Решение № 19 от 21.1.2025 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 841/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-4130/НП от 22.01.2024 година на И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с което на „БГ-Д. ДИМИТРОВ” ЕООД с ЕИК 202372065 и със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Васил Левски” № 56, област Хасково, със съдебен адрес: село Казичене, ул.„Цар Борис III” № 29, представлявано от управителя Д. Т. Димитров, за нарушение на чл. 72 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 25 000 лв.

Съгласно Решение № 4085 от 11.10.2024 година, постановено по КАНД № 641/2024 година на Административен съд – Хасково, делото е върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград, тъй като не била изяснена фактическата обстановка.

Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат К.А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен (постановен при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, както и в разрез с целта на закона) – не било извършено нарушението, дружеството не било субект на твърдяното административно нарушение, били приложими международните норми, а не българското законодателство като налице била материална некомпетентност и развилото се административнонаказателно производство било недопустимо, процесната стока не била с двойна употреба, транзит не бил осъществен на територията на Република България, налице било несъответствие между описанието на нарушението и материалната и санкционната разпоредби и липсвало описание на нарушението, мястото и датата на извършването му, обстоятелствата, при които било извършено и доказателствата, които го потвърждавали. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призовано, респ. уведомено, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За тях се явява процесуален представител - адвокат Й. Л., която иска от Съда да отмени НП. В тази връзка представя Писмена молба, в която препраща към основанията за отмяна на НП, изложени в Жалбата и подробно допълнително аргументира тезата си за отмяна на НП – видът на стоката – предмет на нарушението бил неясен, изпълнителното деяние не било конкретизирано и дружествата – изпращач и получател имали издадени и валидни Разрешения по отношение на тези стоки. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза пред настоящия Съдебен състав не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – И.Д.Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща представител – Главен юрисконсулт Е. Г., която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.

Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение поради ниската правна и фактическа сложност на делото.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 04.08.2023 година на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, около 14.48 часа на трасе „Входящи товарни автомобили” пристига товарна композиция, състояща се от влекач марка „ДАФ”, модел ФТ ХФ с държавен регистрационен номер •••••• и полуремарке, прикачено към него, марка „Шмитц”, модел „СЦС 24Л 13.62 МБ Вариос” с държавен регистрационен номер •••••• (видно от Свидетелствата за регистрация), управлявана от българския гражданин Петко Радев Камбуров и превозвач – дружеството-жалбоподател, в направление от Република Турция, през Република България. За превозваната стока водачът представя Транзитни митнически декларации (ЕАД) – 2 броя, както и придружаващите товара документи: Пътни товарителници – 2 броя и Фактури – 2 броя, с декларирани стоки лешници и празни гилзи с бойно предназначение („mermi kovani” в превод „гилзи за куршуми”). Лешниците са за Словашката република, а процесните гилзи са за Чешката република и с а с износител турската фирма „Супра савунма санаий ве тиджарет А.Ш.” и с получател – чешката фирма „Лимит – зет С.Р.О.”.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите служители - свидетелите Д. В. В. и И. Е. Ч., около 15.30 часа извършат физическа митническа проверка, тъй като според тях празните гилзи попадат в позиция ML3, „Метални или пластмасови елементи като капсулни втулки, ризници за куршуми, патронни ленти, водещи пояси и метални части за бойни припаси” от Приложение 1 (Списък на продуктите, свързани с отбраната) на Постановление № 422 от 14.12.2022 година за приемане на Списък на продуктите, свързани с отбраната и Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос; при която се установява, че процесната стока – гилзи, в товарното помещение отговаря на декларираната с ЕАД и на придружаващите документи, както и че е коректно класирана в код по КН 93063010 като същата попадала в позиция ML3 на посочения Списък на продуктите, свързани с отбраната, приет с Постановление № 422 от 14.12.2022 година (отменено към настоящия момент). Проверката приключва около 16.00 часа.

Извършените контролни действие са обективирани в Протокол № 23BG001015М028795 от 04.08.2023 година. Документът изготвя свидетеля Д. В. В. и в него са отразени резултатите от проверката.

Тъй като в хода на проверката за процесните стоки не е представено Индивидуално или Глобално разрешение за внос или транзит, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министъра на икономиката и индустрията, наричана по-нататък „Междуведомствената комисия”, товарната композиция, ведно с процесната стока, е задържана до представяне на необходимите документи.

Преписката е изпратена в Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, която с Постановление на Прокурор С.С от дата 17.10.2023 година отказва да образува наказателно производство за престъпление по чл. 233, ал. 1 от НК и прекратява преписка вх.№ 3726/2023 година по описа на Районна прокуратура – Хасково на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление поради липсата на обективния елемент от състава на престъплението). В прокурорската преписка са налични доказателства, че процедурата по издаване на посоченото Разрешение е стартирана след датата на констатиране на нарушението (04.08.2023 година). Постановлението от дата 17.10.2023 година, ведно с преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на Териториална дирекция Митница - Бургас по компетентност за реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя. Документите са получени при АНО на дата 20.10.2023 година.

С Писмо изх.№ 32-570245/27.09.2023 година, е поканен управителя на дружеството-жалбоподател, респ. надлежно упълномощен представител, да се яви в срок от 5 дни от получаване на Писмото от 09.00 часа до 17.00 часа на МП „Капитан Андреево” за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Поканата е връчена на 02.10.2023 година.

На основание чл. 230 от ЗМ и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, АУАН е изготвен в отсъствието на управителя на дружеството- жалбоподател, от свидетеля Ж. Г. К. и в присъствието на колегите му (свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН) - Д. П. С. и М. Д. М. на дата 26.10.2023 година. АУАН е предявен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 30.10.2023 година. Връчването е удостоверено в Разписка, инкорпорирана в самия документ – надлежно датирана и подписана от управителя на дружеството-нарушител, който не сочи възражения против констатациите в Акта.

Срещу АУАН в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение от пълномощника на дружеството-нарушител – адвокат К.А. (с Пълномощно, приложено в преписката - по което обстоятелство не се спори), в което са наведени възражения, идентични с част от тези в Жалбата.

Във връзка с посоченото Възражение е изготвено становище, обективирано в Писмо с рег.№ 32-640273/21.11.2023 година, от служител на АНО, в което е посочено, че същото следва да се остави без уважение. За Писмото е уведомен упълномощеният представител на дружеството- жалбоподател и е получено на посочения съдебен адрес на 21.12.2023 година.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д.Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2023/1000-4130/НП на 22.01.2024 година, с което налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 25 000 лв. В издадения санкционен акт, АНО възприема почти изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН. Обжалваното НП е редовно връчено на съдебния адрес на дружеството-жалбоподател на 20.02.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено, датирано и подписано с посочване на имената на лицет, което го е получило, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

В Акта и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 72 от ЗЕКПСОИТДУ, тъй като в качеството на превозвач, е осъществило транспортиране на продукти, свързани с отбраната, без да предостави на митническите органи Разрешение за превоз на продукти, свързани с отбраната, издадено от Междуведомствената комисия за превозваните стоки „куршуми и гилзи” по процесната Транзитна митническа декларация, попадащи в позиция ML3, Забележка 1 от Приложение 1, Списък на продуктите, свързани с отбраната съгласно ПМС № 422 от 14.12.2022 година (отменено към настоящия момент, както вече бе посочено).

Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 981/32 – 220262 от 13.06.2023 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник- Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗЕКПСОИТДУ на Заместник- Директорите на Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Красимир Николов Фучеджиев (, а и в тази насока е Заповед № 1541 от 09.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността „И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към датата на издаване на НП. Т.е. И.Д.Заместник- Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Приета като доказателство по делото е и приложената по преписката Заповед за изменение на служебно правоотношение № 2516/30.04.2021 година на Директора на Агенция „Митници”, видно от която актосъставителят – свидетелят Ж. Г. К. е преназначен на длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница Бургас, считано от 31.07.2021 година, а съгласно Заповед № ЗАМ – 981/32 – 220262 от 13.06.2023 година на Директора на Агенция „Митници” митническите органи са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по чл. 72 от ЗЕКПСОИТДУ.

