Решение № 65 от 3.3.2024 г. на Районен съд - Добрич по дело № 946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК •••, ••• С., бул. „•••, чрез адвокат Д. Л. срещу НП № 003820 от 04.08.2023г., издадено от Директор в Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. със седалище В. към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 68д ал. 1 предложение първо във вр. с чл. 68г ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите на основание чл. 210а във вр. с чл. 68д ал. 1 във вр. с чл. 68г ал. 4 от Закона за защита на потребителите е наложена „имуществена санкция” в размер на 25 000 лева. С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се поддържа искане за да се измени Наказателното постановление, в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като се намали до законоустановения минимум. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Представят се и писмени бележки. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител изразява становище Наказателното постановление като законосъобразно за бъде потвърдено. Представя писмени бележки. Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното: Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното: В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното: От фактическа страна: Поради постъпила жалба от потребител с вх. № Ц-03-3763/06.04.2023г., с твърдения, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка „Born Winner” изпитва голям чревен дискомфорт и стомашно неразположение, вследствие на което потребителят настоява за извършване на проверка с цел установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини, на територията на РД В. са извършени проверки, като е установено предлагане за продажба на същите протеинови блокчета. При проверка с КП № К-2749111/21.04.2023г. в магазин „•••", находящ се в гр. Д., бул. „•••, е установено предлагане за продажба протеинови барчета с търговска марка „Born Winner“, както следва: „Born Winner“ протеинов бар „Double Chocolate“, 50 гр. с обявена цена 3.05 лева - 10 бр. В хода на проверката са направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти - Омнилаб" при „Ди Енд Ви Консулт“ ООД относно информацията за количественото съдържание на белтък в протеинов бар „Double Chocolate“. Съобразно Протокол № 22231/28.04.2023г., при направеното изследване е установено, че реалната стойност на съдържащия се белтък в продукта е в размер на 25, 79 гр. на 100 гр., а съдържанието на белтък посочен на етикета е 33 гр. на 100 гр. Административнонаказващият орган, след запознаване с констатациите от извършените изпитвания и доказателства е установил, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д ал. 1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с 68г ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Приел е, че търговецът „Билла България“ ЕООД, ЕИК ••• предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на белтък в протеинов бар „Double Chocolate“, предлаган за продажба в магазин „•••“, находящ се в гр. Д., бул. „•••, по смисъла на чл. 68д ал. 1 предложение 1, а именно: Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Изложил е твърдения: протеиновите барчета се използват главно от физически активни хора, професионални спортисти или любители на спорта; за да изгради мускули, човешкото тяло се нуждае от протеин, предвид което тази група от хора консумира продукти с високо съдържание на белтък и ниско съдържание на захари и въглехидрати; относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени нормативно установени стандарти, поради което преценката за това дали да закупи или не този вид стока, потребителят взема преди всичко въз основа на информацията, която получава относно съдържанието на продукта и посочените показатели на гърба на опаковката; изключително важно е за хората, които купуват продукти от този вид, да получат вярна, точна и адекватна информация относно съдържанието на продукта, който купуват. След направените изследвания в независима и акредитирана лаборатория, информацията за количественото съдържание на белтък в протеинов бар „Double Chocolate“ е невярна. На етикета на протеинов бар „Double Chocolate“ е указано, че съдържанието на белтък е в размер на 33 гр. на 100 гр., а след направеното изследване се установява, че реалната стойност на съдържащия се белтък в продукта е в размер на 25, 79 гр. на 100 гр. Затова административнонаказващият орган е приел, че представена по този начин, информацията относно съдържанието на белтък в протеинов бар „Double Chocolate“ предлаган за продажба в магазин „•••“, находящ се в гр. Д., бул. „•••, въвежда в заблуждение средния потребител и води до вземането на търговско решение, което потребителя не би взел без използването на тази търговска практика. Т.е. налице е, нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с 68г ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. От правна страна: Изискванията за търговските практики и способите за продажба са регламентирани в Глава четвърта на ЗЗП, като в раздел I се съдържат изисквания за договорите извън търговския обект и договорите от разстояние, в раздел II - способите за продажба, а в раздел III се съдържат разпоредби, имащи за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялните търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги / чл. 68б ал. 1 от ЗЗП /. С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП е въведена изрична забрана за прилагане на нелоялни търговски практики. Основният фактически състав на нелоялната търговска практика - чл. 68г ал. 1 от ЗЗП, изисква кумулативното наличие на три елемента: да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и прилаганата търговска практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Според ал. 4 на чл. 68г от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Заблуждаващата търговска практика е дефинирана в чл. 68д ал. 1 от ЗЗП - когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Ал. 2 дава подробно описание на изискванията, които следва да включва информацията, като ал. 3 на същата разпоредба допълва, че заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което не би взел без използването на търговската практика. За да е съставомерно вмененото административно нарушение е необходимо да се установи по безспорен начин на първо място деяние на жалбоподателят, в качеството на търговец по смисъла на т. 2 на § 13 ДР ЗЗП, т.е. да не е упражнявал дейността си при условията на добросъвестност и професионална компетентност. Съобразно дефиницията по т. 28 от § 13 на ДР ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Не се спори между страните, че жалбоподателят на процесната дата е изложил за продажба въпросния продукт, на съответна цена - поведение, което не накърнява изискването за добросъвестност и професионална компетентност. В НП се съдържа противоречие относно формата на изпълнителното деяние на административното нарушение. Вменено е на жалбоподателя, че е предоставил невярна и подвеждаща информация за съдържанието на белтък в процесния протеинов бар, т.е. действие. Същевременно е отразено, че посочените показатели са на гърба на опаковката на продукта, поставена от производителя - субект, различен от търговеца, което предполага бездействие от страна на търговеца. Освен това в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин е установено единствено, че жалбоподателят на 21.04.2023г., в магазин „•••“ в гр. Д. е предлагал за продажба 10 броя „Born Winner“ протеинов бар, „Double Chocolate“, 50 гр., с обявена цена 3.05 лева. По делото не се представиха доказателства за партиден номер, дата на производство или срок на годност на процесните продукти, за да могат същите да бъдат свързани, макар и косвено с направеното изпитване през посочения период. Наред с това, с Наказателното постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорността на ответното дружество във връзка с констатирани несъответствия между реалното и обявеното съдържание на белтък в протеиновия бар. Всеки търговец е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно предлаганата стока, която съобразно чл. 4 ал. 1 т. 1 от ЗЗП включва и нейния състав. Съобразно чл. 7 от ЗЗП търговецът не се освобождава от това свое задължение дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя на стоката. Друго задължение на търговеца е стоката, която предлага за продажба, да е с етикет на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи /чл. 9 ал. 1 т. 1 от ЗЗП/. Етикетът следва да съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването, ако е необходимо, указания за употреба /ал. 2/. Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща /ал. 3/, а търговецът няма право да отстранява или да променя етикета на производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите /ал. 4/. В чл. 9 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 е изброено кои данни се посочват задължително, като сред тях е и списък на съставките. В търговските обекти на потребителите се предлагат както предварително опаковани от производителя стоки, така и стоки, опаковани от търговеца. В разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, обн. ДВ, бр. 25 от 26 Март 2021г., /Наредбата по чл. 19 от ЗХ/ е разписано, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно нормата на чл. 8 ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011, стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза – вносителят на пазара на Съюза. В случая безспорно е установено, че конкретните хранителни продукти представляват предварително опаковани протеинови барчета с търговска марка „Born Winner“, които не се произвеждат от търговеца „Билла България“ ЕООД, те не се опаковат и етикират от дружеството - търговец. Анализът на посочените правни норми от Наредбата и от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 обосновава извод, че търговецът не носи отговорност за несъответствие на данните за количеството белтък, посочено върху опаковката на протеиновото барче. Дружеството - търговец не е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, както и не е нейн вносител. Неговата отговорност се свежда до задълженията по чл. 7 и чл. 9 от ЗЗП, а именно - да осигури предоставянето на изискуемата по закон информация на потребителя. След като стоката е доставена на търговеца за продажба опакована и етикетирана, като предоставената на етикета информация от външна страна отговаря на нормативните изисквания относно задължително съдържание, яснота и изчерпателност, търговецът е изпълнил своите задължения по ЗЗП и Регламента. До това се свежда добросъвестното и компетентно предоставяне на информация при осъществяване на търговската практика. Противното би означавало на търговеца да се вменят задълженията на контролен орган или задълженията на производител/вносител на съответната стока, и да бъде задължен да променя етикета или друга информация, дадена от производителя в противоречие с вменената му с чл. 9 ал. 4 от ЗЗП изрична забрана. В АУАН и в НП липсва посочване на нарушените от дружеството- търговец относими правни норми – било на Закона за храните, подзаконов нормативен акт по приложението му, Регламент /ЕС/ № 1169/2011, ЗЗП или друг, съдържащо негово задължение конкретно като търговец във връзка с обявеното от производителя на хранителния продукт съдържание на белтък в предлаганите за продажба протеинови блокчета, които да са резултирали в нелоялна търговска практика. Напротив – навсякъде е посочено, че т.нар. невярна информация се съдържа върху опаковката на продукта, която е изключителна отговорност на производителя „Born Winner“. Така в НП са описани фактически действия по предоставяне на заблуждаваща информация от страна на производителя на хранителния продукт, за които обаче е ангажирана отговорността на търговеца за нелоялна заблуждаваща търговска практика. Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 3 250 лева с включен ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия. С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 3 250 лева с включен ДДС, като приема направените възражения за прекомерност за неоснователни, предвид разпоредбите на чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в които е регламентиран минималния размер на адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът