Решение № 19 от 12.2.2020 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 175/2019 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Касационно анд № 175/2019г. е образувано по жалба на ТД „ЮЖНА МОРСКА“ при АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ против Решение № 229/21.10.2019г., постановено по анд № 269/2019г. на Елховския районен съд в частта му с която е отменено Наказателно постановление № 92/2019г. от 11.06.2019г. издадено от И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“, в частта с която на Б.Г. / B.G. /, гражданин на Р.Т., роден на •••г. в Т., Р. Т., притежаващ паспорт № •, изд.на 18.08.2016г. от •, Р. Т., с адрес: Р. Т., гр.•••, за нарушение на чл.18, ал.1 във вр с чл.11а, ал.1 от Валутния закон във вр.с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоцени камъни и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ, на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – общо 21 950 евро, преизчислени в български лева, съответно – 42 930.47 лева. В жалбата се сочи, че решението на ЕРС в обжалваната му част е незаконосъобразно, без да е конкретизирано кои касационни отменителни основания са налице. Прави се искане за отмяна на решението в посочената част и потвърждаване изцяло на НП. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. Ответната страна чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва жалбата и моли решението на ЕРС да бъде оставено в сила. Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и счита, че решението на ЕРС в обжалваната му част е законосъобразно и в съответствие с правото на ЕС и предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните: Предмет на осъществявания съдебен контрол е решение № 229/21.10.2019г. по анд № 269/2019г. по описа на ЕРС в частта му с която е отменено Наказателно постановление № 92/2019г. от 11.06.2019г. издадено от И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“, в частта с която на Б.Г. / B.G. /, гражданин на Р.Т., роден на •••г. в Т., Р. Т., притежаващ паспорт № •, изд.на 18.08.2016г. от •, Р. Т., с адрес: Р. Т., гр.•••, за нарушение на чл.18, ал.1 във вр с чл.11а, ал.1 от Валутния закон във вр.с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоцени камъни и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ, на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – общо 21 950 евро, преизчислени в български лева, съответно – 42 930.47 лева. В останалата му част, с която на Б.Г. / B.G. /, на основани е чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ и чл.21 от ВЗ вр. с чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 / хиляда / лева, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр. с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ и е осъден да заплати направените по делото разноски, решението на ЕРС като необжалвано е влязло в сила. За да постанови своя съдебен акт ЕРС при напълно изяснена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото при строго спазване на процесуалните правила доказателства е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност, в каквата насока е изложил подробни мотиви. Изложил е и съображения, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Същевременно, досежно постановеното с обжалваното НП отнемането по реда на чл. 20 от ВЗ на предмета на нарушението, ЕРС е изложил мотиви, че е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17 на Съдът на европейският съюз и е приел, че предвиденото в чл. 18 от ВЗ наказание"Глоба" в съчетание с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент № 1889/2005 г. цели в противоречие с принципа на пропорционалност на нарушението и наказанието. По тези съображения ЕРС е приел, че в случая не следва да прилага чл. 20 от ВЗ, тъй като нормата противоречи на правото на ЕС. Решението е правилно в обжалваната му част. В тази връзка касационният състав на ЯАС съобрази Определение от 03.10.2019 г. на СЕС по дело С-652/2018 г. във връзка с отправено от АС-Хасково по канд № 539/2018 г. преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 9 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността ( Регламент (ЕО) № 1889/2005 г.) и чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според приетото в това определение, член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл. 3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. Воден от съображенията, посочени в цитираното по - горе определение по дело С-652/18 г. на СЕС, настоящият състав счита, че предвиденото от българският законодател в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ отнемане на предмета на нарушението по чл. 11а от ВЗ, наред с налагане на глоба/имуществена санкция, е в противоречие с коментираната в решението на СЕС разпоредба на чл. 9, §. 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г., а постановеното в случая отнемане в полза на държавата на процесната валута не е съобразено с принципа за пропорционалност по чл. чл. 49 пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По аргумент от посоченото в т. 32 и т. ЗЗ от акта на СЕС следва, че сама по себе си правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане и на глоба, и на отнемане в полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране. Предвид гореизложеното и с оглед тълкуването на чл. 9, § 1 от Регламент № 1889/2005, дадено в Определението на СЕС по дело С-652/18 г., настоящият състав приема, че постановеното в случая на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл. 11а ал. 1 от ВЗ, едновременно с налагане на глоба, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно този на пропорционалността. Като е достигнал до този извод и е отменил санкционният акт в тази му част, първоинстанционния съд е приложил правилно закона. С оглед посоченото, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана. Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,