Решение № 6447 от 17.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 621/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ( ЗОДОВ ). Предмет на настоящото дело е иск предявен от „Фюнекс“ ЕООД с ЕИК ••••чрез адв. Т. З. против Национална агенция по приходите за осъждането й да заплати сумата от: 1 731 446, 68 лева – главница, която представлява обезщетение за претърпяна загуба от незаконосъобразни действия на органите на НАП във връзка със запорно съобщение по чл. 202 ал. 1 от ДОПК с изх. № 10-24-18-37/10.08.2010 г. на ТД на НАП за публични вземания на Р.АД, установени с Ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008г. на ТД на НАП София, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № 2252-000003/26.08.2010г. и незаконосъобразно разпределение по Разпореждане изх. № 2252/2010/000034/06.02.2013 г. на ТД на НАП София, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба 25.03.2024г. до окончателното й изплащане и сумата от: 1 984 727.20 лева, която представлява обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 31.03.2013г. - датата, на която Банка Пиреос България АД е превела на НАП сумата от специалната банковата сметка на депозитаря С. Д. Г., до датата на подаване на настоящата искова молба – 25.03.2024г. В исковата молба се поддържа, че имуществената вреда за ищеца произтича от неоснователно събрана сума в размер на 1 731 446, 68 лева от банковата сметка на депозитаря, който не е успял да завърши процедурата по ЗОЗ и която сума е възстановена по сметка на длъжника Р.АД с което действие НАП поставя главницата обратно в разпореждане на длъжника), като се е стигнало до увреждане на интересите на ищеца в качеството му на заложен кредитор от страна на НАП. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Ответник Национална агенция за приходите чрез юрк. [населено място] оспорва по основание и размер предявените искове. Не оспорва, че между ищеца Фюнекс ЕООД в качеството му на заложен кредитор и Р.АД в качеството му на залогодател е сключен договор за особен залог от 28.05.2004г. с предмет залог на вземане в размер на 9 656 180 лева като поради неизпълнение на задълженията ищецът е пристъпил към принудително изпълнение по отношение на правата по учредения му залог като е бил назначен по чл. 39 ЗОЗ депозитар – конкретно физическо лице на което е открита специална банкова сметка в Банка Пиреос България АД по която НАП е събрала сума в размер на 1 731 446, 68 лв във връзка със запорно съобщение по чл. 202 ал. 1 от ДОПК с изх. № 10-24-18-37/10.08.2010 г. на ТД на НАП за публични вземания на Р.АД, установени с Ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008г. на ТД на НАП София, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № 2252-000003/26.08.2010г. Не се оспорват и твърденията затова, че на 31.03.2013г. Банка Пиреос България АД е превела цялата налична сума по сметката разкрита на името на депозитаря в полза на НАП като след извършеното плащане РА е отменен изцяло с Решение № 4145/25.03.2014г. на ВАС поради което с АПВ № 1430636/09.06.2014г. органът по приходите е приел, че сумата от 1 731 446, 68 лева е недължимо платена и подлежаща на възстановяване на „Р.“ АД като с този АПВ е извършено частично прихващане за публични задължения на това дружество, а остатъка от 1 249 218, 78 заедно със законната лихва е възстановен на Р.АД със същия АПВ като възстановяването е извършено по сметка посочена от дружеството. Поддържа се, че сумата която е била възстановена след отмяна на РА № 2000802366/10.07.2008г. на ТД на НАП София по сметка на Р.АД е правилно и законосъобразно възстановена именно на това дружество, тъй като то се явява собственик на тази сума, респ. недължимо платената сума не е била събрана от сметка на ищеца. Поддържа се, че със събраната сума от сметка на депозитаря е можело да се разпорежда само той по начина предвиден в чл. 39 ЗОЗ. Недължимото плащане е извършено преди сумата да бъде преведена по сметка на ищеца и следователно, сумата към момента на извършване на разпределението от публичния изпълнител с Разпореждане № 2252/2010/000034/06.02.2013г. е била собственост на „Р.“ АД и поради това правилно същата е била възстановена именно на „Р.“ АД. Поддържа се че НАП не отговаря за гражданско-правния дълг на „Р.“ АД към „Фюнекс“ ЕООД – така Решение № 416 от 19.01.2017 г.. постановено по ахд. № 10435/2016 г. на Административен съд гр. София, потвърдено с Решение № 9126 от 11.07.2017 г., постановено по ахд. № 3255/2017 г. на ВАС [населено място]. Иска се отхвърлянето на предявените искове. Претендират се разноски. Окръжна прокуратура – Пловдив в лицето на прокурор В. счита исковата молба за лишена от основание. Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира от фактическа страна следното. Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че между ищеца и трето за спора лице Р.АД е бил сключен договор за особен залог от 28.05.2004г. за обезпечаване правото на вземане за продажната цена на ищеца по договор за цесия на вземане също от 28.05.2004г. по силата на която цесия ищеца прехвърля своето вземане към Е. Т. И. АД – в несъстоятелност за сумата от 10 000 0000 лева в полза на Р.АД, което вземане ищецът е придобил чрез друга цесия с цедент К. Е. / л.10 от делото/. С особеният залог ищецът Фюнекс ЕООД придобива качеството на заложен кредитор за сумата от 9 656 180 лева, а Р.АД се явява залогодател като предмет на обезпечението е учредяването на залог върху бъдещи парични наличности на Р.АД по всички банкови сметки разкрити на името на това дружество. Поради неизпълнение на задължението на Р.АД, ищецът пристъпва към принудително изпълнение, което е вписано по реда на чл. 32, ал.3 ЗОВ в ЦРОЗ като е бил назначен по чл. 39 ЗОЗ депозитар С. Д. на чието име е разкрита банкова сметка в Банка Пиреос България АД. По силата на влязло в сила Решение от 06.03.2006г. по гр.д. № 1053/2005г. по описа на Софийски апелативен съд – търговско отделение, 6-ти с-в /потвърдено с Решение № 391/31.05.2007г. по т.д. № 72/2006г. по описа на ВКС Булбанк АД е осъдена да преведе сумата от 1 729 440 лв. от разплащателна сметка на Р.АД по банкова сметка посочена от депозитар С. Д. в съгласие за незабавно инкасо от 23.06.2004г. Съгласно съобщение по чл. 202 ал. 1 от ДОПК с изх. № 10-24-18- 37/10.08.2010 г. на ТД на НАП във връзка с публични задължения на Р.АД установени с Ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008г. на ТД на НАП София и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. №2252-000003/26.08.2010г., Банка Пиреос България АД е превела от специалната банковата сметка на депозитаря С. Д. Г. сума в размер на 1 731 446, 68 лв. към НАП С Разпореждане изх. № 2252/2010/000034/06.02.2013 г. на ТД на НАП София сумата от 1 731 446, 68 лв. е разпределена на ТД на НАП София за погасяване на публичните задължения на Р.АД. От Министъра на финансите, на основание чл. 180 ДПК /отм./, е предявен иск за обявяване за недействителен по отношение на Държавата учреденият от Р.АД в полза на ищеца особен залог по договор от 28.05.2004г. за събиране на публични вземания на Държавата от Р.АД, установени с ДРА № 246/20.10.2005г. /отменен с Решение от 29.11.2006г. на СГС, адм. колегия, III "Е” състав по адм. д. № 2885/2006г. и Решение № 9767/17.10.2007г. на ВАС, I-во "А“ отд. по адм. д. № 4424/2007г./, установени с ДРА № 28/19.05.2005г. /отменен с Решение от 01.07.2006г. на СГС по а.х.д. № 2650/2005г. и Решение № 5860/08.06.2007г. на ВАС по а.х.д. 9770/2006г./, включително и тези, установени с Ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008г. /отменен с Решение № 4145/25.03.2014 г. на ВАС по адм.д. № 10447/2013г. и Решение № 3683/30.05.2013 г. по адм. дело № 4023/2012 г. по описа на АССГ/. По делото е допуснато обезпечение на предявения иск по чл. 180 ДПК /отм./ чрез налагане на запор върху специалната банкова сметка, разкрита от депозитаря С. Д. Г. в Банка Пиреос България АД, [IBAN]. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. 489/2005г., по описа на СГС, потвърдено с решение 133 от 16.01.2009г. по гр. д. 1015/2007г., по описа на САС, оставено в сила от ВКС с решение 78 по т. д. 710/2009г. е уважен предявеният иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на договор за особен залог от 28.05.2004г., учреден от Р.АД в полза на Фюнекс ЕООД. Фюнекс ЕООД е подало до СГС молба за отмяна, с която иска да се отмени на основание чл. 303 ал. 1 т. 3 от ГПК влязло в сила решение по гр. д. 489/2005г., VI -2 състав, по описа на Софийски градски съд, потвърдено с решение 133, постановено по гр. д. 1015/2007г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдено с решение 78, постановено по т. д. 710/2009г., I ТО, по описа на ВКС и да се върне делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане. Основанието за исканата отмяна е отменения Ревизионен акт 2000802366 /отменен с Решение на ВАС по адм. д. № 10447/2013г. и Решение по адм. дело № 4023/2012 г. по описа на АССГ/, въз основа на който е бил уважен предявения от Министъра на финансите иск по гр.д. 1015/2007 г. по описа на САС. С Решение № 19, постановено по т. д. № 3442/2014г., I ТО, по описа на ВКС е уважена молбата за отмяна по чл. 303 от ГПК на Фюнекс ЕООД и делото е върнато на САС за ново разглеждане от друг състав. След отмяна на влязлото в сила решение по т.д. № 1015/2007 г. по описа на САС, 3 състав и връщането на делото на друг състав от САС, Министъра на финансите е оттеглил предявения иск срещу Фюнекс ЕООД и Р.АД. На основание оттеглянето на иска с Определение от 11.05.2015 г., постановено по т. д. 900/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е обезсилено решение по гр. д. 489/2005г., VI - 2 състав, по описа на Софийски градски съд. С Определение № 2756, постановено по т.д. 900/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е отменена обезпечителната мярка - запор на специалната банкова разкрита на името на депозитаря. С Постановление №517/10.08.2010г. на основание чл. 195, ал.1 от ДОПК е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по сметката на депозитаря С. Г., като на 31.01.2013 г. Банка Пиреос България АД е превела цялата налична сума в размер на 1 731 446, 68 лв. по сметка на публичния изпълнител и сумата е отнесена за погасяване частично на установените задължения по РА №2000802366/10.07.2008г издаден на Р.АД. След така извършеното плащане, РА е отменен изцяло - с Решение №4145/25.03.2014 г. на ВАС, поради което с АПВ № 1430636/09.06.2014 г. органът по приходите е приел, че сумата в размер на 1 731 446, 68 лв. е недължимо платена и подлежаща на възстановяване на Р.АД, като с този АПВ е извършено частично прихващане за публични задължения на това дружество, а остатъка в размер на 1 249 218, 78лв., заедно със законната лихва, е възстановен на „Р.“ АД със същия АПВ. Възстановяването е извършено по сметка, посочена от дружеството, което обстоятелство не се оспорва от последното. Въз основа на така събраните доказателства и установената фактология, съдът намира исковете за редовни и допустими, а разгледани по същество за основателни и доказани поради следните съображения: Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Според настоящия съдебен състав, всички предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са налице. Липсва спор по делото, че между “Фюнекс” ЕООД и “Р.” АД е сключен договор за цесия от 28.05.2004 г. в размер на 9 656 180 лв., чието изпълнение е обезпечно от сключен договор за особен залог на предприятие от 28.05.2004 г., като сред заложеното имущество фигурира и залог на вземане на “Р.” АД срещу Банка “Пиреос България” АД. Не се спори също, че договорът за цесия не е изпълнен и заложният кредитор и ищец в настоящото производство е пристъпил към изпълнение, като е назначил за депозитар С. Г., [ЕГН]. В тази връзка, към исковата молба е представено и заявление за вписване на пристъпване към изпълнение с № 2004061400220 с нотариална заверка на подписа на законния представител на дружеството- залогодател от 02.06.2004 г. След като трето лице “Уникредит Булбанк” АД е наредило по специалната сметка на депозитаря в Банка “Пиреос България” АД, сумата от 1 731 446, 68 лв., същата сума, съгласно правилото на чл. 32 ал. 4 от ЗОЗ/в приложимата редакция/ преминава в разпореждане на заложния кредитор. Т.е в ЗОЗ е създадена една особена привилегия в полза на заложния кредитор, да се удовлетвори предпочтително от заложеното имущество, която привилегия е реализирана с пристъпването на кредитора към изпълнение. В този смисъл и с оглед изричната законова регламентация следва да се приеме, че сумата от 1 731 446, 68 лв. от момента на постъпването й по сметка на специалния депозитар, назначен във връзка с пристъпването на изпълнение, не може да се използва за погасяване на други задължения на длъжника, в това число и такива към Държавата. Ето защо, в противоречие на императивна законова норма на чл. 32 ал.4 от ЗОЗ/в приложимата редакция/ е наложения запор от страна на публичен изпълнител за обезпечение на дълг на “Р.” АД по издаден ревизионен акт, а впоследствие и издаденото разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, в резултат на които сумата от 1 731 446, 68 лв е преведена от сметката на депозитаря по сметка на публичния изпълнител. Следва да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия на публичен изпълнител при ТД на НАП София, изразяващи се в събиране на сума, която по силата на чл. 32 ал. 4 от ЗОЗ/в приложимата редакция/ не е на разпореждане на длъжника по публичния дълг, а на трето лице, на което законът е създал специална привилегия да се разпорежда с нея по силата на сключения договор за особен залог. Безспорно, публичният изпълнител може да наложи обезпечение или да пристъпи към изпълнение само върху имущество, което принадлежи на длъжника и обезпечаването на дълг с имущество, преминало в разпореждане на трето лице е незаконосъобразно действие, което уврежда интересите на това лице и му е непротивопоставимо. В тази връзка е нужно и да се посочи, че след обезсилване на решение от 20.07.2006 г. по гр. Д. 489/2005 г. на СГС, договорът за особен залог между “Фюнекс” ЕООД и “Р.” АД, следва да се счита, че не е относително недействителен спрямо държавата, поради което е и отменена обезпечителната мярка- запор на специалната банкова сметка. Ето защо и при създадената с договора за особен залог привилегия за “Фюнекс” ЕООД, държавата е следвало да насочи обезпечаването на публичния дълг към друго имущество на длъжника, като зачете привилегията на заложното право на заложния кредитор. Налице е и незаконъобразен акт, който е отменен по надлежния ред- ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008 г. на органи по приходите на ТД на НАП София, отменен с решение № 3683830.05.2013 по адм. д. 4023/12 на АССГ, оставено в сила с решение 4145/25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. 10447/2013 г. Именно във връзка с обезпечаване на задължението на “Р.” АД към държавата е издаден процесния ревизионен акт, а след като той е признат за незаконосъобразен по надлежния ред, се отрича изначално допустимостта ответника да събира сумата от 1 731 446, 68 лв., тъй като тя обезпечава несъществуващ дълг. Налице е и друго незаконосъобразно действие на служител на ответника, а именно възстановяването на процесната сума по сметка на длъжника “Р.” АД, вместо по специалната сметка на депозитаря С. Г., от която сметка сумата е била събрана. Не е имало никакво основание сумата да не се възстанови по сметката на депозитаря след отмяната на обезпечителната мярка- запор върху тази сметка, защото това възстановяване има погасителен ефект за задължението на ответника, тъй като титуляр отново е Р.АД, който обаче е лишен от възможността да извършва разпоредителни действия с възстановената сума поради пристъпеното изпълнение от страна на ищеца по реда на ЗОЗ върху заложното право. С това действие, служител на ответника, в грубо противоречие с императивната разпоредба на чл. 32 от ЗОЗ, лишава заложния кредитор от привилегията да се удовлетвори предпочтително от възстановената на длъжника сума. Ищецът е превърнат от публичен изпълнител на ТД на НАП София от привилегирован заложен кредитор в хирографарен/необезпечен/ кредитор, който може да се удовлетвори единствено от останалото необезпечено имущество на длъжника, каквито данни по делото липсват да е съществувало. Неотносим към спора е издадения АПВ № 1430636/09.06.2014 г., потвърден с решения по адм. д.10435/2016 по описа на АССГ и № 3255/2017 г. по описа на ВАС, с които е прието, че сумата от 1 731 466, 68 лв. подлежи на възстановяване на “Р.”АД. В решението на ВАС е прието, че ищеца не е сред лицата, които могат да инициират производство по раздел 1 “Прихващане и възстановяване”, глава шестнадесета “Особени производства” от ДОПК. Т.е. правата на ищеца да получи сумата от 1 731 446, 68 лв. не са отречени, а е посочено че не могат да бъдат защитени по този ред. Настоящият състав приема също, че от визираните по- горе незаконосъобразни действия на служители на ответника и незаконосъобразния ревизионен акт са произтекли имуществени вреди за ищеца, а именно сумата от 1 731 446, 68 лв., която не е постъпила в патримониума му, тъй като същият е бил лишен от възможността да удовлетвори вземането си от специалната сметка на депозитаря и не е могъл да го събере от останалото имущество на Р.АД. Налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразните действия и акт на администрацията и претърпените имуществени вреди. По-конкретно, поради наложения запор върху банковата сметка на специалния депозитар и поради неправилно възстановяване на сумата по сметка на длъжника, депозитарят не е извършил превода към ищеца и не е приключил до край процедурата по пристъпване на принудително изпълнение по ЗОЗ. Поради незаконосъбразния ревизионен акт се е стигнало до обезпечаване на несъществуващи публични задължения и е наложен запора върху специалната сметка на депозитаря, респективно последният не е извършил превода към ищеца и не е приключил до край процедурата по пристъпване на принудително изпълнение по ЗОЗ. Ако всяко едно от визираните по- горе незаконосъобразни действия на служители на ответника не беше извършено, и незаконосъобразния ревизионен акт не беше издаван, депозитарят щеше да довърши процедурата по пристъпване на принудително изпълнение по ЗОЗ и сумата от 1 731 446, 68 лв. щеше да постъпи по сметка на заложния кредитор “Фюнекс” ЕООД. Предвид на гореизложеното искът за сумата от 1 731 446, 68 лева – главница, която представлява обезщетение за претърпяна загуба от незаконосъобразни действия на органите на НАП във връзка със запорно съобщение по чл. 202 ал. 1 от ДОПК с изх. № 10-24-18-37/10.08.2010 г. на ТД на НАП за публични вземания на Р.АД, установени с Ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008г. на ТД на НАП София, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № 2252-000003/26.08.2010г. и незаконосъобразно разпределение по Разпореждане изх. № 2252/2010/000034/06.02.2013 г. на ТД на НАП София, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба 25.03.2024г. до окончателното й изплащане следва да бъде уважен като основателен и доказан. Като последица от уважаването на главния иск и предвид липсата на възражение за настъпила погасителна давност, следва да бъде уважен и иска за мораторна лихва за сумата от сумата от 1 984 727.20 лева, която представлява обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2013г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 25.03.2024г. поради акцесорния характер на вземането предвид основателността на главния иск. С оглед изхода на спора по делото и пълното уважаване на предявените искове, ищецът има право и на разноски, които се констатират в размер на 95 731, 00 лв., от които 95 706 лв. заплатен адвокатски хонорар /за реалното плащане на сумата са представени фактура и банково извлечение/ и 25 лв. заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид обстоятелствто, че договореното адвокатско възнаграждение е в рамките на минимума на чл. 7 ал.2 т.7 вр. чл. 8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.