Решение № 594 от 22.3.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 9002/2021 г.

производство като трето лице помагач. Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил обезщетение в посочения размер на пострадалото лице. В допълнителна искова молба ищецът поддържа първоначалната, а в допълнителен отговор ответникът поддържа първоначалния и конкретизира оспорването си по отношение на размера на предявения иск, като сочи, че застрахователят няма право на регрес по отношение на присъдената законна лихва за забава, доколкото е можел и е следвало да плати обезщетение по-рано, отколкото твърди да е платил. Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а и се установява от приетото по делото одобрено от съда споразумение по нохд №15468/2011г. на СРС, че подсъдимата Ц.Г.А. е призната за виновна в това, че на 23.10.2010г. при управление на лек автомобил Фиат Пунто в пияно състояние – 1, 26 промила алкохол в кръвта, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.3 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, предизвикала е ПТП и е причинила по непредпазливост средни телесни повреди на Г.В.Г., довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, което деянието представлява престъпление по чл. 343, ал.3, предл.1, б. „а“, предл. 2, вр.ал.1, б. „б“, пр.2, вр.чл.432, ал.1, пр.3 от НК. От приложеното към делото производство по гр.д.№871/2014г. на СГС, 21 състав, се установява, че със съдебно решение от 16.13.2016г. по същото дело, по пряк иск на Г.В.Г. с пр.осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) ищецът по настоящото дело е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от 23.10.2010 г. до изплащане на вземането. Решението е постановено при участието на трето лице помагач - ответника Ц.Г.А.. По въззивна жалба от Г.Г. е образувано в.гр.д. № 2738 по описа за 2016г. на САС. С влязло в сила решение по въззивното дело, настоящият ищец е осъден да заплати допълнително 40 000 лв. обезщетение на Г. Г. за претърпените от същия неимуществени вреди при процесното ПТП, причинено от Ц.А., ведно със законната лихва от 23.10.2010г. В производството пред САС А. е участвала като трето лице – помагач на страната на ответника. Въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.11.2016г. е образувано изпълнително дело № 20167870400361 по описа на ЧСИ М. Д. с взискател Г.В.Г. и длъжник - ЗК „Л.и.“ АД за сума в размер на 70 000 лв. главница, ведно със законната лихва от 23.10.2010г. до изплащане на вземането. Установява се от приетите по делото писмени доказателства и от неоспореното заключение на изслушаната ССчЕ, че ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ Д. по процесното изп. дело сумата в общ размер на 122 926, 33 лв. с общо четири платежни нареждания в периода 30.12.2016г. – 10.01.2017г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с пр. осн. чл.433, т.3 от КЗ. Съгласно чл.433, т.3 от КЗ, застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице - в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог. Следвателно, основателността на иска по чл.433, т.3 от КЗ предполага установяването по делото на следните предпоставки: възникването на извъндоговорна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника - вредите на увреденото лице да са причинени от неговото виновно и противоправно поведение; неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на увредения от настъпването на застрахователно събитие; ответникът да е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Доказването на всеки от тези релевантни факти е в тежест на ищеца. Безспорно по делото е установено от приетите доказателствата, а не се и спори между страните, че на посочената дата е настъпило подробно описаното по-горе ПТП. С оглед влязлото в сила съдебно решение по предявен иск с пр.осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.), с оглед факта, че ответницата е участвала като трето лице помагач на страната на ЗК „Л.и.“ АД и с оглед обвързващата сила на мотивите в отношенията между страните, съдът приема за установено осъществено от страна на ответницата противоправно деяние, извършено виновно, при което са причинени неимуществени вреди на трето лице. Извършването на деянието в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, се установява по категоричен начин от приетото по делото споразумение по нохд №15468/2011г. на СРС, а не се и оспорва от ответницата. Установи се, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по сметка на ЧСИ по изп. дело, образувано по искане на увреденото лице и въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, в размер, покриващ изцяло присъдената главница. Ето защо, искът в частта по отношение на сумата от 70 000лв. – главница се явява основателен и доказан. Ответницата възразява по отношение дължимостта на заплатената от застрахователя законна лихва върху главицата от 70 000 лв. с аргумента, че застрахователят няма право на регрес за тези суми, доколкото е можел и е следвало да плати по-рано. Действително, съгласно чл. 227, т. 2 от КЗ(отм.), който следва да намери приложение в конкретната хипотеза на осн. пар. 22 от ПЗР на действащия КЗ, застрахователят има право на регрес за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ(отм.) от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.), освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина. В конкретния случай, не се твърди, а не се и установява застрахователят да е бил уведомен за настъпването на застрахователното събитие преди предявяването на исковата претенция по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.). Исковата молба, по която е било образувано гр. д. №871/2014г. по описа на СГС, 21 с-в е депозирана в съда с вх. № 6513/21.01.2014г. Следователно, застрахователят няма право да търси всички платени лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Това е така, защото при предявяване на пряк иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.), съгласно разпоредбата на посочения по-горе текст на чл.227, т.2 от КЗ (отм.), това се явява крайният момент на периода, който може да бъде включен в регресната претенция на застрахователя. Ето защо, съдът намира, че застрахователят има право на регрес само за платената законна лихва върху определеното обезщетение от 70 000 лв. за периода от датата на ПТП до датата на исковата молба, по която е било образувано гр. д. №871/2014г. по описа на СГС, 21 с-в - 21.01.2014г. С помощта на онлайн калкулатор, по реда на чл.162 от ГПК съдът определи, че размерът на законната лихва за този период възлиза на сумата от 23 376.27 лв. Следователно, искът е основателен и доказан общо за сумата от 93 376, 27 лв., като за сумата над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Съгласно доказателствата по делото и представения списък по чл.80 от ГПК, ищецът е направил разноски в общ размер на 5 170, 86 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 225, 34 лв. Ответникът не е претендирал заплащането на разноски. Така мотивиран, съдът