Решение № 191 от 28.10.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 474/2024 г.

Производството е по чл. 463 от ГПК.

Постъпила е жалба от „•••“ АД - Пловдив чрез процесуалния му представител адвокат В. М. против решение № 455/19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 715/2023 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано по изложените в жалбата подробни съображения, поради което моли съда да отмени решението и да постанови друго решение, с което да отмени потвърденото с него разпределение № 2550/03.08.2023 г., извършено по изп.д. № 2014•••0400102 по описа на ЧСИ Г. Т. с рег. № ••• и с район на действие района на Окръжен съд – П., като върне преписката на съдебния изпълнител със задължителни указания във връзка с прилагането на закона, а при условията на евентуалност – да отмени обжалваното разпределение и да извърши ново разпределение съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответниците по жалбата О. П., Д. П. П., „Б. Д.“ АД – София, „М М“ ЕООД – П., Д. чрез Т. на Н. - П. – офис П., „К и и БГ“ ЕАД – София и „Е м“ ЕООД – София не са взели становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното копие от изп.д. № 2014•••0400102 по описа на ЧСИ Г. Т. с рег. № ••• и с район на действие района на Окръжен съд – П. е видно, че то е образувано по молба на „Б. П. п. ф.“ ЕАД - София /впоследствие заменен от „К и и БГ“ ЕАД – София поради сключване на договор за цесия от 22.04.2016 г./ против Д. П. П. и въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2011 г. по ч.гр.д. № 861/2011 г. на Районен съд – П. за 4 949, 03 лв. главница по договор за потребителски заем, договорна лихва в размер на 1 493, 98 лв. за периода от 15.04.2009 г. до 15.07.2010 г., лихва за забава в размер на 969, 58 лв. за периода от 15.05.2009 г. до 18.02.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2011 г. до изплащане на вземането, и разноски по делото в размер на 248, 25 лв.

Впоследствие по реда на чл. 458 от ГПК като взискатели са присъединени Д. чрез Т. на Н. - П. и О. П., както и са присъединени по реда на чл. 456 от ГПК взискателите „Б. Д.“ ЕАД, „М М“ ЕООД, „•••“ АД и „Е м“ ЕООД.

С разпределение № 2550/03.08.2023 г. е разпределена сумата 83 979, 23 лв. продажна цена по проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ имот № 000160- животновъдна ферма по плана за земеразделяне за землището на с. БV, П. о., м. И“, част от „П с на М - с. Б.“, включващ дворно място с площ от 4 477 кв.м., ведно с изградените в него телчарник - масивна сграда. 1 етаж със застроена площ от 637 кв.м. и фуражомелка - масивна сграда, 1 етаж със застроена площ от 52 кв.м., по която за купувач на имота е обявен присъединеният взискател „М М“ ЕООД, а сумата е разпределена, както следва:

1. На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в полза на ЧСИ Т. е разпределена сума от 301, 30 лв. такси и разноски, свързани с разпределението;

2. На основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на О. П. е разпределена сума от 124, 01 лв. данък недвижим имот, както и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 14, 88 лв.

3. На основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД в полза на Д. за публични задължения е разпределена сума от 8 176, 47 лв., върху нея е определена дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 808, 94 лв.; на О. П. за ТБО е разпределена сума от 912, 35 лв., върху нея е определена дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 109, 48 лв.; на О. П. за вземания по изп.д. № 631/2016 г. по описа на ЧСИ М. А. е разпределена сума от 3 455, 07 лв., върху нея е определена дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 358, 33 лв.; на О. П. за вземания по АУЗ № 2044/22.08.2017 г. е разпределена сума от 3 468, 28 лв., върху нея е определена дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 376, 91 лв. и на О. П. за вземания по АУЗ № 228/07.02.2020 г. е разпределена сума от 1 686, 66 лв., върху нея е определена дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 204, 05 лв., като общата разпределена сума на това основание е 19 556, 54 лв.

4. На основание чл. 137 от ЗЗД остатъкът от сумата в общ размер на 63 982, 50 лв. е разпределен пропорционално между взискателите с вземания, които не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване /в общ размер на 1 441 226, 69 лв., включително таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ/, като е определен коефициент, с който да се коригират сумите за изплащане - 0, 0443945. а след коригиране на дължимите на взискателите суми с посочения коефициент те са разпределени между тях, като на „К и и БГ“ ЕАД е разпределена сумата 621, 49 лв.; на „Б. Д.“ ЕАД са разпределени 22 312, 17 лв. по т. ІІ.2.1 от разпределението и 105, 20 лв. по т. ІІ.2.2 от разпределението; на „М М“ ЕООД са разпределени 16 561, 97 по т. ІІ.3.1 от разпределението, 7 720, 46 лв. по т. ІІ.3.2 от разпределението, 186, 86 лв. по т. ІІ.3.2 от разпределението и 3, 73 лв. по т. ІІ.3.3 от разпределението; на „•••“ ЕООД са разпределени 6 686, 16 лв. по т. ІІ.3.3 от разпределението; на „Е м“ ЕООД са разпределени 7 069, 19 лв. по т. ІІ.5.1 от разпределението, 299, 37 лв. по т. ІІ.5.2 от разпределението и 4, 37 лв. по т. ІІ.5.3 от разпределението; както и такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ за вземанията на „К и и БГ“ ЕАД от 56, 95 лв., на „Б. Д.“ ЕАД от 707, 03 лв., на „М М“ ЕООД от 569, 03 лв., 356, 03 лв. и съответно 19, 00 лв., на „•••“ ЕООД от 332, 01 лв. и на „Е м“ ЕООД от 341, 20 лв. и съответно 29, 46 лв.

В разпределението е посочено също, че присъединеният взискател, обявен за купувач, „М М“ ЕООД следва да внесе 59 506, 21 лв., след като извърши прихващане с дължимите му вземания на основание чл. 461 ГПК, в двуседмичен срок от датата на влизане в сила на разпределението.

Против това разпределение са постъпили жалби от „•••“ АД – Пловдив и „М М“ ЕООД – П., двамата представлявани от адвокат Н. Т., в които се излагат идентични съображения за необоснованост и неясност на извършеното разпределение досежно вземанията на отделните взискатели и техния вид и размер към момента на разпределението, към него липсвала сметка за размера на дълга по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ, не е изготвено постановление за разноски, неправилно сумата по първи ред от 301, 30 лв. била разпределена в полза на съдебния изпълнител за невнесени авансово от взискателя такси и разноски, О. П. не се ползвала с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД за такса битови отпадъци, а по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, като съдебният изпълнител определил неправилно размера на дълга, което трябвало да стане към датата на изготвяне на разпределението, по неправилен начин е изчислена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното решение е потвърдено обжалваното разпределение и „•••“ АД – Пловдив и „М М“ ЕООД – П. са осъдени да заплатят на О. П. 10 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Против това решение са подадени жалби от „•••“ АД – Пловдив и от „М М“ ЕООД – П., като втората жалба е върната с влязло в сила разпореждане № 252/05.03.2024 г., а първата е предмет на настоящото производство.

Настоящият състав споделя напълно направените в обжалваното решение правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по съразмерност.

Съдът намира, че разпределението, извършено при условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики, по същността си не се различава от това по чл. 460 от ГПК.

В раздел ІІ на обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно кои са взискателите по делото и в какъв размер са вземанията им преди извършване на разпределението, в т.ч. по вид – главница, лихва за забава, законна лихва върху главницата, разноски, респ. каква част от тях са привилигировани и кои без привилегии, както и какви са разноските по изпълнението и таксите по ТТРЗЧСИ с техните размери и основание, на което се дължат, включително изпълнителното основание за възникване на вземанията, респ. начина за присъединяване на взискателите, което от своя страна определя какъв е редът за удовлетворяване на съответния взискател и основанието за това.

При съобразяване с т. 1 от ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС относно обхвата на служебната проверка настоящият състав намира, че по принцип има правомощия в производството по чл. 463 от ГПК да обсъди въпроса в какъв размер, вид и произход е всяко от вземанията на взискателите, доколкото това ще се отрази на законосъобразността на разпределението, като в рамките на очертаното в изпълнителния лист или друго изпълнително основание, въз основа на които е образувано изпълнителното производство, следва да се извърши проверка дали поради направено доброволно плащане от длъжника или вследствие на предходни разпределения някое от вземанията е погасено изцяло или частично, което ще мотивира извод дали то следва да бъде включено при разпределение на постъпилата сума и в какъв размер.

В случая посочените суми, предмет на принудително събиране, дължими на първоначалния и присъединените взискатели, са определени към датата на изготвянето на разпределението /03.08.2023г./ и те са в посочените в него размери, като жалбоподателят не сочи конкретни факти и съответно не ангажира доказателства в противна насока, а такива не се установиха и от извършената служебна проверка от съда, доколкото в разпределението е посочено конкретно всяко вземане на взискателите по размер, в т.ч. законна лихва върху главниците до 02.08.2023 г. /датата, предхождаща датата на разпределението/, както и направените в изпълнението разноски по размер и пера.

В разпределението са определени правилно кои вземания са привилегировани, те са отнесени към съответната законова разпоредба, а хирографарните такива са разпределени въз основа на определен коефициент съгласно изискванията на чл. 137 ЗЗД.

Върху посочените вземания се дължи такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител, като смисълът на тази норма е да се заплати изискуемата такса за събиране на паричните вземания на взискателите в размерите, посочени в нея, като при частично събиране на вземанията определената пропорционална такава е на база на размера на полученото вземане, а при окончателното изпълнение на задължението се извършва изравняване между определените такси върху изпълнените в хода на изпълнителното производство суми и дължимата окончателна такава.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не се ползва с право на предпочтително удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД вземането на частния съдебен изпълнител за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство.

Този въпрос е решен със задължителна сила в т. 3 от ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, според което вземанията на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума.

В случая разпределената сума в полза на ЧСИ Г. Т. в размер на 301, 30 лв. е сбор от конкретно посочените в т. ІІ.8 /както и в нарочен протокол № 2549/03.08.2023 г./ разноски, направени във връзка с публичната продан, от която може да постъпи разпределяемата сума, като съобщения за насрочената публична продан, справки, съобщения за разпределението, такса за изготвяне на разпределението, удостоверение за тежести, пощенски разходи и такса за удостоверение за данъчна оценка на имота, като настоящият състав намира, че тези разходи са били необходими за осъществяване на изпълнителния способ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно характера и начина на удовлетворяване на О. П. за вземането й от такса „битови отпадъци“. Според т. 4 от цитираното ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за органите на съдебната власт /чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, вземането на общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а с общата по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Макар данъкът върху недвижимите имоти и таксата „битови отпадъци“ да са публични общински вземания и задължението за заплащането им да е свързано с конкретен недвижим имот, те се различават съществено помежду си, тъй като данъкът върху недвижимите имоти е невъзвръщаемо безвъзмездно плащане, установено по еднакъв начин за всички данъчно задължени лица – собственици или ползватели на имота, дължим безусловно поради притежанието на имота, а таксата „битови отпадъци“ има възмезден характер, тя се дължи от собствениците или ползвателите на недвижими имоти срещу конкретни обществени услуги, предоставяни от общината по сметосъбиране и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, т.е. тя представлява цената за предоставените обществени услуги.

Атакуваното разпределение е правилно и в частта, в която след удовлетворяване на привилегированите вземания на взискателите, остатъкът от сумата е разпределен между хирографарните такива, пропорционално на размера на вземанията им, чрез коефициентът, правилно изчислен като съотношение между общия размер на всички парични вземания и остатъка от разпределяната сума, като този коефициент е приложен спрямо всички хирографарни вземания.

Настоящият състав намира, че неизготвянето на сметка за размера на дълга по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ не опорочава извършеното разпределение.

Посочената разпоредба задължава съдебния изпълнител да изготви сметка за събиране на таксите по изпълнението в два или повече еднообразни екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице, като наличието на такава сметка и нейното съдържание се отразява на отношенията между длъжника и съдебния изпълнител, но не е въздигната от законодателя като задължително условие за законосъобразност на разпределението.

От друга страна дължимостта и размера на разноските следва да бъдат определени към момента на изготвяне на разпределението, като този извод се базира както на същността на правния институт на разпределението съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии, така и на разпоредбата на чл. 81 от ГПК /чието систематично място е в общата част на ГПК и намира приложение и за изпълнителния процес/, при отчитане на всички извършени разноски и фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са и О. № 210/26.10.2017 г. по ч.гр.д. № 1316/2017 г. на ВКС – І г.о. и О. № 46/ 22.02.2017 г. по т.д. № 637/2016 г. на ВКС – І т.о./. По изложените съображения липсата на постановление за разноски също не се отразява на законосъобразността на атакуваното разпределение.

В обобщение, съдът приема, че при изготвяне на разпределението съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и процесуалния закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии, определил е размерът на вземанията на всички взискатели, а разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред, форма и срок, както и са спазени останалите законови изисквания във връзка с него.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено, а доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът