Решение № 725 от 21.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 951/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на Ю.дическите лица с нестопанска цел (ЗТТРЮЛНЦ). Образувано е по жалба на Ю. Б. К., в качеството му на изпълнителен директор на „Л.Б.Ц.“ ЕАД – в процес на регистрация, за отмяна на отказ от 30.04.2024г., постановен от АВ – ТРРЮЛНЦ по заявление вх.№ 20240426160814, с което е заявена първоначална регистрация на едноличното акционерно дружество. В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа. Изразяват се съображения, че капиталът на новоучреденото дружество е формиран от непарична вноска, направена от учредителя „Л.Б.Т.“ ЕООД, ЕИК •••••••, като собственик на апортираните имоти, които са част от търговското предприятие на вносителя, което е било предмет на особен залог. Счита, че не е налице пречка са извършване на разпоредителни действия със заложеното имущество, тъй като по силата на чл.8, ал.4 от Закона за особените залози (ЗОЗ) приобретателят, в случая новоучреденото ЕАД, придобива правата върху заложеното имущество, обременено със залога, и има положението на залогодател, когато не е било искано, респ. дадено съгласие от заложния кредитор за разпореждането с него по реда на чл.8, ал.3 от ЗОЗ. Предвид изложеното счита, че мотивите на длъжностното лице по регистрацията да откаже вписване на новоучреденото дружество, поради липса на предварително дадено вписано писмено съгласие на заложния кредитор по партидата на залогодателя е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Агенция по вписванията оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че по партидата на „Л.Б.Т.“ ЕООД е вписан договор за особен залог № 3009/03.07.2008г., подновен на 29.11.2022г., като съгласно т.6.4.1 от него без предварителното писмено съгласие на заложния кредитор залогодателят няма право да се разпорежда със заложеното имущество или части от него на стойност по-голяма от 250000 евро за една финансова година, докато видно от заключението на вещите лица апортираните имоти са на стойност, превишаваща ограничението – 18219800 лева. Счита, че приложение следва да намери нормата на чл.8, ал.3 от ЗОЗ, съгласно която за извършване на действия по разпореждане със заложено имущество е необходимо изричното предварително съгласие на заложния кредитор, вписано в ЦРОЗ, което изискване не е налице в настоящия случай. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Регистърното производство е образувано по заявление вх. № 20240426160814/26.04.2024г. за вписване на нов субект – еднолично акционерно дружество с наименование „Л.Б.Ц.“ ЕАД и седалище в гр.София. Едноличен собственик на капитала е „Л.Б.Т.“ ЕООД, записал 18219800 броя поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка. Капиталът на дружеството е формиран от непарична вноска - правото на собственост по отношение на недвижими имоти на едноличния собственик. Заявлението е депозирано от легитимирано лице – избрания изпълнителен директор и е придружено от нормативно изискуемите документи – протокол от заседание на СД на „Л. Х.“ АД (ЕИК •••••••), едноличен собственик на капитала на „Л.Б.Т.“ ЕООД, на което е взето решение за учредяване на еднолично акционерно дружество със заявеното наименование, седалище и предмет на дейност с капитал в размер на 18219800 лева, включващ правото на собственост по отношение на собствени на „Л.Б.Т.“ ЕООД имоти, описани в протокола, избор на Съвет на директорите и приемане на учредителен акт; декларация-съгласие на управителя на учредителя да внесе като непарична вноска в капитала на учредяващото се дружество правото на собственост върху същите имоти; нотариален акт от 15.08.2006г., легитимиращ вносителя като собственик на поземления имот и разрешения за строеж за изградените в него сгради; скици на поземления имот и на самостоятелните обекти в построените сгради; заключение на три вещи лица за оценка на непаричната вноска; учредителен акт; протокол от заседание на СД на дружеството в процес на регистрация; нотариално заверени декларации по чл.234, ал.3 вр.чл.2 ТЗ, по чл.235, ал.3 ТЗ и чл.237, ал.3 ТЗ, по чл.160, ал.2 ТЗ, и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, документ за внесена държавна такса. На 30.04.2024г. е постановен отказ по съображения, че заложният кредитор по договор за особен залог на търговското предприятие на „Л.Б.Т.“ ЕООД не е дал предварително писмено съгласие за апортирането на имотите на това дружество в капитала на новоучреденото, което да е вписано по партидата на учредителя. Видно от вписване по тази партида е налице вписан особен залог на търговското предприятие на „Л.Б.Т.“ ЕООД в полза на „Уникредит С.п.А., 00348170101, по договор от 03.07.2008г., подновен с вписване от 29.11.2022г., за задължение в размер на 70 000 000 евро. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от легитимирано лице – заявителя, избран за изпълнителен директор на едноличното дружество в процес на регистрация, срещу акт, подлежащ на обжалване – отказ на ДЛР от АВ- ТРРЮЛНЦ да впише новоучреденото дружество. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: На първо място, проверката, която длъжностното лице по регистрация извършва е ограничена в рамките на предвиденото в чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, като това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ. Съгласно разпоредбата, длъжностното лице по регистрация следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи и удостоверяват ли те съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона. Проверката се ограничава до преценката дали заявените обстоятелства произтичат от приложените документи от външна (формална) страна, без да се извършва проверка по същество. В този смисъл, наличието на предварително вписано по партидата на вносителя на непаричната вноска писмено съгласие на заложния кредитор за разпореждане с активи на заложния длъжник –част от търговското му предприятие, не е в кръга на възложената проверка. На второ място, съгласно чл.8, ал.3 ЗОЗ за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл.7 (придобиване на права върху заложено имущество по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, които права са несъвместими със заложното право), е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в ЦРОЗ и в съответния друг регистър, което подлежи на вписване по чл.26, ал.1 т.6 от ЗОЗ. Същевременно чл.8, ал.4 ЗОЗ предвижда, че ако не е налице съгласие на заложния кредитор (такова не е искано или не е дадено), то разпоредителната сделка е валидна, но приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременено със залога, и има положението на залогодател, а това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен – така и в ТР № 1/10.07.2018г. по т.д.№ 1/2015г. на ОСГТК на ВКС. От една страна, самата норма допуска разпореждане със заложеното имущество и без съгласието на заложния кредитор, когато е извън кръга на обикновената дейност на заложния длъжник по занятие – чл.7 от ЗОЗ. Това не уврежда правата на заложния кредитор, тъй като заложното право не се погасява. От друга страна, на добросъвестност не може да се позовава никой приобретател при извършено вече вписване на залога – аргумент от чл.12, ал.1 от ЗОЗ и чл.30, ал.1 от ЗОЗ. Заложният кредитор има право да поиска вписване на залога по партидата на приобретателя – чл.10, ал.5 ЗОЗ. Доколкото залогът на търговско предприятие, включващ право на собственост върху недвижими имоти, се вписва и в Имотния регистър, то вписаният залог се явява противопоставим на последващите приобретатели, тъй като те са могли при справка да установят това. Допустимостта на разпоредителната сделка, по аргумент от противното, произтича и от чл.9, ал.4 ЗОЗ, съгласно която залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение. Следователно, правата на заложния кредитор „Уникредит С.п.А.“ са защитени и той не губи учреденото му обезпечение, а продължава да е негов носител, и като такъв разполага с възможността да се удовлетвори от стойността му, ако не получи изпълнение на паричното си вземане, обезпечено с това имущество. Предвид изложеното, съдът