Решение № 2088 от 10.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 518/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Р. Р., в качеството му на Кмет на [община], подадена чрез адв. С. П., с адрес за призоваване и кореспонденция: [населено място], [община], [област], [улица], против Решение № 51/ 23.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 322/ 2022г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 1-03/ 26.05.2022г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – [област]. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство, са допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са отчетени от съда. В тази връзка се сочи, че както в АУАН, така и в НП, липсва посочване на времето на извършване на нарушението и М.та, на които е констатираното същото. Наведени са и доводи за липса на ясно и точно описание на административното нарушение. Сочи се още, че в хода на административнонаказателното производство, не са изследвани релевантни за ангажиране на отговорността факти, а именно- предприети ли са от страна на кмета на общината мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това М., с оглед на което е обоснован и извод, за недоказаност на обвинението. Навеждат се доводи и за неправилна квалификация на нарушението, обосновани с предписание по чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, дадено с Констативен протокол от 04.01.2022г. на главен експерт при РИОСВ - [област], неизпълнението на което, е съставомерно деяние, по друг състав на ЗУО. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа в приложено по делото писмено становище, подадено чрез процесуалния представител на касатора. Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – [област], се представлява от проц. си представител- гл.юриск. Т., който оспорва депозираната касационна жалба, като неоснователна и моли обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Алтернативно прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура- [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила. Административен съд – [област] намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд - Р.е потвърдил Наказателно постановление № 1-03/ 26.05.2022г. на Директора на РИОСВ - [област], с което на Р. С. Р., в качеството му на Кмет на [община], на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание “глоба“, в размер на 3 000. 00 лв. /три хиляди лева/ за административно нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6, предл. 1 и 2, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 1 и 2 от с.з., изразяващо се в това, че не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на подробно описани в НП неразрешени за това М., с което са създадени незаконни сметища. За да постанови този резултат районният съд е приел, че както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документите и сроковете за съставянето им, при отсъствие на процесуални нарушения. Прието е също така, че са налице всички елементи от фактическия състав на вмененото на касационния жалбоподател нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, изразяващо се в бездействие - не е препятствал изхвърлянето на отпадъци, в резултат на което са създадени незаконни сметища и не са предприемани действия по почистването им, в резултат на което се е стигнало до сигнализиране на РИОСВ - [област] за констатираните замърсявания, натрупвани в продължителен период от време. В тази връзка, съдът е обосновал извод, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, правилно квалифицирано е от наказващия орган, а наложеното наказание е съответно по вид и размер по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, респ. в минимално предвидения според цитираната разпоредба размер. Приел е, че нарушението не е маловажно, поради което с издаденото НП законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на правилно установената фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които преценени в съвкупност и отнесени към приложимия закон, налагат направените от районния съд изводи. Отговорността на Р. Р., в качеството му на Кмет на община Б.е ангажирана, затова че не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това М. на територията на [община] /подробно описани в АУАН и НП/, с което са създадени незаконни сметища в участъци от речното легло на река М.. Нарушението е установено при извършена на 04.01.2022г. извънредна проверка от контролните органи на РИОСВ – [област], осъществена след подаден на зеления телефон на РИОСВ - [област] сигнал. С Констативен протокол № 01-03/ 04.01.2022г. е установено, че Кметът на [община], като отговорно лице по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това М., с което са създадени незаконни сметища, като не е организирал почистване на същите. От писмените и гласни доказателствени средства е установено, че на датата на нарушението - 04.01.2022г., в участъци от речното легло на река М., намиращи се над [населено място] /дървен пешеходен мост над реката/, в [населено място] /мост над реката/, преди и след моста, свързващ [населено място] с гара [община], при старо депо за твърди битови отпадъци ТБО м. „В.“ /над депото и след него/, от старото депо до ж.п. спирка „Г. К.“, всички част от [община], са установени купчини от предимно битови и строителни отпадъци и отпадъци от пластмаси. Данните за изложеното са включени в съдържанието на Констативния протокол от проверката, който като официален писмен документ не е оспорен от касационния жалбоподател, и е годно доказателствено средство, за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни лица. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, съгласно която задължение на кмета на общината, е да предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това М., за да не се допусне създаването на незаконни сметища, а ако такива са създадени – тяхното почистване. Безспорно, че съгласно чл. 19 от ЗУО кметът на общината отговаря за управлението на отпадъците, с указаните в тази норма и тази по чл. 20 от ЗУО правомощия и дейности по управление на отпадъци, като тук въпросът по управлението на отпадъците не е обвързан с въпроса за собствеността на терените, които се намират в общината, а е решен еднозначно както по отношение на частните имоти, така и по отношение на общинските и държавните имоти. В тази връзка, неоснователни са наведените с касационната жалба доводи в обратна насока. Административнонаказателната отговорност на Р. Р., в качеството му на Кмет на община Б.е ангажирана за нарушение, което се изразява в бездействие по произтичащо от Закона за управление на отпадъците задължение. Действително със съставения в хода на проверката Констативен протокол, са дадени и предписания на Кмета на [община], но в случая, както вече бе казано, отговорността на касатора не е ангажирана за неизпълнение на предписание, което е наказуемо по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, а за неизпълнението на горепосочените задължения да препятства изхвърлянето на отпадъци и да предприема действия по почистването им, което безспорно сочи на осъществен от обективна страна състав на процесното административно нарушение, за което законосъобразно, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, е ангажирана отговорността на Р. Р., в качеството му на Кмет на [община]. Оттук следва, че правилно е определен и субектът на отговорността. Правилно е приложен материалният закон при определяне на наказанието, което в случая е наложено в минимален размер, поради което не са налице основания за неговото изменение. Правилни са и изводите на районния съд, че в производството по установяване и санкциониране на процесното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им респ.съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени. Предвид гореизложеното касационната инстанция приема, че решението на районния съд е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за неговата отмяна. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 80. 00 лв. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област]