Решение № 245 от 22.11.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 2168/2021 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С протоколно определение от 13.05.2021 г. по НЧД № 15446/2020 г., Софийски районен съд, НО, 7-ми състав по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, е образувал производство за групиране на наказания по предложение на СРП на осъдения М. Д. М., наложени му със съдебни актове по НОХД № 317/2018 г. по описа на РС – Червен бряг, НОХД № 1916/2019 г. по описа на РС-Плевен, по НОХД № 308/2019 г. по описа на РС-Луковит, НОХД № 345/2020 г. по описа на РС – Плевен, по НОХД № 15081/2020 г. по описа на СРС и е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година. На основание чл. 24 от НК районната инстанция е увеличила размера на така определеното общо наказание с 2 „лишаване от свобода“, които да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС. Съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 от НК от така определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ по чл. 64, ал. 2 от НК и е бил задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР, както и времето, през което осъденото лице е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от делата, включено в кумулираната съвкупност. Защитникът на осъдения М.М. е депозирал жалба срещу цитираното определение, свързана с приложението на чл. 24 от НК. Във въззивната жалба се излагат доводи, че приложението на чл. 24 от НК е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се доводи, че атакуваното определение противоречи на съдебната практика досежно когато наложените наказания са от различен вид и приложението на чл. 23 от НК. Излагат се твърдения, свързани с ниската стойност на отнетата вещ, както и ниския интензитет на използваната принуда при осъществяване на престъпното деяние. Отправят се аргументи, че част от визираната предходна престъпна дейност, отчетена при преценката на съда да приложи 24 от НК, е осъществена, когато извършителят е бил непълнолетен. Намира, че изтърпяването на срока на наложеното наказание ЛОС прави увеличението му по чл. 24 от НК при извършената кумулация за ново допълнително наказание. В заключение се иска от този съд да отмени постановеното определение в частта, с която е увеличено определеното общо наказание с 2 месеца месеца. Отправя се доказателствено искане от съда да се изиска справка от ГД „ИН“ за задържането на осъденото лице и изтърпяната част от наказанията. В закрито съдебно заседание съдът по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се получи исканата от защитникът справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В открито съдебно заседание по делото защитникът на осъдения М. твърди, че предходната инстанция не е мотивирала прилагането на чл. 24 от НК, като не е обосновала данни за завишената обществената опасност на дееца. Излага аргументи, че при предходното групиране на наложените на осъдения наказания, с изключение на последното, не е прилагано увеличението по чл. 24 от НК. Акцентира, че последното престъпно деяние е с нисък интензитет на използвана принуда и ниска стойност на отнетите вещи, следователно прави изводи, че последното престъпление не обуславя нуждата от увеличаване на определеното общо най-тежко наказание. Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди определението на предходната инстанция като правилно и законосъобразно. Осъденото лице остава преценката на съда. Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното: М. Д. М. е роден на •••• г., с постоянен адрес ул. „••••, село Дисевица, община Плевен, обл. Плевен, български гражданин, ЕГН ••••••••••, осъждан. Предмет на анализ в настоящото производство е дали направената кумулация и определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година измежду наложените му наказания по НОХД № 317/2018 г. по описа на РС – Червен бряг, НОХД № 1916/2019 г. по описа на РС-Плевен, по НОХД № 308/2019 г. по описа на РС- Луковит, НОХД № 345/2020 г. по описа на РС – Плевен, по НОХД № 15081/2020 г. по описа на СРС следва да се увеличи с 2 месеца на основание чл. 24 от НК. Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна инстанция хронология, изразяваща се в следното: Със споразумение по НОХД № 317/2018 г., РС – Червен бряг, влязло в законна сила на 21.02.2019 г., на осъдения М.М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1, вр. ал. 1 л. „б“ вр. чл. 342 от НК. Престъплението е осъществено на 18.09.2017 г. М.М. е осъден по НОХД № 1916/2019 г. със споразумение, влязло в сила на 24.09.2019 г., по описа на РС -Плевен, за деяние, осъществено на 11.09.2019 г., квалифицирано като престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 от НК. Наложено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 7 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ режим. Със споразумение по НОХД 308/2019 г. одобрено от РС-Луковит, влязло в сила на 05.12.2019 г., е осъден М.М. за извършено престъпление на 13.05.2019 г. с правна квалификация по чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 от НК. Наложено му е едно общо най- тежко наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС. Със споразумение по НОХД № 345/2020 г., одобрено от РС -Плевен, влязло в сила на 20.02.2020 г., е осъден М.М. за извършено престъпление на 13.08.2019 г. с правна квалификация по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. На осъденото лице му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание. М.М. е осъден по НОХД № 15081/2020 г. със споразумение, влязло в сила на 11.11.2020 г., по описа на Софийски районен съд, за деяние, осъществено на 04.06.2017 г., квалифицирано като престъпление по чл.198, ал. 1 от НК. Наложено му е наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ режим. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното. Жалбата е неоснователна. Правилно предходната инстанция е извела хронологичния анализ на времето на извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове, с оглед на което при съпоставка между тях, съдът споделя изводите на първостепенния съд относно това, че са налице предпоставките на чл. 23 и чл. 25, ал. 1 от НК за определяне на осъдения М. едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления, попадащи в кумулационната група. Очевидно най-тежкото наказание, с оглед неговия размер, са наложените по НОХД № 345/2020 г. по описа на РС -Плевен и по НОХД № 15081/2020 г. по описа на СРС. Районният съд е определил правилно и режима за изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание „строг“ на осн.чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, с оглед на наличието на предходно наложено наказание „ЛОС“, от което не са изтекли повече от 5 години от неговото изтърпяване. В синхрон с нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и 2 от НПК първостепенният съд е приспаднал от така определеното общо наказание изминалото време, през което осъденият е изтърпявал наказания по включените в съвкупността престъпления, както и времето, през което М.М. е бил задържан на осн. чл. 64 от НК и на осн. чл. 72, ал.1 от ЗМВР. По отношение на приложението на чл. 24 от НК: На първо място, съгласно чл. 24 от НК законодателят е предоставил една възможност за увеличение на наказанието, а не задължение и съдът следва да изложи своите съображения в тази насока, ако прецени че следва да се приложи. В тази връзка изложеното от защитникът като аргумент, че при предходното групиране на 4 от наложените на осъдения наказания не е прилагано увеличението по чл. 24, не е състоятелно, тъй като е въпрос на преценка, а в настоящия случай районният съд е решил, че следва да се вземе предвид и последващото осъждане на М., включено в групирането. От друга страна, при вземане на решение следва ли да се увеличи определеното най- тежко общо наказание по реда на чл. 24 от НК трябва да бъдат съблюдавани общите принципи за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК. Базисно следва да се извърши преценка дали определеното общо наказание е несправедливо и несъответно с оглед именно съвкупността от престъпната деятелност на осъденото лице, обществената опасност на конкретните престъпления, броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начин на извършване, стойността на засегнатите обекти, както и подбудите и мотивите за извършването на престъплението. Към тази преценка относно конкретните престъпления съдът следва да добави и характеристика относно личността на осъдения. В настоящия случай както правилно СРС е установил, осъденото лице е с богато съдебно минало. В тази връзка конкретната съвкупност касае разнородна престъпна дейност, като осъденият е осъществил състава на три престъпления по чл. 343 от НК, два пъти престъпление по чл. 270 от НК. С нови две осъждания, включени в коментираната съвкупност, осъденото лице е извършило престъпления против собствеността, едно от които съставлява квалифицирания състав на кражба по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 7 от НК, а другото престъпно деяние е грабеж по чл. 198, ал. 1 от НК. Част от престъпленията при две от осъжданията са извършени в условията на съвкупност, а грабежът е престъпно посегателство засягащо и обществените отношения свързани с телесната неприкосновеност на гражданите. В конкретния случай съдът отчита интензитета на използваната принуда спрямо пострадалото лице, който не е висок – „издърпал със сила“ и отправил заплашителни думи „сега няма никой, сега какво да те правя? да те пребия ли?“, съгласно извлечение от споразумение по НОХД № 15081/2020 г., но няма как да не вземе предвид, че осъденото лице е използвало два вида принуда, за да сломи съпротивата на пострадалия. Друго обстоятелство, което настоящата инстанция констатира във връзка с наказанията на някои от престъпните посегателства, включени в процесната съвкупност, е че са били определени по реда и правилата на чл. 55 от НК. Съдът отчита във връзка с две от престъпните посегателства, попадащи в разглежданата кумулация, че на осъденото лице е определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, колкото е определеното общо най-тежко наказание. Въззивният съд взе предвид като негативно обстоятелство, че извършените престъпления, обект на кумулацията, са осъществени и в кратък времеви период /2017 – 2019 г./ Съдът отчете сравнително младата възраст на осъдения. Анализирайки конкретния случай и целите на наложеното наказание съобразно чл. 36 от НК, въззивният съд прецени, че предходната инстанция правилно е приложила чл. 24 от НК и е увеличила така определеното общо най-тежко наказание от 1 година „лишаване от свобода“ на година и два месеца. Районният съд основателно е приел, че така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено минимално с 2 месеца, съобразявайки престъпната деятелност на осъденото лице от една страна и отчитайки липсата на сериозни вредоносни последици от нея от друга. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие, че не следва да изменя определението на първата инстанция, а да го потвърди като правилно и законосъобразно.