Решение № 303 от 25.1.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 15749/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод подадена жалба от д-р М. В. Р., ЕГН ••••••••••, против наказателно постановление № 18 от 10.10.2021 г., издадено от Председател на Българския ветеринарен съюз, с което за нарушение на чл.27, т.2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ), вр. Част 7, Раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1300 лева, на основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ. С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и липса на съставомерно деяние. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска от съда да потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било доказано по категоричен начин. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 06.01.2021 г. в зоомагазин „С.“, гр. /АДРЕС/, жалбоподателят д-р М.Р. поставил ваксина на куче малтийска болонка, собственост на лицето Й.М., след което ветеринарният лекар отразил поставянето на ваксината в паспорта на кучето само с подпис, без да положи личен щемпел. Животното било закупено от същия магазин на 02.01.2021 г. След поставянето на ваксината здравословното състояние на кучето се влошило и собственикът многократно търсил за съдействие д-р Р., но не успял да установи контакт. При преглед на животното във ветеринарна клиника „•••“ се установило, че то е болно от парвовироза. На 25.01.2021 г. лицето Й.М. подал жалба до Българския ветеринарен съюз, в която описал случая и оплакванията си от дейността на д-р Р.. Жалбата била насрочена за разглеждане от ОККПЕ-София град на 11.02.2021 г., за която дата бил поканен и д-р Р. със съобщение по електронна поща от 04.02.2021 г. На 11.02.2021 г. комисията в присъствието на д-р Р. и жалбоподателя Й.М. разгледала жалбата. На 14.04.2021 г. се състояло второ заседание на ОККПЕ-София-град, за което също бил поканен д-р Р., но той не се явил, като представил болничен лист. Била изискана от ОДБХ-София и официална информация относно статута на зоомагазин „С.“ и д-р М.Р., като въз основа на получената информация станало ясно, че д-р Р. е осъществявал дейност като ветеринарен лекар без да е вписан в регистъра на ОДБХ-София и то в помещение, което не е регистрирано като ветеринарномедицинско заведение. Същото не отговаряло на изисквания за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност и в частност - поставяне на ваксина. Помещението, в което е била поставена ваксината не отговаряло на професионалните стандарти, които гарантират здравето и безопасността на пациентите, не осигурявало и минималните изисквания за ветеринарномедицинска дейност, не гарантирало качеството на професионалните грижи, които се дължат. По този начин се поставяли в риск както пациентите, така и собствениците на животни. Била извършена проверка от Комисия от инспектори в ОДБХ-София град, в резултат на която не била извършена регистрация на магазин „С.“ като ветеринарномедицинско заведение и бил даден срок за предприемане на коригиращи действия. На 14.04.2021 г. жалбоподателят Р. бил поканен със съобщение по електронната поща да се яви на 21.04.2021 г. от 13: 00 ч в офиса на БВС София-град за съставяне на акт. На 21.04.2021 г. жалбоподателят д-р Р. не се явил и в негово отсъствие бил съставен АУАН № 003116 от 21.04.2021 г. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, като препис от него бил връчен на нарушителя за запознаване на 01.10.2021 г., а той го подписал без възражения, като такива не постъпили и в тридневния срок по ЗАНН. АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 18 от 10.10.2021 г., с което за нарушение на чл.27, т.2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ), вр. Част 7, Раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1300 лева, на основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ. Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Е. М., както и от приложените по делото писмени доказателства. В показанията си свидетелката М. подробно разказва за извършената проверка и констатациите от нея. Тя дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела, като няма доказателства по делото оборващи нейните думи. Показанията й са подробни, логични, последователни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира напълно. С оглед на изложеното, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактология. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: АУАН е съставен от компетентен орган по чл.29 от ЗСОВЛБ. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на нарушителя. НП също е издадено от компетентен за това орган по чл.29 от ЗСОВЛБ, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Правилно актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след надлежна покана по електронната поща да се яви за извършване на това действие, той не се е отзовал. Няма как да бъде прието възражението на жалбоподателя, че е не е получавал такава покана, тъй като е видно как цялата кореспонденция по преписката се е водила по имейл, изпращани са му няколко покани за явяване, като първата от тях е била да се яви на 11.02.2021 г. за разглеждане на жалбата от лицето Й.М. и Р. се е отзовал на поканата. Именно на същия електронен адрес му е била изпратена и поканата за съставяне на акта, поради което е неоснователно твърдението, че той не е получавал такава покана. Освен това актът му е бил надлежно връчен на 01.10.2021 г., той се е запознал с него и го е подписал без възражения, поради което не може да се приеме, че е било нарушено или ограничено правото му на защита. Правилно председателят на националния съвет на БВС е издал наказателното постановление в тридневен срок от изтичането на срока за обжалване на АУАН съгласно разпоредбата на чл.29, ал.5 от ЗСОВЛБ. Съгласно разпоредбата на чл.27, т.2 от ЗСОВЛБ, ветеринарните лекари носят отговорност за следните нарушения на този закон, допуснати при изпълнение на професионалните им задължения: неспазване на правилата на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар. Според разпоредбата на част 7, раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на БВС, ветеринарният лекар не трябва в никакъв случай да упражнява своята професия при условия, които могат да компрометират качеството на професионалните му грижи. По делото категорично се установи от събраните доказателства, че на 06.01.2021 г. в зоомагазин „С.“, гр. /АДРЕС/, жалбоподателят Р. е поставил ваксина на куче, след което е отразил поставянето на ваксината в паспорта на кучето само с подпис, без да положи личен щемпел по смисъла на чл.38, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Освен това д-р Р. е осъществявал дейност като ветеринарен лекар без да е вписан в регистъра на ОДБХ-София и то в помещение, което не е регистрирано като ветеринарномедицинско заведение. Същото не е отговаряло на изисквания за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност и в частност - поставяне на ваксина. Разпоредбата на чл.21, ал.12 от ЗСОВЛБ гласи, че ветеринарните лекари - граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария, се вписват служебно в регистъра на БВС от председателя на областния съвет в тридневен срок от уведомяването от директора на областната дирекция по безопасност на храните за регистриране на такива лица, а в случая жалбоподателят не е уведомил директора на областната дирекция по безопасност на храните за извършваната от него ветеринарномедицинска дейност в зоомагазина, поради което и Р. е извършвал дейност без регистрация в ОДБХ-София град, а зоомагазин „С.“ не е бил регистриран като ветеринарномедицинско заведение по реда на чл.30 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. С оглед на изложеното съдът приема от обективна страна, че с тези си действия жалбоподателят е упражнил своята професия при условия, които компрометират качеството на професионалните му грижи и така е нарушил част 7, раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на БВС. От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като Р., в качеството си на ветеринарен лекар е знаел, че за да осъществява тази дейност трябва да е вписан в регистъра на ОДБХ-София, трябва да постави ваксината само в регистрирано ветеринарномедицинско заведение и трябва да положи в паспорта на кучето личен щемпел (евентуалното незнание на тези обстоятелства не е извинително, тъй като представлява незнание на закона), имал е обективната възможност да спази посочените изисквания, но не го е сторил. Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.28, ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ, предвиждаща възможност за нарушения по чл.27 да се налага глоба в размер от 1 до 6 минимални работни заплати. В случая минималната работна заплата за страната е била 650 лева, а наложеното наказание глоба е в размер на две минимални работни заплати - 1300 лева. Според настоящия състав това наказание съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с целите на наказанието, визирани в ЗАНН. Съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера на глобата, доколкото по делото се установиха редица отегчаващи обстоятелства. В случая жалбоподателят не само не е поставил личен щемпел във ваксинационния паспорт на животното, но е поставил ваксината в зоомагазин, който не е бил регистриран като ветеринарномедицинско заведение, а и самият Р. е извършвал дейност без регистрация в ОДБХ-София град. Нарушението принципно е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на някакви допълнителни неблагоприятни последици, каквито обаче в случая са настъпили и следва да бъдат взети предвид като отегчаващи обстоятелства. Вследствие поставянето на ваксина на място, което не е било одобрено за такава дейност, здравословното състояние на кучето се е влошило, като при последващ преглед на животното във ветеринарна клиника „•••“ било установено, че то е болно от парвовироза. Поради изложените причини настоящото наказание следва да е в по-висок размер от минималния. Трябва да бъде отбелязано, че предвиденият размер на глобата е от 1 до 6 минимални работни заплати, поради което наложеното на жалбоподателя наказание от 1300 лева изобщо не се явява прекомерно, а дори е близко до минимума, предвид възможния максимум от 3900 лева. Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, а дори напротив. Предвид изложените малко по-горе отегчаващи обстоятелства, то явно нарушението се явява такова със завишена степен на обществена опасност. Целта на закона е да се гарантират животът и здравето както на животните, така и на техните собственици, а макар нарушението да е формално, то в случая е налице вредоносен резултат за животното. Ветеринарните лекари следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно законовите разпоредби, тъй като нарушаването им пряко застрашава живота и здравето както на животните, така и на техните собственици. С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно, поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става ясно, че наказващият орган е заплатил по банков път на адвокат И.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева, като това е станало на 03.12.2021 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма направено възражение в тази насока от страна на жалбоподателя за прекомерност на претендираните разноски, а освен това с оглед представените доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението не надхвърля размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е 321 лева. Поради това и съдът приема, че заплатеното от страна на наказващия орган възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, в полза на наказващия орган следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Софийският районен съд