Решение № 22864 от 8.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6550/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2397/21.05.2024 г., постановено по НАХД № 20231110215978/2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК във вр.чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу Решение № 2397/21.05.2024 г., постановено по НАХД № 20231110215978/2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав. С решението на СРС е отменено Наказателно постановление № НП-7/27.10.2022 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу “Топлофикация - Перник” АД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 5 от Закона за енергетиката, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. С касационната жалба се иска отмяна на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допустнати съществени процесуални нарушения. Излага подробни доводи за факта на извършване на нарушението. Твърди, че е спазена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като съставения АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на извършеното нарушение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. И., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли съда да отмени решението на СРС. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител юрк. С., счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Софийска градска прокуратура, прокурор К., счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението на Софийски районен съд, предмет на касационно обжалване, е отменено наказателно постановление № НП-7/27.10.2022г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу “Топлофикация - Перник” АД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 5 от Закона за енергетиката, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. За да постанови решението си, СРС е събрал като доказателства по делото показанията на свидетелите Б. П. и В. Г. и писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Въз основа на тях е приел, че в следствие на извършена проверка са издадени два броя констативни протокола: Констативен протокол № Т-3 от 18.04.2022 г. и Констативен протокол № Т-05 от 20.06.2022 г., с които на основание чл. 80, ал. 4, т. 1 и ал. 5 от ЗЕ на “Топлофикация - Перник” АД са дадени задължителни предписания. “Топлофикация - Перник” АД не е изпълнила задължителните указания на контролните органи, поради което е съставен АУАН и въз основа на него издадено и НП. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. Касационната инстанция, на основание чл. 220 АПК, приема за доказани и установени фактите, изложени в решението на Софийски районен съд, 17-ти състав. При вярно установената фактическа обстановка, настоящата касационна инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Не са налице въведените отменителни касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр.чл. 63в ЗАНН. Споделя се и окончателния резултат за отмяна на наказателното постановление № НП-7/27.10.2022 г. на председателя на КЕВР, по следните съображения: Касационната инстанция споделя напълно изложените мотиви от СРС, за несъответствие между фактическото /словесно/ описание на нарушението в АУАН и НП. Съгласно чл. 80, ал. 5 от ЗЕ лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват в определения им срок контролните органи за тяхното изпълнение, доколкото в чл. 208, ал. 1 от ЗЕ е предвидено на енергийно предприятие, което не предостави информация в случаите, предвидени в този закон, в подзаконовите нормативни актове по прилагането му и поискана от министъра на енергетиката, председателя на комисията, председателя на управителния съвет на фонда, органите на Агенцията за държавна финансова инспекция, както и от лицата по чл. 78, ал. 1, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. От съдържанието на НП и АУАН не става ясно дали отговорността на дружеството е ангажирана във връзка с неизпълнение на разпоредбата на чл. 80, ал. 5 от ЗЕ или на тази по чл. 208, ал. 1 от ЗЕ. Посоченото съществено различие във фактическото описание на нарушението в АУАН и НП, изразяващо се в несъответствие на изпълнителното деяние, вменено с АУАН и посоченото в НП, е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не дава възможност на санкционираното дружество в случая да разбере какво точно е нарушението за което е наказано. Поради това не може да намери приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на АУАН, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов АУАН. На следващо място правилно съдът е посочил, че в АУАН и НП не е ясно и недвусмислено установена датата на извършване на нарушението. Във връзка е дадените предписания в Констативен протокол № Т- 05 от 20.06.2022 г. по т. 1 е поставен срок до 01.08.2022 г., по т. 2 е поставен срок от един месец след връчването на задължителните предписания; по т. З е поставен срок от два месеца след връчване на задължителните предписания. Никъде обаче, както в АУАН, така и в НП не е посочена датата на извършване на всяко едно от нарушенията, което следва да бъде следващият ден след изтичане указания срок на дружеството за изпълнение на всяко едно от предписанията по отделно. Горните пропуски са довели до неяснота в описанието на соченото нарушение, което при всички случаи затруднява привлеченото към административнонаказателна отговороност ЮЛ да узнае в пълен обем в какво се изразява допуснатото от него нарушение, в това число кога е сторено. Ето защо, същите са въздигнати от законодателя и съдебната практика като съществени. При тези обстоятелства, съдът намира, че правилно СРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, обуславящи отмяна на обжалваното НП. За пълнота следва да бъде посочено, че не се споделя становището на съда, че не е спазен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и платежните системи, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи, какъвто е и процесния, предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат. По изложените по-горе съображения, оспореното решение, с което е отменено НП, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд София-град, I касационен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2397/21.05.2024 г., постановено по НАХД № 20231110215978/2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Р Е Ш И: