Решение № 10572 от 2.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 286/2024 г.

Административен съд - София-град02.07.2024 г.докладчик Боряна Бороджиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5212/14.11.2023г. по НАХД № 13140/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав и вместо него постановява: ОТМЕНЯ наказателно постановление № ЙЕА-0027/28.08.2023г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „Ронос“ ООД, с ЕИК[ЕИК], сумата 2000 лв. (две хиляди лева) адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Ронос“ ООД против решение № 5212/14.11.2023г. по НАХД № 13140/2023г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 111 състав. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № ЙЕА-0027/28.08.2023г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. С НП на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл.52 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), за нарушение на чл.26, ал.2 от същия закон. Ответникът в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от СГП намира, че жалбата е неоснователна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-град, ХХ касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства; в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил. Въз основа на последните е направил изводи, които настоящият състав не споделя. От фактическа страна е прието в оспореното решение, че при проверка в търговски обект на 07.02.2023г. бил проверен продукт – електрически пистолет за топъл силикон, представляващ електрическо съоръжение, предназначено за използване при променливо напрежение 110 – 240 V, а съответно – попадащо в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (НСИОСЕСПИОГН). Във връзка с проследяване на произхода на продукта били изискани от касатора, вносител на продукта, заверени копия от оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи (включително митнически декларации, вносни фактури или доставени фактури). Дружеството представило търговска фактура, копие от опаковъчен лист, копие от митническа декларация № 22BG005807184709R3/07.11.2022г. за внос от Китай и посочените в нея търговска фактура № [ЕГН] и описаният по - горе продукт е стока под № 24 и свидетелство за съответствие от 29.04.2022г. Контролните органи изискали последващи документи, установяващи оценено съответствие: Копие на ЕС декларация за съответствие, съставена от производителя и частта от техническата документация и проведена процедура за оценяване на съответствието, , Вътрешен производствен контрол" - списък с хармонизирани стандарти, приложени изцяло или частично, данни за които се публикуват в, , Официален вестник" на Европейския съюз или на международните или националните стандарти по чл.7 и 8 и протоколи от изпитвания по приобщените от производителя стандарти. На 28.04.2023г. касаторът предоставил продукта, ведно с свързаната с него документация, но без техническо досие - протокол от изпитвания по приложените от производителя стандарти, а именно в частта от техническата документация и проведена процедура за оценяване на съответствието, , Вътрешен производствен контрол" - протоколите от изпитвания по приобщените от производителя стандарти. Изисканата документация не била предоставена нито в указания срок, нито впоследствие. След проведен телефонен разговор между актосъставителя и управителя на дружеството, последната заявила, че не притежава други документи, освен представените. Вследствие на установената липса на посочените документи, с които следвало да докажат, че продуктът е безопасен, бил съставен АУАН № ЙЕА - 0027 от 17.07.2023г., който бил връчен лично на управителя на „РОНОС" ООД и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП. От правна страна районният съд приел, че АУАН е съставен от компетентно лице, спазени са императивните изисквания за делегиране на правомощия, поставени от закона, поради което и издателят на санкционния акт обладава нужната компетентност на наказващ орган. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Въведени са всички съставомерните признаци на съответно приложимия състав на чл. 26, ал. 2 от ЗТИП. Надлежно отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението – проверяваната стока, предмет на внос, качеството на жалбоподателя, редът за изискване на документи, относими към внесения артикул, датата, до която се приема, че е следвало да бъде изпълнено представянето на документи и техният вид, както и констатираното бездействие, ведно с мястото, на което е било дължимо изпълнението. Независимо, че в обжалваното НП и АУАН е посочено, че дружеството е следвало да представи поисканата документация до 22.04.2023г. (ден събота), то това обстоятелство по никакъв начин не накърнява правото на защита на дееца, тъй като изисканите материали не са били предадени и впоследствие. По този начин, макар и формално да е налице нарушение, предвид предоставен краен срок на изпълнение, който е неприсъствен ден, жалбоподателят е имал възможността, ако е притежавал съответните документи, да ги представи и след този срок и да депозира възражение срещу АУАН, което не е сторил. В обстоятелствената част на АУАН и НП е изложена в хронология цялостната кореспонденция между ДАМТН и "РОНОС "ООД, което доказва бездействието от страна на търговеца, изразило се в непредставяне на относими към предлагания от него продукт – електрически пистолет с топъл силикон, документи – протоколи с резултати от технически изпитвания за съответствие. Настоящият състав не споделя извода на въззивния съд, че в случая административнонаказателната отговорност, правилно е ангажирана за неизпълнено правно задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗТИП, а именно при поискване от органите за надзор на пазара да осигури техническото досие за конкретен продукт – предмет на внос, в срок не по- дълъг от 15 дни от датата на получаване на искането. Вярно е, че дружеството е адресат на изискванията, установени в цитираната разпоредба, че притежава качеството на „вносител“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на ЗТИП, доколкото именно дружеството е внесло и пуснало на българския пазар, който е част от този на Европейския съюз, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗТИП, продукт от трета държава - Китайска Народна Република. Действително, уредът представлява "машина" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините (НСИОСМ), приета на основание чл. 7, ал. 1 от ЗТИП и дейността на дружеството, свързана с вноса и реализацията на посочения продукт, се подчинява на реда за определяне на съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара, установен с нормите на ЗТИП. Наред с това, не съществува нормативно установено изброяване на документите, които техническото досие на уред от този вид следва да съдържа. Съгласно чл.21, ал.2 ЗТИП, изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие и на техническото досие се определят с наредбите по чл. 7 от същия закон. Такива са както НСИОСЕСПИОГН, така и НСИОСМ Първата от тях не съдържа изброяване на конкретни документи, представляващи задължителна част от това досие. В Приложение № 5 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от НСИОСМ съдържа подробно изброяване на документите в досието, което обаче не е относимо към спора в случая, тъй като не тези документи са били изискани от контролните органи; съответно, отговорността на дружеството не е ангажирана за липсата на някой от тях. Техническото досие се изготвя от производителя и вносителят има задължението да го представи във вида, в който му е било предоставено. В случая безпротиворечиво се установява, че дружеството е представило техническо досие, в което липсват протоколи от изпитвания по приобщените от производителя стандарти, които според контролния орган трябва да са част от досието. Разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗТИП гласи, че когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител, вносителите или търговците, които са пуснали продуктите на българския пазар, са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие в срок не по-дълъг от 15 дни от датата на получаване на искането. Тъй като в случая техническо досие е предоставено, не може да се приеме, че е налице нарушение на посочената разпоредба; обратното би представлявало обосноваване на административнонаказателна отговорност чрез разширително тълкуване, което не е допустимо предвид забраната, установена в чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове. В случай, че са намерили, че липсата на споменатите по-горе протоколи е индиция за възможна опасност на продукта, контролните органи са разполагали с правомощия да предприемат последващи действия, в т. ч. чрез изпитване на същия продукт съгласно чл.28, ал.1 ЗТИП. Установените по делото обстоятелства не са годни да обосноват несъмнен извод за извършено нарушение и поради това, процесното НП се явява незаконосъобразно. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК следва да бъде уважено искането на касатора за разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. Установява се общ размер на последните: 3000 лв., платени съгласно отбелязването в договорите за правна защита и съдействие, представени съответно пред районния съд и настоящата инстанция. Съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението в случая е 800 лв. за една инстанция, съответно – 1600 лв. за двете. Съдът като съобрази неотличаващия се със фактическа и правна сложност случай и искането от страна на ответника с характер на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определя да бъде възстановено от ответника в размер на 2000 лв. общо за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН Административен съд София – град, ХХ касационен състав, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 5212/14.11.2023г. по НАХД № 13140/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав и вместо него постановява: ОТМЕНЯ наказателно постановление № ЙЕА-0027/28.08.2023г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „Ронос“ ООД, с ЕИК[ЕИК], сумата 2000 лв. (две хиляди лева) адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. РЕШИ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Ронос“ ООД против решение № 5212/14.11.2023г. по НАХД № 13140/2023г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 111 състав. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № ЙЕА-0027/28.08.2023г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. С НП на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл.52 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), за нарушение на чл.26, ал.2 от същия закон. Ответникът в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от СГП намира, че жалбата е неоснователна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-град, ХХ касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства; в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил. Въз основа на последните е направил изводи, които настоящият състав не споделя. От фактическа страна е прието в оспореното решение, че при проверка в търговски обект на 07.02.2023г. бил проверен продукт – електрически пистолет за топъл силикон, представляващ електрическо съоръжение, предназначено за използване при променливо напрежение 110 – 240 V, а съответно – попадащо в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (НСИОСЕСПИОГН). Във връзка с проследяване на произхода на продукта били изискани от касатора, вносител на продукта, заверени копия от оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи (включително митнически декларации, вносни фактури или доставени фактури). Дружеството представило търговска фактура, копие от опаковъчен лист, копие от митническа декларация № 22BG005807184709R3/07.11.2022г. за внос от Китай и посочените в нея търговска фактура № [ЕГН] и описаният по - горе продукт е стока под № 24 и свидетелство за съответствие от 29.04.2022г. Контролните органи изискали последващи документи, установяващи оценено съответствие: Копие на ЕС декларация за съответствие, съставена от производителя и частта от техническата документация и проведена процедура за оценяване на съответствието, , Вътрешен производствен контрол" - списък с хармонизирани стандарти, приложени изцяло или частично, данни за които се публикуват в, , Официален вестник" на Европейския съюз или на международните или националните стандарти по чл.7 и 8 и протоколи от изпитвания по приобщените от производителя стандарти. На 28.04.2023г. касаторът предоставил продукта, ведно с свързаната с него документация, но без техническо досие - протокол от изпитвания по приложените от производителя стандарти, а именно в частта от техническата документация и проведена процедура за оценяване на съответствието, , Вътрешен производствен контрол" - протоколите от изпитвания по приобщените от производителя стандарти. Изисканата документация не била предоставена нито в указания срок, нито впоследствие. След проведен телефонен разговор между актосъставителя и управителя на дружеството, последната заявила, че не притежава други документи, освен представените. Вследствие на установената липса на посочените документи, с които следвало да докажат, че продуктът е безопасен, бил съставен АУАН № ЙЕА - 0027 от 17.07.2023г., който бил връчен лично на управителя на „РОНОС" ООД и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП. От правна страна районният съд приел, че АУАН е съставен от компетентно лице, спазени са императивните изисквания за делегиране на правомощия, поставени от закона, поради което и издателят на санкционния акт обладава нужната компетентност на наказващ орган. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Въведени са всички съставомерните признаци на съответно приложимия състав на чл. 26, ал. 2 от ЗТИП. Надлежно отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението – проверяваната стока, предмет на внос, качеството на жалбоподателя, редът за изискване на документи, относими към внесения артикул, датата, до която се приема, че е следвало да бъде изпълнено представянето на документи и техният вид, както и констатираното бездействие, ведно с мястото, на което е било дължимо изпълнението. Независимо, че в обжалваното НП и АУАН е посочено, че дружеството е следвало да представи поисканата документация до 22.04.2023г. (ден събота), то това обстоятелство по никакъв начин не накърнява правото на защита на дееца, тъй като изисканите материали не са били предадени и впоследствие. По този начин, макар и формално да е налице нарушение, предвид предоставен краен срок на изпълнение, който е неприсъствен ден, жалбоподателят е имал възможността, ако е притежавал съответните документи, да ги представи и след този срок и да депозира възражение срещу АУАН, което не е сторил. В обстоятелствената част на АУАН и НП е изложена в хронология цялостната кореспонденция между ДАМТН и "РОНОС "ООД, което доказва бездействието от страна на търговеца, изразило се в непредставяне на относими към предлагания от него продукт – електрически пистолет с топъл силикон, документи – протоколи с резултати от технически изпитвания за съответствие. Настоящият състав не споделя извода на въззивния съд, че в случая административнонаказателната отговорност, правилно е ангажирана за неизпълнено правно задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗТИП, а именно при поискване от органите за надзор на пазара да осигури техническото досие за конкретен продукт – предмет на внос, в срок не по- дълъг от 15 дни от датата на получаване на искането. Вярно е, че дружеството е адресат на изискванията, установени в цитираната разпоредба, че притежава качеството на „вносител“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на ЗТИП, доколкото именно дружеството е внесло и пуснало на българския пазар, който е част от този на Европейския съюз, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗТИП, продукт от трета държава - Китайска Народна Република. Действително, уредът представлява "машина" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините (НСИОСМ), приета на основание чл. 7, ал. 1 от ЗТИП и дейността на дружеството, свързана с вноса и реализацията на посочения продукт, се подчинява на реда за определяне на съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара, установен с нормите на ЗТИП. Наред с това, не съществува нормативно установено изброяване на документите, които техническото досие на уред от този вид следва да съдържа. Съгласно чл.21, ал.2 ЗТИП, изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие и на техническото досие се определят с наредбите по чл. 7 от същия закон. Такива са както НСИОСЕСПИОГН, така и НСИОСМ Първата от тях не съдържа изброяване на конкретни документи, представляващи задължителна част от това досие. В Приложение № 5 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от НСИОСМ съдържа подробно изброяване на документите в досието, което обаче не е относимо към спора в случая, тъй като не тези документи са били изискани от контролните органи; съответно, отговорността на дружеството не е ангажирана за липсата на някой от тях. Техническото досие се изготвя от производителя и вносителят има задължението да го представи във вида, в който му е било предоставено. В случая безпротиворечиво се установява, че дружеството е представило техническо досие, в което липсват протоколи от изпитвания по приобщените от производителя стандарти, които според контролния орган трябва да са част от досието. Разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗТИП гласи, че когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител, вносителите или търговците, които са пуснали продуктите на българския пазар, са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие в срок не по-дълъг от 15 дни от датата на получаване на искането. Тъй като в случая техническо досие е предоставено, не може да се приеме, че е налице нарушение на посочената разпоредба; обратното би представлявало обосноваване на административнонаказателна отговорност чрез разширително тълкуване, което не е допустимо предвид забраната, установена в чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове. В случай, че са намерили, че липсата на споменатите по-горе протоколи е индиция за възможна опасност на продукта, контролните органи са разполагали с правомощия да предприемат последващи действия, в т. ч. чрез изпитване на същия продукт съгласно чл.28, ал.1 ЗТИП. Установените по делото обстоятелства не са годни да обосноват несъмнен извод за извършено нарушение и поради това, процесното НП се явява незаконосъобразно. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК следва да бъде уважено искането на касатора за разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. Установява се общ размер на последните: 3000 лв., платени съгласно отбелязването в договорите за правна защита и съдействие, представени съответно пред районния съд и настоящата инстанция. Съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението в случая е 800 лв. за една инстанция, съответно – 1600 лв. за двете. Съдът като съобрази неотличаващия се със фактическа и правна сложност случай и искането от страна на ответника с характер на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определя да бъде възстановено от ответника в размер на 2000 лв. общо за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН Административен съд София – град, ХХ касационен състав,

Цитирани разпоредби

20