Решение № 335 от 25.7.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 519/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „БЕТА ПЛАН“ ЕООД против Наказателно постановление № 802329-F785851/16.12.2024 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Русе в ТД на НАП-Варна, с което на основание на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. В жалбата се навеждат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Елена Трайкова, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 11.03.2024 г., а жалбата е подадена на 24.03.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. По същество: Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: На 15.08.2024 г. при извършена проверка в информационнатите системи на НАП, служителите на ТД на НАП-Варна, офис Русе, между които била и свидетелката Н. П. М., установили, че по отношение на „БЕТА ПЛАН“ ЕООД, с ЕИК: 202905613, са налице данни, че през 2023 г. е осъществявало дейност, доколкото са подадени декларации образец 1 и образец 6 за осигурените лица, както и справки-декларации по ЗДДС с декларирани данни. В тази насока за дружеството-жалбоподател, в качеството му на задължено по ЗКПО юридическо лице, възникнало задължение да подаде в срок до 01.07.2024 г., включително, декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2023 година в компетентната ТД по месторегистрация, а именно – ТД на НАП-Варна, офис Русе. При извършената проверка проверяващите констатирали, че горепосоченото не било изпълнено. В тази връзка била изготвена покана с изх. № 14810-97-НМ/15.08.2024 г., в която било описано констатираното в хода на извършената проверка, както и че дружеството-жалбоподател следвало да изпълни задължението си да подаде декларация по чл. 92 от ЗКПО и да изпрати представител за съставяне на АУАН. Поканата била изпратена на 27.08.2024 г. на електронната поща на дружеството- жалбоподател, като на същата дата била активирана и електронната препратка. На 27.08.2024 г. била подадена по електронен път декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1800И0610729/27.08.2024 г. Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Н. М. приела, че с бездействието си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, като в тази връзка съставила АУАН № F785851/02.09.2024 г. Така съставения АУАН бил подписан от управителя на дружеството-жалбоподател – М.Ц., без възражения, като в срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни такива. Въз основа на така съставения АУАН, Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Русе в ТД на НАП-Варна, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № F785851/02.09.2024 г., съобщение за обработка на декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1800И0610729/27.08.2024 г., Наказателно постановление № 802329-F785851/16.12.2024 г., покана с изх. № 14810- 97-НМ/15.08.2024 г., удостоверение за извършено връчване по електронен път, декларация по чл. 92 от ЗКПО, възражение, справка на всички действащи трудови договори за период 01.01. - 31.12.2023 г., справка за осигурени лица и подадени справки-декларации по ЗДДС с декларирани данни, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Н. П. М.. Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост. От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 1 от ЗКПО актовете за установяване на нарушение се съставят от органите на Национална агенция по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител в ТД на НАП-Варна, офис Русе. Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Русе в ТД на НАП-Варна, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за които е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си. Действително при съставяне на процесния АУАН не са били посочени имената, адресите и датата на раждане на свидетеля, подписал акта, каквото е и изискването на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Същевременно по мнение на настоящия съдебен състав процесният АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото нарушението е било установено единствено въз основа на официални документи. Ерго не е било налице задължение за съставянето му в присъствие на свидетел/свидетели. Дори да се приеме, че АУАН-ът е бил съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то съдът намира, че така констатираният порок не би могъл да обоснове като последица отмяна на обжалваното наказателно посотановление, доколкото липсват съмнения, че същият е бил съставен в присъствието на свидетел. Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН има за цел да гарантира именно възможността на индивидуализирането на последния. В процесния случай не е налице пречка да се установи кое е било лицето, подписало АУАН-а като свидетел, тъй като се касае за служител на ТД на НАП-Варна, офис Русе, извършил проверката заедно с актосъставителя. Единствената причина това да не беше сторено в хода на въззивното производство е, че не се направи искане за разпита на това лице. Нещо повече, по делото не е налице спор касателно установеното в хода на извършената проверка и възприето от този свидетел, а именно, че в законоустановения срок дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да подаде декларация по чл. 92 от ЗКПО. В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от издаване на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление. Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното: Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството- жалбоподател е осъществило състава на нарушението на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларция се подава в срок от 01.03. до 30.06. на следващата година в териториалната дирекция на Национална агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията /чл. 92, ал. 4 от ЗКПО/. От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2023 г. в компетентната ТД по регистрация на дружеството – ТД на НАП-Варна, офис Русе, в законоустановения срок, а именно до 01.07.2024 г., включително. Не се констатира дружеството- жалбоподател да попада в предвиденото в чл. 92, ал. 4 от ЗКПО изключение, доколкото последното през 2023 г. е упражнявало дейност и е отчело както приходи, така и разходи, видно от наличните по делото доказателства. По този начин „БЕТА ПЛАН“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Без значение за съставомерността на нарушението от обективна страна е обстоятелството, че, след констатиране на нарушението дружеството-жалбоподател е изпълнило задължението си, на което било адресат, подадвайки процесната декларация на 27.08.2024 г. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна. Разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по- малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. Отчитайки така изложеното, както и обстоятелството, че по делото по категоричен начин се установи, че дружеството-жалбоподател не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО в законоустановения срок, съдът намира, че АНО правилно е издирил относимата санкционна норма, а именно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. На следващо място съдът намира, че АНО правилно е приложил същата, налагайки наказание в минимален размер – 500 лева, доколкото така определеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при отчитане на наличието на единствено на смекчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като вместо това следва да го предупреди писмено, че при повторно извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Съдебният състав намира, че процесният случай следва да се квалифицира като маловажен случай, доколкото се констира, че извършеното от дружеството- жалбоподател нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Процесното нарушение е от типа на формалните нарушения или т. нар. нарушения на просто извършване, доколкото в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се в неотразяване на приходи в определен размер, поради което и осъществяването му не води до реално ощетяване на фиска. Приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е изключено за формалните административни нарушения, но преценката следва да се прави не с оглед наличието или липсата на вредни последици, а при отчитане степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В случая съдът намира, че процесното нарушение, както се посочи и по-горе, се характеризира с една занижена обществена опасност. До този извод съдът стигна, отчитайки сравнително краткия предиод от време – по-малко от два месеца, в който дружеството-жалбоподател се е забавило да изпълни задължението си, че подаването на процесната декларация станало в деня на узнаване на нарушението – 27.08.2024 г., както и че по делоте не са ангажирани доказателства, сочещи за други нарушения на данъчното законодателство, тоест касае се за първо нарушение. Същевременно по делото не се установиха и отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че в процесния случай е било достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на предвиденото в санкционната норма наказание, дори и същото да е в минималния предвиден от законодателя размер, както е станало и в процесния случай, би се явило несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществена опасност на дееца и не би съответствала на характера и тежестта на нарушението. Като не е квалифицирал нарушението като маловажен случай, АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока наказателното постановление следва да се отмени, като дружеството- жалбоподател се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а наказателно постановление да се отмени като неправилно. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Дружеството-жалбоподател не е направило искане за присъждане на разноски и не е представило доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 58д, т. 1, Съдът