Решение № 2031 от 28.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1068/2024 г.

Административен съд - София-град28.03.2024 г.докладчик Вената Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5329/20.11.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав по НАХД № 8139/2023 г.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение № 5329/20.11.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав по НАХД № 8139/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-035/22.05.2023 г., издадено от началник на регионален отдел „Метрологичен надзор - З. България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушениe на чл. 44, т. 4 във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ на касатора e наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ. Касаторът оспорва решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че въззивният съд не е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност, както и че не са обсъдени всички възражения, изложени пред първоинстанционния съд. Излага доводи, че във връзка с проверката не са съставени документи, в които да са посочени констатираните нарушения, както и че отсъства субективният момент на деянието, тъй като санкционираното дружество нямало пряко отношение към поставянето на стикерите на топломерите или към реда, по който те следва да преминават метрологична проверка. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него НП. Ответникът – Началник на Регионален отдел „МН - З. България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор", редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на СГП счита решението на СРС за валидно, допустимо и правилно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Административен съд София - град, XXVIII касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 23.02.2023 г., около 11: 30 часа, А. П., на длъжност главен инспектор в РО „МН З. България“, извършила проверка в абонатна станция /АС/ в сграда, намираща се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. В хода на проверката било установено, че за измерване на топлинна енергия на описания обект „Топлофикация София“ ЕАД използвалa делим топломер, върху разходомерната част на който бил посочен срок на валидност на периодичната проверка - 31.12.2023 г., както и че на калкулатора и на преобразувателите на температура на топломера нямало поставени знаци, удостоверяващи извършена последваща проверка. Във връзка с констатираното до дружеството „Топлофикация София“ ЕАД била изпратена покана изх. №82-02-74/07.03.2023 г. за съставяне на АУАН, която била получена на 17.03.2023 г. На 03.04.2023 г. на „Топлофикация София“ ЕАД бил съставен АУАН № 1С826/03.04.2023 г., за нарушение на чл. 44 т. 4 вр. чл. 43 ал. 1 от Закона за измерванията, който бил подписан без възражения. Срещу АУАН не постъпили възражения и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. На 03.04.2023 г. на упълномощен представител на „Топлофикация София“ ЕАД бил връчен Протокол за задължителни предписания № 101 - 201/03.04.2023 г., в който били посочени общо седем абонатни станции на различни адреси, сред които и процесният, на които било констатирано, че „Топлофикация София“ ЕАД използва средства за измерване без знаци за последваща проверка, като били дадени предписания на дружеството да преустанови използването на посочените средства за измерване до удостоверяване със знаци по чл. 43 ал. 1 от Закона за измерванията на положителни резултатите от премината последваща проверка. На 22.05.2023 г. от Началника на Регионален отдел „МН - З. България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, било издадено обжалваното пред СРС Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-035/22.05.2023 г., с което на основание чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ била наложена на „Топлофикация София“ ЕАД имуществена санкция в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, СРС е обосновал извод за законосъобразност на наказателното постановление по съображения, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено установяват съставомерност на деянието, което осъществява от обективна страна признаците на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Съдът констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното решение. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 75, ал. 1 от ЗИ и съгласно приложени по делото заповеди. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че липсата на съставен констативен протокол е съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство. Установените факти и обстоятелства в деня на проверката, в частност констатираното нарушение, са подкрепени както от писмените доказателства към административната преписка, така и от показанията на свидетелката А. П., които съдът правилно е кредитирал и отчел като достатъчни да обосноват извършено от „Топлофикация София“ ЕАД нарушение. В подкрепа на констатираното нарушение е и обстоятелството, че на 24.02.2023 г., денят, последващ проверката от служител на Регионален отдел „МН - З. България“, от касатора била извършена подмяна на топломера, което не би било сторено, ако от дружеството не са били наясно, че процесният топломер е притежавал изискуемите от закона знаци за последваща проверка. В случая нарушението е станало известно на проверяващите органи на 23.02.2023г., когато е извършена проверката, при която контролният орган е установил, че дружеството е използвало делим топломер, върху разходомерната част на който бил посочен срок на валидност на периодичната проверка - 31.12.2023 г., както и че на калкулатора и на преобразувателите на температура на топломера нямало поставени знаци, удостоверяващи извършена последваща проверка. Именно и въз основа на тази проверка, АНО е пристъпил към съставянето на АУАН, респ. издаване на НП. Въпреки това АУАН е подписан без възражения, като и впоследствие не е постъпвало такова. Следва да се отбележи, че именно инспекторът от Регионален отдел „МН - З. България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, извършил на място проверка на процесния топломер е и актосъставител, поради което не може да се поставят под съмнение фактите и обстоятелствата, които непосредствено са установени, респ. констатираното нарушение. В допълнение следва да се посочи и, че доказателства, оборващи установената липса на знаци за последваща проверка на процесния топломер към 23.02.2023 г., не са представени от касатора. Правилно СРС е установил, че „Топлофикация София“ ЕАД не е изпълнила вмененото й задължение да удостовери извършената последваща проверка на средствата за измерване, като постави знак за удостоверяване на същата. Като не може да се споделят възраженията на касатора, че дружеството „Арттест-Б“ ЕООД е следвало да понесе административнонаказателната отговорност. Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците, удостоверяващи извършената последваща проверка /чл. 43, ал. 1 във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ/. В процесния случай „Топлофикация София“ ЕАД е употребявала топломер като средство за непрекъснато измерване на количеството топлина, без знаци за последваща проверка. Именно дружеството, което ползва средствата за измерване с цел отчитане на плащания, на основание чл. 43, ал. 3 от ЗИ, е субект на административнонаказателната отговорност. По отношение на изложените от касатора твърдения, че въззивният съд не е обсъдил всички изложени пред него възражения, следва да се отбележи, че същите са обстойно разгледани и правилно отхвърлени като неоснователни. В оспорения съдебен акт са изложени подробни съображения относно неприлагане на института „маловажност“ по чл. 28, б. „а“ ЗАНН, като настоящият състав споделя изцяло неговите изводи. Изискванията на закона за ползване на топломери с поставени надлежни обозначения за преминала последваща проверка са гаранция за надлежно търговско измерване на количество потребена топлинна енергия. Ползването на средство за измерване, което не отговаря на законовите изисквания, може да компрометира отчетеното и/или фактурирано количество потребена топлинна енергия за даден период от време. По изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на СРС не страда от твърдените в касационната жалба пороци, което обстоятелство налага отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила на въззивното решение. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следват разноски, каквито не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд София - град, ХХVІІІ касационен състав, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5329/20.11.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав по НАХД № 8139/2023 г.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение № 5329/20.11.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав по НАХД № 8139/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-035/22.05.2023 г., издадено от началник на регионален отдел „Метрологичен надзор - З. България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушениe на чл. 44, т. 4 във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ на касатора e наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ. Касаторът оспорва решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че въззивният съд не е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност, както и че не са обсъдени всички възражения, изложени пред първоинстанционния съд. Излага доводи, че във връзка с проверката не са съставени документи, в които да са посочени констатираните нарушения, както и че отсъства субективният момент на деянието, тъй като санкционираното дружество нямало пряко отношение към поставянето на стикерите на топломерите или към реда, по който те следва да преминават метрологична проверка. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него НП. Ответникът – Началник на Регионален отдел „МН - З. България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор", редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на СГП счита решението на СРС за валидно, допустимо и правилно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Административен съд София - град, XXVIII касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 23.02.2023 г., около 11: 30 часа, А. П., на длъжност главен инспектор в РО „МН З. България“, извършила проверка в абонатна станция /АС/ в сграда, намираща се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. В хода на проверката било установено, че за измерване на топлинна енергия на описания обект „Топлофикация София“ ЕАД използвалa делим топломер, върху разходомерната част на който бил посочен срок на валидност на периодичната проверка - 31.12.2023 г., както и че на калкулатора и на преобразувателите на температура на топломера нямало поставени знаци, удостоверяващи извършена последваща проверка. Във връзка с констатираното до дружеството „Топлофикация София“ ЕАД била изпратена покана изх. №82-02-74/07.03.2023 г. за съставяне на АУАН, която била получена на 17.03.2023 г. На 03.04.2023 г. на „Топлофикация София“ ЕАД бил съставен АУАН № 1С826/03.04.2023 г., за нарушение на чл. 44 т. 4 вр. чл. 43 ал. 1 от Закона за измерванията, който бил подписан без възражения. Срещу АУАН не постъпили възражения и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. На 03.04.2023 г. на упълномощен представител на „Топлофикация София“ ЕАД бил връчен Протокол за задължителни предписания № 101 - 201/03.04.2023 г., в който били посочени общо седем абонатни станции на различни адреси, сред които и процесният, на които било констатирано, че „Топлофикация София“ ЕАД използва средства за измерване без знаци за последваща проверка, като били дадени предписания на дружеството да преустанови използването на посочените средства за измерване до удостоверяване със знаци по чл. 43 ал. 1 от Закона за измерванията на положителни резултатите от премината последваща проверка. На 22.05.2023 г. от Началника на Регионален отдел „МН - З. България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, било издадено обжалваното пред СРС Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-035/22.05.2023 г., с което на основание чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ била наложена на „Топлофикация София“ ЕАД имуществена санкция в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, СРС е обосновал извод за законосъобразност на наказателното постановление по съображения, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено установяват съставомерност на деянието, което осъществява от обективна страна признаците на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Съдът констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното решение. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 75, ал. 1 от ЗИ и съгласно приложени по делото заповеди. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че липсата на съставен констативен протокол е съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство. Установените факти и обстоятелства в деня на проверката, в частност констатираното нарушение, са подкрепени както от писмените доказателства към административната преписка, така и от показанията на свидетелката А. П., които съдът правилно е кредитирал и отчел като достатъчни да обосноват извършено от „Топлофикация София“ ЕАД нарушение. В подкрепа на констатираното нарушение е и обстоятелството, че на 24.02.2023 г., денят, последващ проверката от служител на Регионален отдел „МН - З. България“, от касатора била извършена подмяна на топломера, което не би било сторено, ако от дружеството не са били наясно, че процесният топломер е притежавал изискуемите от закона знаци за последваща проверка. В случая нарушението е станало известно на проверяващите органи на 23.02.2023г., когато е извършена проверката, при която контролният орган е установил, че дружеството е използвало делим топломер, върху разходомерната част на който бил посочен срок на валидност на периодичната проверка - 31.12.2023 г., както и че на калкулатора и на преобразувателите на температура на топломера нямало поставени знаци, удостоверяващи извършена последваща проверка. Именно и въз основа на тази проверка, АНО е пристъпил към съставянето на АУАН, респ. издаване на НП. Въпреки това АУАН е подписан без възражения, като и впоследствие не е постъпвало такова. Следва да се отбележи, че именно инспекторът от Регионален отдел „МН - З. България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, извършил на място проверка на процесния топломер е и актосъставител, поради което не може да се поставят под съмнение фактите и обстоятелствата, които непосредствено са установени, респ. констатираното нарушение. В допълнение следва да се посочи и, че доказателства, оборващи установената липса на знаци за последваща проверка на процесния топломер към 23.02.2023 г., не са представени от касатора. Правилно СРС е установил, че „Топлофикация София“ ЕАД не е изпълнила вмененото й задължение да удостовери извършената последваща проверка на средствата за измерване, като постави знак за удостоверяване на същата. Като не може да се споделят възраженията на касатора, че дружеството „Арттест-Б“ ЕООД е следвало да понесе административнонаказателната отговорност. Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците, удостоверяващи извършената последваща проверка /чл. 43, ал. 1 във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ/. В процесния случай „Топлофикация София“ ЕАД е употребявала топломер като средство за непрекъснато измерване на количеството топлина, без знаци за последваща проверка. Именно дружеството, което ползва средствата за измерване с цел отчитане на плащания, на основание чл. 43, ал. 3 от ЗИ, е субект на административнонаказателната отговорност. По отношение на изложените от касатора твърдения, че въззивният съд не е обсъдил всички изложени пред него възражения, следва да се отбележи, че същите са обстойно разгледани и правилно отхвърлени като неоснователни. В оспорения съдебен акт са изложени подробни съображения относно неприлагане на института „маловажност“ по чл. 28, б. „а“ ЗАНН, като настоящият състав споделя изцяло неговите изводи. Изискванията на закона за ползване на топломери с поставени надлежни обозначения за преминала последваща проверка са гаранция за надлежно търговско измерване на количество потребена топлинна енергия. Ползването на средство за измерване, което не отговаря на законовите изисквания, може да компрометира отчетеното и/или фактурирано количество потребена топлинна енергия за даден период от време. По изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на СРС не страда от твърдените в касационната жалба пороци, което обстоятелство налага отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила на въззивното решение. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следват разноски, каквито не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд София - град, ХХVІІІ касационен състав,

Цитирани разпоредби

17