Решение № 3365 от 16.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8365/2023 г.

Производството е по реда на чл.189, ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. /предишен чл.189, ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. Образувано е по жалба на Д. Д. К., подадена срещу наказателно постановление №23-4332-005560, издадено на 05.04.2023година от началник Група в СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания - “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 6месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.първо ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., за това, че на 04.02.2023година, около 18: 10часа, в град София, по ул.”Княгиня Клементина”, в посока от ул.”Дечко Йорданов” към бул.”Гоце Делчев”, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка”FORD”, модел“FIESTA“, с регистрационен номер., собственост на друго физическо лице, като при извършена проверка е било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 24.08.2022година по чл.143, ал.10 ЗДв.П - административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.105 от 18.12.2018г., в сила от 01.01.2019г. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59, ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се изразява несъгласие с атакуваното наказателно постановление и наложените с него санкции. Подхождайки самокритично към установеното от компетентните контролни органи в рамките на извършената на 04.02.2023година проверка, собствено жалбоподателят се позовава на липса на знание за факта на прекратената регистрация на управляваното от него моторно превозно средство и на обстоятелството, че като ”студент в град София”, изпитва честа необходимост да използва шофьорската си книжка. Не претендира присъждане на деловодни разноски при благоприятен изход на делото. Пред съда административнонаказаният Д. Д. К., в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призован, не се явява, нито лично, нито ангажиран от него защитник, но изразява становище в насока постановяване на решение, с което да бъде уважена депозираната жалба, чрез писмена молба - вх.№24928/25.01.2024г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 46 от делото/ и вх.№123370/15.04.2024г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 71 от делото/. Заявява изрично, че не претендира присъждане на деловодни разноски при благоприятен изход на делото. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание също не изпраща представител, но изразява становище по предмета на правния спор чрез представител по пълномощно /лист 77 от делото/, депозирал “писмени бележки”, вх.№135589/24.04.2024г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 75-76 от делото/, конкретно в насока наличие на предпоставки за ”оставяне в сила” на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, а ”отхвърляне” на жалбата като необоснована и недоказана, като е отправено и изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В същото време, видно от съдържанието на ”писмените бележки”, но и на съпроводителното писмо, с което на основание чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60, ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., е формулирано възражение за прекомерност, при положение, че е претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско възнаграждение, формиращо направените от К. деловодни разноски и в случай, че делото се реши в полза на последния. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата, изразени в писмен вид в хода на съдебното производство от страните и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: На 04.02.2023година, привечер, малко след 18: 00часа, изпълнявайки служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на пътни превозни средства, в качеството на дежурен екип при Столична дирекция на вътрешните работи, Отдел”Пътна полиция” /СДВР-ОПП/, т.нар. ”линеен контрол” за територията на 06 РУ-СДВР, свидетел и полицейски служител., заемащ длъжност младши автоконтрольор и колегата му.- водач на служебния полицейски автомобил, на първо време предприели спиране, чрез подавани от полицейския автомобил звуков и светлинен сигнал, следвано от проверка на водача и на моторното превозно средство, представляващо лек автомобил, марка”FORD”, модел“FIESTA“, с регистрационен номер., придвижвал се по ул.”Княгиня Клементина” в град София, в посоката от ул.”Дечко Йорданов” към бул.”Гоце Делчев”. След установяване самоличността на жалбоподателя като водач, но не и собственик на автомобила, от гл.т. статус на последния по данните в единна електронна система на Министерството на вътрешните работи на Република България, достъпни за екипа чрез използваното в работата електронно устройство - ”служебен таблет”, а и при проверка на представените от водача документи, легитимиращи го като такъв, наред с тези на моторното превозно средство, направена от ангажираните полицейски служители, в т.ч. чрез съпоставка с данните, допълнително подадени от оперативната дежурна част на СДВР- ОПП, при която се констатирало, че автомобилът нямал действаща задължителна застраховка ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ, нещо повече - към 04.02.2023година бил с прекратена служебно, конкретно на 24.08.2022година, регистрация въз основа на уведомление от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, получено по електронен път при компетентните служби на Министерство на вътрешните работи на Република България, свидетел Димитров, в присъствието на колегата си Станков, съставил на мястото на проверката и непосредствено при извършването й, именно на жалбоподателя Д. Д. К., ЕГН ••••••••••, с адрес град Пловдив, . за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.първо ЗДв.П, описано като изразило се в това, че на 04.02.2023година, около 18: 10часа, в град София, по ул.”Княгиня Клементина”, в посока от ул.”Дечко Йорданов” към бул.“Гоце Делчев”, К. е управлявал лек автомобил, марка”FORD”, модел“FIESTA“, с регистрационен номер., собственост на друго физическо лице, като при извършената проверка е било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред - със служебно прекратена на 24.08.2022година регистрация във връзка с чл.143, ал.10 ЗДв.П. Така съставен на мястото на спирането и на проверката, актът бил предявен, подписан, при това с отразяване ”нямам възражения” и препис от него бил връчен на нарушителя на същата дата - 04.02.2023година, като във връзка с констатираното управление на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежен ред, конкретно със служебно прекратена регистрация, материалите били изпратени на органите на досъдебното наказателно производство, с оглед преценка наличие на предпоставки за започване на наказателно производство при данни за престъпление по чл.345 Наказателен кодекс /НК/ на Република България. В рамките на образуваната прокурорска преписка №14593/2023г. по описа на С., последвало оформяне, конкретно на 20.03.2023година, от прокурор при С., на постановление за отказ да се образува наказателно производство /постановлението изведено от деловодството на С. на 21.03.2023година/, като съображенията на прокурора за отказа да образува досъдебно наказателно производство били в насока липса на реализирано, конкретно от субективна страна, съставомерно поведение, във връзка с което и не било постановено материалите да се препращат за преценка наличие на предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност на К., като СДВР- ОПП, чрез началника на структурата, само за сведение следвало да бъде уведомена за развитието на случая, чрез изпратен препис от прокурорското постановление, при положение, че последното и не било ревизирано. При постъпването обаче на материалите в СДВР-ОПП, при положение, че единствено допълнително била направена актуална справка по данните в автоматизираната система на Министерство на вътрешните работи на Република България, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество, актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, се пристъпило към ангажиране на административнонаказателната отговорност на Д. К. за вменено му административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДв.П, деянието от фактическа страна описано в обстоятелствената част на постановлението като изразило се в това, че на 04.02.2023година, около 18: 10часа, в град София, по ул.”Княгиня Клементина”, в посока от ул.”Дечко Йорданов” към бул.”Гоце Делчев”, К. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка”FORD”, модел“FIESTA“, с регистрационен номер., собственост на друго физическо лице, като при извършена проверка е било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред - със служебно прекратена на 24.08.2022година регистрация по чл.143, ал.10 ЗДв.П, а в случая ангажирането на административнонаказателната отговорност на К. станало с наказателно постановление №23-4332-005560, издадено на 05.04.2023година от началник Група в СДВР-ОПП, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания - “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 6месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.първо ЗДв.П. С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, отразени в наказателното постановление, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, полицейски служител при СДВР-ОПП Емил Димитров, участвал в екипа, реализирал в рамките на служебните си правомощия спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил, намирал се в процес на движение, както в проверката, но ангажиран и като съставител по първоначално съставения във връзка със случая акт за установяване на административно нарушение, както са приобщени писмени материали, а именно и наред с представляващите приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка - препис от постановлението на прокурора за отказ от образуване на наказателно производство, детайлна справка/картон на водача, изготвена по данните в автоматизирана система на Министерството на вътрешните работи на Република България, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество, актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, както заповеди - №8121з- 1632/02.12.2021г. и №8121К-13180/2019г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019година, имащи отношение към установяване компетентността на наказващия орган, още приложени в хода и за нуждите на настоящото производство, по искане и по преценка на състава, воден в правомощията си от принципа за разкриване на обективната истина - служебно направена разширена справка НБД”НАСЕЛЕНИЕ”, с данни за постоянен, настоящ адрес на местоживеене и родствени връзки на жалбоподателя /лист 12 от делото/, писмо-отговор с приложение от С. по прокурорска преписка №14593/2023г. по описа на С., вх.№17897/19.01.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 19-28 от делото/, като приложението представлява заверени копия от всички материали, налични по прокурорската преписка, включително заверено копие на акт за установяване на административно нарушение, бланков №785148, съставен на жалбоподателя на 04.02.2023година от полицейски служител - младши автоконтрольор при СДВР-ОПП Емил Димитров, справка-отговор с приложение от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - вх.№21118/23.01.2024г. и вх. №27464/29.01.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 30-38 и лист 50-57 от делото/ и писмо-отговор с приложение от СДВР-ОПП, вх. №23245/24.01.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 40-43 от делото/, в последния случай приложените материали, относими към регистрационния статус, включително собственост, на моторно превозно средство - лек автомобил, марка”FORD”, модел“FIESTA“, с регистрационен номер РВ 41 51 ВМ, данни за основание и дата на прекратяване служебно на регистрацията на моторното превозно средство, но още за възстановяването на последната и екземпляр на атакуваното наказателно постановление с отбелязана дата на връчване на жалбоподателя. С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно предмета на атакуване, на административнонаказателното обвинение, доводите, с които е обоснована защитната теза, развита в жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на установяването му, както в аспекта на относимата към казуса съдебна практика, включително такава със задължителен характер, конкретно обобщена в Тълкувателно постановление /ТП/ №2 от 05 април 2023година на Общо събрание на съдиите /ОСС/ от Наказателна колегия /НК/ на Върховен касационен съд /ВКС/ и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд /ВАС/ по тълкувателно дело №3/2022г., съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитания свидетел, обсъдени самостоятелно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват достатъчно убедително и еднопосочно именно гореизложената фактическа обстановка, като в рамките на доказателствената съвкупност, според съда не се очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е. такива, които да засягат фактите с правно значение и изискващи задълбочено обсъждане. При тези предварителни уговорки съдът приема да отбележи, че по случая се явява несъмнено установено, че към релевантното за административнонаказателното обвинение време, управляваното и спряно за проверка от компетентни органи, моторно превозно средство, не е било собственост на водача Д. К., както, че за моторното превозно средство към същото това време, не само, че не е имало активна валидна задължителна застраховка ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ, но във връзка с последното и е било осъществено на 24.08.2022година, въз основа на уведомление от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, получено по електронен път при службите на Министерство на вътрешните работи на Република България, като адресат, служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство на основание чл.143, ал.10 ЗДв.П. Не се установи по делото обаче, независимо от отправените в този смисъл още от съдията-докладчик с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, указания с адресат въззиваемата страна, а и осигурената на последната достатъчна възможност за ангажиране на доказателства, от страна на службите за контрол да е било реализирано уведомяване на собственика на лек автомобил, марка”FORD”, модел“FIESTA“, с регистрационен номер., за факта на служебното прекратяване на регистрацията на последния, така, че изобщо да е налице отправна точка за възможна връзка с релевантно за административнонаказателното обвинение поведение на жалбоподателя, чиято лична административнонаказателна отговорност е ангажирана, в качеството на водач на автомобила, в частност като знание, че управлява моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, т.е. реализира не само от обективна, но и от субективна страна /виновно/ противоправно поведение, явяващо се административно нарушение. Предвид изложеното, съобразно доводите в жалбата, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: На първо място отчита, че жалбата на Д. К. е допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление, установено, е било връчено на санкционираното лице на 31.05.2023година, видно от екземпляр на постановлението, приложен с писмо от СДВР-ОПП в хода на съдебното производство и представляващ лист 41 от делото, а жалбата е била депозирана “на гише” при административнонаказващия орган, конкретно първоначално в Сектор”Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив, съобразно приложимото правило по чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60, ал.1 ЗАНН, на 01.06.2023година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество. Като преценява, че жалбата на Д. К. подлежи на разглеждане по същество, при оценка на основателността съдът формира извод, че са налице предпоставките да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно. Това конкретно е така, защото с приоритет се констатира допусната нередовност в рамките на административнонаказателното производство, сама по себе си имаща характер на съществена, доколкото е свързана с неспазването на приложими, при това установени по императивен начин, принципни правила. Съставът има предвид, че административнонаказателното производство, в рамките на което е било издадено атакуваното наказателно постановление, се явява образувано, видно от начина на оформяне на съдържанието на самото наказателно постановление, при прилагане на хипотезата по чл.36, ал.2 ЗАНН, съгласно която “без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган”, но предпоставки за това в случая не са били налице. За отбелязване е, че по казуса, за деянието, вменено като административно нарушение и за което е била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя Д. К., има постановен отказ на прокурор при С. да образува наказателно производство, но в същото време прокурорът, реализирайки произнасянето си, в крайна сметка не е препратил и то изрично в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, преписката на наказващия орган за преценка наличие на предпоставки или не да се реализира административнонаказателна отговорност, при което положение, на фона на изложеното, атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна изцяло като незаконосъобразно, издадено в опорочено административнонаказателно производство, като и порокът в посочения смисъл е такъв, че не подлежи на саниране в настоящото съдебно производство, нито създава предпоставки случаят да бъде оценяван, в насока установява ли се или не извършено административно нарушение. Формирания правен извод по изхода на делото, от гл.т. пълнота на изложението, съдът обосновава и с констатация за още пропуски, попадащи в категорията съществени процесуални нарушения по административнонаказателното производство, доколкото, а и на фона на това, че става въпрос за издадено наказателно постановление, при положение, че преди това с постановление прокурор при С. е отказал образуване на досъдебно наказателно производство, следва да бъде отбелязано, че единствената нормативна разпоредба, посочена като нарушена, на основание чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, от гл.т. на очертано в съдържанието на разпоредбата правило за поведение, практически няма как да бъде самостоятелно нарушена, още повече така, че да обуслови ангажиране на конкретна административнонаказателна отговорност на лице, а това е така, защото според органите на административнонаказателното производство в случая жалбоподателят Д. К. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДв.П, според която в приложимата редакция безадресатно и по- скоро като принципно правило е предвидено, че “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата”, като не е за пренебрегване, че въпросната разпоредба не очертава конкретно правило за поведение, адресирано до определен кръг правни субекти, неизпълнението на което да консумира признаците от състав на административно нарушение, респ. да обуславя предпоставки за ангажиране на конкретна административнонаказателна отговорност на лице - водач и/или собственик на моторно превозно средство. В подкрепа на крайния правен извод по изхода на делото, на фона на формираната и анализирана в посочения по-горе смисъл доказателствена съвкупност, респ. фактите, които има предпоставки и могат да се приемат за установени, включително при съобразяване становището, възприето в съдебната практика, при това със задължителен характер, обобщена в ТП №2 от 05 април 2023година на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по тълкувателно дело №3/2022г., съдът оценява и налагащата се констатация за невъзможност да се приеме осъществено съставомерно поведение, в частност от субективна страна на вмененото на К. деяние, оценено като административно нарушение, при положение, че въпреки предоставената достатъчна възможност, включително отправени конкретни указания, въззиваемата страна в настоящото съдебно производство, тъкмо в тежест на която е доказването на административнонаказателното обвинение, не е ангажирала доказателства, установяващи, че административнонаказаният, в случая само водач на автомобила, е бил уведомен /имал е знанието/ за служебно прекратената, конкретно по реда на чл.143, ал.10 ЗДв.П, регистрация на управляваното моторно превозно средство. Тъкмо в контекста на всичко изложено, преценено в съвкупност, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна изцяло, като издадено незаконосъобразно. На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени от жалбоподателя деловодни разноски, като съобразено със становището по крайния изход на делото, при липса изобщо на отправено искане за присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя, напротив - изрично изявление, обективирано в молба, вх.№24928/25.01.2024г. и вх.№123370/15.04.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура, в насока, че не се претендират разноски и при благоприятен за жалбоподателя изход на делото, съдът не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски, доколкото в случая и няма предпоставки за уважаване на искането, формулирано от процесуален представител по пълномощно на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното в съвкупност, с оглед характера на настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