Решение № 11374 от 30.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1770/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. с чл.30а, ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/. Образувано е по жалба на Л. Б. А., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Пловдив, бул. „Марица“, № 31, вх.Б, ет.5, ап.10, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 9 от 31.07.2024 г. на Началника на Шесто РУ към ОДМВР – Пловдив, с която за нарушение на чл.21.т.10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/ и на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ на Л. Б. А. е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. Жалбоподателят излага съображения, че обжалваната ЗППАМ е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че на 28.07.2024г. наистина е присъствал на футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ и ПФК „Локомотив“ на стадион „Христо Ботев.“ с приятелите му Й. К. К. и Р. К. К., но не е участвал в каквото и да е сбиване, още повече предизвикал такова. Посочва, че към края на футболната среща имало вълнение, напрежение, пререкания и донякъде блъскане и размяна на удари между хората около него, от които се опитвал да се защити и избегне, което започнало значително преди 22: 48 ч. Твърди, че самият той е фен на ФК „Ботев Пловдив“ и не вижда защо да извършва такива действия спрямо други фенове на същия клуб. А. посочва, че защитните му действия, доколкото имало такива по време на футболната среща няма как да са относими към визираното в чл.21, т.10от ЗООРПСМ противоправно деяние. Излага съображения, че заповедта и АУАН били издадени на 31.07.2024г., във време в което бил задържан за 24 часа в Шесто РУ – Пловдив и нямал никаква възможност да участва в административното производство завършило с обжалваната ПАМ, да посочи доказателства и да изрази становище. Жалбоподателят твърди, че не са му показвани никакви видеозаписи, снимки, свидетелски показания по които да изрази становище. Иска отмяна на заповедта. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. Н., поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита. Ответникът- Началник на Шесто РУ към ОДМВР – Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното: За допустимостта: Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 31.07.2024 г. /сряда/, така както е отразено в нея, а жалбата е подадена чрез ЕКОНТ на 02.08.2024г. и входирана при органа на 05.08.2024г. /понеделник/, т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Приобщен по делото е Акт № 13 от 31.07.2024г. за констатиране на противообществена проява извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ. Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 28.07.2024 г., около 22: 48 часа Л. Б. А. е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/ като е предизвикал сбиване чрез блъскане с ръце и ритане с крака фенове на ФК „.“ Пловдив в спортен обект стадион „Христо Ботев.“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 10. В АУАН е посочено, че е съставен във връзка с преписка с № 3389р-12743/2024г. по описа на Шесто РУ Пловдив, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. Актът е подписан от нарушителя с възражение, че не е ритал и блъскал никой на въпросния мач, а само се е самоотбранявал. Въз основа на така съставения акт и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ на Л. Б. А. е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. Като част от административната преписка са представени: Докладна записка № 3389р-12743/2024г. на инспектор С. М. С., разузнавач в група 02 на сектор „КП“ (Криминална полиция) към Шесто РУ – Пловдив и обяснение от С. М. С. от 30.07.2024г.; обяснение от В. А. А. – разузнавач в отдел „Криминална полиция“ в ОДМВР Пловдив от 30.07.2024г.; обяснение от Л. Б. А. от 31.07.2024г.; Протокол за преглед на видеозаписи от 30.07.2024г. подписан от инспектор С. С. и К. К. – мл. експерт в „Експертно криминалистическа дейност“ в сектор БНТЛ при ОДМВР – Пловдив; Протокол за доброволно предаване на СД със запис от 31.07.2024г. Към административната преписка е приложен и видео запис, на електронен носител. С определение от 27.08.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. По делото са разпитани свидетелите С. М. С., В. А. А. и А. И. В.. Свидетелят С. заявява, че работи в Криминалния сектор на Шесто РУ при ОДМВР -Пловдив. При предявяване на обяснението на л. 14 по делото, както и протоколът за преглед на видеозаписи на л. 17 по делото, С. заяви, че подписът в обяснението на л. 14 по делото на „дал обяснението: “ е негов, както и подписът в протокола на л. 17 по делото срещу „Служител 1: “също е негов подпис. С. посочва, че на дата 30.07.2024 г. е прегледал видеозаписа в сградата на Шесто РУ, на който е разпознал лицето на Л. А., но ако записа е предаден на следващия ден, то се говори за официалното му предаване. Твърди, че не познава лицето Л. А. отпреди, а го е разпознал на записа по снимка от БДС, като няколко дни след въпросния мач, на който се случил инцидентът, започнала работа по установяване на лицата, които са участвали в инцидента и в сградата на Шесто РУ отишли служители на отдел „Криминална полиция“, от сектора, които се занимават специално с футболното хулиганство. Твърди, че колегата му В. А. е от този сектор. Според С., служители от сектор „Криминална“ са дали снимки от БДС на лица, които на тях са им известни като членове на футболни агитки и хора, които ходят по мачове, и след прегледите на видеозаписите били разпознати 8 или 9 човека, единият от които бил Л. А.. Свидетелят заявява, че е присъствал на самия футболен мач, но бил в другия край на стадиона и не е пряк очевидец на това, което е описал в докладната и в обяснението, а това, което е гледал е единствено видеозапис и там разпознава лицето Л. А.. В присъствието на свидетеля С., адв. Н. и на системния администратор на Административен съд - Пловдив се отвори дискът, приложен на л. 19 по делото, който съдържа една папка, която се казва папка 28_ 07_24. След отваряне на папката се установи, че същата съдържа 9 клипа. В с.з. бе извършен преглед на първи клип, който е с номер с крайни цифри ….20240728225432 и с изписана дата 28.07.2024 г., започващ в 22.40: 59 ч. В 22.48 ч. клипът е в по-близък план, като на клипа в 22.48: 13 ч. С. посочи лицето с черна тениска от горен ляв ъгъл на клипа, който се спуска към средата на екрана и заяви, че това е Л. А.. На клипа към 22.48.45 ч. се вижда друго лице, което дърпа неговата тениска отзад за яката. Към 22.49: 03 ч. лицето вече е извън обхвата на камерата. След като записът се върна и прегледа отново, в 22: 48: 54 ч. на записа свидетелят посочва, че А. е вече вдясно на екрана, размахва с пръст и избутва други хора с ръце. Изрично С. заяви, че не е видял жалбоподателят да нанася удари, а действията му се изразяват единствено в бутане. С. отново посочва, че в 22.48: 14 ч. лицето се засилва към възникналия конфликт. Свидетелят В. А. заявява, че работи като разузнавач в отдел „Криминална полиция“ в ОД на МВР – Пловдив. След предявяване на обяснението на л. 15 по делото, А. посочи, че той е дал обяснението и подписът е негов. Заявява, че е разпознал Л. А. при преглеждането на видеозаписите от въпросния мач. В присъствието на свидетеля А., адв. Н. и на системния администратор на Административен съд - Пловдив се отвори дискът, приложен на л. 19 по делото, който съдържа една папка, която се казва папка 28_ 07_24, съдържаща 9 клипа. В с.з. бе извършен преглед на първи клип, който е с номер с крайни цифри ….20240728225432. Клипът е с дата 28.07.2024 г. и започва в 22.40: 59 ч., като в 22.48.14 ч. камерата вече е в близък план. А. посочва лице, което се спуска от горен ляв ъгъл на видеоклипа, с черна тениска и заявява, че именно това е лицето Л. А.. Лицето сочено от свидетеля А. за Л. А. избутва с ръце други лица и навлиза по-напред и по-напред в конфликта, като тениската му е опъвана за яката от друго лице зад гърба му. В 22.49: 00 ч. лицето излиза извън близкия обхват на камерата и в 22.49: 21 ч. камерата дава по-близък план отново. От 22.49: 22 ч. лицето, посочено от свидетеля, че е Л. А., се вижда, че блъска ръката на друго лице и ръкомаха. А. заявява, че е присъствал на самия футболен мач, но бил далеч от трибуните. Свидетелят А. В. заяви, че познава Л. А. горе-долу от 2-3 г. и са приятели. Посочва, че заедно с Л. били на футболния мач на 28.07.2024 г. между „Ботев“ – Пловдив и „Локомотив“ - Пловдив, когато имало сбиване, но не си спомня точния час на сбиването. С Л. били по-нагоре от сбиването, близо един до друг, но по-късно като станало разбутването надолу, Л. се преместил, отишъл да види какво става. Според В., когато Л. слязъл долу, боят е бил почнал, а той се опитвал да спре боя. В присъствието на свидетеля В., адв. Н. и на системния администратор на Административен съд - Пловдив се отвори дискът, приложен на л. 19 по делото, който съдържа една папка, която се казва папка 28_ 07_24, съдържаща 9 клипа. В с.з. бе извършен преглед на първи клип, който е с номер с крайни цифри ….20240728225432. Клипът е с дата 28.07.2024 г., като на свидетеля В. се пусна клипът от 22.48 ч и същият заяви, че не вижда и не разпознава на клипа Л. А.. И. В. посочва, че му се сливат нещата на клипа и не разпознава никъде в тази "тарапана" Л.. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като отчита обстоятелството за приятелските отношения между свидетеля В. и жалбоподателя А.. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка по ЗООРПСМ е издадена от компетентен орган - Началник на Шесто РУ към ОДМВР – Пловдив, съобразно нормата на чл.30, ал.1 от ЗООТПСМ. Според официалната интернет страницата на МВР, по териториален обхват Шесто РУ-Пловдив, обслужва територията на район “Източен”, гр.Пловдив, в която се намира стадион „Христо Ботев“ и където е установено и извършено нарушението, поради което именно началника на Шесто РУ-Пловдив е материално и териториално компетентен за издаване на процесната заповед. Заповедта е издадена в писмена форма, в предвидения в чл.30, ал.1 ЗООРПСМ срок от 24 часа от съставянето на акта по чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ. Доколкото самият закон поставя изискване заповедта за издаване на ПАМ да се налага не по-късно от 24 часа от съставянето на акта, то е неоснователно възражението, че заповедта и АУАН били издадени на 31.07.2024г. Що се отнася до твърдението, че А. нямал никаква възможност да участва в административното производство завършило с обжалваната ПАМ, тъй като бил задържан за 24 часа в Шесто РУ – Пловдив, за което прилага Заповед за задържане на лице, следва да се отбележи, че същият е изложил възражения по съставения му Акт, подал е жалба срещу заповедта и в образуваното съдебно производство е имал възможността да разбере смисъла на обективираното в акта волеизявление и да защити засегнати негови права и законни интереси пред съда. Отделно от това в акта е посочено, че за съставянето му е послужил 1 бр. диск съдържащ видеоклип заснет по време на футболната среща от охранителна камера монтирана на Стадион Христо Ботев. Възражението на А., че не са му показвани никакви видеозаписи, снимки и свидетелски показания не води до опорочаване на процедурата по издаване на заповедта, тъй като А. не е направил изявление, че иска да се запознае със записа. Т. не бе направено и в съдебното производство. Жалбоподателят не прояви процесуална активност и не се яви в проведените две съдебни заседания. Записът бе възпроизведен в съдебно заседание при разпита на допуснатите на жалбоподателя свидетели при режим на призоваване, в присъствието на процесуалният представител на А.. Нещо повече в хода на административното производство Л. А. е дал писмени обяснения, според които на 28.07.2024г. е бил на мач между отборите на Ботев и Локомотив, като по време на двубоя се случило сбиване с негови близки роднини. С. А. посочва, че е „слезнал долу“, където бил конфликта с цел потушаване, но за съжаление прераснал в по-голям и всеки започнал да удря всеки. Материалноправната предпоставка за налагане на принудителна административна мярка е извършването на противообществена проява (спортно хулиганство), чиито проявления са посочени в разпоредбата на чл.21 от ЗООРПСМ. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.21, т.10 от ЗООПРСМ, изразяваща се в предизвикване или участие в сбивания. Според заповедта, Л. А. е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/, като е предизвикал сбиване чрез блъскане с ръце и ритане с крака фенове на ФК „Ботев“ Пловдив. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Не се формира спор между страните, че Л. А. на 28.07.2024г. е бил на футболен мач, проведен на стадион „Христо Ботев“ находящ се в гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 10, както се твърди в жалбата, в писмените обяснения дадени от жалбоподателя на 31.07.2024г. и от разпитаните по делото свидетели. Няма спор и че А. се е намесил във възникнал при феновете на ФК „Ботев“ Пловдив конфликт, както заявява и той самият в писмените си обяснения (л.16). Спорът в настоящото производство е дали А. е предизвикал или участвал в сбиването, по смисъла на чл.21, т.10 от ЗООПРСМ. Към административната преписка на електронен носител е приложен видео запис, направен при провеждане на футболната среща, който съдът цени като годно доказателствено средство, тъй като записът е надлежно приобщен към административното производство с протокол по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ. В действителност както посочва и жалбоподателят протоколът за доброволно предаване на СД със запис е от 31.07.2024г., а протоколът за преглед на видеозапис е от 30.07.2024г., т.е. един ден преди предаването на записа, но следва да се разграничи производството по НПК и това по ЗООПРСМ, като според чл.29, ал.1 от ЗООПРСМ, за установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при провеждането на спортното мероприятие. Разпитаните по делото свидетели С. М. С.- разузнавач в сектор „Криминална полиция“ към Шесто РУ при ОДМВР -Пловдив и В. А. А. – разузнавач в отдел „Криминална полиция в ОДМВР – Пловдив заявиха, че са прегледали видеозаписа в административното производство и потвърдиха поставените от тях подписи под обясненията си. Действително липсва изрична нормативна регламентация относно видеозаписите, респективно видеофайловете, съдържащи визуално съдържание, която да ги определя като доказателствени средства в административния процес, но съдебната практика безпротиворечиво определя този вид носители на информация за факти и обстоятелства, които са от значение за спора, като веществени доказателствени средства. В с.з. в присъствието на адв. Н. и със всеки един от тримата свидетели по отделно, бе извършен преглед на диск приложен на л. 19 по делото, който съдържа една папка, която се казва папка 28_ 07_24. След отваряне на папката се установи, че същата съдържа 9 клипа. В с.з. бе извършен преглед на първи клип, който е с номер с крайни цифри ….20240728225432 и с изписана дата 28.07.2024 г., започващ в 22.40: 59 ч., като от 22.48 ч. клипът е в по-близък план. При преглед на записа в с.з. и двамата свидетели С. С. и В. А. посочиха едно и също лице за жалбоподателя Л. А. (лице с черна тениска), който в 22.48: 13-14 ч. от горен ляв ъгъл на клипа се спуска към средата на екрана и избутва с ръце други лица и навлиза по-напред и по-напред в конфликта, като тениската му е опъвана за яката от друго лице зад гърба му. Показанията на свидетелите С. и А. кореспондират с показанията на свидетеля А. В. (приятел на жалбоподателя), който заяви, че с Л. били по-нагоре от сбиването, но по-късно като станало разбутването надолу, Л. слязъл долу да види какво става. При преглед на записа от 22.49: 22 ч. лицето, посочено от свидетеля А., че е Л. А., се вижда, че блъска ръката на друго лице и ръкомаха. И двамата свидетели С. и А. потвърдиха, че са били на футболния мач, но далеч от трибуните и са разпознали лицето Л. А. след преглед на записа, като свидетеля С. уточни, че служители от сектор „Криминална“ са дали снимки от БДС на лица, които на тях са им известни като членове на футболни агитки и хора, които ходят по мачове. При преглед на записа свидетеля В. заяви, че му се сливат нещата на клипа и не разпознава никъде в тази "тарапана" Л., като съдът отчита евентуалната заинтересованост на В., поради приятелството му с жалбоподателя. Отделно от това клипът в близък план от 22.48 ч. позволява разпознаването на лицата, по овала на главата, контур на брадичката и носа и други характеристики на тялото. При преглед на записа със всеки един свидетел и по-конкретно клипа в 22.48: 13 ч., процесуалният представител на жалбоподателя не отрече, че соченото от С. и А. лице е Л. А., а единствено възрази, че в 22: 49: 22 ч. записът е прекалено далечен план за да се разпознае лицето. Установи се безспорно, че Л. А. е предизвикал или участвал в сбиването, по смисъла на чл.21, т.10 от ЗООПРСМ. Видно от прегледа на записа Л. А. избутва с ръце други лица и навлиза по-напред и по-напред в конфликта, също така размахва с пръсти и блъска други лица. Макар и намесил се във вече създал се конфликт, А. също предизвиква сбиване и участва в него. Според тълковния речник думата „предизвиквам“ означава предразполагам към отрицателна реакция, дразня, провокирам, причинявам. Със своите действия с избутване с ръце на други лица и динамично навлизане напред в конфиликта А. безспорно провокира други лица срещу него, което ясно се вижда от записа. Такива действия в никакъв случай не могат да се възприемат като отбраняване. Напротив, от записа се установява, че друго лице го дърпа отзад за яката на тениската му и се опитва да го спре, но въпреки това А. не се спира, навлиза напред и избутва хора с ръце. Нещо повече в дадените на 31.07.2024г. писмени обяснения (л.16) А. признава, че е слезнал долу където е конфликтът с цел потушаване, но за съжаление всеки започнал да удря всеки. От друга страна, дори и да се приеме, че А. не е предизвикал сбиване, то участието му в сбиването, кореспондира с посоченото в заповедта правно основание по чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. В свое Решение № 3725 от 27.03.2024 г. по адм. д. № 5436/2023 г., ВАС посочва, че дори и описаната проява в заповедта да не кореспондира на посоченото правно основание по конкретна точка от чл. 21 от ЗООРПСМ, то доколкото волята на органа е ясна и недвусмислена и е намерила израз в подробно изложените мотиви и описание на извършеното нарушение, което попада в обхвата на понятието противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, ал. 1 от закона и посочените в т. 1 до т. 10 хипотези, то констатираното несъответствие в заповедта не съставлява самостоятелно основание за нейната отмяна и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приложените по делото писмени доказателства – докладна записка и обяснения, съдържащи данни за извършената от Л. А. противообществена проявата не бяха оборени. Обясненията и акта за констатиране на противообществена проява, които като официални писмени документи се ползват с материална доказателствена сила и тази доказателствена сила не е оборена при доказателствена тежест за жалбоподателя. В този смисъл, следва да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.21, т.10 от ЗООПРСМ. Разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 да се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. В оперативната самостоятелност на административния орган е да определи срока за който се налага принудителната административна мярка, в рамките на предвидените от закона граници, от една до две година, и само ако е определен над минималния предвиден в закона срок следва да са изложени мотиви. Липсата на мотиви, когато органът прилага най-леката мярка както е в случая, не е основание за отмяна на издадения административен акт. Налагането на забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година е в минимално предвидения от закона срок, съответно ще въздейства на жалбоподателя в достатъчна степен без непропорционално да засяга други негови права освен правото да посещава спортни мероприятия, което е и целта на мярката, за да се постигне възпиращото и възпитателното въздействия от налагането й. По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Съдът