Мотиви към Решение № 4540 от 11.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 360/2023 г.

производство по делото. Защитникът на обвиняемия – адв. Т., пледира, че не е доказано авторството на деянието, тъй като извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване е опорочено. На следващо място се твърди, че е налице съществено противоречие между показанията на разпитаните свидетели и в частност на пострадалия с останалите гласни доказателства по делото. Твърди се, че обвиняемият не е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, доколкото по трудов договор и длъжностна характеристика последният е изпълнявал единствено функцията на „фейс контрол“. Същият не е имал възложени писмено или устно функции по пазене и управление на чуждо имущество. Акцентирано е и върху обстоятелството, че пострадалият Я. първоначално е заявил, че е бил бит от жена, като едва впоследствие посочва обв. Д., като причина за това според защитата е тенденциозното отношение на служителите на 01 РУ-СДВР с оглед на друг предхождащ инцидент с участие на служители на „Делта гард“ и 01 РУ-СДВР. В условията на евентуалност е посочено, че се касае за гражданскоправен спор, респ. че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. С оглед на изложеното, от съда се иска да признае обвиняемия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Другият защитник на обвиняемия – адв. И., поддържа казаното от колегата й, като счита, че вмененото на обвиняемия деяние е несъставомерно, поради което следва да бъде оправдан. Обвиняемият поддържа казаното от неговите защитници, като заявява, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. В предоставеното му право на последна дума, обвиняемият иска да бъде оправдан. Софийски районен съд, след като в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК провери и обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият И. Н. Д. е роден на •••••• в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, работи като организатор дейности в консорциум „Титан“, живущ в ••••••, с ЕГН ••••••••••. Въз основа на трудов договор № 00002338/29.04.2021 г. обв. И. Н. Д. бил назначен на длъжност „охранител“ в „Делта Гард“ ООД, като по силата на посочения трудов договор и длъжностна характеристика към него обв. Д. имал задължение да осъществява частна охранителна дейност, изразяваща се в носене на невъоръжена постова служба, осъществяване на пропускателен режим и контролиране влизането и излизането на посетителите в обекта, като и изискване и проверяване документи за самоличност на последните. На 16.05.2021 г., около 02.00 часа, обв. И. Н. Д. се намирал в клуб „Биад“, находящ се в гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 16, където изпълнявал служебните си задължения за времето от 23.00 часа на 15.05.2021 г. до 06.00 часа на 16.05.2021 г. Същият бил облечен с черна тениска и тъмен панталон. По същото време в заведение „Биад“ се намирал и св. А. И.ов Я. заедно със свои приятели – свидетелите Б.К. и М.Е. Г.. Тримата били застанали пред сцената е клуба и наблюдавали гост-изпълнителя, когато обв. Д. се приближил и застанал непосредствено зад св. Я.. Обв. Д. му казал да се отмести, при което св. Я. се обърнал за кратко към обвиняемия, след което отново продължил да наблюдава сцената и гост-изпълнителя. Тогава обвиняемият казал на св. Я., че ще му откъсне обеците, на което последният отвърнал, че ще му откъсне брадата. В този момент обвиняемият хванал ръката на св. Я., извил я зад гърба му и започнал да го избутва към изхода на заведението. В един момент, когато и двамата били встрани от останалите посетители на заведението, обв. Д. внезапно нанесъл удар с ръка, свита в юмрук в областта на лицето и дясното око на св. Я., като продължил да му нанася удари с юмрук, включително и в областта на тялото. В един момент обв. Д. избутал св. Я. по стълбите към изхода на заведението, след което преустановил агресивните си действия спрямо него. Незабавно след това, тъй като имал обилно кръвотечение от носа, св. Я. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ заедно с приятелите си, където му била оказана специализирана медицинска помощ. На следващия ден св. Я. бил освидетелстван от съдебен медик, за което му било издадено СМУ № 215/05/2021 г. Вследствие на нанесените удари на св. Я. били причинени следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане на носната пирамида, разкъсно-контузна рана в корена на носа, оток и кръвонасядане в горната част на дясната буза, оток и кръвонасядане в дясната предушна област, оток и кръвонасядане в долната трета на гръдния кош вдясно, които са довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и приобщените по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, ценени от съда на основание разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: обясненията на обв. И. Н. Д. (частично); показанията на свидетелите А. Т. В., С. Г. Т. (дадени в хода на съдебното следствие и депозирани на л. 30 от ДП), А. И.ов Я. (л. 25-26 и л. 42 от ДП), Б.Л.К. (л. 27 и л. 36 от ДП), П.Б.П. (л. 28 от ДП), В.К.Б. (л. 29 от ДП), А.В.А. (л. 31 от ДП), М.В.Т. (л. 32 от ДП), Е.Г.Н. (л. 34 от ДП), Р.Г.Н. (л. 35 от ДП), Е.А.Х. (л. 113 от ДП), К.В.П. (л. 114 от ДП), Н.Б.Р. (л. 115 от ДП), С.Я.К. (л. 116 от ДП) и М.Е. Г. (л. 117 и л. 118 от ДП); СМУ (л. 9 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 37-38 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 39-40 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 43-44 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 45-46 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 119-120 от ДП), отговор от „Делта Гард“ ООД, трудов договор и длъжностна характеристика по отношение на обв. Д.; договор № О 086/18 от 15.11.2018 г. и три броя анекси към него; заключението на съдебно-графическа експертиза (л. 99-100 от съдебното производство); заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 49-51 от ДП) и справка за съдимост на обвиняемия. При направената преценка на доказателствената съвкупност, събрана в хода на наказателното производство, на основание на разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, отчитайки спецификата на наказателното производство по Глава XXVIII от НПК, настоящият съдебен състав намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана, като кореспондира с изложената такава в постановлението по чл. 375 НПК. Следва да се посочи, че не е спорно между страните по делото, че вечерта на 16.05.2021 г. в процесното нощно заведение – клуб „Биад“, е станало спречкване межди компанията на св. Я. и други лица, при което на последния са били причинени процесните травматични увреждания, посочени в СМУ и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза. Спорният момент по делото е относно авторството на деянието и причината за възникване на конфликта, довел до нанасянето на побой над св. А. Я.. По отношение на тези факти гласната доказателствена съвкупност по делото може условно да се раздели на две групи свидетелски показания. В първата условно обособена група следва да се включат показанията на свидетелите А. Я., Б.К. и М. Г., които са били в една компания. Във втората група следва условно да се обособят показанията на свидетелите П.П., В.Б., А.А., С. Т., М.Т., Е.Н., Р.Н., Е.Х., К.П. и А. В., които са в трудови правоотношения с „Делта Гард“ ООД или „Интер Билд Груп“ ООД, като последното дружество е собственик и стопанисва процесното заведение „Биад“. Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на първата условно обособена група гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите А. Я., Б.К. и М. Г., доколкото са последователни, логични и непротиворечиви. Основен доказателствен източник се явяват показанията на пострадалото лице – св. А. Я.. Последният е категоричен, че докато е бил пред сцената в заведение „Биад“, го блъснал мъж с дълга около 15 см. брада, като с него имало и жена, която първоначално му ударила шамар, след което мъжът с брадата го хванал и избутал встрани, при което започнал до го удря с юмрук в дясното око, в гърба и гръдния кош. Показанията на св. Я. се подкрепят напълно от показанията на свидетелите Б.К. и М. Г., които също са очевидци и са категорични, че имало агресивна жена и мъж с дълга брада, който не бил облечен с тениска като на останалите охранители и нямал слушалка, но бил заедно с тях, както и че същият не бил с поставена на лицето защитна маска, за разлика от другите охранители. Фактът на нанесените телесни увреждания на св. Я. в съответните анатомични области на тялото съответства и на обективните находки при неговото освидетелстване, което е видно от приложеното на л. 9 от досъдебното производство СМУ и изготвената впоследствие съдебномедицинска експертиза. Показанията на горепосочените трима свидетели са еднопосочни и относно обстоятелството, че са имали обективна възможност и добре са огледали мъжа, който е удрял св. Я., като могат да го разпознаят. В този смисъл са и приложените на л. 39-40, л. 45-46 и л. 119-120 от ДП три протокола за разпознаване на лица по снимки, удостоверяващи извършени разпознавания от горепосочените трима свидетели, при които последните категорично са посочили именно обв. Д., като мъжа, който е нанасял удари на св. Я. в процесната вечер. Съдът намира за неоснователно възражението на защитника на обвиняемия, че разпознаващите лица са били сугестирани по някакъв начин от специфичната външност на обвиняемия и факта, че последният е присъствал на множество публични събития с голям обществен интерес, както и на снимки, качени на сайта на „Делта гард“ ООД. Посоченото възражение е изцяло необосновано, доколкото не почива на каквито и да е обективни данни по делото, а касае предположения от страна на защитата. Напротив, свидетелите Я., К. и Г. са категорични, че са имали достатъчно време да огледат добре нападателя на св. Я., поради което и са разпознали категорично последния на база собствените си възприятия, а не на внушения от други лица или видени снимки на обвиняемия в интернет. Съдът намира за неоснователно и възражението на защитника на обвиняемия, че разпознаванията са опорочени, доколкото предоставените за разпознаване с обвиняемия лица не са били с идентична на неговата външност. Действително, от приложените на л. 40, 46 и чл. 120 от ДП фотоалбуми към извършените разпознавания на обвиняемия е видно, че освен снимката на последния са били предоставени за разпознаване и снимки на още три лица, като двете от тях са с по-къси коси, респ. с по-къси бради, от тези на обвиняемия. В случая обаче съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл. 171, ал. 4 НПК, доколкото освен снимката на обвиняемия, на разпознаващия са предоставени и снимки на още три лица, сходни с него по външност. Законодателят недвусмислено е посочил, че за законосъобразно извършване на разпознаване не е необходимо предоставените за разпознаване лица да са с еднаква външност, доколкото това е обективно невъзможно предвид спецификите на всяка отделна личност. В този смисъл е и константната съдебна практика, според която е необходимо предоставените за разпознаване лица да са със сходна външност, каквото е и изискването на закона. В случая е видно, че трите лица, чиито снимки са предоставени при извършените разпознавания, наред с тази на обв. Д., са с плътни бради по цялото лице и са сходни по външност. Фактът, че някои от брадите на лицата са по-къси от другите, респ. косите на разпознаваните лица не са с еднаква дължина, не опорочава извършените разпознавания. С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че извършените от свидетелите Г., К. и Я. разпознавания са извършени при спазване на всички изисквания на процесуалния закон, поради което по безспорен начин е доказано, че именно обв. Д. е извършител на инкриминираното деяние. По отношение на втората група от свидетели, съдът отчете тяхната възможна заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото всички лица са или служители на „Делта гард“ ООД и колеги на обв. Д., или служители на „Интер Билд Груп“ ООД, което дружество е стопанисвало процесното нощно заведение. В този смисъл съдът счита, че показанията на посочената група свидетели са недостоверни и не кореспондират с обективната истина по делото, доколкото противоречат на показанията на първата група свидетели и липсва каквато и да е последователност, подробност и логичност във възпроизведеното от посочените свидетели. На първо място, следа да се отбележи, че показанията на свидетелите П.П., В.Б., А.А., М.Т., Е.Н. и Р.Н., всички служители на „Делта Гард“ ООД и охранители в процесното заведение вечерта на 15.05.2021 г. срещу 16.05.2021 г., са неинформативни относно главния факт на доказване по делото, доколкото последните твърдят, че са били на различни места в заведението, респ. на входа на същото, като не са видели и не са разбрали за възникнал инцидент в клуб „Биад“. По идентичен начин свидетелите А. В., управител на „Делта Гард“ ООД, и С. Т., пълномощник на „Интер Билд Груп“ ООД, не са възприели факти и обстоятелства от процесната вечер. Останалите свидетели – Е.Х., С.К., К.П. и Н.Р., твърдят, че компанията на св. Я. се е спречкала с мъж и жена, но мъжът не е бил обв. Д., който в този момент се твърди да е бил със св. Н.Р., сервитьор в заведението. Показанията на посочените четирима свидетели обаче се изключително повърхностни, като в същите липсва каквато и да конкретика кой какви удари е нанесъл и къде, както и как е изглеждал въпросният мъж, който се е спречкал със св. Я.. Свидетелите единствено заявяват, че мъжът е бил с брада като на обв. Д., като в този момент последният е бил в другия край на заведението. Предвид на посочената непоследователност и липса на конкретика в показанията на визираните свидетели, съдът не ги кредитира, доколкото същите очевидно обслужват защитната версия по делото на обвиняемия предвид близките приятелски и колегиални отношения с последния. Показанията на свидетелите С. Т. и А. В. обаче следва да бъдат кредитирани в частта им, в която последните заявяват, че към инкриминираната дата обв. Д. е изпълнявал единствено длъжността „охранител“, като в служебните му задължения е влизало да осъществява единствено пропускателен режим в заведението, но не и да пази имуществото на заведението или да има други отговорности във връзка с пазенето или управлението му. В този смисъл са и приложените в хода на досъдебното производство трудов договор № 00002338/29.04.2021 г. и длъжността характеристика към него. При преценка на доказателствената стойност на обясненията на обв. Д., съдът отчете двойствения им характер – като гласно доказателствено средство и като основно средство за защита в наказателния процес. В случая следва да се кредитират обясненията му, че инкриминираната вечер е бил на работа в процесното нощно заведение. Не кореспондира с обективната истина по делото обаче заявеното от обвиняемия, че е бил в „задната зала“ по време на инцидента в заведението, както и че не е докосвал св. Я.. В тази част обясненията на обв. Д. категорично се оборват от показанията на свидетелите Я., Г. и К., както и от протоколите за извършените от последните разпознавания. Освен това следва да се отбележи, че в своите обяснения самият обвиняем заявява, че от страна на св. Я. е имало реплика, че ще му откъсне брадата, което напълно кореспондира с показанията на св. Я. на л. 25- 26 от ДП, в които заявява, че след закана от страна на нападателя му, че ще му скъса обеците, св. Я. му е казал, че ще му скъса брадата. В този смисъл очевидно посочената реплика е била адресирана към мъжа, който е нанесъл впоследствие удари с юмрук на св. Я., като се установява, че това е именно обв. Д.. По изложените съображения, съдът намира обясненията на обв. Д. за необективни и явяващи се израз на неговата защитна позиция по делото, поради което не следва да се кредитират. Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от което се установява видът и механогенезата на получаване на телесните увреждания на пострадалия Я. - оток и кръвонасядане на носната пирамида, разкъсно-контузна рана в корена на носа; оток и кръвонасядане в горната част на дясната буза; оток и кръвонасядане в дясната предушна област; оток и кръвонасядане в долната трета на гръдния кош вдясно, които по своята медикобиологична характеристика са причинили на пострадалия „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Следва да се кредитира и заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-графическа експертиза, от което се установява, че св. С. Т. е подписал договор № О 086/18 от 15.11.2018 г. и три броя анекси към него от името на възложителя „Интер Билд Груп“ ООД. Следва да бъдат кредитирани и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, доколкото съдът ги намира за относими към предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК. Следва да се кредитират приложените от „Делта Гард“ ООД и „Интер Билд Груп“ ООД писмени доказателства, вкл. трудов договор № 00002338/29.04.2021 г. и длъжностна характеристика към него, от които се установява, че към момента на нанасяне на ударите обв. Д. е изпълнявал длъжността „охранител“ с работодател „Делта Гард“ ООД. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че обв. И. Н. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. От обективна страна по безспорен начин се установи, че на 16.05.2021 г., около 02.00 часа, в гр. София, в клуб „Биад“ на ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 16, чрез нанасяне на удари с ръка, свита в юмрук в областта на лицето и тялото на А. И.ов Я., обв. И. Д. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на носната пирамида, разкъсно- контузна рана в корена на носа; оток и кръвонасядане в горната част на дясната буза; оток и кръвонасядане в дясната предушна област; оток и кръвонасядане в долната трета на гръдния кош вдясно, които по своята медикобиологична характеристика са причинили на пострадалия „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Съдът счита, че безспорно е установена механогенезата на получаване на телесното увреждане и авторството на деянието в лицето на обв. Д., в каквато връзка бяха изложени подробни съображения при извършения доказателствен анализ, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Следва отново да се акцентира на обстоятелството, че показанията на свидетелите Я., К. и Г. са еднопосочни, логични и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло както относно доказване на механогенезата на нанасяне на телесните увреждания на пострадалия, така и, съвкупно с протоколите за извършени разпознавания по снимки, относно установяване авторството на деянието в лицето на обв. И. Д.. Съдът обаче счита, че не е осъществен квалифициращият признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 НК, а именно леката телесна повреда да е нанесена от длъжностно лице по време на изпълнение на службата му. Действително, съгласно чл. 65 от Закона за частната охранителна дейност, на която разпоредба се е позовала прокуратурата, при и по повод изпълнение на трудовите задължения лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. В случая обаче съдът счита, че не може да се презумира по силата на посочената разпоредба, че реално в случая обв. Д. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, което би противоречало на принципите, заложени в чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК. Макар и касаещ тълкуване на фикцията, закрепена в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, при преценка субективната съставомерност на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, указанията по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 07.06.2016 г. по описа на ОСНК на ВКС важат с пълна сила и в настоящия случай. В същото Тълкувателно решение е посочено, че „Затова, въпреки че в някои отрасли на правото законодателят е въвел фикции, какъвто е случаят с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, в областта на наказателното правосъдие поради спецификата и ценността на правата, които засяга, използването на фикции крие сериозни рискове. С оглед същността на фикцията, която по правило подменя истината, тъй като е налице разлика между нормативната (фрикционната) и обективната действителност, приложението й в доказателствения процес се конфронтира с основни принципи на наказателния процес, установени конституционно в чл. 121, ал. 2 от КРБ и в чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК. Обратното разбиране категорично противоречи на националните и международни стандарти за основните права на човека, регламентиращи "презумпцията за невиновност" като гаранция за правото на защита в наказателния процес - чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 16 от НПК, чл. 11, т. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 6, т. 2 от ЕКЗПЧОС. То противопоставя фикцията на презумпцията за невиновност и прехвърля тежестта на доказване върху подсъдимия, което недопустимо противоречи на чл. 103 от НПК. На подсъдимия се противопоставя една неистина, която е непроверима и необорима, защото фикцията по съдържателната си конструкция не изразява истина, "съвпадането на нейното съдържание с действителността е предварително изключено“. Тоест, в случая наказателният съд не е обвързан от разпоредбата на чл. 65 от ЗЧОД, като при извършване на преценка на обстоятелството дали дадено лице е длъжностно Т.а по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК следва да се съобразят всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, от които да се установи дали на същото лице е възложено изпълнението на ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. В настоящия случай, както от приложените в хода на досъдебното производство трудов договор и длъжностна характеристика по отношение на обв. Д., така и от сключения договор за охрана между „Делта Гард“ ООД и „Интер Билд Груп“ ООД, се установява по несъмнен начин, че на обв. Д. не е възлагано нито писмено, нито устно, извършването на работа, която да е свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Последният към 16.05.2021 г. е изпълнявал длъжността „охранител“ към „Делта Гард“ ООД, като е имал задължение да осъществява частна охранителна дейност, изразяваща се в носене на невъоръжена постова служба, осъществяване на пропускателен режим и контролиране влизането и излизането на посетителите в обекта, като и да изисква и проверява документи за самоличност на последните. В този смисъл, обв. Д. не е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, в какъвто смисъл е и Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г. по описа на ВКС, II н.о. По изложените съображения, съдът счита, че обв. Д. не е осъществил от обективна страна квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 НК, доколкото не е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК към инкриминираната дата. В случая обв. Д. е осъществил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, което обаче съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК се явява Т.а от частен характер, поради което съдът не може да осъди обвиняемия за същото в рамките на настоящото производство, провеждано по реда на Глава XXVIII от НПК, доколкото не е предвидено Т.а правомощие на съда. С оглед на изложеното, съдът счита, че на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 НПК обв. И. Н. Д. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Така мотивиран, съдът постанови решението си. Районен съдия: