Решение № 204 от 13.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 351/2024 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5739/25.04.2024 г. от ПРБ против Решение № 113/12.04.2024 г., постановено по г. д. № 289/2023 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която П. е осъдена да заплати на В. С. М. ЕГН •••••••••• от гр. С.З.“ № 18, ет. 3, ап. 9, със съдебен адрес: гр. С.З.“ № 64, кантора № 9, чрез адвокат Б.Б. сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и морални страдания и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение по сл. д. № 987-с/04 на ОСлС - С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011 г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014 г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП - С.З., по което е образувано НОХД № 581/2012 г. по описа на ОС– С.З. и НОХД № 328/2015 г. по описа на ОС – С.З., наказателното производство по което е прекратено с постановление от 09.01.2017 г., съобщено на М. на 08.03.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г., до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения иск или да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Постъпил е писмен отговор вх. № 6848/22.05.2024 г. от ищеца В. С. М. ЕГН ••••••••••, с който жалбата на ПРБ се оспорва като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 6847/22.05.2024 г. от В. С. М. ЕГН •••••••••• от гр. С.З.“ № 18, ет. 3, ап. 9, със съдебен адрес: гр. С.З.“ № 64, кантора № 9 против Решение № 113/12.04.2024 г., постановено по г. д. № 289/2023 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на М. да бъде осъдена П. да и заплати сумата над присъдения размер от 18 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и морални страдания и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение по сл. д. № 987-с/04 на ОСлС - С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011 г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014 г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП - С.З., по което е образувано НОХД № 581/2012 г. по описа на ОС– С.З. и НОХД № 328/2015 г. по описа на ОС – С.З., наказателното производство по което е прекратено с постановление от 09.01.2017 г., съобщено на М. на 08.03.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г., до окончателното изплащане. Жалбоподателят оспорва решението в тази част като незаконосъобразно, като акцентира върху обема и продължителността на търпените вследствие наказателното производство неимуществени вреди и размерът на справедливото обезщетение за същите, в това число за неразумния срок на цялото производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск до пълния предявен размер. Претендира разноски.

По тази жалба не е подаден отговор от насрещната страна.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в аспекта на чл.269 ГПК и ги обсъди в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищцата В. С. М. е предявила иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника ПРБ й да заплати сумата от 120 000 лв обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и морални страдания, вследствие на неоснователно повдигнато й обвинение по Сл.Д № 987-с/04 на ОСлС -С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП- С.З., по което е образувано НОХД № 581/2012г. по описа на ОС – С.З. и НОХД № 328/2015г. на ОС – С.З., наказателното производство по което е прекратено с Постановление от 09.01.2017г., както и вследствие нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2021г., до окончателното й изплащане.

Следва да се посочи, че предявеният от ищцата иск е само един и с посочената по-горе квалификация, като това е ясно и от петитума на ИМ, в който се претендира едно обезщетение, т.е. няма отделно искане за отделно обезщетение по втори иск. Претендираното с предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ парично обезщетение от 120 000 лв е глобално и включва както неимуществените вреди от незаконно повдигнатото на ищцата обвинение, което е прекратено, тъй като деянието не е извършено от нея, така и неимуществените вреди от неразумния срок на наказателно производство срещу ищцата, което обезщетение може да се претендира, освен чрез самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ (какъвто в случая не е предявен), така и чрез иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. В този смисъл е становището на ВКС в мотивите по т.1 на ТР №1/2022г. от 27.11.2023г. на ОСГК, в отговора по която се приема, че обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. Ето защо, по настоящото дело, в мотивите на решението, следва да се даде отговор и дали срокът на наказателното производство срещу ищцата е неразумен и ако това е така, каква част от следващото й се обезщетение по предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ще й се присъди като обезщетение за нарушеното й право по чл.6, §1 ЕКПЧОС на разглеждане на делото й в разумен срок.

Във връзка с горното и с оглед със задълженията си по чл.269, изр.1 ГПК, настоящата инстанция намира, че атакуваното от страните първоинстанционно решение е валидно, както и допустимо в обжалваните части. Макар в мотивите му съдът да е приел, че е сезиран с два иска – такъв по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обективно съединен с иск по чл.2б ЗОДОВ, всъщност съдът е разгледал и най-вече се е произнесъл само по иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обсъждайки в мотивите каква част от присъденото обезщетение е за допуснатото от ответника нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото на ищцата в разумен срок, в съответствие със дадения с горепосоченото ТР на ВКС отговор по т.1.

По делото не е спорно, вкл. с оглед релЕ.раните в подадените от страните въззивни жалби възражения, а и се установява от събраните пред първата инстанция писмени доказателства, че:

На 04.10.2005г., с постановление на следовател по сл. дело № 987- с/2004г. по описа на ОСлСгр.С.З., ищцата В. С. М. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.257, ал.1 във вр. чл. 256 НК, затова, че за периода 04.12.2001г. до 07.08.2003г. в гр.С.З., в качеството си на представител на „Е.“ гр.С.З., в условията на продължавано престъпление, укрила данъчни задължения - ДДС в големи размери – 54639.38 лв., като водила с тази цел счетоводна отчетност – дневници за покупки и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури, като спрямо обвиняемата е взета мярка за неотклонение“ подписка“.

На 03.02.2006г., с Постановление на следовател по сл. дело № 987- с/2004г. по описа на ОСлСгр.С.З., ищцата В. С. М. е привлечена като обвиняем за престъпления по чл.257, ал.1 във вр. чл. 256, във вр. чл. 20, ал.2 НК, затова, че за периода 04.12.2001г. до 07.08.2003г. в гр.С.З., в качеството си на представител на „Е.“ гр.С.З., в съучастие като извършител с Е.И., с цел да осуети възникването на данъчни задължения в големи размери на представляваното от нея дружество „Е.“, е водила счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневници за покупки и месечни справки – декларации и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури, чрез които е укрила данъчни задължения в особено големи размери – 53857.46 лв.

На 16.02.2012г., с постановление на ст. разследващ полицай по досъдебно производство №30/2011г. по описа на сектор БОП – С.З., ищцата В. М. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1 т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, затова, че в периода 04.12.2001г. до 07.08.2003г. в гр.С.З., в условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Е.В.И., като извършител, в качеството си на представител на „Е.“ гр.С.З., избегнала установяване или плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 53857.46 лв, като съставяла и използвала документи с невярно съдържание – справки – декларации и прилежащите им дневници за покупки и продажби и данъчни фактури при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите на приходите. На 16.02.2012г., спрямо М. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.

На 20.09.2012г., с постановление за привличане на обвиняем, В. С. М. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 257, ал.1, във вр. чл. 256, вр. чл. 2, ал.2 НК, затова, че в периода м. 12.2001г. до 14.08.2002г. в гр.С.З., в качеството си на управител на дружеството „Е.“ ООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери на представляваното от нея дружество „Е.“ ООД, водила счетоводна отчетност с невярно съдържание – справки декларации и съответните дневници за покупки към тях, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери в размер на 16498.94 лв.

На 25.10.2012г. е изготвен Обвинителен акт по ДП № 30/2011г. по описа на ТЗ БОП – С.З. по пр. пр. № 353/2004г. по описа на ОП – С.З.. На 26.10.2012г. е образувано НОХД № 581/2012г. по описа на ОС – С.З. и след проведени осем съдебни заседания, на 29.10.2013г. съдът е постановил присъда, с която признава ищцата В. С. М. за виновна за повдигнатото и обвинение и я осъжда на лишаване от свобода за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години.

По жалба на ищцата против присъдата е образувано ВНОХД № 464 от 2013г. по описа на АС – Пловдив, по което с решение № 240 от 24.04.2014г. е отменена изцяло присъдата от 29.10.2013г., а делото е върнато на прокурор при ОП – С.З. за ново разглеждане.

След връщането за ново разглеждане на преписката, с постановление от 15.05.2015г. на разсл. полицай при ОД на МВР-С.З. по ДП №253/2014г., ищцата е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК.

С постановление от 30.07.2015г. на прокурор при ОП-С.З. по ДП №253/2014г. е прекратено частично наказателното произвдство срещу В. М. относно ползваните документи с невярно съдържание на редица фирми в различни данъчни периоди и за различни суми приспадната ДДС, като същата бъде предадена на съд за продължавано престъпление само за два данъчни периода и само за ползването на фактури НК БДЖ ЕАД, „Л.Б.“ЕООД и от 2 поделения на Министерство на отбраната с общ престъпен резултат 16498, 94 лв за периода декември 2001г. до 14.08.2002г. Препис от това постановление е изпратен на обвиняемата, но пратката е върната с отбелязване от 08.08.2015г. от куриер, че лицето не е намерено и пратката не е потърсена.

Впоследствие, ОП – С.З. внесла срещу ищцата обвинителен акт от 13.08.2015г., въз основа на който на 11.09.2015г. е образувано НОХД № 328/2015г. по описа на ОС – С.З.. На 17.09.2015г., с разпореждане на съдията – докладчик, делото е прекратено и е върнато на ОП-С.З. за допълнително разследване – съставяне на нов обвинителен акт при отстраняване на допуснатите нарушения при съставяне на обвинителния акт и ново привличане на обвиняемата при спазване на задължителните указания. По частен протест на ОП – С.З. е образувано ЧНД № 474/2015г. по описа на ПАС, с определението по което от 02.11.2015г. е потвърдено разпореждането за прекратяване на производството.

С постановление за привличане на обвиняем от 25.11.2015г. на разсл. полицай при ОД на МВР-С.З. по ДП №253/2014г., ищцата отново е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК, вр. чл. 26, вр. чл.2, ал.2 НК. На 07.01.2016г., обвинението е било предявено на обв.М. в присъствието на защитника й, като на същата дата тя е разпитана като обвиняема. След това през 2016г. са извършени са редица действия по събиране на доказателства –2 почеркови експертизи.

Впоследствие, с постановление от 02.08.2016г. на прокурор при ОП – С.З. по ДП №253/2014г., на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК и чл.244, ал.1, т.2 НПК, е прекратено частично наказателното производство относно повдигнатото обвинение спрямо В. С. М. за извършено престъпление по чл. 257, ал.1, вр. чл. 256, вр. чл. 26 НК, като производството е преобразувано в такова, водено срещу неизвестен извършител за същото престъпление и е спряно.

По жалба на В. М. срещу горепосоченото постановление от 02.08.2016г., е образувано ЧНД № 481/2016г. на ОС – С.З., по което е постановено определение от 21.10.2016г., с което е отменено обжалваното постановлението за частично прекратяване на досъдебно производство №253/2014г. по отношение на В. С. М. за извършено престъпление по чл. 257, ал.1, вр. чл. 256, вр. чл.26 НК. С определение от 07.12.2016г. по ВЧНД № 644/2016г. на АС-Пловдив е потвърдено определението на ОС – С.З.. С Постановление от 09.01.2017г. на прокурор при ОП-С.З. по ДП №253/2014г. на ОД на МВР-С.З. е прекратено частично наказателното производство относно повдигнатото обвинение спрямо В. С. М. за извършено престъпление по чл. 257, ал.1 вр. чл. 256, вр. чл. 26 НК, като е преобразувано в такова, водено срещу неизвестен извършител. Основанието за прекратяване е чл. 199 и чл. 243, ал.1 т.3 НПК и чл. 244, ал.1, т.2 НПК, поради недоказаност на обвинението срещу В. М.. Воденото разследване преобразувано в такова срещу неизвестен извършител и е спряно.

С Постановление от 22.05.2018г., наблюдаващият прокурор при ОП- С.З. е прекрати л наказателното производство срещу неизвестен извършител, на основание чл. 243, ал.1 т1 вр. чл. 24, ал.1 т.3 и чл. 199 НПК – поради изтекла предвидена в закона давност по чл. 80, ал.1 т.3 НК.

По жалба от В. М. е образувано ЧНД № 119/2021г. на ОС – С.З., като е отменено обжалваното постановление на ОП – С.З. от 22.05.2018г., а делото е върнато на прокурора. С окончателно определение от 30.06.2021г., постановено по ВЧНД № 311/2021г. на АС-Пловдив, е отменено определението на СтОС, с което е отменено постановлението за прекратяване и е оставена без разглеждане жалбата на В. М.. От данните в представеното пред първата инстанция свидетелство за съдимост на В. С. М. се установява, че:

• с Присъда № 174 от 29.09.2011г. по НОХД № 733/2011г. на РС – С.З., в сила от 20.07.2012г., В. С. М. е призната за виновна в престъпление по чл. 293, ал.1 НК, на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено адм. наказание „глоба“ в размер а 1000 лв;

• с присъда № 115/13.06.2014г. по НОХД № 1453/2011г. на РС – С.З., потвърдена с решение №197/10.12.2014г. по ВНОХД № 1235/2014г. на ОС С.З. В. М. е призната за виновна в престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и чл.54 НК, като е осъдена на две години „лишаване от свобода“, отложено за срок от четири години. По останалата част от повдигнатите й обвинения, ищцата е оправдана.

• По реда на възобновяването, ВКС отменя решение №197/10.12.2014г. по ВНОХД № 1235/2014г. на ОС С.З., с което е потвърдена присъдата на РС-С.З. в частта, с която В. М. е призната за виновна в престъпление по чл. 202, ал.1 т.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и делото е върнато за ново разглеждане от ОС-С.З.. С решение №78/08.06.2017г. по ВНОХД № 92/2016г. на ОС-Хасково е изменена присъда № 115/13.06.2014г. по НОХД № 1453/2011г. на РС – С.З. в наказателно-осъдителната й част, като е преквалифицирано деянието, за което В. М. е призната за виновна, от престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2 НК, в престъпление по чл.201, вр. чл.20, ал.4 НК и В. М. е призната за нЕ.новна по обвинението в извършване други престъпления за улесняване на длъжностното присвояване, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, като е заменено наказанието й „лишаване от свобода“ с „пробация“. Решението е влязло в сила от 08.06.2017г. Ищцата е реабилитирана по право на 07.07.2020г.

Установява се, че във връзка с посочено по – горе наказателно производство, по което за част от обвиненията е налице оправдателна присъда, ищцата М. е предявила иск срещу П. на РБългария по реда на ЗОДОВ. Образувано е гр.д. № 144/2017г. по описа на ОС – С.З. и е постановено решение №211/22.06.2018г. на ОС-С.З., с което П. е осъдена да й заплати сумата 15 000 лв. обезщетение за причинените и от незаконното обвинение неимуществени вреди. С решението на АС-Пловдив от 14.11.2018г. по в.гр.д. № 496/2018г., решението на ОС е потвърдено, като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с окончателно определение от 21.02.2019г. на ВКС.

Видно от материалите по гр.д.№144/2017г. на ОС - С.З., по същото е присъдено обезщетение за воденото срещу В. М. наказателно производство в периода от 2009г., до влизане в сила на оправдателната присъда на 10.12.2014г., в размер 15 000 лева. Досъдебното производство е било образувано на 24.02.2010г., ищцата е привлечена като обвиняема на 13.07.2010г., отстранена е от длъжност „Директор на училище“ от 14.07.2010г., по време производството е била с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в периода 31.08.2010 - 16.03.2011 г. и с мярка за неотклонение “Домашен арест“ в периода 17.03.-15.11.2011г. По същото наказателно производство е постановена осъдителна присъда по част от обвиненията, с наложено наказание „Пробация“ на 08.06.2017г., постановена е и оправдателна присъда в друга част от повдигнатите обвинения.

От събраните пред първата инстанция доказателства, а именно - Диплома за завършено висше образование по специалност “Право“ от Великотърновски университет от 2010г. и Удостоверение за правоспособност на Министерство на правосъдието от 2012г. се установява, че по време на воденото срещу нея наказателно производство, ищцата се е обучавала в магистърска програма по право и е завършила успешно 6-годишния курс на обучение през 2010г., а на 09.02.2012г. е издържала изпита за юридическа правоспособност пред Министерство на правосъдието.

Според представените пред първата инстанция данни от НОИ относно трудовата заетост на ищцата, същата е била управител на Е. ООД в периода 01.11.1999г.- 31.01.2004г., Директор на 12 ОУ гр.С.З. в периода 02.04.2007г. до 07.06.2015г., работила е в Обединени счетоводства в периода 13.02.2004г.- 02.04.2007г.

Според данните в публичния регистър на Българската адвокатура, е налице вписване на ищцата като адвокат от 18.12.2012г., въз основа на Решение АС №322/14.11.2012.

Във въззивната жалба на ПРБ не се оспорват така установените по делото факти относно проведеното срещу ищцата наказателно производство, в това число, че постановлението от 22.05.2018г., с което наблюдаващия прокурор при ОП-С.З. е прекратил наказателното производство срещу неизвестен извършител (ДП 253/2014г. по описа на ОД на МВР-С.З.), на основание чл. 243, ал.1 т1 вр. чл. 24, ал.1 т.3 и чл. 199 НПК – поради изтекла предвидена в закона давност по чл. 80, ал.1 т.3 НК, както и предходното постановление от 09.01.2017г., с което наблюдаващият прокурор е прекратил частично наказателното производство (ДП 253/2014г. по описа на ОД на МВР- С.З.) относно повдигнатото обвинение спрямо В. М. за извършено престъпление по чл. 257, ал.1 вр. чл. 256, вр. чл. 26 НК, поради недоказаност на обвинението, не са й връчвани надлежно и че същата е узнала и получила препис от постановлението от 22.05.2018г. едва на 08.03.2021г., а от постановлението от 09.01.2017г. – на 26.05.2021г. Това се установява и от материалите по приложеното ЧНД №119/21г. на ОС-Пловдив, видно от които, по молба на В. М. с вх.№265936/17.05.2021г., е налице резолюция да й се предостави поискания препис от постановлението за частично прекратяване на нак. производство от 09.01.2017г., както и нейно писмено волеизявление, че е получила преписа от същото на 26.05.2021г. Доколкото от материалите по делото не се установява това постановление да й е връчено надлежно преди това, следва да се приеме, че постановлението от 09.01.2017г. за прекратяване на наказателното производство спрямо нея е влязло в сила с изтичане на срока за обжалване на същото на 02.06.2021г. До този момент, В. М. е продължавала да има процесуалното качество на обвиняем по ДП 253/2014г. по описа на ОД на МВР-С.З., независимо че постановлението за прекратяване е от 09.01.2017г., тъй като същото не е било надлежно връчено и съответно не е било влязло в сила.

От доказателствата по делото е видно, че началният момент на наказателното производство спрямо ищцата е на 04.10.2005г., когато с постановление на следовател по сл. дело № 987-с/2004г. по описа на ОСлСгр.С.З., В. С. М. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.257, ал.1 във вр. чл. 256 НК, затова, че за периода 04.12.2001г. до 07.08.2003г. в гр.С.З., в качеството си на представител на „Е.“ гр.С.З., в условията на продължавано престъпление, укрила данъчни задължения - ДДС в големи размери – 54639.38 лв., като водила с тази цел счетоводна отчетност – дневници за покупки и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури. Наказателното производство спрямо В. М., продължило до влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на нак. производство от 09.01.2017г. на наблюдаващия прокурор при ОП-С.З. на 02.06.2021г., поради което, следва да се приеме, че общата му продължителност е 15г. и 8 месеца.

Фактическият състав на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, включва няколко хипотези, а именно - ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В случая, съдът намира, че е осъществена втората хипотеза (ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето), доколкото производството срещу ищцата е прекратено от прокурора на основание недоказаност на обвинението, а съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, тъй като основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно "... че деянието не е извършено от лицето".

Ето защо, трябва да се даде отговор на въпроса дали ищцата е претърпяла описаните в ИМ неимуществени вреди и дали същите са настъпили в пряка причинно-следствената връзка с воденото срещу нея наказателно производство, по което е била привлечена като обвиняем на 05.10.2005г., прекратено впоследствие поради недоказаност на обвинението. В аспекта на задължителните указания на горецитираното ТР на ВКС и с оглед твърденията в ИМ, че неимуществените вреди от ищцата са претърпени и от неразумния срок на наказателното производство, следва също да се отговори и дали е нарушено правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т.е. дали в конкретния случай наказателното производство спрямо нея е приключило в разумен срок. Накрая следва да се прецени и какъв е размерът на следващото се на ищцата обезщетение по предявения иск, в това число и относно нарушението на правото й по чл.6, §1 от ЕКПЧОС.

По първия въпрос, съдът съобрази трайната съдебна практика на ВКС, в която се приема, че наказателното преследване винаги се отразява негативно на психиката и на личния живот на обвиняемия. Това означава, че в настоящия случай, ищцата, като участник в същото в позицията на обвиняема, безспорно е претърпяла обичайните неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение на воденото срещу нея наказателно производство върху психиката й и личния й живот.

В допълнение, от материалите по делото се установява, че на 04.10.2005г., ищцата е била привлечена като обвиняема за извършване на тежко умишлено престъпление - чл.257, ал.1 (отм.), във вр. чл. 256 НК, за което се предвижда наказание от 2 до 10г. Установява се също, че в рамките на 10г., от 2005, до 2015г., ищцата е привличана като обвиняема 7 пъти, а 2 пъти срещу нея от П. е внасян обвинителен акт в съда (през 2012г. и през 2015г.), като при първия ОА, първоинстанционният съд е постановил срещу нея осъдителна присъда с наказание 1г. лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от 3г.. При първоначалното й привличане през 2005г., спрямо В. М. е взета МНО „подписка“, а впоследствие при поредното й привличане като обвиняем на 16.02.2012г., спрямо М. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв, която е внесена.

Както се посочи по-горе, общата продължителност на наказателното производство спрямо В. М., от първоначалното й привличане като обвиняем през м.10.2005г., до влизане в сила на 02.06.2021г. на постановлението от 09.01.2017г. на наблюдаващия прокурор при ОП-С.З. за частично прекратяване по отношение на нея на наказателното производство, е 15г. и 8 месеца. Данните по делото, коментирани по-горе, обуславят извод, че в периода от 04.10.2005г., когато за първи път е привлечена като обвиняема, до последното й привличане с постановление от 25.11.2015г. на разсл. полицай при ОД на МВР-С.З. по ДП №253/2014г., когато ищцата е привлечена като обвиняема (за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК, вр. чл. 26, вр. чл.2, ал.2 НК), спрямо нея е осъществена съществена като интензитет наказателно-правна репресия, в резултат на многократните й привличания като обвиняема, при всяко от които същата отново е разпитвана в това качество, извършвани са нови действия по събиране на доказателства срещу нея, както и предвид двукратното внасяне на обвинителен срещу нея акт за това престъпление в съда – първо е образувано НОХД № 581/2012г. по описа на ОС – С.З., по което е постановена осъдителна присъда с условно наказание лишаване от свобода, която впоследствие е отменена от АС-Пловдив и делото е върнато на П. за ново разглеждане. След връщането, П. изготвя отново обвинителен акт - от 13.08.2015г., с който ищцата отново е обвинена за извършване на по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 НК, въз основа на който на 11.09.2015г. е образувано НОХД № 328/2015г. по описа на ОС – С.З., приключило с разпореждане на съдията докладчик за прекратяване на делото и връщането му на П. за допълнително разследване.

От материалите по делото е видно, че по воденото срещу ищцата наказателно производство за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК, вр. чл. 26, вр. чл.2, ал.2 НК, тя не е била обект на по-тежки мерки за неотклонение (МНО), засягащи свободата й и правото й на свободно придвижване (задържане под стража или домашен арест), доколкото спрямо нея са били взети по-леки такива (подписка и парична гаранция от 1000 лв). Независимо от това, според настоящата инстанция се констатира особена упоритост на разследващите органи и П. за ангажиране на наказателната отговорност на ищцата, която е видна от многократното й привличане като обвиняема и двукратното внасяне на обвинителен акт в съда, при първото от които съдебното производство се е развило в осем заседания и е приключило с осъдителна присъда, отменена впоследствие от въззивната инстанция с връщане на делото на П.. Въпреки това, е последвало ново привличане на ищцата и внасяне на обвинителен акт в съда за същото престъпление, производството по който е прекратено от съда още на разпоредителна фаза. В крайна сметка и при двете внасяния на ОА в съда не се е стигнало до доказване на повдигнатите обвинения и осъждане на ищцата. Цялата гореописана активност на П. в периода от 10г. след привличането на В. М. като обвиняема през м.10. 2005г., до прекратяването на съдебното производство по НОХД № 328/2015г. по описа на ОС – С.З. и връщането за втори път на делото на П. през 2015г. несъмнено е оказало силно негативно въздействие спрямо нея.

Констатира се обаче, че след 02.08.2016г., когато с постановление на прокурор при ОП – С.З. по ДП №253/2014г., на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК и чл.244, ал.1, т.2 НПК, е прекратено частично наказателното производство относно повдигнатото обвинение спрямо В. С. М. за извършено престъпление по чл. 257, ал.1, вр. чл. 256, вр. чл. 26 НК, като производството е преобразувано в такова, водено срещу неизвестен извършител за същото престъпление и е спряно, интензитетът на воденото срещу ищцата наказателно производство значително е намалял и всъщност неговата висящност оттук нататък е породена в известна степен от действията на самата В. М., която е атакувала въпросното постановление за частично прекратяване на производството спрямо нея по съдебен ред, поради несъгласие с основанието за прекратяване, което довело до неговата отмяна. Другата причина наказателното производство срещу ищцата да продължи своето процесуално битие до 02.06.2021г., когато влиза в сила постановлението от 09.01.2017г. на наблюдаващия прокурор за частично прекратяване на наказателното производство спрямо В. М. и преобразуването му в такова срещу неизвестен извършител, е бездействието на П. относно надлежното връчване на това постановление на обвиняемата М., вследствие което прекратяването на производство не се е стабилизирало в продължение на около 4г. и половина. През този период, въпреки че формално е продължила да има качеството обвиняем, спрямо В. М. не са извършвани никакви процесуално-следствени действия, поради което и негативните последици от наказателното производство спрямо нея са значително по-малки.

Съдът, също така, съобрази, че през част от периода на воденото срещу ищцата наказателно производство, а именно - от 2010г. до 2017г., срещу нея са водени и други наказателни производства, за които се сочат данните в представеното по делото нейно свидетелство за съдимост, споменати по-горе в изложението. От същите е видно, че спрямо ищцата са постановени 2 осъдителни присъди (Присъда № 174 от 29.09.2011г. по НОХД № 733/2011г. на РС – С.З., в сила от 20.07.2012г., В. С. М. е призната за виновна в престъпление по чл. 293, ал.1 НК, на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 1000 лв и присъда № 115/13.06.2014г. по НОХД № 1453/2011г. на РС – С.З., потвърдена с решение №197/10.12.2014г. по ВНОХД № 1235/2014г. на ОС С.З., с която В. М. е призната за виновна в престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и чл.54 НК, като е осъдена на две години „лишаване от свобода“, отложено за срок от четири години.), а по част от обвиненията тя е оправдана. Впоследствие, по реда на възобновяването, втората осъдителна присъда, с която В. М. е призната за виновна в престъпление по чл. 202, ал.1 т.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК, е изменена с решение №78/08.06.2017г. по ВНОХД № 92/216г. на ОС-Хасково, в наказателно-осъдителната й част, като е преквалифицирано деянието, за което В. М. е призната за виновна, от престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2 НК, в престъпление по чл.201, вр. чл.20, ал.4 НК и В. М. е призната за нЕ.новна по обвинението в извършване други престъпления за улесняване на длъжностното присвояване, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, като е заменено наказанието й „лишаване от свобода“ с „пробация“, в сила от 08.06.2017г.

Във връзка с горното, съдът съобрази и че по повод посоченото по- горе друго наказателно производство срещу ищцата, по част от обвиненията по което срещу нея е постановена оправдателна присъда, ищцата М. е предявила иск срещу П. на РБългария по реда на ЗОДОВ, по който е образувано е гр.д. № 144/2017г. по описа на ОС – С.З. и е постановено решение №211/22.06.2018г. на ОС-С.З. (в сила от 21.02.2019г.), с което П. е осъдена да й заплати сумата 15 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие воденото срещу В. М. наказателно производство в периода от 2009г., до влизане в сила на оправдателната присъда на 10.12.2014г. Съгласно съдебното решение, досъдебното производство е било образувано на 24.02.2010г., ищцата е привлечена като обвиняема на 13.07.2010г., отстранена е от длъжност „Директор на училище“ от 14.07.2010г., по време производството е била с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в периода 31.08.2010 - 16.03.2011 г. и с мярка за неотклонение “Домашен арест“ в периода 17.03.-15.11.2011г. По същото наказателно производство е постановена осъдителна присъда по част от обвиненията, с наложено наказание „Пробация“ на 08.06.2017г., постановена е и оправдателна присъда в друга част от повдигнатите обвинения. Така посочените данни сочат, че по това производство спрямо ищцата са били взети последователно двете най-тежки МНО (за период около 1г. и 2 месеца, от 31.08.2010г. до 15.11.2011г.), като е било постановено и отстраняването й от длъжност по чл.69 НПК, които мерки без съмнение са засегнали съществено в негативен аспект личността на ищцата и правата й. Периодът на тези мерки съвпада с част от периода на наказателното производство, от което се претендира обезщетение по настоящото дело, поради което търпените вследствие тях неимуществени вреди нямат връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство за престъпление по чл.257, ал.1 вр. чл.256, ал.1 НК.

Гореизложената, установена по делото фактология, според настоящия състав сочи, че за период от около 7г. (от 2010 до 2017г.), ищцата е била повлияна негативно и от другите наказателни производства срещу нея, по които е била осъдена с влезли в сила присъди и е търпяла по-тежки мерки за неотклонение, както и отстраняване от длъжност, като освен това е получила парично обезщетение за неимуществени вреди от обвиненията по тези производство, по които е била оправдана. Тъй като е невъзможно да се определи точната степен на негативно влияние на всяко от производствата върху личността й, съдът ще съобрази тези факти при определяне на размера на дължимото й се по настоящия иск обезщетение съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

В исковата молба са посочени и конкретни негативни преживявания и последици за ищцата от воденото спрямо нея наказателно производство, тежестта за установяване на които лежи върху ищцата, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК.

В тази връзка, съдът взе предвид показанията на разпитаните по инициатива на ищеца пред първата инстанция свидетели, а именно - С. М. (сестра на ищцата), К.Н. (брат на ищцата) и Е.И. (работил с ищцата в „Е.“ООД).

Според показанията на С. М., срещу майка й били образувани множество наказателни дела в периода 2005-2017г., свързани с това, че е взела неправомерно някакви пари. Посочва, че здравословното и психическо състояние на майка й се влошило, изпаднала в депресия, започнала да взема лекарства, спряла да се храни. През посочещия период, майка й посещавала психиатри, започнала да избягва хората, затворила се в себе си, спряла да контактува с роднини и приятели. Отношенията й със съседи и приятели се влошили, тъй като я гледали осъдително и пренебрежително. Ищцата много тежко понесла четенето на осъдителна присъда по делото, обвинението било за някакви пари, които е взела, много плакала и не била на себе си. Свидетелката посочва, че срещу майка й е имало и други образувани наказателни производства, но не знае какъв е предметът им.

Според показанията на св. К.Н. проблемите на сестра му били заради присвояване на голяма сума пари, но не знае подробности откъде е присвоена. През този период (повече от 10г. преди разпита, проведен през 2023г.), свидетелят работел в дружеството Е. ООД, където сестра му фактически била управител, имало и един съдружник – Е.И.. Оказало се, че сестра му била обвинена в присвояване на пари, но свидетелят не е наясно точно за какво. Имала някакво обвинение и започнала да отсъства от работа, била притеснена, не я бил виждал в такова състояние, направо смачкана. Цялата история продължила много време. Здравословното състояние на сестра му и на майка им много се влошило. Психиката на сестра му била разбита, затворила се в себе си, не се усмихвала, не поздравявала. Като започнали проблемите й, след известно време затворили дружеството Е. ООД, чиято дейност била със скрап. Сестра му споделила, че искали да й припишат нещо, което не е извършила, ставало въпрос, че е взела някакви пари, които тя в действителност не е взела. Не може да посочи дали в същия период е имало и други наказателни дела срещу сестра му.

Според показанията на св. Е.И. – съдружник в „Е.“ ООД, през 2005г. той също работел в дружеството. В началото имало рЕ.зия, в периода 2001- 2003г. и след това някакъв акт, но не помни за колко пари. След около 1, 5 -2 г., първо него извикали в П., после и В. М., тъй като тя била управител на фирмата и оттам нататък започнали проблемите и то за много дълго време - първоначално до 2010г., след което имало прекъсване и от 2013г. отново. Случилото се й оказало голямо влияние, тя се притеснявала, не била пълноценна в работата си заради тормоза, оказвана от полиция и прокуратура. В. М. ходела по лекари, психиатри, но не била добре. Свидетеля посочва, че имало друго наказателно производство, по което двамата с нея били обвиняеми. Едното наказателно производство било с училището свързано, в периода 2010-2012г., за по-кратък период и нямало нищо общо с другото производство срещу нея.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от възможната заинтересованост на първите двама (дъщерята на ищцата и брат й), тъй като са безпротиворечиви и непосредствени, поради което няма причина да не им се дава вяра. Съвкупната преценка на същите води до извод, че в периода 2005г.-2017г., срещу В. М. са водени няколко наказателни производства, които са оказали значително негативно въздействие върху личния и социалния й живот, както и върху психическото й състояние, под формата на стрес, тревожност и притеснение за бъдещето, неудобство от познатите и близките й заради повдигнатите обвинения. Засегнат е бил личния и обществения й авторитет, честта и доброто й име.

От показанията и на тримата свидетели обаче е видно, че се говори основно за обвинение срещу ищцата в присвояване на пари, като не се споменава изобщо за обвинението за укриване на данъчни задължения. Така, свидетелката М. посочва, че срещу майка й е имало и други образувани наказателни производства, но не знае какъв е предметът им, а според св. Н., сестра му имала проблеми с обвинения за присвояване на голяма сума пари, но не знае същата да има други наказателни производства. Въпреки тази неяснота, съдът намира, че тези показания не могат да бъдат отречени като източник на информация относно отражението на процесното наказателно производство за укриване на данъци, водено срещу ищцата, от една страна защото възприятието на свидетелите, че се касае за присвояване на пари, не изключва възможността да става въпрос и за обвинението в укриването на данъци, тъй като няма данни свидетелите да са юристи, поради което не би могло да се очаква да разграничават съставите на длъжностното присвояване и укриване на данъци. Освен това, както свидетеля М., така и св.Н. свързват обвинението срещу В. М. с работата й като управител на Е. ООД, а според св.М., проблемите на майка й са почнали през 2005г. (т.е. когато е привлечена като обвиняем по сл. дело № 987-с/2004г. по описа на ОСлС - гр.С.З.), което сочи, че впечатленията им относно отражението на наказателното производство върху личността на ищцата, коментирани по-горе в изложението, са свързани и с производството по обвинението по чл.257, ал.1, вр. чл.256, ал.1 НК..

Също така, от информацията в показанията на св.И., че в периода 2001-2003г., имало рЕ.зия на дружеството Е. ООД, след нея акт, а около 1, 5 - 2 г. след това, първо него извикали в П., после и В. М., тъй като тя била управител на фирмата и оттам нататък започнали проблемите и то за много дълго време - първоначално до 2010г., след което имало прекъсване и от 2013г. отново, може да се направи извод, че се има предвид именно наказателното производство срещу ищцата за укриване на данъчни задължения - сл. дело № 987-с/2004г. по описа на ОСлСгр.С.З., по което на 04.10.2005г., с постановление на следовател, ищцата В. С. М. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.257, ал.1 във вр. чл. 256 НК, затова, че за периода 04.12.2001г. до 07.08.2003г. в гр.С.З., в качеството си на представител на „Е.“ гр.С.З., в условията на продължавано престъпление, укрила данъчни задължения - ДДС в големи размери – 54639.38 лв., като водила с тази цел счетоводна отчетност – дневници за покупки и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури. Съответно, пряко относими към това негативните последици от наказателно производство върху ищцата са показанията на св.И., че случилото се оказало голямо влияние на В. М., че се притеснявала, че не била пълноценна в работата си заради тормоза, оказвана от полиция и прокуратура, че ходела по лекари, психиатри, но пак не била добре. Причина за горния извод е и факта, че свидетелят И. ясно разграничава, че имало друго наказателно производство, по което двамата с М. били обвиняеми, свързано с училището, но то било за по-кратък период ( 2010-2012г.) и нямало нищо общо с другото производство срещу нея.

В обобщение, анализираните по-горе гласни и писмени доказателства сочат, че в резултат на наказателното преследване, по което първоначално е привлечена на 04.10.2005г. като обвиняем по сл. дело № 987-с/2004г. по описа на ОСлСгр.С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011 г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014 г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП - С.З., продължило общо около 15 години и 8 месеца, ищцата е преживял силни негативни е емоции, стрес, притеснение, чувство на несигурност за бъдещето, неудобство от познатите и близките й заради повдигнатите обвинения. Засегнати са били били честта, доброто й име и авторитетът й в обществото. Тези негативни изживявания са характер на неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетение и което предвижда чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В голяма степен обаче, в посочените негативни аспекти, върху личността на ищцата са повлияли и другите наказателни производства срещу нея, по които срещу нея са постановени и две осъдителни присъди, влезли в законна сила, коментирани по-горе.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата на ПРБ, че прекратяването на делото срещу ищцата е било не в резултат на оборване на заключенията на разследващите, че тя е извършила инкриминираните деяния, а се дължало на невъзможността да бъдат установени и приобщени документите, доказващи обвинение, в срока, в който реализирането на наказателна отговорност е било възможно, поради изтекъл срок за съхранението им. На първо място, то не кореспондира с основанието, на което самата прокуратура е прекратила наказателното производство с постановлението от 09.01.2017г., а именно – недоказаност на обвинението. Освен това, както се посочи по-горе, съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, тъй като основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно "... че деянието не е извършено от лицето".

Иревелевантно е възражението в жалбата на ПРБ, че прекратяването дейността на Е. ООД не е във връзка с образуваното през 2005г. досъдебно производство, тъй като претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не е основана на такива твърдения. Това се отнася и до възраженията, че ищцата и след 2005г. е участвала в търговския оборот в периода 2009-2010г. Колкото до изтъкването на обстоятелството, че ищцата е била студент по право в периода 2004-2009. и е успяла да завърши висше образование по специалност “Право“ от Великотърновския университет през 2010г., както и да придобие юридическа правоспособност през 2012г., според съда, от това не може да направи еднозначен извод, че през този период воденото срещу нея наказателно производство не й е оказвало негативно влияние. Още повече, ищцата не е навела в ИМ твърдения, че заради воденото срещу нея наказателно производство, е имала трудности със завършването на висшето си образование и вземане на юридическа правоспособност.

Според представените пред първата инстанция данни от НОИ относно трудовата заетост на ищцата, същата е била управител на Е. ООД в периода 01.11.1999г.- 31.01.2004г. Опровергават се обаче твърденията й, че е спряла да работи след привличането й като обвиняем през м.10 2005г., което е видно от данните от същата справка от НОИ, според която, ищцата е била трудово ангажирана и след това – по договори с Нарцис 66 от 02.02.2004г. до 01.03.2009г., с 12-то ОУ Стефан Каражда – от 02.04.2007г., до 07.06.2015г., с Лъки 12 – от 22.06.2012г. до 07.12.2012г.

По отношение размерът на справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство за престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256, ал.1 НК в периода 2005-2021г., съдът съобрази, от една страна, множеството привличания на ищцата като обвиняема (7 пъти), двукратното внасяне на обв. акт в съда, постановяване на осъдителна присъда, продължителността на досъдебното производство и двете съдебни фази, общата продължителност на наказателното производство (15г. и 8 месеца). Безспорно, тази продължителност на производството надхвърля разумния срок по см. на чл.6, §1 от ЕКПЧОС, предвид неособено сложния фактически състав на престъплението, за което е водено наказателното производство срещу ищцата, както и на конкретно инкриминираната нейна престъпна дейност, която не се отличава с особена фактическа усложненост, поради което, при нормално развитие на производството, то не би трябвало да отнеме повече от 2-3 години и в двете фази на производството. От друга страна, съдът взе предвид предвид доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищцата във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, които се установяват от показанията на разпитаните свидетели, обсъдени по-горе. Не на последно място, съдът съобрази наличието и на други наказателни производства срещу ищцата през почти половината от същия период, развили се между 2010 и 2017г., прилагането на МНО задържане под стража и домашен адрес по същите спрямо ищцата за период над 1г., осъждането й по тях с влезли в сили присъди, както и присъждането в нейна полза на обезщетение от 15 000 лв за неимуществени вреди от обвиненията, по които ищцата е оправдана по едното от двете други наказателни производства, продължило около 5г., съвпадащи с част от периода на процесното наказателно производство, за което се води настоящото дело. Освен това, съдът взе предвид и данните, че ищцата не е престанала да бъде трудова ангажирана след привличането й като обвиняем през 2005г., в периода 2004-2010г. е успяла да завърши висшето си образование, а през 2012г. да вземе юридическа правоспособност и да се впише като адвокат, което може да се тълкува в смисъл, че наказателното производство срещу нея не е било пречка за това.

Предвид всичко изложено, като съобрази и икономическата конюнктура към датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство (02.06.2021г.), както и съдебната практика в подобни случаи, намира, че размерът на справедливото паричното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 55 000 лв, 40 000 лв от които за причинените й неимуществени вреди от воденото срещу В. М. наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл. 257, ал.1 вр. чл. 256, вр. чл. 26 НК, прекратено с Постановление от 09.01.2017г. на прокурор при ОП-С.З. по ДП №253/2014г. на ОД на МВР-С.З., поради недоказаност на обвинението и 15 000 лв за нарушаване правото на ищцата на разглеждане и приключване на наказателното производството срещу нея в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧОС. Ето защо, съдът намира, че до посочения размер от общо 55 000 лв, предявеният от В. М. иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се явява основателен и следва да се уважи, като върху тази сума следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на - 02.06.2021г. (влизане в сила на пост. за прекр на нак. производство от 09.01.2017г.), до окончателното изплащане. За разликата над сумата от 55 000 лв, до пълния предявен размер от 120 000 лв, искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.

С оглед горното, тъй като първоинстанционният съд е стигнал до по- различен извод, атакуваното Решение № 113/12.04.2024 г., постановено по г. д. № 289/2023 г. по описа на ОС – С.З., в частта, с което е отхвърлен предявеният от В. С. М., ЕГН ••••••••••, от гр.С.З., ул. "...." № 18, ет.3, ап.9 иск за осъждане на П. на РБ, гр.С. № 2, Булстат.... да й заплати обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и морални страдания и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение по Сл.Д № 987-с/04 на ОСлС -С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП- С.З., по което е образувано НОХД № 581/2012г. по описа на ОС – С.З. и НОХД № 328/2015г. на ОС – С.З., наказателното производство по което е прекратено с Постановление от 09.01.2017г., съобщено на ищцата на 08.03.2021г., за разликата над присъдения размер от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лв., до сумата от 55 000 лв, вместо което ще бъде осъдена ПРБ да й заплати още 37 000 лв обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - психически и морални страдания, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение по Сл.Д № 987-с/04 на ОСлС -С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП- С.З., по което е образувано НОХД № 581/2012г. по описа на ОС – С.З. и НОХД № 328/2015г. на ОС – С.З., наказателното производство по което е прекратено с Постановление от 09.01.2017г. и вследствие нарушеното й право на разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок. В останалата част, с която искът е уважен до размер от 18 000 лв, съответно отхвърлен за разликата над сумата от 55 000 лв, до пълния предявен размер от 120 000 лв, обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Ищцата е сторила разноски по делото в размер на 1000 лв за адв. хонорар пред първата инстанция. Пред въззивната инстанция, ищцата е представлявана безплатно, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗА. При този изход на спора, на В. М. се следват по съразмерност 460 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, като тъй като с първоинстанционното решение вече са й присъдени 150 лв, ПРБ ще бъде осъдена да й заплати още 310 лв разноски за адв. хонорар пред първата инстанция.

На основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА, в полза на адв.С. Ж. К. от АК-С.З., със служебен адрес гр.С.З., ул.“К.Г.“№64, кантора №9 ще се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв за осъществената в производството пред въззивната инстанция безплатна адвокатска помощ, които ПРБ ще бъде осъдена да й заплати.

Водим от горното, съдът