Решение № 1486 от 12.11.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 394/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, депозирана чрез старши юрисконсулт К. Б., против Решение № 28/11.06.2024г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 228/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 44 от 04.04.2024г., издадено от директор на БД „Черноморски район“, с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.31, във вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите на Областна администрация - Шумен с ЕИК 127070650, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че не е налице коментираното от районния съд процесуално нарушение, изразяващо се в повторно наказание на дееца за едно и също провинение. По тези съображения се отправя искане за отмяна на процесния съдебен акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от старши юрисконсулт К. Г. и старши юрисконсулт С. С., като се отправя претенция за отмяна на съдебното решение, за потвърждаване на процесното наказателно постановление и за присъждане на съдебни разноски. Ответната страна, Областна администрация – Шумен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р., която оспорва предявената жалба и моли за присъждане на деловодни разноски. Представя писмена защита, в която доразвива изложените съображения за неоснователност на оспорването. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: Предмет на съдебен контрол в производството пред Районен съд – Нови пазар е било Наказателно постановление №44 от 04.04.2024г., издадено от директор на БД „Черноморски район“, с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.31, във вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите на Областна администрация - Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 лева, издадено въз основа на АУАН № 180/18.12.2023г. Съобразявайки приобщените доказателства районният съд достигнал до извод, че с обжалваното НП, основаващо се на АУАН № 180/18.12.2023г., с бл. № 001276, който от своя страна е съставен за неизпълнение на предписания по КП № Ш-362/14.12.2022г., се стига до повторно санкциониране на жалбоподателя за едно и също нещо, с което е нарушен принципът non bis in idem, инкорпориран в чл.17 от ЗАНН, забраняващ наказването на едно и също лице два пъти за едно и също нещо. Този извод съдебният състав обосновал с наличието на предходно издадено и влязло в сила НП с №57/05.07.2023г., съставено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите на Областна администрация Шумен е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ. Въззивният съд посочил, че като е предприел повторно санкциониране на Областна администрация - Шумен за неизпълнението на предписанията по КП № Ш-362/14.12.2022г. и за които на жалбоподателя вече е било наложена имуществена санкция, административнонаказващият орган е нарушил чл.17 от ЗАНН, съгласно който никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Поради това решаващият състав на районния съд заключил, че издаденото НП №44 от 04.04.2024г. е незаконосъобразно и постановено при съществено процесуално нарушение на чл.54, ал.1, т.8 от ЗАНН, във вр. с чл.17 ЗАНН, поради което го отменил. Настоящата инстанция намира, че районният съд е достигнал до неправилен извод за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, като е отменил правораздавателния акт единствено на това основание. Фактите по делото са установени по несъмнен начин и прочитът им сочи, че в предходен времеви период спрямо Областна администрация – Шумен са били осъществени проверки по спазване на изискванията на Закона за водите, в резултат на които контролните органи към Басейнова дирекция са дали съответните задължителни предписания на ответника в настоящото производство, касаещи дере преди [населено място] ореше и насочени към осигуряване на нормална проводимост на дерето. Поради неизпълнение на дадените предписание, дадено от директора на БДЧР в писмо изх. № 08-00-985/А 34/27.06.2022г., със срок на изпълнение 31.10.2022г., било издадено Наказателно постановление №57/05.07.2023г., на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на Областна администрация - Шумен е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000, 00 лева за извършено нарушение по чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите, във вр. с чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ. С Решение № 95/14.09.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 311/2023г. по описа на съда това наказателно постановление е било потвърдено, а самият съдебен акт е оставен в сила с Решение от 21.12.2023г. на Административен съд – Шумен, постановено по КАНД № 179/2023г. по описа на съда. Същевременно на Областна администрация – Шумен е било дадено последващо предписание на директора на БДЧР с изх. № 08-00-1183/А10/20.02.2023г., със срок на изпълнение 31.03.2023г., удължен с писмо изх. № 08-00-1183/А52/01.08.2023г. до 31.10.2023г., отнасящо се отново до дере преди [населено място] ореше и насочено към осигуряване на нормална проводимост на дерето. При последваща проверка с КП № Ш-462/07.12.2023г. е констатирано неизпълнение на предписанието, което е дало основание за отпочване на нова административнонаказателна процедура, в резултат на която е издадено и Наказателно постановление № 44 от 04.04.2024г., издадено от директор на БД „Черноморски район“. Противно на възприетото становище от страна на районния съд, процесното НП не се явява издадено в противоречие с императивното правило на чл.17 от ЗАНН и не е нарушен принципът ne bis in idem, който изрично е уреден в цитираната законова разпоредба. Съгласно нея никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Логиката на законодателя е ясна и нейната цел е за едно нарушение да се налага само едно наказание. За да бъде нарушен принципът на чл.17 от ЗАНН лицето трябва да бъде „наказано“ за едно и също нарушение, за което вече е било наказано или с влязло в сила НП или решение на съд. Този фактически състав не се установява по настоящото производство. Действително, участници и в двете административнонаказателни производства, приключили с издаването съответно на НП № 57/05.07.2023г. и НП № 44 от 04.04.2024г. са органите на БДЧР и Областна администрация – Шумен, като надлежен адресат на задълженията, възложени ѝ от Закона за водите. И двете производства контролните органи са констатирали необходимост от предприемане на действия за осигуряване на нормална проводимост на дере преди [населено място] ореше, за което са били дадени съответните задължителни предписания. Тези обстоятелства обаче не индикират нарушаване на императивния принцип, заложен в чл.17 от ЗАНН. Неправилно районният съд възприема наличието на по-ранно санкциониране на областната администрация като обстоятелство, препятстващо ангажирането на отговорността ѝ с Наказателно постановление № 44 от 04.04.2024г. Посочените санкционни актове се основават на различни факти /различна дата на извършване на нарушението, отлика в описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено/, като до издаването им се е стигнало в резултат на отдалечени във времето проверки, завършили с даването на отделни предписания с различен срок на изпълнение, макар и с еднотипно съдържание. А то е било такова, с оглед установеното трайно неизпълнение на едно и също задължение от страна на ответника в настоящото производство. Възприемането на становището на районния съд, мотивирало отмяната на процесното НП, в случая би довело до неблагоприятната ситуация, в която на практика контролните органи биха били лишени от възможност за извършване на проверки и даване на предписания в аналогичен смисъл по отношение на конкретния участък за в бъдеще, каквото правомощие несъмнено им е признато от Закона за водите. Разбиране като застъпеното от предходната инстанция, не само не съответства на духа на закона, но и създава възможност за настъпване на особено тежки последици. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция приема, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато констатираното от районния съд съществено процесуално нарушение и същият е следвало да съобрази това обстоятелства, като изложи и мотиви по съществото на спора, като такива в случая липсват. В заключение съдът намира решението на районния съд за постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Като такова решението следва да бъде отменено, а делото - да се върне на РС – Нови пазар за ново разглеждане от друг състав на съда. По разноските следва да се произнесе въззивната инстанция при новото разглеждане на делото съгласно разпоредбата на чл.226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът