РЕШЕНИЕ

№ 93

гр. Пазарджик, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов Членове: Александър Люб., Александров Д., Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600247 по описа за 2025 година Делото е образувано образувано по въззивен протест на РП Пазарджик ТО Пещера против присъда№2 от 06.02.2025г по НДОХ№13 по описа за 2024 година на Пещерският РС.

Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и се иска постановяване на нова осъдителна по чл. 339, ал. 1 от НК във вр. с чл. 50, ал. 3, чл.76, ал.1 и чл.79, ал. 1 ЗОБВВПИ.

В съдебно представителят на Окръжна прокуратура подържа протестта досежно частта му в която се иска постановяване на нова осъдителна присъда по чл. 339, ал. 1 от НК във вр. с чл. 50, ал. 3, чл.76, ал.1 и чл.79, ал. 1 ЗОБВВПИ.

Подсъдимият лично и чрез защитникът, застъпват че протестта е неоснователен, а присъдата е правилна е законосъобразна.

Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени във протестта и като провери законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 НПК, прие следното:

С присъда№2 от 06.02.2025г по НДОХ№13 по описа за 2024 година Пещерският РС е признал подсъдимият П. Т. Т. от гр.Б. за невиновен з това че на 17.11.2021г. в гр.Б., общ.Б., обл.Пазарджик, в дом на ул.„Х. Б.“ №14 държи огнестрелно оръжие – 1бр. едноцевна пушка с неустановена марка и модел с надпис на затвора „6FP“ и номер на цевта 6288 с оптичен прицел с надпис „••••••“ и боеприпаси - 27 бр. патрони кал.7, 62x39 за нарезно оръжие, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал. 3, чл.76, ал.1 и чл.79, ал. 1 ЗОБВВПИ, поради което на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК във вр. с чл. 50, ал. 3, чл.76, ал.1 и чл.79, ал. 1 ЗОБВВПИ.

ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА следните ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1брой едноцевна пушка с нарезна цев, с неустановена марка и модел, с надпис на затвора 6FP и номер на цевта 6288, с оптичен прицел с надпис •••••- 9x50 и боеприпаси – 22 бр. патрони кал.7, 62x39, оставени на съхранение в служба КОСПещера, с Приемо-предавателен протокол от 08.03.2022г., Постановил ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 8 броя гилзи, оставени на съхранение в служба КОС-Пещера, един брой картонена кутия с надпис •••••, тампон, с взета обтривка от спусък на огнестрелно оръжие на л.277 от ДП и апликатор с иззета проба от устна кухина на П. Т. на л. 278 от ДП ДА СЕ УНИЩОЖАТ, като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 брой нож с дървена дръжка с кожена кания и 1 брой чанта с надпис „Крез“, съдържаща 17 бр. найлонови пакета, косми, парче месо с кръв, оставени на съхранение при домакина на РУ – Пещера, ДА СЕ приложат като такива към отделените с постановление № 5938/21 от 11.10.2023г. на РП-Пазарджик материали по ДП 199/2023 на РУ МВР на Пещера, пр.пр. № 5655/2023г. На РП-Пазарджик, ТО-Пещера, водено за престъпление по чл. 237, ал.1 НК.

На практика доводите на прокуратурата в подкрепа на твърдението за съставомерност на деянието по чл. 339, ал. 1 от НК във вр. с чл. 50, ал. 3, чл.76, ал.1 и чл.79, ал. 1 ЗОБВВПИ са били изложени пред първоинстанционният и той им е дал законосъобразен отговор с присъдата си.

Установено по делото е че по подадени в Участък Б. при РУ на МВР- Пещера сигнали: от 13.09.2021г. – за убито с огнестрелно оръжие говедо, и от 16.11.2021г. – за намерен в гората от служители на ДЛС „•••••“ труп на застрелян елен – били образувани и обединени полицейски преписки, като във връзка със случаите органите на реда получили и оперативна информация за съпричастност към деянията на подсъдимия П. Т. Т. от гр. Б.. Предвид това – на 17.11.2021г. били извършени действия по претърсване и изземване в условията на неотложност, в обитаван от Т. имот – в гр. Б., на ул. „Х. Б.“ № 14.

Претърсването било неформално осъществено като непротоколирана проверка от първо пристигналите на мястото полицейски служители Г. К. и Г. Д., които в присъствието на подсъдимия, но без поемни лица, влизали в помещенията на частния дом и прилежащите постройки и отваряйки гардероби и хладилници на първия етаж на жилището, намерили законно притежавана от Т. пушка и патрони, а в незаключена прилежаща постройка – друга пушка с нарезна цев и боеприпаси, за които вещи подсъдимият нямал разрешително. След така извършеното фактическо претърсване, на мястото пристигнали разследващ полицай и помени лица.

Служителите на реда К. и Д. показали на разследващия полицай какво са намерили из имота, за да го протоколира той, като едва след това с него в съответните помещения били поканени и поемните лица – свид. Д. К. и Т. С., на които също било показано къде какво е намерено преди това от полицаите.

Според съдържанието на протокола за претърсване и изземване – в гардероб в коридора на избения /приземен/ етаж на жилищната сграда били открити 4 броя патрони калибър 7, 62х39, а в незаключена и достъпна за останалите живущи на адреса (баба и други роднини на подсъдимия)прилежаща постройка – помещение за отглеждане на животни, била открита едноцевна пушка, също калибър 7, 62х39, с надпис на затвора „6FP” и номер на цевта „6288“. Съгласно заключението на изготвена по делото балистична експертиза (л. 108 от ДП) – откритата в прилежащата постройка едноцевна пушка и намерените в претърсения имот общо 27 бр. патрони калибър 7, 62х39 представляват съответно огнестрелно оръжие и боеприпаси годни по предназначение.

Посочената пушка била след иззетите от разследващия полицай вещи, като на следващия ден с писмо до началника на Сектор „НТЛ“ при ОДМВРПазарджик той помолил за изготвянето на експертна справка – дали по оръжието има дактилоскопни следи и биологичен материал. Такава експертна справка (л.91, л. 92 от том I oт материалите по ДП) била изготвена от практически неназначен специалист-технически помощник – различен от присъствалия такъв на претърсването и изземването, който в отсъствието на разследващия орган и поемни лица, в лабораторни условия, неясно къде, иззел ДНК-проба от спусъка на явно предаденото му, но неясно как и в какъв вид, огнестрелно оръжие. Почти година след описаното снемане и запечатване на ДНК-пробата (л.277 от том II от ДП) само от специалиста- технически помощник, тя била изпратена от разследващия полицай в София с постановление за назначаване на експертиза от 10.11.2022.г (л. 232 от том II от ДП). След като на 06.01.2023г. – месеци преди да бъде привлечен като обвиняем, на П. Т. „като свидетел“ са взети принудително образци за сравнително изследване – ДНК-проба /скрининг/ от устната кухина. (л. 176, л. 178 и л. 183 от материалите по ДП), с постановление от 27.02.2023г. този образец също бил изпратен за съдебно-биологична експертиза (л.230 от ДП), която със заключение от 27.03.2023г. установила пълно съвпадение на ДНКпрофила на Т. с този от обтривката на спусъка на пушката. П. Т. бил привлечен като обвиняем с постановление от 05.05.2023г., предявено му на 26.05.2023г. и делото пред РС е образувано по обвинителен акт срещу него за същото обвинение.

При така установените безспорни фактически данни районният съд е приложил правилно закона, като е приел, че подсъдимият не е извършил инкриминираното по чл. 339 ал.1 от НК деяние.

От обективна страна, за да бъде осъществен състава на престъплението по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК е необходимо да бъде доказано по безспорен и безсъмнен начин, че подсъдимия е държал в негово владение без надлежно разрешително оръжие и боеприпаси. Това обаче не е доказано по делото.

Единствено, установено е че на 17.11.2021г. в незаключваща се прилежаща за двете жилищни сгради с общ двор постройка, до която имат достъп не само подсъдимия, а и баба му, и семейство на неговите роднини, полицейски служители са открили и иззели 1бр. едноцевна пушка с неустановена марка и модел с надпис на затвора „6FP“ и номер на цевта 6288 с оптичен прицел с надпис „••••••“ и боеприпаси - патрони кал. 7, 62x39 за нарезно оръжие.

Правилно от РС е отбелязано че извършените процесуално-следствени действия са опорочени. Нарушен е процесуалният закон - НПК и по този начин процесуално-следственото действие претърсване и изземване е опорочено. Полицейските служители К. и Д. са влизали в къщата обект на претърсване, без поемни лица и без да пристигне дежурната следствено- оперативна група.

Категорично се установява - не просто, че поемните лица не са присъствали при фактическото започване на претърсването от полицаите К. и Д., а и че дори след „поемането“ на така започналото претърсване от разследващ полицай - те не са присъствали при самото откриване на инкриминираните вещи, а в последствие са поканвани в помещенията, за да видят къде какво е намерено от органите на реда. Така установените обстоятелства не отговарят на процесуалния принцип за разкриване на обективната истина предпоставящ законоустановеност на средствата и методите (чл. 162, ал.1 НПК) и строг формализъм - като гаранция за правилни изводи, което е дало основателен повод и на защитата на подсъдимия да направи изрично възражение в този смисъл, а на съдът да изключва протокола за извършеното действие от доказателствената маса като негодно доказателствено средство.

Правилно е отбелязано че в процесния случай липсват данни иззетата пушка да е била запечатана, още по-малко в присъствието на поемните лица, на които е „показана“ като открита на адреса. А това обстоятелство е от съществено значение с оглед последвалото и изследване за наличие на биологичен материал по нея.

По повод това изследване принципно относими са разпоредбите на чл. 106 НПК и чл. 126, ал.2 НПК или 144, ал.1 НПК. С оглед явната необходимост от специални знания и умения за снемане на биологичен материал от инкриминираната пушка - за разследващия полицай са били налице две алтернативи. Едната е била да се назначи нарочна експертиза, при която назначено вещо лице, предупредено за отговорността по чл. 291 НК, самостоятелно да изготви съответното веществено доказателствено средство. Другата алтернатива е била - разследващият орган да е извършил оглед на веществено доказателство при който назначен от него (чл. 126, ал.2 НПК) специалист-технически помощник, в присъствието на поемни лица (чл. 156, ал.1 НПК), осигуряващи граждански контрол по законосъобразното извършване на действието - да се изготви обтривка с наличните по оръжието биологични следи. Това не е сторено по делото, като изготвянето на такава обтривка от практически неназначен специалист-технически помощник, без да е съставен за това и необходимият протокол (по чл. 132, ал.1 НПК, виж и чл. 128 и чл. 129 НПК) с подписи - освен на поемни лица, на съответния орган, и на специалиста-технически помощник, отново представлява съществено процесуално нарушение. Последица от това нарушение е липсата на възможност изготвената обтривка (ДНК-проба от спусъка на пушката) да се ползва като доказателство по делото. По този начин е изначално компрометирана и доказателствената стойност на направеното експертно изследване в „Проген“ ООД, установило идентичност на ДНК-пробата с тази, принудително взетите образци за сравнително изследване - ДНК-проба /скрининг/ от устната кухина на П. Т.. А във връзка с вземането на образците - от практическо значение важен е въпросът към кой момент те са взети - преди или след придобиване на процесуалното качество, тъй като от това ще зависи процесуалната им годност. Разпоредбата на чл. 146, ал.3 НПК предвижда задължение на, и принудително изземване от „обвиняем“ (146, ал.1 НПК) или „свидетели“ (чл. 146, ал.2 НПК), на образци за сравнително изследване. В този смисъл - разпитването на очевидно потенциалния обвиняем по делото в качеството на свидетел, без да се осигурят правата му на обвиняем - само с оглед възможност за формално прилагане на разпоредбата на чл. 146, ал.3 НПК, е поне некоректна практика от страна на разследващите органи. По повод извършения в досъдебна фаза разпит на специалиста- технически помощник, изготвил обтривката (л. 267 от ДП) и включването му в списъка по чл. 246, ал.4 НПК - следва да се посочи, че такъв разпит е недопустим съобразно разпоредбите на чл. 126(3) вр. с чл. 148, ал.1, т.2 НПК, а и тази на чл. 118, ал.2 НПК.

На практика излиза, че няма нито едно доказателство пряко или косвено досежно авторството на П. Т. в извършване на престъплението.

Законосъобразно съдът е процедирал с веществените доказателства по делото.

Предвид изложеното доводите в протестта за незаконосъобразност на присъдата са неоснователни. Не се намериха и основания от кръга на визираните в чл. 335, ал.2 НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на І-инстанционния съд. Това е така, защото при разглеждане на делото от този съд и при постановяване на съдебния му акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, налагащи отмяната на присъдата на някое от основанията на чл. 348, ал.3 НПК.

В този смисъл протестта е неоснователен, а присъдата правилна и законосъобразна.

По изложените съображения настоящият състав приема, че при постановяване на присъдата не е допуснато нарушение на закона и на основание чл.338 от НКП актът на първоинстанционния съд, следва да се потвърди.

Ръкъводен от казаното съдът: