Решение № 271 от 21.4.2015 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 371/2015 г.

Районен съд - Стара ЗагораНаказателна21.04.2015 г.докладчик ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № ЮИР-СЗ-9-ЮИР-2 от 12.01.2015г. на Началника на РДНСК- Югоизточен район, с което на И.Д.К., •••, в качеството на Главен архитект на Община Стара Загора, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, за нарушение по чл.145, ал.1, вр. чл.108, ал.1, изр. второ и чл.12, ал.2 от Закона за устройство на територията/ ЗУТ/. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд- град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на И.Д.К., •••, против Наказателно постановление № ЮИР-СЗ-9-ЮИР-2 от 12.01.2015г. на Началника на РДНСК- Югоизточен район. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконо-съобразно и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за несъставо-мерност на деянието осъществено от жалбоподателя, тъй като осъществените от него действия не можели да се квалифицират като нарушения на посочените в НП текстове на закона, въз основа на които бил санкциониран. Неправилно било прието от наказващия орган, че съгласуваният от жалбоподателя проект за строеж имал характеристиките и представлявал сграда от основно застрояване, за чието проектиране не са приложими правилата на чл.41, ал.2 от ЗУТ/Закон за устройство на територията/. Проектираният строеж, независимо от неговото наименование имал предназначението на стопанска постройка по смисъла на чл.20, ал.3 от ЗУТ, чието проектиране попадало в обхвата на нормата на чл.41, ал.2 от ЗУТ. Неправилно наказващият орган определил обекта като ферма, а от там и като производствен проект, попадащ извън категорията на строежите от допълващо застрояване. Посочените в АУАН и НП разпоредби не били нарушени виновно, а наказаното длъжностно лице не е съгласно, че отговорността принадлежала изцяло на него. Сочи се, че при съставяне на акта, респективно издаване на обжалваното постановление били допуснати нарушения на процесуалните правила без да се описва конкретно какви са те. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна – РДНСК- Югоизточен район, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание изпраща представител, който оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно. Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното: Жалбата е редовна и допустима, защото е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение ( АУАН ) № СЗ-9 от 09.12.2014г., жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.145, ал.1, вр. чл.108, ал.1, изр. второ и чл.12, ал.2 от Закона за устройство на територията/ наричан ЗУТ/, въз основа санкционната разпоредба на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ с ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. В настоящият случай, главният архитект бил санкциониран за това, че на 09.10.2014г. в град Стара Загора, съгласувал част „Архитектурна” на технически инвестиционен проект за строеж „Пункт за мляко, гараж и кравеферма” /изграждане на допълващо застрояване със ЗП и РЗП 317.00 кв.м., строеж пета категория/, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІХ-41.280 от кв.23 по плана на с.Преславен, община Стара Загора, като за този строеж не е предвиден подробен устройствен план/ПУП/. В обстоятелствената част на акта и на постановлението е описано, че към онзи момент за посоченото населено място не е имало влязъл в сила ПУП, поради което съгласуването на проекта е в нарушение изискването на чл.12, ал.2 от ЗУТ, която указва, че подобно съгласуване на проект за застрояване се допуска „ само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон”, видно от текста на закона. Това действие извършено от жалбоподателя е във връзка с правомощията му, съгласно нормата на чл.145, ал.1 от ЗУТ, която гласи, че „ Техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района). Съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване.” Съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗУТ „ Подробните устройствени планове конкретизират устройст-вото и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.” Няма спор по делото, че към 09.10.2014г. описаният по-горе строеж не бил предвиден в подробен устройствен план /ПУП/, който да е влязъл в сила. Липсата на такъв, като отрицателен по своята същност факт не подлежи и на доказване. От приложените по делото заверени копия на официални документи, които съставляват писмени доказателства в процеса става ясно, че след постъпване на Заявление с вх.№ 19-21-407 от 09.10.2014г. от Златка Бонева Иванова, в качеството на възложител и съгласуван и одобрен технически проект от страна на Главният архитект, последният издал Разрешение за строеж № 19- 470 от 14.10.2014г. /приложено на л.15 от делото/, което било отменено по-късно, а именно на 03.11.2014г. от орган на РДНСК- Югоизточен район с нарочна заповед /л.12-13 от делото/. Фактът, че заявлението на възложителя и документите относно съгласуване на проекта са подадени на 09.10.2014г., респективно съгласуването от страна на жалбоподателя е осъществено тогава се установява от ангажираните по делото гласни доказателства, при разпита на свидетелите П.К. и А.К., както и от писмените доказателства- заверено копие на документ /л.22 от делото/, върху който е положен четвъртит печат /щемпел/ и текст СЪГЛАСУВАМ- Гл.архитект, положен е подпис и е оттиснат кръгъл печат на Община Стара Загора, а в долния десен ъгъл на щемпела е посочена и датата- 09.10.2014г. Тази своя констатация служителите на РДНСК отразили и в представения по делото констативен протокол от 29.10.2014г., когато извършили проверката по документи. Въз основа на нарушението установено при извършената на посочената дата проверка, на 09.12.2014г. бил съставен акт за установяване на нарушението извършено от жалбоподателя, подписан от него без възражения. От приложените по производството други писмени доказателства, се установява, че впоследствие, със Заповед № 19-12-20 от 05.02.2015г. на Кмета на Община Стара Загора, бил одобрен ПУП за застрояване на процесния имот. Въз основа на последната, Главният архитект И.К., издал ново Разрешение за строеж № 19-61 от 05.02.2015г./л.26 от делото/, което действа и понастоящем в правния мир. Така случаят бил приключен. Осъществявайки своите правомощия по подаденото на 09.10.2014г. в гр.Стара Загора заявление, според обвинителната теза, длъжностното лице и жалбоподател по делото, съгласувал проекта, без да са налице изискуемите от закона условия, вменени от законодателя в цитираните в настоящото изложение законови разпоредби. Така осъществил състава на описаното нарушение, за което бил наказан въз основа санкционната норма на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Съгласно чл. 232.

1

„ Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: …т. 2. съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове; Следователно, извършеното от главния архитект в качеството му на длъжностно лице действие, съставлява форма на изпълнително деяние, за което е предвидена съответното административно наказание- глоба. При определяне на размера, наказващият орган е наложил такова в минималния възможен в закона размер, а именно 1000 лева, поради което не стои въпросът е за неговото евентуално изменение. Не може да се сподели доводът на жалбоподателя, че съгласувания от него проект съставлявал стопанска постройка, по смисъла на чл.20, ал.3 от ЗУТ, чието проектиране попадало в обхвата на нормата на чл.41, ал.2 от ЗУТ. Както е посочил и наказващият орган, съгласно легалната дефиниция на понятието „ферма” съдържаща се в Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството, т.46, под това понятие се разбира „ животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара”. В този смисъл обектът попада и в хипотезата на чл.137, ал.1, т.5, буква „б” от ЗУТ, тъй като кравефермата се явява производствена сграда, както правилно е обсъдил в обстоятелствената част на обжалваното НП и наказващият орган. Видно от цялата документация на възложителя, обектът не само е озаглавен с понятието „ферма”, но и от описаните обстоятелства като брой животни и целта, с която се отглеждат, става ясно, че обектът представлява ферма и по своите характеристики. Неоснователно е и възражението, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, даващи самостоятелно основание за отмяна на НП. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, съобразно правомощията им и съдържат изискуемите от закона задължителни реквизити. В настоящият случаят, по делото е безспорно, че жалбоподателят е длъжностно лице, което качество, респективно заеманата длъжност „Главен архитект” на Община Стара Загора, е посочено както в акта, така и в наказателното постановление, видно от тяхното съдържание. В този смисъл, наказаното лице е годен субект на наложената санкция, поради което наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по посочената норма в закона. По съществото на административното обвинение, Съдът намира, че по делото е установено по несъмнен начин, че нарушителят извършил именно вмененото му деяние. При обсъждане на релевантните по делото обстоятелства, Съдът намира, че от събрания и проверен в хода на делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност се установява, че на посочената дата и място жалбоподателят осъществил описаното нарушение, което е извършено виновно, с оглед изложеното по-горе относно наличните факти и обстоя-телства при съгласуването. Това е така, защото съгласуването е извършено въпреки наличните законови пречки за това. Деецът е наказан правилно с прилагане на относимата законова разпоредба, като му е наложено справедливо наказание, съответстващо на тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата относно извършва-нето му. Същото е в минималния предвиден в закона размер и не подлежи на редуциране. Накрая, следва да се отбележи, че осъщественото деяние не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, при което инсти-тутът на чл.28 от ЗАНН е неприложим, респективно правилно наказващият орган определил съответно наказание. Това е така, макар че след отмяна на незаконосъобразно одобрения проект и разрешение за строеж са изпълнени законовите изисквания са одобряване на подробен устройствен план, след което е издадено и валидно строително разрешение. Последното обстоя-телство не изключва административнонаказателната отговорност на жалбопо-дателя. Напротив, ако след констатиране на процесното нарушение с коменти-раните актове на проверяващите органи, нарушението беше продължено, то този факт би съставлявал основание за налагане на санкция по квалифици-рания състав на нарушение, съобразно императивната норма на чл.234, ал.1 от ЗУТ. Видно от текста на тази разпоредба, законодателят указва, че „ Ако нарушението по чл. 232 бъде продължено, след като е констатирано с акт, или ако в срока за издаване на наказателно постановление бъде извършено друго нарушение от същото лице, наказанието е глоба от 3000 до 15 000 лв. независимо от наказанието по първото нарушение.” Следователно, при отсъствие на такива обстоятелства, нарушителят правилно бил наказан въз основа санкционната разпоредба на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, а фактът че впоследствие са изпълнени изискванията на закона не може да бъде основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, Съдът

Цитирани разпоредби

15