Решение № 276 от 18.2.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 556/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално подпомагане (КСО). Образувано е по жалба на И. С. К. – П. от [населено място], срещу решение № 2153-09-29/18.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 7311232871 от 22.08.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил. В жалбата се излагат доводи за липса на материална и териториална компетентност на издателя на акта, както и твърдения за неговата незаконосъобразност, поради постановяването му при неспазване на установената форма, в нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и като несъответстващ с целта на закона. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 2113-09-645/24.07.2024 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО, като към заявлението е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). От представените документи към заявлението длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че жалбоподателката има прослужено време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР за времето от 01.06.1998 г. до 22.07.2024 г. – 27 години, 02 месеца и 1 ден, като продължава да работи. Към датата на подаване на заявлението - 24.07.2024 г. е посочено, че И. К. – П. е навършила 50 години, 08 месеца и 1 ден, като сборът от осигурителния й стаж и възраст е 99 точки, т.е. над изискуемите 94 точки. Тъй като заявителката е държавен служител в структурите на МВР и попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на Министерския съвет – Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП-отм), действал до 31.12.1999 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране - (НКТП) - в сила от 01.01.2000 г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване е извършило преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. След като е констатирано, че жалбоподателката не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО (няма навършени 54 години и 02 месеца) и няма недостигащ стаж, като държавен служител по ЗМВР, длъжностното лице е приело, че не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС за отпускане на исканата пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО. По така подаденото заявление с разпореждане № № 7311232871 от 22.08.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, на основание чл. 69, ал. 2 от КСО е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия. Разпореждането е обжалвано от жалбоподателката с възражение от 19.09.2024 г., адресирано до директора на ТП на НОИ – Кюстендил, заведено в ТП на НОИ – Кюстендил с вх. № 1012-09-52 от посочената дата. С решение № 2153-09-29/18.10.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е потвърдил горепосоченото разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. В решението органът е изложил мотиви, че изискванията за придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО са съществено различни от тези по чл. 69, ал. 2 от КСО, доколкото законодателят изисква реалното полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на МС длъжности, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО. Приел, че с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е лице, попадащо в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то преценката на правото й на пенсия следва да се извърши по условията на тази разпоредба, а не по чл.69б, ал. 1 КСО. Прието е, че след като жалбоподателката има изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст за 2024 г. - 54 г. и 2 месеца, респ. разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неприложима, тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Посочено е от органа, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, предвид че водещ е характера на действително заеманата от И. К. – П. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Оспореното решение № 2153-09-29/18.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 7311232871 от 22.08.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложените в тази насока доводи в жалбата са неоснователни. По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното: За да откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, пенсионният орган е приел, че тя не отговаря на условията за пенсиониране, както по чл. 69, ал. 2 от КСО, така и по чл. 69б, ал. 1 от КСО, обосновавайки извода с липсата на изискуемата възраст за 2024 г. Приел е, че събраните по делото доказателства установяват, че оспорващата не отговаря на законовото изискване за навършена възраст по чл. 69, ал. 2, във връзка с ал. 9 от КСО, която за 2024 г. следва да бъде 54 години и 2 месеца. Жалбоподателката обаче отговаря на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1, т. 2 от КСО, което съгласно съдържанието на посочените разпоредби, за 2024 г. за жените следва да е 50 г. и 8м., а не както органът е приел от 54 г. и 2 м. Изпълнява и изискванията за осигурителен стаж, като има общо осигурителен стаж, превърнат към трета категория от 49 години, 03 месеца и 23 дни, от които 27 години, 02 месеца и 1 ден от първа категория като държавен служител по ЗМВР, при изискващи се 10 години и има общ сбор от осигурителен стаж и възраст от 99 точки. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55 година възраст. Както бе посочено по-горе жалбоподателката има навършен осигурителен стаж и възраст изискуеми по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за това, че има най-малко 10 години положен труд при условията на първа категория като държавен служител на МВР. Разпоредбата, която е обосновала оспорения в настоящото съдебно производство отказ е тази на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която сочи, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Трайната съдебна практика на административните съдилища и на Върховния административен съд е, че нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, поради това че въвежда нови правила, различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие на чл. 18, ал. 4 от НПОС с чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен от наредбата в кореспонденция с предписанието по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж. Жалбоподателката е изпълнила условието за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО, но не е навършила изискуемата по тази разпоредба възраст и от съдържанието на цитираната подзаконова норма на чл. 18, ал. 4 от НПОС става ясно, че за да може да се пенсионира по чл. 69б, ал. 1 от КСО трябва да не й достига осигурителен стаж по чл. 69 от КСО (а не, както в настоящия случай да не достига изискуема възраст), т. е. поставено е условие за приложението на една от двете законови разпоредби, какъвто ограничителен избор не е предопределен от самия кодекс. В този смисъл е и константната практика на ВАС, в решение № 7109 от 11.06.2024 г. по адм. д. № 11052 от 2023 г., решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 10189/2020 г. и в решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г., в които се посочва, че норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 НПОС не могат да преустановят действието на норми от по - висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписания в чл. 3, т. 3 КСО принцип на равнопоставеност на осигурените лица, както и останалите принципи по чл. 3 от КСО, изискващи държавното обществено осигуряване да се осъществява при спазване на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица. По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателката към датата на подаване на заявлението си е отговаряла на всички кумулативно предвидени законови предпоставки по чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускането на лична пенсия ОСВ при условията на посочената разпоредба, с оглед на което така постановения отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Предвид изложеното жалбата е основателна, поради което оспореното решение следва бъде отменено. Доколкото естеството на въпроса е от компетентността на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил следва преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски, като в приложения списък по чл. 80 ГПК, са претендирани такива в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.11.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд – Кюстендил,