Решение № 107 от 6.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1216/2023 г.

производството по което, настоящото производство беше спряно поради отношение на преюдициалност. Видно от същото е, че следва да се отчитат и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да се съпоставят тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение. В случая не е извършена съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите, но се установи, че такава не е необходима, тъй като от експертното заключение се установява, че наличните финансови средства на дружеството и тези с възможност за привличане, не са достатъчни за закупуване на горивата, необходими за формиране на определения запас за извънредни ситуации. Заключението установи също, че и нетния оборотен капитал на дружеството не е достатъчен за изпълнение на разпореждането, защото дори дружеството да разпродаде всичките си активи, получената сума като нетен оборотен капитал няма да е достатъчна за формиране на запаса за извънредни ситуации. Установи се от експертизата, че печалбата, реализирана за 2022г. от дружеството е с 11 пъти по-малка от необходимите за формиране на ЗИС средства. Оперативната вместимост на всички складови обеми на задълженото дружество е по-малка от необходимата за заемане на определените количества, което означава, че за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми. Каза се, възможността на дружеството – жалбоподател да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите от друга държава-членка на Европейския съюз по реда на чл. 18 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗЗНН, представлява начин за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане, но изпълнението на тази възможност посредством двата способа „е свързано с по-голям ресурс от време по организиране и изисква по-големи разходи по заплащането на тези услуги – в чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането се осъществява за сметка на задълженото лице“. Нормата на чл. 3 ал. 4 ЗЗНН изисква след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и трудов ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което в конкретния случай би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива, тъй като последицата е свързана с евентуална невъзможност за изпълнение на сключени договори, както и невъзможност за обслужване на банкови кредити, загуба на клиенти и позиции на пазара. Дори в хипотеза на финансово осигуряване на необходимите средства за създаване на определените с разпореждането нива на запаси посредством заемни средства и/или допълнителни кредити – дружеството следва да запълни наличния си резервоарен парк само с определените количества запаси, които е длъжно да съхранява за срок от една година. Това обективно би изключило възможност за осъществяване и на търговска дейност, която би осигурила финансови средства за наемане на допълнителна складова база. Невъзможността за дейност или силното й ограничаване, представлява значителен риск за икономическото оцеляване на конкретния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение. Тоест, макар количествата нива на ЗИС да се определени по законови критерии, налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск. Следователно, налице е признак за непропорционален характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение и липсва компенсаторен механизъм. От съществено значение е и разликата в пазарната стойност на горивата към 2022г. и продажната им стойност след срока на действие на административния акт. В тази насока установената стойност от експертното заключение за разликата е дължимо съпоставима с конкретните икономически показатели на дружеството, както и кредитното му състояние, което е в пряка връзка с осъществяваната дейност и конкурентно положение. В тази вр. с основание жалбоподателят поддържа, че задължението за формиране на запаса за извънредни ситуации за 2023г. е функция на реализираните горива през предходната 2022г., поради което задължението за формиране на запас следва да може да бъде поето само чрез влагане на част от печалбата, а в конкретния случай цялата реализирана печалба е недостатъчна да поеме разходи по задължението и дружеството ще трябва да влага допълнителни средства в значителни размери. Ето защо оспореното разпореждане и решението за поправка на ОФГ следва да се отменят, като обективно неизпълняем акт, издаден в нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност, създаващ риск за икономическото оцеляване на неговия адресат. По разноските: С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски. Съгласно доказателствата за направени такива и представения списък на разноските, те са в размер на 50лв. държавна такса; 1 090 лв. депозит за вещо лице и 14 400лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е в размер на 12 000лв. без ДДС и е дванадесет пъти по-високо от определения минимум по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/наредбата/. Като съобразява действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитимия интерес, който макар и да не е материален по смисъла на наредбата, е свързан със значителен финансов интерес, и след като отчита съображенията в Решение на СЕС по дело С-438/22г. и разпоредбата на чл. 36 ал. 2 ЗАдв., съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение обосновано е с дванадесет пъти по-високо от минимума. Този извод се налага и при съпоставянето на настоящия спор с тези по други дела, по които следващото се възнаграждение е по чл.8, ал.3 от наредбата, като например такива с предмет оспорване на ПАМ по реда на ЗДвП, оспорване на актове по реда на ЗДСл или ЗСПД, по които производствата и правната сложност на спора са несравнимо по-леки. Водим от горното, Съдът