Решение № 24866 от 21.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5566/2025 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 26, ал. 2 и ал. 12 и вр. с чл. 24, ал. 1, т.6 от Закона за чужденците в [държава] /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба на М. С., [държава], [ЛНЧ], родена на 28. 03. 1967 г., с адрес за пребиваване в [държава] [населено място], [улица], чрез адв. П. Н., АК – Сливен, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 1 срещу Решение № 343р – 4599/24. 03. 2025 г. на началник група „Миграция“ при ОДМВР – Сливен, с което на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава] на жалбоподателката по заявление № 343000 – 2626/04. 03. 2025 г. по описа на ОД МВР – Сливен. С жалбата се иска отмяна на решението като необосновано, незаконосъобразно, издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Излагат се доводи, че жалбоподателката пребивава в страната от 2015 г. и до датата на подаване на заявлението не са констатирани нарушения на установения режим на пребиваване на чужди граждани в страната. До 01. 08. 2024г. обектът, находящ се в [населено място], [улица], ап. 8 е бил ползван за нуждите на представителството на „Е. тур“ в [държава], след което комуникацията и дейността е продължила чрез електронна поща и телефон, вписани в Р. Б.. След връчване на оспореното решение жалбоподателката е заявила промяна на адреса на управление на ТП „Е. тур“ в Р. Б. и пред БТПП, за което е издаден Сертификат № 1306/31. 03. 2025г. на БТПП. Освен представител на „Е. тур“, М. С. извършва търговска дейност и чрез собственото си търговско дружество „АСМБ“ ООД. Направено е искане за присъждане на разноски. В хода на съдебното производство доводите се поддържат от адв. К., САК. Ответникът - началник група „Миграция“ при ОДМВР – Сливен, в писмени бележки, прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Посочва, че ТП „Е. тур“ няма адрес, на който да извършва дейността, който да използва за контакти с клиентите и партньорите и за комуникация с административни органи. За периода 12. 05. 2015 г. до 08. 02. 2019 г. М. С. е пребивавала в страната на основание чл. 24, ал.1, т. 13 от ЗЧРБ. След 4 години прекъсване чуждата гражданка е получавала разрешения за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по Заявление № 343000 – 2626/04. 03. 2025 г. по описа на ОД МВР – Сливен, подадено от М. С., [държава], [ЛНЧ], родена на 28. 03. 1967 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ. Към заявлението са приложени изискуемите документи, съгласно чл. 14, ал. 1 и чл. 19 от ППЗЧРБ. Приложен е Сертификат №769/25.02.2025 г. на БТПП за вписване на ТП „Е. тур“ със седалище Москва, [държава] и адрес на представителството в [държава] в [населено място], [улица], ап. 8. Извършена е проверка на адреса и е установено, че имотът с адрес [населено място], [улица], ап. 8 е предоставен под наем с договор от 01.08.2024 г. на М. П. и съпругата му В. П.. Предвид сключения договор за наем, имотът не се ползва за офис на търговското представителство. При проверка на адреса, на който е регистрирана чуждата гражданка е установено, че тя живее в [населено място], [улица]. Този адрес е регистрирала като адрес на управление на ТП „Е. тур“ в Р. Б. и в БТПП след получения отказ. ТД „Национална сигурност“ – Сливен към ДА“НС“ в становище рег.№ 16 Сл-625/18.03.2025 г. на ТДНС – Сливен е със заключение, че лицето не предоставя достоверни данни относно целта си на пребиваване, а именно посоченият адрес на търговското представителство не се ползва като офис, което покрива смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ. Имотът, находящ се в [населено място], [улица], ап. 8 е собственост на М. С. по [нотариален акт]/04.09.2009 г. Тя е собственик и на ап. 12 в същата сграда. „АСМБ“ ЕООД притежава УПИ от 246 кв.м. и сградата в него в [населено място], [жк], по [нотариален акт]/2005 г. Представени са доказателства, че М. С. е управител на „АСМБ“ЕООД и осъществява търговска дейност в страната чрез това търговско дружество. От страна на административния орган е направен извод, че съвкупно преценени доказателствата сочат, че М. С. реално не осъществява дейност като представител на чуждестранно търговско дружество, ТП „Е. тур“ няма офис, от който осъществява дейността, чуждата гражданка извършва търговска дейност в страната с регистрирано в РБ търговско дружество „АСМБ“ ЕООД, а не като търговски представител и по тези причини не отговаря на условията на чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ за получаване на право на продължително пребиваване. Издадено е Решение № 343р – 4599/24. 03. 2025 г. на началник група „Миграция“ при ОДМВР – Сливен, с което на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл.24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава] на жалбоподателката по заявление № 343000 – 2626/04. 03. 2025 г. по описа на ОД МВР – Сливен. В хода на съдебното производство са представени отчети за дейността на ТП „Е. тур“ в [държава] за 2023 г. и 2024 г. Настоящата инстанция счита, че тези отчети не доказват никаква извършена дейност от ТП, изготвени са от жалбоподателката с цел установяване на изгодни за нея факти. От правна страна: Жалбата е допустима, подадена в срок, от адресата на отказа, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ във вр. със Заповед № 343з-798/12.04.2021г. на директора на Областна дирекция на МВР- Сливен. Отказът е мотивиран от фактическа и правна страна по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил решение в противен смисъл. Правилно е приложен и материалния закон. Правната регламентация на пребиваването на чужденците в РБ се съдържа в ЗЧРБ, в чийто чл. 22 е посочено, че пребиваването на чужденците в [държава] се осъществява въз основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4, международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим, актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от [държава], разрешение на службите за административен контрол на чужденците. Разрешението по ал. 1, т. 4 се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност". В чл. 23 от ЗЧРБ е визирано, че чужденците пребивават в [държава]: краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната, продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон; дългосрочно-с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление и постоянно - с разрешен неопределен срок. От доказателствата по делото е видно, че оспорващата е имала Разрешение за продължително пребиваване до 19.03.2025 година като търговски представител на чуждестранно лице на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - сочещ, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано, след проверка и оценка на представени документи относно икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности, от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в [държава]; разрешение за продължително пребиваване могат да получат не повече от трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество; Българската търговско-промишлена палата своевременно уведомява дирекция "Миграция" при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството. Съгласно чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, които норми са посочени като правно основание за издаване на оспорената заповед, отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24 г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33 г и 33к - 33м, 33п и 33т. На основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано, след проверка и оценка на представени документи относно икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности, от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в [държава]; разрешение за продължително пребиваване могат да получат не повече от трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество; Българската търговско-промишлена палата своевременно уведомява дирекция "Миграция" при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството. В конкретния случай е представен Сертификат № 769/25.02.2025 г. на БТПП за вписано ТП „Е. тур“, с търговски представител М. В. С. и адрес [населено място], [улица], ап. 8. По повод подаденото от жалбоподателката заявление за продължаване срока на пребиваване е извършена проверка на вписания адрес на търговското представителство, като на адреса е намерено семейство наематели, които заявяват, че на този адрес няма търговско представителство и не се осъществява такава дейност. Видно от представения нотариален акт, имотът е жилищен, находящ се на ет. 3 и не е офис, не е с предназначение за осъществяване на търговско представителство. Впоследствие жалбоподателката е сменила адреса на ТП с адреса, на който живее, а именно в [населено място], [улица]. В конкретния случай, видно от извършената проверка и събраните сведения е безспорно установено, че макар и вписана като търговски представител на „Е. тур“, М. С. не е извършвала дейност като такава за тази фирма. Видно е, че адреса на който е било вписано търговското представителство е бил само формален и на този адрес не е съществувал офис, а жилищен обект, който впоследствие е отдаден под наем. Новият вписан адрес, след постановяване на отказа е адресът, на който живее чуждата гражданка и също не е офис. Представените отчети за дейността на ТП също така не доказват някаква дейност на търговския представител. Видно е, че в съставените от самата Селиванова отчети се сочат извършени дейности, за които не са представени никакви други доказателства. В тази връзка обоснован и законосъобразен е извода на административния орган, че М. С. не е ползвала адресите, вписани като офиси на търговското представителство и няма данни за извършвана дейност, поради което не може да се приеме, че тя осъществява дейност като търговски представител, поради което не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Допълнителен аргумент, че М. С. не извършва дейност като ТП на „Е. тур“ е и обстоятелството, че тя е управител на „АСМБ“ ЕООД и извършва търговска дейност в страната с това търговско дружество, а не като търговски представител, както заявява. Регистрираното в БТПП търговско представителство, което реално е без дейност е само фиктивно и с цел получаване на разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ, при облекчени условия. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, като в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Така мотивиран, Административен съд София-град, І - во отделение, 43-ти състав: