информация е издадено в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава необходимото съдържание по чл. 38 от ЗДОИ. При издаването му са спазени и административнопроизводствените правила за това, включително сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от закона. Относно приложението на материалния закон: Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация (Обн. ДВ, бр. 55 от 2000 г.). Съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти по чл. 3. В обхвата на понятието попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от тези субекти. Разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Националния архивен фонд на РБългария. Обществената информация от своя страна е официална и служебна (чл. 9, ал. 1 ЗДОИ). В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Независимо от вида на информацията, достъпът до нея е свободен, съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗДОИ, но достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, съгласно чл. 13, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/ и 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация, а съгласно ал. 4 на същата норма достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. В разглеждания случай с подаденото заявление с рег. №ВТ-1557-11-142/27.09.2024г., в частта му по т.1 от Д. С. е поискано представянето на информация дали началникът на РДНСК Велико Търново е осъществил контрол по изпълнение на разпорежданията, дадени с писмо изх. №ВТ-1557-04-178/06.08.2024г. на главния директор на Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, съответно ако да – предоставяне на съставените констативни протоколи. С оспореното в настоящото производство решение изрично е указано, че такива проверки са извършени, като резултатите от същите са обективирани в Констативни протоколи от 12.09.2024г., 25.09.2024г. и 07.10.2024г., но тяхното предоставяне е отказано. Исканите констативни протоколи по същество представляват служебна обществена информация. Същите са изготвени от служители на РДНСК Велико Търново за задължения субект – началникът на ДНСК, по повод на подадена до последния от жалбоподателката жалба вх. №ВТ-1557-08-529/18.07.2024г., която е била препратена по компетентност на Община Велико Търново за предприемане на съответните действия. Цитираните констативни протоколи касаят осъществен от страна на РДНСК контрол на предприетите по повод на жалбата на С. от Община Велико Търново действия. По своята същност тези констативни протоколи представляват становища, предназначени за началника на ДНСК. Същите нямат самостоятелно значение, а следва да се разглеждат като етап от оперативната подготовка за издаване на съответен акт от началника на ДНСК и попадат под ограничението на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Следва да се посочи, че без значение е дали подготовката ще доведе до приемане на конкретен акт или подготовката въобще няма да доведе до приемане на определено решение на органа. В случая ирелевантно е и обстоятелството дали е започнало изготвянето на крайния самостоятелен акт или не. Т. условие за приложимостта на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ липсва. Административният орган в условията на оперативна самостоятелност винаги може да откаже достъп до обществена информация, свързана с подготовката на негови актове и нямащи поради това самостоятелно значение. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че искането за предоставяне на Констативни протоколи (от 12.09.2024г., 25.09.2024г. и 07.10.2024г.), съставени от служители на РДНСК Велико Търново, по повод извършена по документи в Община Велико Търново проверка, попада в ограничението на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и правилно административният орган е отказал предоставяне на тази информация. Неоснователно се твърди, че в случая е налице изключението по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ - надделяващ обществен интерес, преодоляващо обсъжданото ограничение по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Според дефиницията, дадена в § 1, т. 6 от ДР към ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. По липсват доказателства за наличие на такъв надделяващ интерес. В случая интересът на жалбоподателката е обоснован единствено от акта, който следва да се постанови по повод на подадената само и единствено от нея жалба, поради което не може да се направи извод за надделяващ обществен интерес по смисъла на закона. В това отношение следва да се отбележи, че личният интерес на жалбоподателката от проследяването на движението на преписка, свързана с инвестиционна инициатива, по никакъв начин не покрива изискванията на законовата дефиниция за надделяващ обществен интерес. Съобразно горното съдът намира, че постановеният от ответника изричен отказ на жалбоподателката да й бъде предоставена информацията по т. 1 от подаденото заявление, е в съответствие с цитираните по-горе разпоредби на чл. 2, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Що се касае до оплакванията за незаконосъобразност на решението в частта му по т.2, то следва да се констатира, че със заявлението е поискано буквално информация за начина на връчване на писмо, изпратено на Кмета на Община Велико Търново, като се приложи доказателство за това. В случая съдът намира, че исканата информация не е обществена, доколкото връчването на документи е чисто техническа дейност, а не административна такава. Въпреки това, ответникът е предоставил изчерпателна информация за начина на връчване на въпросното писмо, а съдът не може във вреда на оспорващия да отмени решението, с което на последния е предоставена исканата техническа информация за придвижване на документ. Жалбата е неоснователна. Разноски на ответника не се следват. Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,