Решение № 7603 от 5.12.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 10321/2018 г.

Производството е по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по исковата молба на Г. М. В. чрез пълномощник адв. М. против Агенцията за публични предприятия и контрол (Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол преименувана съгласно §5, ал. 1 от Закона за публичните предприятия). Предявени са субективно съединени искове за претърпени преки имуществени вреди в размер на 293 845 U., равняващи се на 441 677.46 лв. и пропуснати ползи в размер на 137 039.38 лв. Исковата претенция се основава на твърдения за незаконосъобразно бездействие на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, изразяващо се в невключване в анализа на правното и финансово състояние на пасивите на приватизираното дружество „Техноекспортстрой“ЕАД на неизплатени негови задължения към ЕТ“Георги Величков“ по договор за търговска доставка на строителни материали № ZМЗ-288-А от 12.01.1996 г. Незаконосъобразността се състои в несъобразяване с влезли в сила административни актове, представени на изпълнителния директор АПСПК преди приватизацията на „Техноекспортстрой“ЕАД. Периодът, за който се претендират вредите, уточнен с молба от 06.02.2019 г., е 11.09.2013 г. до 11.09.2018 г. Началото на периодът е датата, на издаване на писмо изх. № 92-00-10-151/11.09.2013 г. на изпълнителния директор на АПСПК, с което се отговаря за първи път на исканията на ищеца и датата, на която е подадена исковата молба срещу „Техноекспортстрой“ЕАД в Софийския районен съд за претендиране на вземането. Пропуснатите ползи се изразяват в мораторна лихва за периода от 11.01.2010 г. до 11.01.2013 г. Оспорва направеното от ответника възражение в депозирания по делото писмен отговор за изтекла погасителна давност. Съображения да наличието на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са подробно изложени и в депозираните по делото писмени бележки от пълномощника на ищеца. Претендира се уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Ответникът Агенцията за публични предприятия и контрол (Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол преименувана съгласно §5, ал. 1 от Закона за публичните предприятия), чрез процесуалния си представител, в хода по същество и в депозирания по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Твърдението за неоснователност на исковите претенции се основава на липсата на противоправно бездействие на ответника, недоказаност на вредата и липсата на причинно-следствена връзка. Алтернативно, прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за вземането за вреди на ищеца по отношение на твърдяното бездействие от страна на администрацията. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции. Подробни съображения в тази насока са изложени в депозираните по делото писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на С. градска прокуратура изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Административен съд София-град, като взе предвид изложеното в исковата молба и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 12.01.1996 г. между „Техноекспортстрой“ЕАД, като купувач, и ЕТ „Георги Величков“, като продавач, е сключен договор №ZM3-288-А за търговска доставка на строителни материали за изпълнявани от търговското дружество строителни обекти в Л.. Стоките са изнесени от Р.България с митнически декларации за износ №4195/17.01.1996 г., № 147/25.01.1996 г. и №148/25.01.1996 г. и са получени от „Техноекспортстрой“ЕАД с инвойс фактури към тях, с приемо-предавателен протокол и карго манифест вх. № 6/07.02.1996 г. ЕТ „Георги Величков“ е издал две данъчни фактури за стоките, както следва: №000000001/25.01.1996 г. на стойност 929 606.00 U. и №[ЕИК]/25.01.1996 г. на стойност 336 930.00 U.. Общата стойност на фактурите е 1 266 536 U.. С отделни банкови бордера „Техноекспортстрой“ЕАД е заплатил на ЕТ „Георги Величков“ следните суми: с банково бордеро от 24.01.1996 г. - 150 000 U.; с банково бордеро от 21.03.1996 г. - 730 262 U.; с банково бордеро от 21.03.1996 г. - 94 000 U. и с банково бордеро от 21.03.1996 г. - 18 348.64 U.. Общата сума е в размер на 999 646 U.. Ищецът твърди, че е останало неизплатено задължение за доставената на „Техноекспортстрой“ЕАД стока по договор №ZM3-288-А/12.01.1996 г. на стойност 293 845.00 U., която сума е размера на претендираното от него обезщетение за вреди в настоящото съдебно производство. За доказване на дължимостта на тази сума са представени фактури. Ищецът се позовава и на т. 16 от ревизионен акт №Р2007/06.01.1998 г., в което от страна на ревизионните органи е установено задължение на „Техноекспортстрой“ЕАД към ЕТ „Георги Величков“ в размер на 293 845.00 U. и със Заповед за реализация на ревизионния акт и писмо № 17000014/14.08.1998 г. са предписали на длъжника да финализира задължението си към доставчика ЕТ „Георги Величков“ по договор №ZM3-288-А/12.01.1996 г. По делото е приложено решение № 927/10.05.2018 г., постановено по т.д. № 185/2013 г., с което са отхвърлени исковете по чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Г. В. М., регистриран като ЕТ „Георги Михайлов“ против „Техноекспортстрой“ЕАД за присъждане на сумите: 293 845 U., представляващи неплатена част от цена по договор за продажба от 12.01.1996 г. и 137 039.38 лв. лихва за забава за времето от 11.01.2010 г. до 11.01.2013 г. Прието за послужване е т.д. № 985/1998 г. по описа на Софийския градски съд. По това дело е постановено решение от 31.07.2000 г., потвърдено с решение от 24.10.2006 г. на САС по в.т.д. №1209/2004 г. и влязло в сила с постановено решение № 340/10.04.2008 г. по т.д. № 997/2007 г. на ВКС. С цитираното съдебно решение е уважен иск с правно основание неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 36 273.63 U., която „Техноекспортстрой“ЕАД е надплатило по грешка при извършено пълно изпълнение на парично задължение по договор за търговска доставка на строителни материали от 12.01.1996 г. в размер на общо 929 606 U.. По делото е изслушано заключение от съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което левовата равностойност на задължението по фактура № 2/25.01.1996 г., издадена от ЕТ „Георги Михайлов“ на „Техноекспортстрой“ЕАД с неразплатен остатък е 293 845 U., равняващи се на 441 677.46 лв. по курс към 11.01.2013 г. и пропуснати ползи (мораторна лихва) в размер на 137 039.38 лв. за периода 11.01.2010 г. - 11.01.2013 г. Мораторната лихва за периода 21.09.2013 г. до 11.09.2018 г. е в размер на 1 849 515.67 лв. По делото е изслушано и заключение от допълнителна съдебно. счетоводна експертиза, съгласно което размерът на пропуснатите ползи (печалбата) от нереализирани четири договора с изпълнител ЕТ „Георги Величков“, приложени по делото, изпълнението на което е било осуетено в резултат на деликтно поведение на АПСК е в размер на 8 709 691. 46 лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Исковата молба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от легитимирано за това лице с правен интерес, като защитата по чл. 257 от АПК е безсрочна. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая исковата претенция се основава на незоконъсобразно бездействие на служители в АПСК (сега АППК), поради което пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е АППК (Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол преименувана съгласно §5, ал. 1 от Закона за публичните предприятия), която съгласно чл. 22а, ал. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол е юридическо лице. Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В чл. 4 от ЗОДОВ е уреден материално правния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към граждански закони (§ 1 от ЗР на ЗОДОВ). В този смисъл искът по глава ХІ от АПК се основава на фактическия състав на непозволеното увреждане и за да възникне право на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт /отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен - чл. 204, ал. 3 от АПК/, или незаконосъобразно действие и/ или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод на административна дейност /което се установява от съда, пред които е предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 4 от АПК/; 2. вредоносен резултат, реално настъпили за ищеца вреди /имуществени ли неимуществени/; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие и бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независим о дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като отговорността на държавата се характеризира като обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. В конкретния случай се претендира, че настъпването на вредите е последица от незаконосъобразно бездействие, предвид което и с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на първо място съдът следва да установи налице ли е такова бездействие, което да е незаконосъобразно, и едва след това - налице ли е причинно следствена връзка между него и настъпилите за ищеца вреди. Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган се уреждат в глава ХV, раздел II на АПК. В хипотезата на чл. 257 от АПК административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Така уреденият правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който оспорващия следва да обоснове наличие на задължение за извършване на определени действия от страна на административния орган, произтичащи пряко от нормативен акт, който следва да бъде конкретизиран от оспорващия, като в негова тежест е и установяване на всички факти, от които произтича твърдяното задължение. В хипотезата на чл. 257 от АПК на оспорване пред съда подлежи неизвършването на действия, които са вменени пряко като задължение за административния орган в закон или подзаконов нормативен акт. Задължението като дължими фактически действие на конкретния административен орган следва да не са абстрактно, а конкретно регламентирани в Конституцията, законовите и подзаконовите нормативни актове, за да е възможно да се отграничи кога тяхното неизпълнение влече последиците на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай, ищецът конкретизира твърдяното бездействие от страна на АПСК като невключване в анализа на правното и финансово състояние на пасивите на приватизираното дружество „Техноекспортстрой“ЕАД на неизплатени негови задължения към ЕТ“Георги Величков“ по договор за търговска доставка на строителни материали № ZМЗ-288-А от 12.01.1996 г. Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че не всяко неизпълнение на задължение на административен орган представлява бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК, а само неизвършването на фактически действия, при наличието на нормативно установено задължение за извършване на такива. В този смисъл сочените от ищеца действия, които е следвало да бъдат предприети от ответника, изразяващи се в невключване в анализа на правното и финансово състояние на пасивите на приватизираното дружество „Техноекспортстрой“ЕАД на неизплатени негови задължения към ЕТ“Георги Величков“ по договор за търговска доставка на строителни материали № ZМЗ-288-А от 12.01.1996 г., не представляват по същността си фактически действия, а правни действия, които следва да бъдат предприети в процеса приватизация на едно търговско дружество. Видно от приетите по делото писмени доказателства, приложени към отговора на исковата молба, с изменения и допълнения на ЗПСК (ДВ бр. 19/08.03.2011 г.) „Техноекспортстрой“ЕАД е извадено от забранителния списък - Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от ЗПСК. По силата на това обстоятелство и на основание чл. 3, ал. 1 от ЗПСК, търговското дружество е обявено в процедура по приватизация. С писмо изх. № 90-03-255/24.03.2011 г. на МРРБ и вх. № 04-16-2/28.03.2011 г. на АПСК, министърът на регионалното развитие и благоустройството е предложил на органа по приватизация да организира и проведе процедура по приватизация. С писмо изх. № 92-00-81-267/11.04.2011 г. А. е уведомила МРРБ, че на основание чл. 4, ал. 1 от ЗПСК е започнала процедура по приватизация на „Техноекспортстрой“ЕАД. С писмо изх. № 92-00-81-188/25.03.2011 г. изпълнителният директор на А. е поискал в срок до 15.04.2011 г. дружеството да представи на органа по приватизация следните документи: 1) Одиторски баланси и отчети за приходите и разходите на дружеството към 31.12.2010 г., 31.12.2009 г. и 31.12.2008 г.; 2) подробна справка за вземанията и задълженията на дружеството към 31.12.2010 г.; 3) актуална справка относно съдебните изпълнителните дела, по които дружеството е страна и други изискуеми се по закон документи. С писмо вх. № 26-00-280/07.04.2011 г. на А. изпълнителният директор на „Техноекспортстрой“ЕАД е представил под опис изисканите документи. Видно от съдържащата се в тях Справка относно задълженията на дружеството, квалифицирани като търговски в баланса му към 31.12.2010 г. (приложение № 4/6 към писмото) сред посочените задължения не фигурира задължение към ЕТ „Георги Михайлов“ с предмет „доставка на материали“. Напротив, в справка относно вземанията, класифицирани