В хода на съдебното производство с оглед дадените указания от Административен съд – Хасково, обективирани в Решение № 4085 от 11.10.2024 година по КАНД № 641/2024 година, Съдът назначи Съдебно- балистична експертиза, която е извършена от вещото лице Л. Т. К.. Съгласно приетата Експертиза, изготвена след запознаване с материалите по делото, предметът на нарушението представлява бойни боеприпаси, снарядни гилзи калибър 9х19 мм. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение като допълва, че процесните снарядни гилзи представляват специално проектиран елемент за боеприпас калибър 9х19 мм като целия боеприпас се явява металният патрон.

По делото е приложена и Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадени е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в куриерската фирма „Спиди” на 05.03.2024 година, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с Пълномощни, приложени по делото (по което обстоятелство не се спори), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Имуществена санкция не е платена – видно от Съпроводителното писмо с вх.рег.№ 2369 от 22.03.2024 година, приложено по АНД№ 197/2024 година на Районен съд - Свиленград и Служебна бележа с рег.№ 32-769726 от 11.03.2024 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 75, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 75, ал. 2 от ЗЕКПСОИТДУ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица, определени от съответния контролен орган по чл. 67, ал. 1, а именно: определени от Директора на Агенция „Митници” длъжностни лица. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 26.10.2023 година актосъставителят Ж. Г. К. е заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници””. В тази насока е и изявлението на свидетеля К., направено в открито съдебно заседание, проведено на 23.12.2024 година. Лицето, подписало НП – Красимир Николов Фучеджиев, е заемал към момента на издаването му длъжността „И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас.

За да бъде съставен АУАН в отсъствието на представител на нарушителя, чл. 40, ал. 2 от ЗАНН регламентира процедура, гарантираща процесуалните права на нарушителя. Тази процедура включва отправяне на покана до известния нарушител да се яви за съставяне на Акта и кумулативно неявяването на уведомения субект. В конкретния случай управителят на дружеството-жалбоподател е бил надлежно уведомен за срока, в който може да се яви за съставяне на АУАН, но не се е явил, респ. не е изпратил надлежно упълномощен представител и процесният АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството-нарушител. Дори обаче да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на Акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като след съставянето му, Актът е предявен и връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател, което е безспорно установено обстоятелство. От тези данни по АНП, въпреки съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по делото се установи, че законният представител на дружеството-жалбоподател е бил запознат с Акта. Безспорно законният представител на санкционираното юридическо лице е имал възможност да научи какво точно нарушение се вменява на дружеството за извършено и правото му на защита не е накърнено - с връчването на АУАН, на законния представител на санкционираното юридическо лице е предоставена реална възможност да упражни правото на защита в пълен обем след като се запознае със съдържанието на Акта. Дружеството-жалбоподател е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалба срещу същото. В този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора. Което в случая не е така по отношение приложението на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Решаващо от гледна точка гарантиране на правото на защита на нарушителя е да бъде обезпечено изискването за предоставяне възможност на лицето да се запознае със съставения АУАН, за да упражни и правото си да даде обяснения, да представи документи или да формулира възраженията си по него, а тази възможност в случая е била осигурена. В посочения смисъл са Решение № 197 от 30.09.2021 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 524/2021 година, докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 109 от 21.02.2022 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 983/2021 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева, Решение № 193 от 13.09.2021 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 492/2021 година, докладчик Съдията Василка Желева, Решение № 187 от 20.07.2021 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 467/2021 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева, Решение № 155 от 05.07.2021 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 390/2021 година, докладчик Съдията Ива Байнова и др. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател - изготвено е било Становище, обективирано в Писмо с рег.№ 32-640273 от 21.11.2023 година от Главен инспектор в Агенция „Митници”, сектор АНДРО Александър П. относно съставения АУАН, в което е посочено, че наведените възражения са неоснователни (, за което процесуалният представител на дружеството- нарушител е било надлежно уведомен). Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО изрично се е произнесъл по основателността на Възражението в НП.

Действително в АУАН не са посочени личните адреси на свидетелите по Акта С. и М., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите им имена, дата на раждане, местоработата, длъжност и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Безспорно се установява, че свидетелите по Акта са такива, присъствали само при съставянето му, като в случая е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, което е и изрично отбелязано.

Съгласно приложените Пълномощни, управителят на дружеството- жалбоподател – Д. Т. Димитров, упълномощава по отделно адвокат К.А. и адвокат Й. Л. да представляват дружеството пред Агенция „Митници”, респ. адвокат Л. да преупълномощава трети лица с правата си по даденото Пълномощно, което е и сторила в лицето на адвокат К.А.. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ (за АУАН считано както от датата на деянието, така и от датата, на която преписката е получена от Прокуратурата) и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Т.е. съобразени са и приложимите давностни срокове, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН за всеки от актовете, съставени при спазване на съответния срок. Съгласно разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, като ал. 2 на същия член въвежда забрана без приложен Ак т АНП да не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от Съда или Прокурора или Прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Анализът на цитираната разпоредба обуславя извод, че не може да бъде образувано административнонаказателно производство без издаване на АУАН, като единствено изключение от това правило е образуването на административнонаказателно производство когато производството е прекратено от Съда или Прокурора или Прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е изпратено на наказващия орган. Не е налице обаче забрана за издаване на АУАН при отказ да се образува наказателно производство или при прекратяването му от Съда или Прокурора, а само една правна възможност за органа да издаде НП само въз основа материалите от преписката.

В конкретния случай АНО правилно е издал АУАН. Посоченото по- горе в настоящото изложение Постановление на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, ведно с преписката, са изпратени по компетентност на Териториална дирекция Митница Бургас с оглед произнасяне относно наличието на административно нарушение. За пълнота следва да се посочи, че пречката по чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, няма да е налице, тъй като разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние да е налице Постановление за прекратяване, докато в случая не е налице идентичност на лицата.

В случая не е нарушен принципът, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния Прокурор. От това следва и, че не се образува такова в този случай. Именно защото компетентният да прецени дали има престъпление орган (Прокуратурата) разглежда процесния случай, контролните АНО следва да изчакат решението на Прокурора и едва след това, ако последният е преценил, че няма престъпление от общ характер, да извършат преценка за наличие на административно нарушение. В конкретния случай още със започване на проверката от митническите органи са били установени признаците на престъпление от общ характер - такова по чл. 233, ал. 1 от НК, за което е проведено и разследване в рамките на горепосочената преписка. Впоследствие след отказа да се образува наказателно производство поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление, но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващият Прокурор е упражнил правомощията си по закон - а именно чл. 243, ал. 3 от НПК и е изпратил делото на АНО за реализиране на административната отговорност. АНО е образувал АНП със съставянето на АУАН и е издал НП, предмет на настоящото дело.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, наведени в Жалбата и в Писмената молба на адвокат Л.:

Настоящото производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо (както при наказателните производства) да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно (ако наказаното лице е физическо) - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО. Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в административнонаказателното производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (ако наказаното лице е физическо, както вече бе посочено). Съдът съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно нарушение не може да почива на предположения. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното НП.

Настоящият Съдебен състав намира че не е доказано извършването на визираното в НП нарушение от страна на „БГ-Д. ДИМИТРОВ” ЕООД. Преценявайки представените по делото доказателства – писмени и гласни, настоящият Съдебен състав по свое вътрешно убеждение, намира че те не водят до извод, който е единствено възможен, изключващ всички останали. Т.е. не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че наказаното юридическо лице е извършител на конкретното нарушение, поради следното, изложено по-долу като всяка точка представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, независимо от изложеното в другите точки:

1. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕКПСОИТДУ - по смисъла на този закон: т. 7. (в редакцията на нормата към датата на деянието) „Транзит” е транспортиране на необщностни продукти, свързани с отбраната, които влизат и преминават през митническата територия на Общността с местоназначение извън Общността, а съгласно т. 8. „Преминаване” е транспортирането на продукти, свързвани с отбраната, или на изделия с двойна употреба през една или повече Държави-членки, различни от Държавата-членка на произход и от приемащата Държава-членка. При това положение следва да се приеме, че в настоящия случай съобразно събраните писмени доказателства, че е било налице преминаване, изразяващо се в транспортиране на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България по смисъла на § 2, т. 8 от ДР на ЗЕКПСОИТДУ. Съгласно пък разпоредбата на чл. 8, ал. 1 на ЗЕКПСОИТДУ: „Не се изисква Разрешение за преминаване на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България, когато Държавата на доставчика е издала Разрешение за трансфера или Държавата на доставчика не изисква издаването на Разрешение за трансфера.”. От приложените към АНП Разрешение ЕЕ23170339, издадено от Министерството на индустрията и търговията, Лицензираща администрация, Прага от 15.05.2023 година (стр. 157 и сл., том 3 и превод – стр. 333 и сл., том 3 и стр. 150 и сл., том 2), валидно до 28.05.2024 година, включително, се установява, че на дружеството „Лимит – зет С.Р.О.” (Лимит-Z ООД) е дадено Разрешение за внос/превоз на определени стоки, притежаването на които е ограничено по съображения за сигурност в Чешка република, име на определения продукт: боеприпаси и неговите части, спецификации на определения продукт: празни медни кутии 9х19 Супра Савунна Сънайъ, в количество 20 000 000 бройки, чуждестранен договорен партньор – „Супра савунма санаий ве тиджарет А.Ш.” (Супра Савунна Санайъ ве Тиджарет Аноним Сиркети), Турция. От Удостоверение за разрешаване на износ с № Е-38100341-545.04-1092220 от 16.03.2022 година, издадено от Отдел „Сигурност на отбранителната промишленост” (стр. 135, гръб и сл., том 2 и превод – стр. 134, гръб и сл., том 2), се установява, че турското дружество „Супра савунма санаий ве тиджарет А.Ш.” има право да извърши износ на празни месингови гилци 9х19 мм и 9 мм куршуми с пълна метална обвивка към чешкото дружество „Лимит – зет С.Р.О.” (Лимит-З с.р.о.) с посочено общо количество за всеки един продукт от по 50 000 000 броя и срок на износа – 24 месеца. При това положение и вземайки предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ, следва да се приеме, че към процесната дата за преминаването/транспортирането на процесните продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България, не се изисква Разрешение за превоз на продуктите, издадено от Междуведомствената комисия, тъй като Държавата на доставчика в случая на турското дружество „Супра савунма санаий ве тиджарет А.Ш.” е издала Удостоверение за разрешаване на износа (трансфера).

1. На следващо място юридическото лице-жалбоподател според съдържането на НП е наказано за това, че при транспортиране на продукти, свързани с отбраната, не е представило пред митническите органи Разрешение за превоз на тези продукти, издадено от Междуведомствената комисия. Съгласно чл. 30 от ЗЕКПСОИТДУ, Разрешението за превоз и за транзит на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България се издава по ред, определен с Правилника за прилагане на закона; но в чл. 13 от този Правилник е предвидено че Разрешение за превоз или Разрешение за транзит на продукти, свързани с отбраната, с автомобилен … транспорт се издава от Междуведомствената комисия като заявител на документите е износителят или вносителят, или крайният потребител, или упълномощено от един от тях лице. В конкретния случай дружеството-жалбоподател не попада в нито една от посочените категории – износител, вносител или краен потребител, или упълномощено от един от тях лице. Т.е. от „БГ-Д. ДИМИТРОВ” ЕООД няма как да бъде изискано подобно Разрешение, тъй като той по силата на закона, респ. Правилника, не може да се снабди с такъв документ.

1. Действително според действащото митническо законодателство, относно митническите задължения и формалности, включително и тези за представяне на документи, свързани със стоката, отговорност носи солидарно и превозвачът, но той не би могъл в конкретния случай да представи такова Разрешение, тъй като с този документ не се е снабдил износителят, т.е. изпълнението на това задължение се явява обективно невъзможно.

1. На следващо място - според действащото митническо законодателство, митническите задължения и формалности, включително и тези за представяне, деклариране и обявяване са свързани и с фактическия превозвач, т.е. шофьорът, който е лицето, фактически въвело стоката на митническата територия на страната ни или Общността. По пряк аргумент от чл. 96, § 2 от Митническия кодекс на Съюза и чл. 8 и чл. 9 от Конвенция CMR, като фактически представител на превозвача той е носител на задължението за представянето на товара, ведно с карнета ТИР и други документи за натоварената стока, от тук и би бил отговорен и за непредставянето на изискуем документ, в случая Разрешение за превоз, ако се приеме, че такова следва да има дружеството-превозвач.

1. Въпросните стоки – гилзи за куршуми, са определени като продукти, свързани с отбраната по смисъл на позиция ML3 от Списъка на продуктите, свързани с отбраната, приет с Постановление № 422 от 14.12.2022 година, което Постановление обаче касае вещи, които подлежат на контрол при внос, а в случая не е налице внос, а транспортиране на стоки според АНО, като двете понятия – внос и транспортиране, са различни и между тях няма равенство, единство. На следващо място обаче АНО изисква Разрешение за превоз на тези продукти. Т.е. в случая АНО е охарактеризирал стоките по нормативен акт, касаещ внос на такива, а е приел, че е налице транспортиране и е изискал документи, касаещи превоз – няма как изискванията на транспортиране/превоз на стоки да се прилагат съответно, по аналогия за внос на стоки, тъй като се касае за наказателно обвинение по смисъла на европейското законодателство. В подкрепа на факта, че посочени три понятия не са равнозначни е обстоятелството, че в чл. 1, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) е посочено, че той урежда условията и редът за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, т.е. по силата на закона това са различни понятия и са свързани с различни режими. В ДР на ЗЕКПСОИТДУ също е посочено, че понятията „внос” и „преминаване под формата на транспортиране” са различни по съществото си.

1. Предвид наведеното оспорване от страна на дружеството- жалбоподател относно вида на процесната стока, Съдът намира, че това обстоятелство остана недоказано от страна на АНО независимо от назначената и изготвена Съдебно-балистична експертиза, тъй като Заключението на вещото лице се базира на материалите по делото, включително и на снимковия материал, но от показанията на свидетеля Ч. стана ясно, че снимката, на която разпозна гилзите не е сигурен дали е направена на МП, т.е. може и да не е направена от страна на митническите органи, а всъщност точно тази снимка е изпратена от страна на чешката фирма-получател. Т.е. не е безспорно доказано, че именно гилзите от снимката са тези – предмет на нарушението.

Предвид изложеното в т. 1 до т. 6, Съдебният състав намира, че вмененото на „БГ-Д. ДИМИТРОВ” ЕООД нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. Т.е. в хода на съдебното следствие не се доказва дружеството- жалбоподател да е извършило визираното административно нарушение, което АНО е определил като нарушение на чл. 72 от ЗЕКПСОИТДУ. Ето защо, след като по делото не е безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на наказаното юридическо лице, следва НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Т.е. административната отговорност спрямо „БГ-Д. ДИМИТРОВ” ЕООД следва да отпадне.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна. Спазена би била изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция би приела, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Фактът, че при посочване на нормата на чл. 72 от ЗЕКПСОИТДУ, която се явява и материална и санкционна норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза, не би довел до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал правото на защита на наказания, защото Съдът би приел, че в НП се съдържат конкретните факти по случая. В този ред на мисли би било неоснователно възражението, свързано с липса на посочени описание на нарушението, място, дата, обстоятелства и доказателства, тъй като всички тези елементи от НП Съдът би приел, че са налични в посочения документ, както и би приел, че не е налице неяснота относно изпълнителното деяние. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива.

Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Събраните в хода на производството доказателства биха установили извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия режим, в частност дефиниран с предписанието на разпоредбата на чл. 72 от ЗЕКПСОИТДУ. От фактическата обстановка и начинът на действие, описани в обстоятелствената част на Акта и Постановлението би се установило, че дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач, е осъществило транспортиране на продукти, свързани с отбраната без да предостави на митническите органи Разрешение за превоз на тези продукти, издадено от Междуведомствената комисия по Транзитната митническа декларация, попадащи в позиция M L 3, Забележка I от Приложение I, Списък на продуктите, свързани с отбраната съгласно ПМС № 422 от 14.12.2022 година.

Съдът би приел, че процесните стоки - „mermi kovani” в превод „гилзи за куршуми”, респ. снарядни гилзи (бойни боеприпаси) според Заключениет на вещото лице, са продуктите, свързани с отбраната, попадащи в позиция ML3, Забележка 1 от Приложение 1, Списък на продуктите, свързани с отбраната съгласно ПМС № 422 от 14.12.2022 година, тъй като представляват метални части за бойни припаси.

Неоснователно би било и възражението, свързано с твърдението, че не бил осъществен транзит, тъй като превозното средство било спряно на МП „Капитан Андреево” и не е било допуснато до територията на страната, тъй като за държавна граница се счита линията на паспортно-визовия контрол, се осъществява от органите на Гранична полиция, който предхожда линията на митническия контрол.

Деянието би било съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност н а ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.

По убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното административно нарушение не би разкрило характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не би могло да се квалифицира като такова. За конкретния случай не биха се установили фактически обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения. Допълнителен аргумент би се извел и от характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, свързана с действащия режим, който поради важността си е обект на засилена правна защита с оглед охраняваните интереси, свързани с части от боеприпаси и сигурността на хората.

Наложеното на дружеството-жалбоподател наказание „Имуществена санкция” би било определено при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба - чл. 72 от ЗЕКПСОИТДУ. Така индивидуализираното наказание „Имуществена санкция” би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в минималния предвиден от закона такъв, което би наложило извод за невъзможност за намалянето му. Така наложеното наказание Съдът би приел, че ще въздейства в достатъчна степен по отношение на дружеството- жалбоподател, без с тази по-малка по размер санкция да се намалява ефективността на административната репресия, съответна на целите на превенцията, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се установява от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебните заседания, проведени на 18.11.2024 година и на 23.12.2024 година свидетели – Ж. Г. К., Д. В. В. и И. Е. Ч.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Ж. Г. К., Д. В. В. и И. Е. Ч.. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Съдебният състав, би възприел и кредитирал и Заключението на експертизата, назначена и изготвена в хода на съдебното производство, тъй като е изготвено от специалист включен в Списъка на вещите лица за 2024 година за Хасковския съдебен район, поради което не би имало основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на дружеството-жалбоподател в общ размер на 9 000 лв. предвид представените Договори за правна помощ (3 000 лв. по АНД № 197/2024 година на Районен съд – Свиленград, 3 000 лв. по КАНД № 641/2024 година на Административен съд – Хасково и 3 000 лв. по настоящото дело), но съобразно представения Списък на разноските се претендират само 6 000 лв., касаещи настоящото дело и делото на Административенсъд - Хасково и от страна на АНО – в общ на 240 лв. за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 197/2024 година на Районен съд – Свиленград, по КАНД № 641/2024 година на Административен съд – Хасково и по настоящото дело, както и 401.91 лв. за експертизата.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая са представени Договори за правна помощ, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 9 000 лв., но както вече бе посочено се претендират само 6 000 лв., с което искане Съдът е длъжен да се съобрази.

Основанието по чл. 78, ал. 5 о т ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от дружеството-жалбоподател, което е и мотивирано. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. В Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и настоящия Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делата, която е типична за подобен род дела, размера на наложената Имуществена санкция, както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата и кабинетна работа (запознаване с актуалната практика по подобни дела), но и реално представителство в няколко открити заседания и представяне на доказателства, Списъци на разноските, Писмена защита, Писмена молба по същество и Отговор на касационна жалба, Съдът съобразявайки се с факта, че всички изготвени документи от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател са почти идентични по съдържание и доводи, съдържащи се в тях, намира, че общият заплатен размер на адвокатския хонорар се явява несправедлив и необоснован, т.е. налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от общо 5 000 лв. Съдът не намира, че така редуцираният общ хонорар (5 000 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че този общ размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година на СЕС. Горните изводи на Съда не се променят предвид факта, че дружеството-жалбоподател е било представлявано от двама адвокати.

При този изход на делото без уважение следва да се остави искането на АНО за присъждане на разноски по делото.

Доколкото преди изменението на ЗАНН, касаещо присъждане на разноски, исканията за тях са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници” и доколкото в нейната структура се намира издателят на отмененото НП), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство разноски.

В случай на потвърждаване на НП не биха се дължали каквито и да били разноски на дружеството-жалбоподател.

Основателно би било искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещото лице. Присъденият размер за юрисконсултско възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от по 80 лв. до 150 лв. за всяка инстанция. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в няколко съдебни заседания и написване на Касационна жалба, както и становище пред Административен съд – Хасково, поради което юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 240 лв. би било справедливо (по 80 лв. за всяка съдебна инстанция). Сумата би следвало да се присъди в полза на Териториална дирекция Митница Бургас.

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не би могъл да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав