Решение № 61 от 20.12.2023 г. на Районен съд - Исперих по дело № 213/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Т. С. Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес с. Желязковец, общ. Самуил, улица „••• № 1, с процесуален представител адв. Ф.С. от АК-Разград, против Наказателно постановление № 52/25.09.2023г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 вр. чл. 112, ал. 1 от ЗУО и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва нарушението и моли Наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Прави възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с противоречиво описване на изпълнителното деяние, с което е извършено административното нарушение, като в НП деянието на жалбоподателя е посочено като активно поведение, а то не е и неможе да бъде такова. Счита, че за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, следва да е посочено какви мерки е следвало да предприеме в качеството си на кмет на населеното място, и съответно не ги е предприел, за да предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места. Заявява, че санкционирането на неизпълнение на задължението описано в НП не е предвидено в ЗУО, поради което намира, че неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като липсва състав на нарушение. Счита, че при описанието на нарушението в НП е налице неяснота, тъй като не са посочени точните действия, които е следвало да извърши кметът на населеното място, за да не допусне извършването на нарушението по ЗУО на територията на с. Желязковец. В тази връзка развива доводи, относно ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Твърди, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП, са допуснати съществени процесуални нарушения – липса на дата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават. Заявява, че органът констатирал нарушението не е положил усилия да изследва обстоятелството, кой точно е изхвърлил отпадъците, като вместо това е ангажирал административно- наказателната отговорност на жалбоподателя. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, доразвива същите доводи, поддържани в жалбата. В представени по делото писмени бележки развива доводи за това, че не е осъществен съставът от обективна и субективна страна на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 вр. чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, поради което моли за отмяна на НП, както и за присъждане на разноски по делото. Директорът на РИОСВ – Русе се представлява от старши юрисконсулт С.И., която намира наказателното постановление за законосъобразно. Счита, че административното нарушение е описано в пълнота с всички необходими реквизити. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. За РП-Разград редовно уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакуваното наказателно постановление. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното: На 13.07.2023г. експерти от РИОСВ – Русе извършили проверка на територията на село Желязковец, общ. Самуил, обл. Разград, където установили замърсяване с отпадъци на поляна, намираща се на ул. „Пирин“ и ул. „Арда“, в местността „Беличица“. На мястото са установени изхвърлени строителни отпадъци (парчета от изпочупени тухли и керемиди, бетонни късове, изстъргана мазилка и др.), битови отпадъци (хартиени и пластмасови отпадъци, парцали, стари дрехи, юргани, домашна посуда и др.), пластмасови и хартиени опаковки, заемащи обща площ от около 5 декара. Горните обстоятелства били отразени в Констативен протокол № НР-57/13.07.2023г., т. 1, като на основание чл. 119, чл. 120 и чл. 121 от ЗУО, е дадено предписание на Кмета на с. Желязковец, чрез г-жа Е.Х.А., в срок до 14.08.2023г. да почисти установените замърсявания. В същото време в Констативен протокол № НР-57, в т. 3 е посочено, че на кметът на с. Желязковец, чрез г-жа Е.Х.А. – специалист ГРАО, е връчена покана за съставяне на АУАН, тъй като кметът е в отпуск. В поканата приложена на л. 26 от делото е посочено, че г-н Т. Ф. следва да се яви в РИОСВ – Русе на 03.08.2023г., за съставяне на АУАН. На 03.08.2023г. на жалбоподателя Т. С. Ф., в качеството му на Кмет на с. Желязковец, е съставен АУАН № 0002825, за това, че при извършена проверка на територията на с. Желязковец на 13.07.2023г., в присъствието на г-жа Е.Х.А. – специалист ГРАО, не е осъществил контрол и е допуснал замърсяване на терени с битови и строителни отпадъци в село Желязковец и не е предприел необходимите действия за почистване. В обстоятелствената част на акта са описани констатациите от проверката на 13.07.2023г., като установеното замърсяване с отпадъци на поляна, граничеща с улиците „Пирин“ и „Арда“ в местността „Беличица“, видът на установените отпадъци, както и че достъпът до установеното нерегламентирано сметище не е ограничен по никакъв начин – теренът не е ограден и няма охрана. В АУАН е отбелязано, че нарушението е установено на място по време на проверката и обективирано с КП № НР-59/13.07.2023г. Въз основа на гореописаното е установено нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 3, т. 15 във вр. чл. 112, ал. 1 от ЗУО. АУАН е връчен на жалбоподателя на 29.08.2023г. и подписан от него с възражение, че при извършената проверка е бил в отпуск и не е съгласен с констатациите в КП № 59/13.07.2023г. Заявява, че сметищата се наблюдават постоянно лично от него. Моли административно наказващият орган да му насрочи дата за сключване на споразумение. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП № 52/05.09.2023г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което за нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6 във вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 във вр. чл. 112, ал. 1 от ЗУО, на жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева. В НП са възпроизведени същите фактически обстоятелства на нарушението, така както са описани в АУАН, с отбелязването, че фактическата обстановка се установява от КП № 59/13.07.2023г. Разпитаният по делото свидетел Н. Р. Р., същият и актосъставител, потвърждава констатациите си по акта, като уточнява, че са извършвали планова проверка за чистотата на населените места. Заявява, че размерът на замърсената площ посочен в АУАН е определен без да бъдат извършвани измервания, а както се изразява свидетеля „на око“. При съставяне на АУАН посоченото грешно ЕГН на нарушителя, информация за което била получена от сайта на Община Самуил. Свидетелят Д. И. К., потвърждава констатациите по акта, като допълва, че констатираните отпадъци са били изхвърляни на мястото продължително време, тъй като на места е започнала да расте трева около тях. Заявява, че представителят на кметството е представил график за извършено почистване. Свидетелката Х. М. В. е посочена в АУАН само като свидетел при съставянето му. Свидетелят М.Ф.Ч., работи в кметството на с. Желязковец. Заявява, че живее в близост до замърсената поляна и на мястото има табели, на които пише да не се изхвърлят отпадъци. Заявява, че е чувал кмета да казва на хора от селото да не изхвърлят отпадъци на мястото, като ги е предупреждавал, че може да бъдат глобени. Свидетелства, че той лично е участвал в почистването на поляната, но през лятото, когато хората правят ремонти отново си изхвърлят строителните отпадъци на мястото. Свидетелят М.Х.М. също работи в кметството на селото, като лично е участвал в почистването на поляната от отпадъци. Също така е поставял предупредителни табели, че изхвърлянето на отпадъци е забранено, но хората ги чупели. Заявява, че на информационното табло на кметството също имало съобщение, че е забранено изхвърлянето на отпадъци и са предвидени глоби. По делото са представени копия на Заповед № 392/02.06.2020г. Заповед № 61/01.02.2023г. на кмета на Община Самуил, с които делегира задълженията си по чл. 19, ал. 3, т. 3 и т. 15 от ЗУО на конкретно посочени длъжностни лица. От приложените заповеди е видно, че на Т. С. Ф., в качеството му на кмет на с. Желязковец, е вменено такова задължение. Представени са График за почистените налични замърсявания с отпадъци на територията на Община Самуил по Заповед № 61/01.02.2023г. на кмета на Община Самуил и Удостоверение с изх. № 125/15.11.2023г., издадено от ОП „Самуил 2011“, в което се посочва, че на 23.06.2023г. е извършено почистване на замърсени територии в с. Желязковец, общ. Самуил, приложен е и пътен лист на почистващата техника. Представени са доказателства за ползването на отпуск от страна на жалбоподателя – Уведомление от 31.07.2023г. и Уведомление от 04.07.2023г. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана. С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна проверка на обжалваното НП и АУАН, и констатира, че същите са издадени от компетентни органи – директора на РИОСВ-Русе и младши експерт в дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ-Русе. Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Неоснователни са и възраженията относно липсата на изискуемите според закона данни за индивидуализиране на субекта на нарушението, поради сгрешен ЕГН на нарушителя, съобразно изискванията на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. В конкретния случай е ангажирана административнонаказателна отговорност на длъжностно лице – Кмет на село Желязковец, общ. Самуил, каквито функции е изпълнявал към относимия период именно жалбоподателят Т. С. Ф.. Същият е надлежно идентифициран като носител на съответното длъжностно качество, със съответно приложимия служебен адрес, което е достатъчно за установяването му като нарушител и субект на административнонаказателната отговорност за конкретното нарушение. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички възможни и необходими белези, които ги индивидуализират. Посочена е датата, на която е установено нарушението и е прието, че нарушителят е бездействал продължителен период от време, предвид обема, количеството и вида на констатираните отпадъци и площта на образуваното нерегламентирано сметище. При изготвянето на АУАН и НП е посочено, че нарушението е обективирано в КП № НР-59/13.07.2023г. Видно от приложената административнонаказателна преписка констативният протокол от проверката е № 57/13.07.2023г. Съдът намира, че е допусната техническа грешка при изписването на номера на констативния протокол, тъй като констатациите в приложения в преписката КП № 57/13.07.2023г. напълно съответстват с изложеното в АУАН и НП. Тази техническа грешка не е и няма как да доведе до нарушаване на процесуалните права на нарушителя. Съгласно приложената норма на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В чл. 112, ал. 1, т. 5 от ЗУО е предвидено, че кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне. Анализът на цитираните норми сочи, че законодателят предвижда възможност кметът на общината да делегира тези свои правомощия на кметовете/кметските наместници на населените места. Със Заповед № 61/01.02.2023 г. кметът на Община Самуил е възложил на кметовете и кметските наместници на населените места на територията на общината да осъществяват правомощията и функциите му по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО във връзка с предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят се явява задължено длъжностно лице и правилно е ангажирана неговата лична отговорност, поради което възражението му, че при извършената проверка е бил в отпуск и няма как да е осъществил от субективна страна вмененото му административно нарушение, се явява неотносимо. По делото беше безспорно доказано, че констатираното замърсяване е вследствие на продължително бездействие от страна на длъжностното лице, поради което факта, че се е намирал в отпуск, не го освобождава от отговорността, която му е вменена с посочената по-горе заповед. С процесното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО за това, че е бездействал и не е предприел необходимите мерки, за да предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконно сметище в землището на с. Желязковец, общ. Самуил. Законодателят не регламентира какви по вид и обем мерки следва да се предприемат, в тази връзка и наказващият орган не е задължен да посочи такива в АУАН и НП. Преценката какви да бъдат тези превантивни мерки е предоставена изцяло в оперативната самостоятелност на задълженото лице, но при всички случаи те следва да са достатъчно ефективни и да препятстват настъпването на вредоносния резултат - изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места и образуването на нерегламентирани сметища. Следователно, при установен вредоносен резултат е налице съставомерно деяние, което следва да се санкционира на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. По делото са ангажирани доказателства, които сочат, че наказаното лице е предприело някакви мерки, но те не са били достатъчно ефективни и не са изпълнили своето предназначение. Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лева. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съдът намира така наложеното административно наказание в минимално предвидения размер за достатъчно за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели. В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН, като наказващият орган правилно не е приложил този институт. Процесното деяние не се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид, както с оглед характера на засегнатите обществени отношения, така и предвид констатираното замърсяване на територията на с. Желязковец, поради което случаят не може да се квалифицира като маловажен. С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди, като претенцията на административно наказващия орган за разноски бъде уважена. В конкретния случай административно наказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 120 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът