Решение № 1381 от 25.11.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1447/2024 г.

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК. Обжалва се от ищеца по спора „ Новатек Европа „ ЕООД с жалба вх. № 40 654/12.04.2024 г. / по описа на РС – Пловдив / изцяло Решение № 1369 от 26.03.2024 г., пост. по гр.д. № 18 376 / 2022 г. на Районен Съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „ Новатек Европа „ ЕООД, ЕИК 204888205 срещу „ С.М.Е. БГ „ ЕООД, ЕИК 206661537 искове за Прогласяванe за нищожни поради липса на съгласие – чл. 26 ал. 2 предл. второ от ЗЗД и за унищожаване като сключени от представител без спазване на изискванията за това по смисъла на чл. 27 предл. първо от ЗЗД на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти в полза на ответното дружество - купувач от продавач ищцовото дружество както следва: Договор за покупко – продажба от ••• г., изповядан с нот. акт № •••, том •••, рег. № •••, н.д. № •••/•••г. на нотариус В.П., рег. № ••• – с предмет УПИ •••– ••• в кв. ••• по регулационния план на гр. ••• с посочени граници, и Договор за покупко – продажба от ••• г., изповядан с нот. акт № •••, том •••, рег. № •••, н.д. № •••/••• г. на Нотариус В.П., рег. № ••• – с предмет Поземлен Имот с идентификатор № •••.403 по КККР на гр. ••• с площ от 2 000 кв.м. и посочени граници. Въззивникът поддържа неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Във връзка със заявеното още в ИМ твърдение за неистинност на решението от 14.09.2022 г. на едноличният собственик на капитала за покупко - продажбите, съдът не открил производство по чл. 193 от ГПК с нарочно определение, не задължил ответника да заяви дали ще се ползва от това решение и ако да - да представи оригинала на същото. Вместо това съдът изискал нотариалните производства във връзка със сключването на договорите, нотариусът изпратил същите в заверени от него копия, съответно вещото лице – графолог изготвило заключението си на база заверения от нотариуса препис от оригинала на решението по чл. 137 ал. 1 т. 7 вр. чл. 147 ал. 2 от ТЗ, а не на база оригинала на същото. Поддържа възражения срещу това заключение като „ повърхностно „ изготвено – на база копие на документа, без обследване дали това копие съдържа имитации или други манипулации, оспорва и приложения метод на изследване на подписа – лупа и фотоапарат, а не чрез микроскоп. Възразява и срещу това, че сравнителния материал не включва лично положен подпис от означения в документа негов автор – Ш. А., пред експерта или пред съда. Поддържа се и че съдът не е изложил мотиви по възведените от въззивника – ищец доводи в насока, че съгласно дружествения му договор управителят няма правомощия да отчуждава недвижими имоти на дружеството. Поддържа се и че съдът не уважил депозираната за последното съдебно заседание молба за отлагане на делото поради служебна ангажираност на адвоката, а го обявил за решаване. Поддържа се – бланкетно, да е неправилен извода на съда, че разпоредбата на чл. 27 предл. 1 от ЗЗД е в случая неприложима. По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се направените за двете инстанции разноски. Въззиваемото „ С.М.Е. БГ „ ЕООД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че подробно развитите оплаквания срещу обжалваното решение във вр. с неавтентичността на решението по чл. 147 ал. 2 от тЗ от ТЗ и заявените във връзка с тези оплаквания доказателствени искания се съдържат в документа, именуван „ Допълнение към въззивната жалба „, който е подаден на 25.04.2024 г. – т.е. след срока за обжалване, поради което същите не следва да бъдат вземани предвид от въззивния съд, а допълнението към въззивната жалба следва да бъде върнато на въззивника на основание чл. 262 ал. 2 т. 1 вр. чл. 260 от ГПК. Излага доводи за неоснователност на жалбата, в т.ч. и по заявените в допълнението към нея оплаквания. Поддържа, че изрично упълномощаване за управителя да изповяда процесните договори не е било необходимо, тъй като представителната му власт да стори това е по силата на закона / чл. 141 от ТЗ / и същият е действал в изпълнение на решението на едноличния собственик на капитала, което е автентично. Няма допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с изследването на подписа, положен върху решението от 14.09.2022 г.. Твърдението за неистинност на документа като неподписан от едноличния собственик на капитала на Новатех Европа ЕООД е на това дружество - ищец, то е възведено още в ИМ и в тази връзка от него е заявено – и уважено от съда, искане за прилагане на нотариалните производства - където е оригиналът на решението по чл. 147 ал. 2 от ТЗ, като изследването на подписа на Ш. А. е извършено на база оригинала - още на стр. 1, абзац последен от заключението си вещото лице е заявило че „ изследваният протокол - решение се откри и изследва на място в кантората на нотариуса В.П. на ул. ••• № •••. Оригиналният документ е само един и е принтиран на една страна на лист с формат А4“. Ответникът не разполага с оригинал на документа, който да бъде задължаван да представя. Освен това, ищецът не е заявявал пред първоинстанционния съд възражения срещу доклада по делото, срещу заключението на вещото лице и не е искал повторна или разширена експертиза, нито полагане лично на подписи пред съда и/или експерта. Не е налице допуснато процесуално нарушение и поради неотлагане на делото поради невъзможност за явяване на адвокат Д. с оглед служебна негова ангажираност, т.к. за тази си ангажираност той не е представил доказателства, не представя такива и сега. Поддържа, че дори и да се приеме, че отказа на съда да отложи делото е бил неоснователен, то същият не е довел до неправилност на решението, т.к. за доказателствата, които адвокат Д. е искал да представи - макар и същите да са били допуснати от съда, е настъпила процесуална преклузия / за което въззиваемият е своевременно възразил пред съда /, както и защото не са били относими към спора. Владеенето или не на български език от Ш. А. не е възведен довод по исковете за твърдяната нищожност или унищожаемост на процесните договори. По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Съдът установи следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени от „ Новатек Европа „ ЕООД, ЕИК 204888205 срещу „ С.М.Е. БГ „ ЕООД, ЕИК 206661537 обективно съединени искове за: 1/ Прогласяванe за нищожни поради липса на съгласие / чл. 26 ал. 2 предл. второ от ЗЗД / от страна на продавача „ Новатек Европа „ ЕООД на Договор за покупко – продажба от ••• г., изповядан с нот. акт № •••, том •••, рег. № •••, н.д. № •••/•••г. на нотариус В.П., рег. № ••• – с предмет УПИ •••– •••в кв. •••по регулационния план на гр. ••• с посочени граници, и на Договор за покупко – продажба от ••• г., изповядан с нот. акт № •••, том •••, рег. № •••, н.д. № •••/•••г. на Нотариус В.П., рег. № ••• – с предмет Поземлен Имот с идентификатор № •••.403 по КККР на гр. •••с площ от 2 000 кв.м. и посочени граници; 2 / Унищожаване на горепосочените два договора като сключени от представител без спазване на изискванията, установени за това - чл. 27 от ЗЗД. Липсата на съгласие се основава на твърдения, че договорите са изповядани от С. Ф. Е. в качеството му •••към съответните дати на „ Новатек Европа „ ЕООД въз основа на решение по чл. 147 от ТЗ на едноличния собственик на капитала на дружеството – Ш. А., ЕГН – ••••••••••, каквото решение той не е подписвал. Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на исковете. Поддържа да е налице взето в писмена форма Решение по чл. 147 вр. чл. 137 ал. 1 т. 7 от ТЗ от 14.09.2022 г. на Ш. А. за продажбата на процесните имоти, в което решение той е определил купувача / С.М.Е. БГ ЕООД /, продажните цени, както и сделката да се извърши чрез С. Ф. Е. в качеството му на представляващ – ••• на продавача Новатек Европа ЕООД. При тези, определени от едноличния собственик на капитала клаузи са сключени процесните договори от ••• С. Е.. Няма спор, че процесните два договора за покупко-продажба на имотите са изповядани, продавач по същите е Новатек Европа ЕООД с ••• Ш. А. и •••С. Ф. Е.; купувач е С.М.Е. БГ „ ЕООД с ••• на капитала и ••• С. Ф. Е., като последният е действал и като представител на продавача в качеството му на единствен негов •••. Продажните цени са съответно 27 600 лева и 6 000 лева. За покупко-продажбите при казаните по горе условия е налице твърдяното от ответника - купувач Решение по чл. 147 от ТЗ на едноличния собственик на продавача Новатек Европа ЕООД Ш. А., което решение е представено по делото като съдържащо се в изисканите и приложени нотариални дела. Положеният в него подпис е на означения в документа негов автор Ш. А. – в която насока приетото по делото заключение на графологична експертиза. Заключението е изготвено при изследване на оригинала на документа в нотариалната кантора и при ползван сравнителен материал - подписите на Ш. А. върху представените по делото пълномощно и договор за правна помощ, както и подписите му върху изходящи от него в периода 2011 г. – 2018 г. документи / заявление и други / по преписката му за кандидатстване за •••, находящи се в ОДМВР – •••, сектор „ Миграция „. При така установеното съдът е отхвърлил исковете, като е приел, че ищецът е дал съгласие и за двете отчуждителни сделки – подписано от едноличния собственик на капитала на Новатех Европа ЕООД Ш. А. Решение по чл. 137 ал. 1 т. 7 вр. чл. 147 ал. 2 от ТЗ от 14.09.2022 г., съгласно което процесните имоти, собственост на Новатех Европа ЕООД да бъдат продадени от ••• на това дружество – С. Ф. Е., на търг. дружество „ С.М.Е. БГ „ ЕООД – в което този управител е ••• на капитала и •••. Относно възведеното основание за унищожаемост е приел, че разп. на чл. 27 предл. 1 от ЗЗД е спрямо търговските дружества неприложима, т. к. като юридически лица те не могат да бъдат недееспособни. Не е налице и хипотеза на чл. 42 от ЗЗД – мним представител, но дори и да се приеме, че С. Е. е бил такъв, то ищецът чрез едноличният си собственик Ш. А. не се е противопоставил на процесните два договора веднага след узнаването им и като така и на основание чл. 301 от ТЗ се счита че ги е потвърдил. При служебната проверка на решението съгласно чл. 269 изр. първо от ГПК настоящата инстанция констатира, че то е валидно и допустимо. При проверката по чл. 269 изр. 2 от ГПК относно неговата правилност във връзка с възведените оплаквания – казани по горе, решението е правилно. Действително, съдът не е чел нарочно определение по чл. 193 от ГПК, но този му пропуск не се е отразил на правилността на решението, т.к. е изследвал и се е произнесъл по истинността на документа във връзка с възведеното възражение - че подписът в решението по чл. 147 от ТЗ не е положен от означения в документа негов автор, като при изготвяне на експертизата вещото лице – графолог е изследвало оригинала на документа при нотариуса, а като сравнителен е ползвало оригинали на подписани лично от неговия автор Ш. А. други документи по делото / пълномощното за процесуалния му представител адв. Д. и договора за правна помощ /, както и такива, подписани от Ш. А. пред друг държавен орган. В съдебното заседание пред районния съд по приемането на заключението, а и след това въззивникът не е поискал повторна или разширена експертиза относно авторството на документа. Предвид наличието на истинно и валидно взето решение на чл. 147 от ТЗ за отчуждаването на имотите при условията, при които са отчуждени / купувач, цена, представител пред нотариуса / се явява неоснователно и възражението, че С. Е. е действал извън правомощията си на управител по ТЗ и Устава на Новатек Европа ЕООД. Не съставлява процесуално нарушение и неуважаването на молбата на въззивника за отлагане на делото в съдебното заседание на 20.02.2024 г. – последното пред първоинстанционния съд, поради невъзможност за явяване на адвокат Д. с оглед служебна негова ангажираност. За тази си ангажираност той не е представил доказателства, такива не са представени и към жалбата. Освен това, за съдебно заседание на 20.02.2024 г. делото е било отложено единствено за представяне от въззивника – ищец на доказателства относно знанието/незнанието на български език от Ш. А., без това обстоятелства да е било своевременно възведено от ищеца като основание за нищожност на договорите поради липса на съгласие в аспект, че текста на решението по чл. 147 от ТЗ е изпълнен на български език, който едноличният собственик не владее. Тази нищожност не следва нито пряко от договора и от решението по чл. 147 от ГПК, нито от събраните по делото доказателства, поради което за съда няма задължение да я изследва служебно, без позоваване от заинтересованата страна. Защото при предявен установителен иск за нищожност по чл. 124 от ГПК съдът е обвързан да се произнесе само по посочените в исковата молба пороци на сделката и ако искът се отхвърли поради това, че тези пороци не са осъществени, то обективните предели на СПН на решението се разпростира само досежно неосъществяването на тези опорочаващи факти, останалите – ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. Не е налице и възведеното основание за унищожаемост на процесните договори като сключени от представител на недееспособно лице без спазване на изискванията за това. Тази разпоредба на чл. 27 от ЗЗД е правилно приета за неприложима от районния съд, т.к. нито отчуждителят, нито приобрателят по договорите са недееспособни лица – с оглед статута им на юридически лица- търговски дружества. Недееспособността е правна категория, отнасяща се само за физическите лица. Предвид изложеното жалбата е неоснователна, съответно първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете е правилно и се потвърждава. С оглед този резултат на въззиваемата страна се следват направените за настоящата инстанция разноски, които са в размер на 3 950 лв. – възнаграждение за един адвокат. В тази насока следва да се разгледа възражението на насрещната страна по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Съдът го намира за частично основателно – на ответната по жалбата страна ще се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева. В тази насока съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция, обуславяща вида и количеството на извършената от адвоката работа. Това е единственият критерий за преценка размера на възнаграждението, т.к. съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 / което e задължително за националния съд / категорично изключва приложението на Наредба № 1/2004 г. относно установените в същата задължителни минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени единствено на база материалния интерес като нарушаваща забраната на чл. 101 § 1 ДФЕС за забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Предвид изложеното съдът