РЕШЕНИЕ

№ 1180

гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20241100900818 по описа за 2024 година С исковата молба „Криптомат БГ“ ООД, с ЕИК 206518457 иска осъждането на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК 000694959 да му заплати, както следва: на основание чл.82 ЗЗД сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за вредите от неизпълнението на договор за разплащателна сметка с IBAN •••• под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в заплащане на неустойка по Предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 11.12.2024г. сключен между ищеца и „СТРОЙКОМ 2009" ЕООД; на основание чл. 82, от ЗЗД сумата от 5 000, 00 лева, част от общо вземане в размер на 498 736.65 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за разплащателна сметка с IBAN •••• под формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху сумата от 50 000, 00 считано от дата на предявяване на исковете до окончателното изплащане сумата и разноските.

Ищецът твърди да е дружество, което по занятие извършва търговска дейност свързана с криптовалути. С ответната банка са страни по договор за разплащателна сметка с IBAN ••••, по който последната става страна след сливането й с Райфайзенбанк България. На 14.12.2023г. Банката отказва да допусне по сметката входящ паричен превод с посочено основание Договор за заем от 14.12.2023г. нареден от „БИЛЕЪР“ ООД, ЕИК 204792388 в размер на 49 000, 00 лева. Сметката не е заверена със сумата и след представяне по изискване на банката на препис от договора, посочен като основание за извършване на превода. Вместо това и без да прави повече проверки, банката уведомява ищеца, че търговската му дейност е неприемлива за нея и му дава 14-дневно предизвестие за прекратяване на договора за банкова сметка съгласно чл.10.3.1 от Общите условия за платежни услуги за бизнес клиенти на ОББ АД. Тези ОУ ищецът оспорва да е получавал, респ. да са приложими в договорните им отношения с ответника. Преводът е върнат на 21.12.2023г. на основание т.40.5.2, от Общите условия за предоставяне на платежни услуги, дебитни карти на КВС ONLINE BULGARIA на юридически лица. Поради неправомерния отказ на Банката да осъществи превода ищецът твърди, че не успява да изпълни задължение, което има в качеството му на купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2024г сключен с „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД да плати задатък в размер на 50 000, 00 лева, което плащане финансира с превода по договора за заем от 14.12.2023г с „БИЛЕЪР“ООД. Предварителният договор в последствие е развален от продавача, на когото е платен и задатък в размер на 50 000 лева от личната банкова сметка на управителя на ищцовото дружество и чрез средства набрани с кредитна линия от други финансови институции. Развалянето на предварителния договор е по причина на поведението на банката и причинява на ищеца вреди и под формата на пропуснати ползи - да придобие имота предмет на договора за сумата от 498 736, 65лева. По изложените съображения се иска осъждането на ответното дружество.

Ответникът оспорва исковете. Твърди се, че банковата сметка с IBAN: •••• е открита въз основа на Договор-искане за издаване на дебитна карта за ЮЛ, сключен на 16.06.2021 г. между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД (впоследствие „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД), а банковата сметка с IBAN: •••• е открита въз основа на Договор-искане за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица, сключен на 06.06.2023 г., по която сметка е отказано извършването на процесния превод. В предоставения на банката препис на договор за заем от 14.12.2023г било посочено, че заемът се предоставя за оборотни средства за търговската дейност на ищеца, а не за покриване на цена за придобиване на имота предмет на предварителния договор от 11.12.2024г. Във връзка с отказа за изпълнение на превода се твърди да са подадени две отделни жалби от ищеца, което е довело и до два отделни отговора. С писмо изх. № 31133 – 22.12.2023 г., изпратено до „КРИПТОМАТ БГ“ ООД чрез куриер с обратна разписка, „ОББ“ АД отправя четиринадесетдневно предизвестие за прекратяване на договорите за двете банкови сметки, позовавайки се на конкретна разпоредба от Общите си условия. Писмото е получено от ищеца на 29.12.2023 г., съгласно обратната разписка. Оспорва като фиктивен представения с исковата молба Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 11.12.2023 г., сключен между „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД, с ЕИК 203692723 и „КРИПТОМАТ БГ“ ООД, с ЕИК 206518457 и съставен за целите производството, което се извежда от: 1/сключен е между свързани лица, тъй като управителя и едноличен собственик на капитала на „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД К.Х.Д., до 27.06.2023г е съдружник в ищцовото дружество; 2/двете дружества са регистрирани на един и същ адрес; 3/основанието за предоставения заем съгласно договора е за оборотни средства, а не за покупка на имот; 4/предварителния договор не е представен в по-ранна кореспонденция на страните; 5/няма твърдения, респ. доказателства ищецът да е разполагал с остатъка от продажната цена, тъй като при наличието й необяснимо остава бездействието му да плати задатъка. Оспорват се и твърденията за извършено плащане на неустойка/задатък от страна на „КРИПТОМАТ БГ“ ООД към „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД.

Счита, че неизпълнената транзакция е отказана правомерно съгласно т.40.5.2 от ОУ на КВС и чл. 5.16 от Общите условия на „ОББ“ АД за платежни услуги за бизнес клиенти. При сключването на договора за откриване на банковата сметка на 06.06.2023 г., ищецът декларира, получаване на хартиен носител на посочените по-горе общи условия на Банката и запознаването си с тяхното съдържание. Като неоснователен и недоказан се оспорва и искът за обезщетение за пропуснати ползи, тъй като отпуснатият заем е имал за цел покриване на продажната цена по предварителния договор, нито е бил в достатъчен размер, за да бъде реализиран, нито ищецът е разполагал с достатъчно средства, за да реализирана сделката в рамките на посочените в нея срокове. Ако все пак искът се приеме за основателен, то отговорността на банката би могло да бъде единствено до размера на отказания превод, т.к. няма отношение към остатъка от размера на твърдяната продажна цена на недвижимите имоти и начинът на нейното набиране.

С допълнителната искова молба ищецът не оспорва, че не е получил предизвестието за прекратяване на сметките. Не оспорва, че до 27.06.2023г. К.Х.Д. е управител на „Стройком 2009“ ЕООД и съдружник в „Криптомат“ ООД, но на посочената дата, дяловете му са продадени. Адресът на дружествата е различен, тъй като „Криптомат“ ООД е на седми стаж, а „Стройком 2009“ ЕООД на втория. Оспорва договора да е с недостоверна дата и подписи. Към момента на спирането на паричния превод търговията с криптовалути не нарушава никакви законови разпоредби на националното и европейското законодателство. Няма никакво основание да се смята, че Банката е установила, че средствата от превода са свързани с търговия с виртуална валута. Оспорва твърденията на ответника, че ищецът се е запознал с Общите условия за предоставяне на платежни услуги, дебитни карти и КВС ONLINE BULGARIA на юридически лица, респ. Общи условия на ОББ АД за платежни услуги за бизнес клиенти. Такива не са му предоставяни и не са приемани от управителя на дружеството. В Раздел „Декларации“, местата където следва да се отбележи факта на запознаването и съгласието на Клиента с Общите условия е празно, а и не се представя от ответника екземпляр от Общите условия, който да носи подпис за ищцовото дружество.

С допълнителния отговор ответникът твърди, че писмото е изпратено до „КРИПТОМАТ БГ“ ООД чрез куриер на 22.12.2023 г. и е получено от ищеца на 29.12.2023г. Докато, видно от кореспонденцията, приложена към исковата молба, на която се позовава ищецът, имейлът, към който е приложено посоченото писмо, е изпратен на 02.01.2024 г., т.е. след официалното му получаване по куриер. Поддържа възраженията за свързаност на страните по предварителния договор. Поддържа оспорването си на датата на предварителния договор и положените в него подписи. Клаузата на чл.40. от ОУ не ограничава Банката във възможността да изисква документи само при наличие на законови изисквания или при констатирано конкретно нарушение на законово изискване, за да бъде спрян банков превод. „Поставянето на отметка“ за предоставяне на препис от ОУ или тяхното приподписване от представител на ищеца, не е релевантно за обвързването на ищеца от общите условия, с оглед на обстоятелството, че всеки от договорите, съдържащ посочените декларации, е подписан от ищеца и в този смисъл, с оглед законовата уредба, го обвързват и са задължителни за него, като не е налице и незабавно оспорване на общите условия от страна на „КРИПТОМАТ БГ“ ООД С оглед твърденията на страните съдът разпределя доказателствената тежест по следните:

В тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора за банкова сметка; отказът на банката да завери сметката на ищеца със превода на сумата от 49000, 00 лева с посочено основание за произход на средствата „Договор за заем от 14.12.2023г. с наредител „БИЛЕЪР“ ООД, ЕИК 204792388“; че е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 11.12.2023 г. между „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД, с ЕИК 203692723 и „КРИПТОМАТ БГ“ ООД; че предварителния договор е развален, заради неплащане на задатъка уговорен в него; че е платена неустойка по договора от 11.12.2023г, заради неизпълнението му;

В тежест на банката е да докаже: че ищецът е запознат с Общите условия за предоставяне на платежни услуги, дебитни карти и КВС ONLINE BULGARIA на юридически лица, респ. Общи условия на ОББ АД за платежни услуги за бизнес клиенти; че съгласно договора и/или общите условия и/или действащото в областта законодателство тя има основание да откаже да изпълни наредения превод; евентуално способ за погасяване на задължението.

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: банковата сметка с IBAN: •••• е открита въз основа на Договор-искане за издаване на дебитна карта за ЮЛ, сключен на 16.06.2021 г. между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД (впоследствие „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД), а банковата сметка с IBAN: •••• е открита въз основа на Договор-искане за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица, сключен на 06.06.2023 г. Безспорно е, че на 14.12.2023 г ответната банка отказва да завери сметката с IBAN:

•••• и титуляр ищцовото дружество входящ паричен превод в размер на 49 000 лева с посочено основание на източника Договор за заем от 14.12.2023г. нареден от „БИЛЕЪР“ ООД, ЕИК 204792388.

Спорно е дали отказът на банката да завери сметката с входящия превод е правомерен. Поведението ще е правомерно, ако тя има признато такова право по силата на сключения с ищеца договора за банкова сметка, съответно общите условия действащи към него или нормативната рамка, при които тези отношения се осъществяват. Ответната банка счита, че неизпълнената транзакция е отказана правомерно, тъй като съгласно т.40.5.2 от ОУ на КВС и чл. 5.16 от Общите условия на „ОББ“ АД за платежни услуги за бизнес клиенти, тя има това право, ако установи или има основание да смята, че средствата са с източник търговия с виртуални валути и понеже това е предмета на дейност на ищцовото дружество, приема, че средствата са с такъв произход.

Вярно е, че в обявения в търговския регистър предмет на дейност на ищцовото дружество е записано, че то търгува с виртуална валута, но това не означава, че постъпващите по сметката суми са от такава дейност. Напротив, за източник последният посочва и представя на банката договор за паричен заем от 14.12.2023г, а по делото няма събрани доказателства от нейна страна, опровергаващи това обстоятелство. Следователно фактическия състав на клаузите на ОУ, на които се позовава банката, не е осъществен. Съмненията й са оборени от представения договор за паричен заем, което е достатъчно основание да се приеме, че отказът за заверяване на сметката със сумата по трансфера е незаконосъобразен. Той съставлява неизпълнение на договорните задължения на банката съгласно чл. 87, ал. 5 и чл. 89, ал.2 ЗПУПС да осигури на разположение по платежната сметка на получателя сумата по платежната операция след получаване на средствата от съответния доставчик на платежни услуги незабавно, след като сметката на доставчика на платежни услуги на получателя е заверена с тази сума. А съгласно чл. 92, ал. 2 ЗПУПС ответникът като доставчик на платежни услуги на получателя носи отговорност пред последния за изпълнението на платежната операция.

Отговорността е договорна. Нейните предели са очертани в чл.82 ЗЗД до всички преки и непосредствени вреди, които са предвидими към настъпване на неизпълнението от длъжника. Предвидими са тези преки и непосредствени вреди от неизпълнението на сделката, чието настъпване, страните могат и са длъжни да предположат при проявената дължима грижа и които представляват негов необходим и закономерен резултат /така Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК/. Дали вредите са предвидими или не, е фактически въпрос, който зависи от вида на правоотношението, вредите и формата на неизпълнението.

Тежестта да докаже настъпването на вредите, причинната връзка и предвидимостта е за ищеца.

За доказването им по делото са представени предварителния договор за покупко- продажба на имот от 11.12.2023г сключен с „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД (л.23-24), нотариална покана от „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД до „Криптомат БГ“ ООД за прекратяването му, по неплащане на капарото уговорено съгласно чл.3, ал.2 на същия (получена от ищеца според нотариалното отразяване на 26.02.2024г-л.37) и два броя платежни нареждания от 28.02.2024 и 07.03.2024г, с които „Криптомат БГ“ ООД заплаща на „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД сумата от 50 000, 0 лева с посочено основание “неустойка по договор от 11.12.“ Сключването на предварителния договор от 11.12.2023г се оспорва от ответника като абсолютно симулативен и следователно нищожен, евентуално се твърди да е с недостоверна дата, евентуално е съставен за целите на процеса.

Симулацията като основание за нищожност на правните сделки съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД предпоставя твърдения за сговор между страните по сделката, които не целят изобщо настъпването на нейните правни последици (абсолютна симулация) или се опитват чрез нея, да прикрият друга сделка, чиито правни последици ще прилагат в отношенията помежду си (относителна симулация). Обикновено симулативната сделка е насочена към трети лица и цели да създаде у тях невярна представа за действителното правно положение.

За разкриване на симулацията е необходимо страната, която я твърди, при условията на пълно и главно доказване да установи какви са действителните намерения между страните по симулираната сделката. При разкриване на симулацията, когато лицето, което се домогва да я установи, не е страна по сделката, той не е ограничен в средствата за доказването й, като може да извърши това включително и чрез свидетелски показания, дори и при липса на начало на писмено доказателство и обратно писмо – арг. от чл. 165, ал. 1 изр. 2 ГПК. Разкриването на симулацията не може да почива само на доказаната свързаност на страните (безспорно изключваща приложението на презумпцията за добросъвестност при действието на свързаните лица), а следва при условията на пълно и главно доказване, макар и с косвени доказателства, да се установят фактите, от които се извежда симулативността в оспорените отношения (какви са нежеланите правни последици, които се избягват със сключване на привидния договор или какви са прикритите отношения, за които страните имат воля). Такива факти не се твърдят и не се доказват от ответника.

Извод за симулативност не следва и от оспорването на датата на договора. Първо следва да се посочи, че съгласно чл. 181 ГПК оспорване на достоверната датата на частен диспозитивен документ е допустимо само от трето лице в хипотеза на конкуренция на права, когато от достоверната дата зависи, дали оспорващия може да придобие правата по оспорената сделка или не, каквато не е настоящата хипотеза.

Частните документи се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството си (така Решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, ІV г.о.). Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и ако бъдат оспорени, удостоверените от тях факти, подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). Следователно макар възражението за симулативност да е неоснователно, а това за оспорването на датата, да не покрива хипотезата на чл. 181 ГПК, оспорването на ответника, че счита договора за съставен единствено за нуждите и целите на процеса, налага ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване момента на сключване. Преки доказателства за датата на сключване на предварителния договор не са сочени, респ. събрани. Косвено отношение за този факт отношение имат нотариалната покана за развалянето му и платежните нареждания за плащане на уговореното в него неустойка, но, за да се приеме това доказване за пълно и главно, те следва да водят до един единствен възможен извод, а такъв въз основа на тях не може да се направи.

Нотариалната покана е официален документ само в частта, с която се отразяват извършените от и пред нотариуса действия, заключаващи се в предоставянето на поканата на 26.01.2024 на нотариуса от управителя на „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД и връчването на екземпляр от нея на управителя на „Криптомат БГ“ ООД на 26.02.2024г. В останалата част тя е диспозитивен документ, който не обвързва съда с верността на направените в нея изявления, в това число и относно посочената дата на сключване на предварителния договор. В най-добрия случай може да се приеме, че към дата на представяне на поканата пред нотариуса (26.01.2024г) „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД и „Криптомат БГ“ ООД са в договорни отношения, които първия желае да прекрати, но не и за момента на тяхното пораждане.

Същото важи и за платежните нареждания от 28.02.2024, съответно 07.03.2024г. Те съдържат изявление, че към датата на тяхното съставяне, респ. представяне пред изпълнителя „УниКредит Булбанк“ АД, „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД и „Криптомат БГ“ ООД са в договорни отношения, които оправдават преводи на средства на обща стойност от 50 000, 00 лева. Относно основанието и момента на неговото пораждане, предвид диспозитивния им характер, не може да се приеме, че посочената в тях дата обвързва съда, а в нея и годината на пораждане на договора, който оправдава плащането, не е посочена.

Следователно косвените доказателства сочат различни моменти на пораждане на отношенията „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД и „Криптомат БГ“ ООД, които като се вземе предвид, че не са официализирани пред ответника в кореспонденцията водена непосредствено преди прекратяване на договорите за разплащателна сметка, налагат извода, че предварителния договор не е сключен на 11.12.2023г, а в друг в по-късен момент и евентуалното му неизпълнение от страна на ищеца не се дължи на поведението на ответника, т.е. не е в причинна връзка с прекратения договор за разплащателна сметка.

Само за пълнота следва да се посочи, че дори и вредите да се приеме, че са настъпили за ищеца, те са непредвидими за ответника към сключване на договора за банкова сметка. Това е така, защото в последния не е посочена конкретна цел за неговото сключване. В частност не е посочено, че средствата, които ищецът набира в сметката, ще се използват (или обикновено се използват) именно за закупуване на недвижими имоти. Това не е и основния предмет на дейност на дружеството. Не това е и основанието, заради което са му преведени сумите от „БИЛЕЪР“ ООД, ЕИК 204792388 съгласно договора за заем от 14.12.2023г., а за оборотни средства. Сам ищецът не се позовава на такава нужда в хода на водената с банката кореспонденция, непосредствено преди прекратяване на договорните отношения с нея (не е твърдял, че сумата му трябва за такава цел). При това положение няма как да се приеме, че последната знае, полагайки грижата на добрия търговец при сключване на договора или в някакъв последващ момент, че ако недопусне входящия превод на сумата от 50000, 00 лева по сметката на ищеца, това ще доведе до прекратяване на сключения от него предварителен договор за покупко-продажба на имот от 11.12.23, че ищецът ще дължи неустойка по него в размер на уговореното капаро, съответно няма може да придобие собствеността върху имота, обещан със същия договор. Следователно макар да е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на банката, претендираните от ищеца вреди за нея са непредвидими и за тях ответникът не дължи обезщетение, защото нито знае, нито е длъжен да знае, за какви дейности ще се използват средствата, с които е отказано да се завери сметката му.

С оглед изложеното предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответника. Последният претендира такива още с отговора на исковата молба, но нито тогава, нито с допълнителния отговор, нито в проведеното открито съдебно заседание по делото представя доказателства за тяхното извършване, респ. размер. А доказателствата за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 6500, 00 лева представени едва с писмените бележки и не могат да бъдат взети предвид.

При тези мотиви, съдът