Решение № 106 от 4.4.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 175/2023 г.

Производството е прекратено с постановление от 16.10.2006г., в което било посочено, че виновен за ПТП е водача на л.а. марка „••” с ДК № •• А - ••• А.. По повод на предявен срещу наследниците на ••• А. от страна на Гаранционния фонд иск във връзка с изплатено на наследниците на б.и обезщетение било образувано т.д.№ 275/2016г. по описа на ОС - ••. Били изготвени и единична и тройна САТЕ. От събрания доказателствен материал по безспорен начин било установено, че единствено виновен за настъпилото ПТП на 10.11.2005г. е водачът на лек автомобил марка „••”, модел „•• с ДК № ••. С Решение № 62/14.02.2018г. по т.д.№ 275/2016г. по описа на ОС - ••, влязло в сила на 09.03.2018г., съдът отхвърлил предявения от Гаранционния фонд иск срещу наследниците на ••• А.. След установяването на този правопораждащ факт е образувано гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - •• с правно осн.407/отм./ вр.чл.405 от ТЗ /отм./ и чл.80 от 33/отм./ с искане да бъде осъдена ЗК „•••, като правоприемник на ЗК „•••”, да заплати на наследниците на ••• А., а именно настоящите ищци Ж. Р. А. и Т. Р. Д. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя им ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. — датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението. Искът е заведен за сумата от 1000 лева, като частичен от 120 000 лева.

С Решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - ••, искът е уважен изцяло. Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника ЗК „•••, като е образувано в.търг.д.№ 1178/2021 г. по описа на ОС - ••.

С Решение № 134/20.04.2023г. по в.търг.д.№ 1178/2021 г. по описа на ОС - ••, е потвърдено изцяло Решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - ••.

Ищците считат, че в рамките на съдебните производства по категоричен начин е доказана причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен резултат/ на наследодателя на ищците, като е установен следния механизъм на ПТП:

На 10.11.2005 год., около 16.45 часа, в светлата част на денонощието, при нормална видимост, сух, прав и равнинен пътен участък, по ПП-1-5 с ширина 7.5 м и състоящ се от две ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия тип „M3“ в посока север със скорост 57, 26 км/час се е движил л.а. марка „••“ модел „408“ с peг. № •• А, управляван от •• А.. По същото време в противоположна посока със скорост 94, 54 км/час се е движил л.а. марка „••“ модел „••“ с peг. № ••, управляван от ••. На пътния участък между с.•• - с. •• водачът на л.а. „••“ предприема изпреварване на попътно движещо се превозно средство и на около 90 м северно от линията на ориентира (МЛ) започва да навлиза в лентата на движение на л.а. „••“, при което на около 41, 85 м северно от МЛ между тях настъпва удар. В резултат на настъпилото ПТП водачът •• А. и съпругата му ••• А.а, пътуваща на предна дясна седалка, както и пътуващия на предна дясна седалка в л.а. „•• ••“ Иванов получават травматични увреждания, несъвместими с живота, а на процесните превозни средства са нанесени тотални имуществени вреди. Към момента на удара процесният лек автомобил „•• ••“ е бил в процес на ефективно спиране, като същото е започнало на около 62, 63 м северно от МЛ. Липсват технически данни за задействане на спирачната система от водача на л.а. “••“. Ударът по характер е челен кос и е настъпил с предна дясна част на л.а. „•• ••“, в предна централна част, леко в ляво от регистрационния номер на л.а. “••“. Към този момент надлъжната ос на процесния л.а. “••“ е била ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена на север, като десните състави на автомобила са се намирали на около 1, 90 м западно от източния край на асфалтовото покритие. Скоростта му на движение е възлизала на 57, 26 км/час. Предният ляв състав на л.а. „•• ••“ се е намирал на около 1, 82 м западно от източния край на пътното покритие в момента на удара, като надлъжната му ос е била разположена под ъгъл 2 градуса вляво спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна част, ориентирана в посока югоизток. Скоростта му на движение към този момент е възлизала на 94, 54 км/час. След така описания първоначален контакт, допирателните повърхности на двата автомобила са нараснали към техните предни централни десни части. Под въздействието на резултатните сили и моменти, л.а. “••“ е ротирал на дясно около вертикалната ос на масовия си център, като същият е изминал около 1, 62 м под ъгъл 104 градуса в посока югозапад. Л.а. „•• ••“ също е ротирал на дясно около вертикалната ос на масовия си център и е изминал около 0, 73 м под 202 градуса в посока югозапад. Тъй като контактните повърхнини на двата автомобила са останали прилепени след удара, същият може да бъде определен и като блокиращ. След така описания механизъм процесиите превозни средства са се установили на местоположението, в което са фиксирани в огледния протокол. Мястото на удара в надлъжно разположение се намира на около 41, 85 м северно от мерната линия и в лентата на движение на л.а. “••“. Към този момент предният десен състав на л.а. „•• ••“ се е намирал на 3, 50 м западно от източния край на платното за движение, а предна лява ос на около 1, 82 м западно от източния край.

Според експертизата, техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „•• ••“ в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно - движещо се МПС.

Въз основа на изложеното и при анализ на описаната фактическа обстановка единственият възможен правен извод, който може да се направи е, че водачът на л.а. „•• •• - Видински, е нарушил чл.20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с пътната обстановка.

Това нарушение на правилата за движение се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалия удар между л.а. „•• •• и л.а. „••“ и с причиненото, вследствие на удара, телесно увреждане несъвместимо с живота на водача •• А. и съпругата му ••• А.а, пътуваща на предна дясна седалка в л.а. „••“.

Посочва, че съгласно чл.297 от ГПК и ТР № 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо и е задължително за всички съдилища в Р България по отношение на правопораждащия факт и правното основание.

Вследствие на претърпяното ПТП наследодателят на ищците - ••• А., е получил травматични увреждания, несъвместими с живота и е починал.

В л.а. „••” на предна дясна седалка се е возила и майката на ищците - •••• А.а, която също вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, несъвместими с живота.

В един и същи ден ищците губят и двамата си родители по този трагичен и нелеп начин. Между ищците и техните родители са съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение. Връзката “родители - деца” освен кръвна е и емоционална. Към датата на ПТП родителите на ищците са били в добро здраве, грижели са се сами за себе си и са се подкрепяли и са помагали на децата и внуците си. Били са едно сплотено семейство. Преждевременната смърт на наследодателите на ищците ги огорчила дълбоко и ги лишила от подкрепата и мъдростта на родителите им.

Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил марка „••“ модел „••“ с peг. № ••, управляван от ••, е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „•••” с ЕИК •• със седалище и адрес на управление: гр. •• - застрахователна полица № 0808209/436 от 22.03.2005г. със срок на действие на застрахователния договор от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г., чийто правоприемник е ЗК „•••, ЕИК •• със седалище и адрес на управление: гр. ••, поради което пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗК „•••, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП.

При тази фактическа обстановка в полза на ищците, в качеството им на наследници на ••• А., възникнало правото да получат обезщетение за причинената смърт на техните родственици, като предявят претенции в този смисъл спрямо представляваното от ответника застрахователно дружество.

Считат, че претърпените от ищците неимуществени вреди от причинените им болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот вследствие на смъртта на техния баща ••• А. в претърпяното на 10.11.2005г. ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от по 119 000 /сто и деветнадесет/ хиляди лева за всеки един от тях поотделно, т.е за пълния размер на уважения частичен иск.

Считат, че претърпените от ищците неимуществени вреди от причинените им болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот вследствие на смъртта на тяхната майка •••• А.а в претърпяното на 10.11.2005г. ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от по 120 000 /сто и двадесет/ хиляди лева за всеки един от тях поотделно.

Предвид гореизложеното е направено искане да бъде постановени решение, с което ответникът ЗК „•••, ЕИК •• да бъде осъден да заплати:

1.

Сумата от 119 000 /сто и деветнадесет хиляди/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Ж. Р. А., ЕГН •••••••••• неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя му ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението.

2.

Сумата от 119 000 /сто и деветнадесет хиляди/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Т. Р. Д., ЕГН •• неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя й ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението.

3.

Сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Ж. Р. А., ЕГН •••••••••• неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя му •••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението.

4.

Сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Т. Р. Д., ЕГН •• неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя й •••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират заплащане и на всички направени по делото съдебно- деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба застрахователят оспорва изцяло предявените субективно и обективно съединени искове, както по основание, така и по размер:

Заявява, че вземането е погасено по давност, като се позовава на разпоредбите на ЗЗД, уреждащи института.

На следващо място счита, че на 10.11.2015 г. наказателната отговорност на водача •• е погасена поради изтичане на предвидената в Наказателния Кодекс абсолютна давност. Посочва, че съгласно чл. 343, ал. 4 от НК, когато от ПТП е настъпил смъртен случай наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. Водачът •• не се укривал, за да се твърди, че не е бил открит, неговото поведение е подробно разследвано и в него не е открита вина, поради което не му е повдигнато обвинение. Ищците в настоящото производство изчерпили всички свои възможности, като обжалвали пред ОС-•• в НЧД 252/2006 г. Определението за прекратяване пр.пр. 2887/05 г., сл.д. № 1090-С/2005 г. на Окръжна прокуратура ••, делото е върнато за дораследване, потвърдено е че виновен за произшествието е именно ••• А., с ЕГН ••••••••••, който е починал и отново наказателното производство е прекратено. Изтекла е и абсолютната давност за промяна в отговорността на двамата водачи.

Поддържа се, че застрахователят носи отговорност до толкова до колкото е отговорен, водачът на застрахованото при него превозно средство. В случая ответникът прави второ възражение, че наказателната отговорност на дееца е погасена по давност.

Поддържа се, че към дата на написване на настоящата искова молба на дата 05.05.2023 г. общата пет годишна давността е изтекла включително от дата 09.03.2018 г. или по-точно от дата 14.02.2018 г., когато се твърди, че е установена вината на водача •• на л.а. “•• •• с peг. № ••, с Решение № 62/14.02.2018 г. по т.д. 275/2016 г. по описа на ОС-••.

Посочва, че в случая са постановени противоречиви решения, като най- високо е постановеното решение от ••••, установяващ вината на водача ••• А. на л.а. „••”, без годишен технически преглед и без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистта” поради което ответникът счита, че делото подлежи на Касационна проверка.

В цитираното Решение по предявената частична претенция, съдът не се произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност.

На следващо място ответникът оспорва валидно застрахователно правоотношение към дата на събитието. Оспорва твърдението, наведено с исковата молба, че •• е застраховател на л.а. Марка „••“ модел „••“ с peг. № ••. В архивите на застрахователя не се намерила полица № 0808209/436/22305-0060559 за л.а. peг. № ••. В счетоводството на дружеството не е отчетена полица с този номер. В цитираното Решение по предявената частична претенция, съдът не се е произнесъл по възражението за наличието или не на сключена застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗК •••.

Счита, че не се дължи обезщетение на наследниците на виновния за произшествието водач. Събитието се твърди, че е настъпило на дата 10.11.2005 г., когато е действал Закон за застраховането, който е отменен с приетия Кодекс за застраховането (отм.) от дата 01.01.2006 г. Ищците не спорят, а потвърждават, че техния баща ••• А. е управлявал МПС л.а. „••“ с peг. № С ••••, без да изпълни задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“. Не се представят доказателства, че л.а. „••“ с peг. № С •••• е бил технически изправен към дата на ПТП.

Посочва, че в исковата молба се навеждат твърдения, че по случая е проведено разследване, сл.д. №1090-С/2005 п, по описа на ОС-••, което е установило, че виновен за произшествието е именно водачът ••• А., управлявал л.а. „••“ с ДК № •• А. Няколко съдебни състава са се произнасяли по въпроса относно вината, с противоречиви решения.

Оспорва твърдението, наведено с исковата молба, че виновен за произшествието е водачът ••, управлявал л.а. марка „••", модел „••" с peг. № ••. Оспорва твърдението, че л.а. „••“ е навлязъл в насрещната пътна лента, поради маневра изпреварване, точно обратното водачът на л.а...••“, поради невнимание и натрупана умора е навлязъл в насрещна пътна лента, кьдето се е движел л.а. „••“, поради което водачът на л.а. „••“ се е наложило да направи единствената възможна по време на движение предпазна маневра, като се насочи към насрещната пътна лента, за да избегне сблъсъка, което го е спасило от смъртоносен за него удар. но е починал пътника на предна дясна седалка в л.а...••“, защото водачът на л.а. „••" е реагирал на светлинния и звуков сигнал и се е опитал да се върне в своята лента за движение.

Посочва, че нито адвокатът, написал исковата молба, нито вещите лица, нито съставът на съда са присъствали на местопроизшествието, единствено •• може точно да каже, какво се е случило, той е разпитан, но никой не взима в предвид неговите показания, въпреки че вече не го грози наказателна отговорност, поради абсолютна давност.

Посочва, че механизмът на процесното МПС и вината на всеки от двамата водачи са подробно разгледани в решение на Софийски градски съд (Решение по гр.д. 3824/2008 г. на СГС, 11 с-в ) и на •••• (Решение № 582/09.04.2012 по възз. гр.д. 34/2012 г. на САС). Заявява, че не може да се твърди, че деецът на престъпление от което са починали няколко лица е разкрит тепърва в едно гражданско производство, в което страна са именно наследниците на починалия виновен водач. Поддържа, че наказателният съд е длъжен да разглежда наказателното дело до момента, до който се установи извършителят, след което производството е прекратено, защото деецът е починал, а не както се твърди, виновният водач е жив, но наказателното производство е прекратено поради погрешно събрани доказателства.

Посочва, че първото решение е потвърдено от съд с по-висок ранг, от Апелативен съд. Решение № 4636 от 22.07.2011 г. а СГС е влязло в законна сила на дата 12.06.2012 г., преди завеждане на второто дело. В Решение № 62/14.02.2018 г., на ОС-•• се цитирало първото Решение, тоест съдът е запознат с него, но въпреки това се произнесъл повторно по въпроса относно вината на двамата водачи, обсъждайки само проведеното разследване по наказателната преписка, въз основа на което постановява едно порочно решение, което подлежи на отмяна от ВКС. Поддържа, че настоящият съд за четвърти път ще се произнася по въпроса: кой от двамата водачи е виновен за произшествие от дата 10.11.2005 г., за което няма новоустановени факти и обстоятелства и също подлежи на отмяна.

Оспорва активната материално-правна легитимация на ищците Ж. Р. А. и Таня Р. Д. да предявят искови претенции за неимуществени вреди във връзка с настъпил летален изход за ••• А.. Оспорва да са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищците и увредения, които да са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Видно от данните, посочени в исковата молба, ищецът Ж. Р. А. живее в град ••, ищцата Т. Р. Д. живее в гр. ••, на ул. „Старозагорско въстание“ № 18, а починалият е живял в гр. •• на ••••••• Ищците и починалите не са живеели в общо домакинство, няма данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Ищците не дават информация за семейното си състояние, но е очевидно, че имат нов кръг от низходящи и съпрузи.

Оспорва наведените твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди - болки и страдания и неблагоприятни промени в личния им живот.

Ответникът оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка единствено между настъпилото пътнотранспортно произшествие и настъпилия летален изход, не е изяснена причината поради която водачът на л.а. „••“ е загубил контрол над управляваното от него превозно средство. Навеждат доводи, че ••• А. е имал здравословен проблем, поради което не е овладял автомобила и е причинил произшествието. Счита, че е очевидно, че водачът ••• А. на прав участък от пътя, при възможност да възприеме насрещно движещия се автомобил, не е задействал спирачната система /няма спирачни следи/, на управлявания от него автомобил „••“, навлязъл е в насрещна пътна лента, не е следял пътната обстановка, с което е причинил произшествието.

В случай, че се установи вина от страна на водача на л.а. „•• ••, навежда доводи за съпричиняване на произшествието от водача от водача на л.а. „••“, който не е намалил скоростта си на движение и не се е прибрал в крайна дясна част на платното си за движение, което щеше да предотврати удара.

Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност’' на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради непоставяне на предпазни колани от двете увредени лица, от водачът ••• А. на л.а. „••“ и пътничката на предна дясна седалка •••• А.а.

Навежда доводи, че ••• А. и •••• А.а са съпричинили настъпването на травматични увреждания от които са последвали за всеки един тях летален изход, тъй като са били без да поставени обезопасителни предпазени колани, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Оспорва претенциите по размер като прекомерни, предвид обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция поддържа, че претендираната от ищците, като обезщетение парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

Посочва се, че застрахователят не е длъжен да съхранява резерв 15 години по полица.

Оспорва претендираните размери и като прекомерни и недължими, предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова, а с оглед близките им взаимоотношения на взаимопомощ и привързаност, липсата на които да са променили начина на живот на ищците.

Счита предявената по настоящото дело претенция за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.

По отношение на акцесорния иск за изтекли лихви застрахователят оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като недължими с оглед на посочения период. Счита, че ответното дружество не е станало причина за отлагане във времето на репарирането на претендираните вреди, за да му се възлага в тежест и задължение за заплащане на законна лихва. Лихвата в посочените случаи е такава с компенсаторен характер, поради което размера на застрахователното обезщетение се формира като сбор между главницата и размера на законната лихва. От друга страна, лихвата за забава по своята правна природа представлява санкция за забава за неизпълнение на задължения, като същата следва задължението, когато същото стане ликвидно и изискуемо, т. е. установено по основание и размер. Към датата 09.03.2018 г. на влизане на Решение № 62/14.02.2018 г. Вземането на ищците не е станало ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не са установени нито по основание, нито по размер, поради което счита, че не следва да се дължи лихва от посочената дата. Ищците не са уведомявали ответника преди завеждане на настоящата искова претенция, в чието именно производство искането ще стане или не ликвидно и изискуемо.

Претендираната лихва по четирите иска от дата 09.03.2018 г. също се счита за погасена по давност. Съгласно чл. 111, ал. 1, буква в), предл. 2 от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за лихви.

С допълнителната искова молба ищците поддържат предявената искова претенция, като считат направените възражения и изложените доводи в отговора на исковата молба от ответника за бланкетни и неоснователни, по следните аргументи.

На първо място, по отношение на въпроса от коя дата е започнала да тече погасителната давност по случая и аргумента на ответника, че е изтекла към днешна дата заявяват, че постановлението за прекратяване на наказателното производство няма задължителен характер по настоящото дело, тъй като със задължителна сила по правилата на чл.300 от ГПК се ползва единствено влязлата в сила присъда относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, констатациите на наблюдаващия прокурор не са обвързващи съда относно механизма на ПТП и виновността на водачите и на общо основание по правилата на гражданския процес всяка страна дължи доказване на твърденията си с предвидените от закона доказателства и доказателствени средства.

Към момента на приключване на досъдебното производство наследниците на •• А. и ••• А.а - ищци по настоящето производство, били възпрепятствани да получат обезщетение за смъртта на наследодателите си от ответника, защото деецът е бил „установен” и е било прието, че непозволеното увреждане е по вина на наследодателя им •• А.. С постановяването на Решение № 62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд - ••, влязло в сила на 09.03.2018 г., между страните по спора за пръв път се установява, че вината за настъпването на ПТП от 10.11.2005 г. е била на водача на л.а. „•• ••. Конкуренцията между постановлението за прекратяване на ОП - •• и решението на ОС - •• като юридически актове е в полза на решението на съда, тъй като за съда постановленията на прокуратурите нямат обвързваща сила по отношение на направените правни изводи в тях.

Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца, т.е. в конкретния случай от датата на влизане в сила на Решение № 62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд - ••, а именно на 09.03.2018г., от която дата ответникът дължи и лихва за забава. Аргумент в тази насока са й разрешенията, дадени в ТР №5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, а именно, че вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца и то става изискуемо от същия този момент, тъй като именно от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД.

С Постановление от 16.10.2006г. Окръжна прокуратура - •• прекратява воденото по случая досъдебно производство след.дело № 1090 - С/2005г. по описа на ОП - ••, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, а именно, че деецът е починал. Окръжна прокуратура е приела, че виновен за процесното ПТП е водачът на л.а. марка „••” с ДК № •• А - ••• А.. Посочват, че от значение в случая е и че с постановяването на Решение № 62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд - ••, влязло в сила на 09.03.2018 г. за пръв път у двете страни се формира съзнанието, че вината за процесното ПТП е на другия водач в него - този на л.а. „•• ••.

Към момента на приключване на досъдебното производство наследниците на •• А. и ••• А.а - ищци по настоящето производство, са били възпрепятствани да получат обезщетение за смъртта на наследодателите си от ответника, защото деецът е бил „установен” и е било прието, че непозволеното увреждане е по вина на наследодателя им •• А.. Поддържат, че установяването на дееца по категоричен начин е постигнато с постановяването на решението на съда и по-конкретно с окончателното му влизане в сила на 09.03.2018 г. /в този смисъл и н.д. № 577/2015 г. по описа на ВКС/.

По отношение на наведеното възражение, че към датата на подаване на исковата молба е изтекла общата погасителната давност от датата на влизане в сила на Решение № 62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд - ••, влязло в сила на 09.03.2018 г., се отбелязва, че съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците - „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“.

Извънредното положение продължава своето действие два месеца и считано от 14.05.2020г. е отменено. Съответно през този двумесечен срок не е текъл срок по общата погасителна давност и същата изтича на 09.05.2023г., а исковата молба е депозирана на 05.05.2023г.

На второ място относно възражението за наличие на валидно застрахователно правоотношение посочват, че още с исковата молба е заявено, че към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил марка „••“ модел „••“ с peг. № ••, управляван от ••, е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „•••” с ЕИК •• със седалище и адрес на управление: гр. •• - застрахователна полица № 0808209/436/22 3 05 - 0060559 от 29.12.2004г. със срок на действие на застрахователния договор от 01.01.2005г. до 31.12.2005 г., чийто правоприемник е ЗК „•••, ЕИК •• със седалище и адрес на управление: гр. ••, поради което пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗК „•••.

На трето място се заявява, че възраженията на ответника, че л.а. „••“ с рег.№ •• А, управляван от •• А. е бил без валидно сключена застраховка ГО, както и че не били представени доказателства, че посоченият автомобил е минал технически преглед са неоснователни, тъй като в случая не се претендира обезщетение от действията на водача на този автомобил, а от неправомерните действия на водача на лек автомобил марка „••“ модел „••“ с peг. № •• - ••, който е виновен за ПТП.

На четвърто място, относно наведеното възражение, че вина за ПТП има единствено водача на лекия автомобил марка „••“ модел „••“ с peг. № •• - ••, посочват, че след Решение № 62/14.02.2018г. по т.д.№ 275/2016г. по описа на ОС - ••, влязло в сила на 09.03.2018г., ищците по настоящото производство депозирали искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - •• с правно осн.407/отм./ вр.чл.405 от ТЗ /отм./ и чл.80 от 33/отм./ с искане да бъде осъдена ЗК „•••, като правоприемник на ЗК „•••”, да заплати на наследниците на ••• А., а именно настоящите ищци Ж. Р. А. и Т. Р. Д. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя им ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението. Искът бил заведен за сумата от 1000 лева, като частичен от 120 000 лева.

С Решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - ••, така предявеният иск е уважен изцяло.

С Решение № 134/20.04.2023г. по в.търг.д.№ 1178/2021г. по описа на ОС - ••, е потвърдено изцяло Решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - ••.

С оглед изложеното ищците заявяват, че наведените възражения от страна на ответника са абсолютно неоснователни, тъй като съгласно чл.297 от ГПК и ТР № 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо и е задължително за всички съдилища в Р България по отношение на правопораждащия факт и правното основание.

На следващо място се заявява, че възраженията на ответника, че ищците нямат активна материално правна легитимация са неоснователни. Видно от представените доказателства - Удостоверение за наследници, ищците са син и дъщеря на починалите.

Заявяват, че наведените възражения, че водачът на л.а. „••“ е имал здравословен проблем и не е овладял управлявания от него автомобил, както и че не е намалил скоростта си и не се е прибрал в крайната дясна част на платното си, са неоснователни. Посочва се, че с влязлото в сила Решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - •• е даден отговор на така наведените възражения.

Посочва се, че възраженията на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалите •• А. и ••• А.а, тъй като същите са били с непоставени предпазни колани са неоснователни, тъй като в обстоятелствената част на влязлото в сила Решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - ••, с оглед заключението на изготвената СМЕ, е посочено, че дори и при поставен предпазен колан леталния изход е бил неизбежен.

Заявяват, че възраженията на ответника, че предявеният иск е завишен по размер и претърпените от ищците неимуществени вреди биха се компенсирали в пълен размер със сума по ниска от претендираната са неоснователни. Посочва се, че ищците са загубили по вина на другия водач и двамата си родители, които са били в добро здраве, самостоятелно са се гледали, не са им били в тежест, а точно обратното - в опора и подкрепа и са си помагали с каквото могат.

Посочват, че интензитетът на претърпените от ищците болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в живота им, вследствие на процесното ПТП при което са починали и майка им и баща им, съответстват на претендираното от тях обезщетение за причинените им неимуществени вреди и в пълна степен ще ги компенсират. Следва да се отчете и че ищците десетилетие живеят в заблудата, че баща им е бил виновен за собствената и тази на майка им смърт. Това дело се явява като психологическа реабилитация за съвестта им и помирението и оплакването на трагично загиналите им родители.

В заключение се заявява, че възраженията за недължимост на лихви по главните искове са неоснователни. Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца, т.е. в конкретния случай от датата на влизане в сила на Решение № 62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд - ••, а именно на 09.03.2018 г., от която дата ответникът дължи лихва за забава. Тъй като ПТП е станало през 2005 г. по време на отменения КЗ, няма задължение за уведомяване от страна на пострадалия, както е сега действащата уредба.

С отговора на допълнителната искова молба се поддържа първоначалния отговор, ведно с направените оспорвания и възражения, за които са ангажирани доказателства.

Заявява се, че погасителната давност за застрахователя започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие, съгласно принципите, заложени в чл. 378, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането. Поддържа се, че повратно е становището, че в едно производство, което разглежда обстоятелството, дали има основание за регресно притезание без първични доказателствени средства, 13 години след настъпване на събитие, с помощта на доведен свидетел, който не е пряк очевидец е установен повратен механизъм на ПТП, цитираното решение по гражданско дело, няма обвързваща ответника сила. Посочва се, че деец се установява в наказателно производство, а не в гражданско такова. Към дата на събитието е образувано наказателно производство, направени са измервания, изчисления от вещи лица, разпитани са свидетели и делото е прекратено, защото категорично е установена вината на ••• А., с ЕГН ••••••••••, който е управлявал МПС в насрещна пътна лента, не е управлявал превозното средство праволинейно, създал е опасност на пътя и е причинил произшествието от дата 10.11.2005 г. Оспорва се твърдението, че на дата 09.03.2018 г. се формира съзнание при ответника за вината на застрахован при него водач, защото изобщо не е бил страна в посоченото производство и то не е породило никаква тежест в неговия правен мир и в неговото съзнание. Заявява, че ••• изобщо не е била уведомявана за цитираното гражданско производство и постановено Решение, защото съдът е преценил, че не го засяга. ••• не е имал никаква възможност да събира доказателства в това дело.

Заявява, че наказателното производство има понятие абсолютна давност, не може да се определи престъпно деяние след повече от 10 години, без първични доказателствени средства.

Поддържа, че давността е изтекла и от постановеното Решение по т.д.

275/2016 г. на ОС-••, погасена по давност преди дата на образуване на настоящото дело, както се твърди, че на дата 05.05.2023 г. ищците са били уведомени за решението, преди датата на влизането му в сила. ••• не е бил в известност за това решение, тъй като не е бил страна по него. ••• не имал възможност да събира, оспорва доказателства, нито да обжарва това постановено решение, то е правно ирелевантно за него. Посочва, че цитираното извънредно положение касае случаите, в които давността изтича по време на извънредното положение, защото страните са възпрепятствани в периода му да заведат искова претенция. Тъй като извънредното положение е отминало преди 3 години, ищецът не може да се позове на обстоятелството, че през общата абсолютна погасителна давност от 5 години е имало период, в който ищецът не е могъл да предяви иска си. Ищците не доказват, че точно в периода от 13.03.2020 г. до 09.05.2020 г. са щели да образуват настоящото производство и са били възпрепятствани да го направят тогава. ВКС е удължил временните срокове, които изтичат през периода на пандемия, а не общата давност. По принцип давността за парични вземания за обезщетения е 3 години, съгласно чл. 111, буква б) от Закона за задълженията и договорите и чл. 378, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Посочва, че цитираната полица, сключена през 2004 г., няма застрахователна стойност към настоящия момент, срокът й на потенциално действие е изтекъл през 2010 г. Посочените в нея параметри, застрахователна премия и лимит не съответстват на настоящите икономически условия. Застрахователят не е длъжен да пази резерв за такава полица. Посочва се, че настоящата претенция за половин милион е неоснователна и противоречи на добрите нрави и на морала.

Поддържа се, че твърденията, изложени в исковата молба, подлежат на пълно и главно доказване от ищеца. Няма влязла в сила присъда срещу водач, който да е управлявал, застрахован при ответника автомобил. Името на дружеството, управителните органи и седалището на ЗК „•••” са различни от тези на „ЗК •••. ••, гр. •• е адрес на ЗК •••, но никога не е било седалище на ЗК „•••”.

Поддържа се, че техническата изправност на л.а. •• към дата на събитие 10.11.2005 г. е от съществено значение относно механизма на произшествието. Ищците не доказват по никакъв начин, че техния баща е бил годен да управлява МПС към дата на събитие, не представят документ, че техния баща е управлявал технически изправно МПС, но претендират обезщетение. Единствено има доказателства, че •• А. е бил уморен, с проблеми на сърцето и не добро зрение и е управлявал претоварено превозно средство, като селскостопанската продукция се е разпиляла след настъпилото събитие. В случай, че двамата ищци са били загрижени за родителите си към дата на събитие, следвало да се погрижат за превозното средство, да го застраховат, да помогнат на родителите си в тежкия земеделски труд, да съберат продукцията, да я натоварят и да я превозят, а не да се сетят да търсят обезщетение в особено големи размери 20 години след събитие. Именно липсата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста” •• А. е основанието поради което Гаранционон фонд е образувал гражданско дело срещу ищците, за възстановяване на обезщетение на наследниците на починалия пътник в л.а. „•• ••, с peг. № ••, което Гаранционен фонд е заплатил, защото виновен за събитието е именно •• А.. Това обстоятелство е установено на две инстанции от Софийски градски съд и ••••. Поддържа се, че механизмът, който е установен с Решение, ниво от •••• има предимство пред цитираното решение. Въпросът относно вината не е подлежал на пререшаване. Съдът се е произнесъл свръхпетитум, не зачитайки Решението на •••• по същия механизъм. Поддържа, че решението, на което се позовава представителя на ищците е нищожно, тъй като по един и същи механизъм са постановени коренно различни решения, като решението с най висок ранг е това, което е постановено от ••••, Решение 582/09.04.2012 г., на САС, по в.гр.д. 34/2012 г., представено с настоящия отговор на исковата молба. Цитираното решение № 134/20.04.2023 по в.т.д. 1178/2021 г. на ОС-•• не полежи на касационно обжалване. Ответникът не е уведомяван за това решение. Настоящия спор е от компетентността на Върховния Касационен Съд.

Ответникът изцяло поддържа направените доводи за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът не носи отговорност до колкото ищецът и неговите праводатели сами са си причинили увреждането, съгласно чл. 494 от КЗ. Установено е, че произшествието е настъпило по вина на водача •• А. и още е установено, че родителите на ищците са пътували без да изпълнят задължението си да поставят предпазни обезопасителни колани, поради което за тях е настъпил летален изход максимално бързо. Очевидно, че водачът на насрещния автомобил •• не е починал, защото е ползвал обезопасителен колан. „Самоувредилият“ се не отговаря пред себе си за вредите, които си е причинил. Поведението на последните е дотолкова от значение при прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения." съгласно Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, докладчик ••.

Напълно поддържа възражението си, че претенцията е неоснователно завишена и не съответства на чл. 52 от ЗЗД - размерът не е съобразен с икономическата конюнктура в страната към дата на настъпване на произшествието, с възрастта на двамата праводатели и с личността им. С обстоятелството, че ищците не са зависими от родителите си на възраст от 66 години и че техните родители до настоящия момент трудно биха избегнали този изход. Ищците не доказват, че са имали пълноценни отношения с родителите си приживе и биха имали такива и за какъв период от време, ако не беше настъпило събитието от дата 10.11.2005 г. Относно претенцията за лихви се заявява, че застрахователят не следи служебно за настъпването на ПТП с негови застраховани водачи. Без претенция от ищците застрахователят не е уведомен. Задължението за лихви е погасено по давност 3 години след настъпване на събитието, тоест на дата 10.11.2008 г., съгласно чл. 111. точка В от ЗЗД. Непредставянето на данни за банковата сметка се кредитира, като забава на кредитор. Ищците не предоставят за данни банкова сметка, ответникът не дължи лихви, съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ. Ищците се намират в хипотезата на забава на кредитор, съгласно чл. 95 от ЗЗД.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото не е спорно, че на 10.11.2005г., на главен път I, между с.•• и с.••, между лек автомобил „•• ••" с рег.№ ••, собственост на •• управляван от •• и лек автомобил „••'' с рег.№ •• А, собственост на ••• А., управляван от последния, е възникнало ПТП, вследствие на което са загинали б.и /пътник в лек автомобил „•• ••"/, ••• А. /водач на лек автомобил „••"/ и •••• А.а /пътник в лек автомобил „••"/.

По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил „••" не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност".

За лек автомобил „•• ••" е била сключен застраховка „Гражданска отговорност" с „ЗК •••" АД, полица № 0808209/436/22305-0060559, валидна от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. /застрахователна полица от 29.12.2004г. Видно от решение № 8/15.07.2005г. по ф.д. №12744/2001г. по описа на СГС е вписана промяна в наименованието на застрахователя от „ЗК •••" АД на •••.

С решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - •• ЗК „•••, като правоприемник на ЗК „•••” е осъдено да заплати на наследниците на ••• А., а именно настоящите ищци Ж. Р. А. и Т. Р. Д. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя им ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението. Искът е заведен за сумата от 1000 лева, като частичен от 120 000 лева. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника ЗК „•••, като е образувано в.търг.д.№ 1178/2021 г. по описа на ОС - ••.

С Решение № 134/20.04.2023г. по в.търг.д.№ 1178/2021 г. по описа на ОС - ••, е потвърдено изцяло Решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - ••.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

От снимковия материал във фотоалбума по ДП се вижда, че л.а. •• е разрязан при спасителните действия за изваждане на телата на водача на л.а. •• и пътника на предна дясна седалка – ••• А.а. На снимка № 1, на снимка № 3, на снимка № 4 и на снимка № 6 се виждат силни деформации на л.а. •• в предните му десни състави, навлизащи навътре към купето.

В материалите, приложени по делото няма обективни данни, дали са били изправни и дали са се задействали предпазните колани в л.а. •• 408 с рег. № •• А.

Мястото на водача и на пътника на предна дясна седалка в л.а. •• са снабдени с триточкови не инерционни предпазни колани.

Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното табло. За седящите отпред това става заедно с предпазните въздушни възглавници. Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по — здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му.

Другата функция на обезопасителния колан е да предпази телата на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява при преобръщането пътуващите да ударят главите си в тавана, при което може да се счупят шийните прешлени, водещо до тежки травматични увреждания и дори смърт.

Коланът няма възпиращо действие при движението на тялото встрани. Разстояние на гърба на седалката на пътника на предна дясна седалка от арматурното табло, би могло да бъде в граници от 61 см до 75 см.

При измерването в купето на л.а. •• е установено, че разстоянието на гърба на пътника на задната седалка до арматурното табло е 1, 55 м (155 см) - виж сн. №11.

Разстояние от порядъка на 2 м до арматурното табло, отговаря да е измерено от багажното отделение на автомобила.

В конкретната пътна ситуация, поради големината на ударната преносна инерционна сила върху тялото на пострадалата, без значение дали към момента на възникване на ПТП е пътувала с поставен или без предпазен колан, в двата случая би настъпила тежка гръдна травма.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят •• Д., който е син на ищцата Т. Д. и племенник на ищеца Ж. А. посочва, че отношенията в семейството били много добри и си помагали. Винаги се събирали през почивни дни, както и на празници. След смъртта на баба му и дядо му, се променил живота на всички и семейния мир вече бил много нарушeн. Майка му постоянно правела помени, след смъртта на дядо му и баба му, живеел в тяхното жилище. Много тежко им било на майка му и вуйчо му, откакто родителите на майка му починали. Майка му изпадала в състояния, при които се налагало да я успокояват. Вуйчо му също тежко преживявал загубата на родителите им. Като мъж по-различно възприемал нещата, но и за него било болна тема. Приживе, когато баба му и дядо му имали здравословни проблеми, вуйчо му и майка му се грижели за тях. До последно баба му и дядо му ходили на село и искали да им помагат.

Свидетелката д. Н.а Н.а, познава ищцата повече от 15 г., били близки приятелки и съседки. Посочва, че Т. много й говорила за родители си, че са й помагали, че са имали мечти, които са останали неосъществени, след като ги загубила След смъртта на родителите си, непрекъснато говорила за тях. Много им помагала, грижела се е за тях. Даже сина й Николай са го изгледали бабата и дядото. Били много задружни.Т. им носела продукти, помагала им за почистване на дома, подкрепяла ги водела ги по болници. Според свидетелката, мъката на Т. за родителите й била много голяма и останало едно психическо напрежение, което се наблюдавало, когато говорела за тях. Свидетелката посочва, че брата на Т. го виждала няколко пъти по помени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 405 от ТЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Аналогична е разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за застраховането (отм.), в която е посочено, че при застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно българското законодателство. Съгласно нормата на чл. 407, ал.1 от ТЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахователя е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.

С решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - •• ЗК „•••, като правоприемник на ЗК „•••” е осъдено да заплати на наследниците на ••• А. - Ж. Р. А. и Т. Р. Д. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 1 000 лв. за всеки от тях, в резултат на смъртта на наследодателя им ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението. Исковете са предявени за сумата от по 1 000 лв. за всеки от ищците, като частични искове от 120 000 лева. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника ЗК „•••, като е образувано в.търг.д.№ 1178/2021 г. по описа на ОС - ••.

С Решение № 134/20.04.2023г. по в.т.д.№ 1178/2021 г. по описа на ОС - ••, е потвърдено изцяло Решение № 260488/29.12.2020 г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на PC - ••.

Съгласно т. 2 от ТР № 3/2016 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, но не и относно горницата над уважения размер на частичния иск. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то, позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. На следващо място, от мотивите на ТР № 3/2016 г. се изяснява, че формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.

Поради това съдът е обвързан от горепосоченото влязло в сила решение между страните относно всички елементи на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и съответно по чл. 432 от КЗ. Следователно относно правопораждащите факти и относно неоснователността на възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ••• А., се прилага разпоредбата на чл. 298 ГПК, като в настоящето производство е възможно да се изследва единствено размера на дължимото обезщетение, възражението за съпричиняване от страна на •••• А.а и възражението за давност.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В случая, съдът взе предвид, че между ищците и техният баща са съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на родител и то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и прави преждевременната му загуба особено тежка. Фактът на неживеенето в общо домакинство, сам по себе си е недостатъчен за обосноваване значимост по отношение определяне на размера на обезщетението. На оценка подлежат обстоятелствата, установяващи съдържанието на общуването между починал и преживял, въпреки липсата на съвместно съжителство, а именно взаимопомощ, подкрепа, духовна близост и общуване. Независимо, че ищците не са живеели в едно домакинство с баща си и майка си, което е нормално с оглед тяхната възраст не може и не следва да доведе до извод за липса на емоционална връзка и привързаност. Връзката “родител – деца” освен кръвна е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба на родители би причинило в най-голяма степен страдания на преживялите лица – неговите деца, без значение дали те живеят в едно домакинство или не.

Относно размера на подлежащото на присъждане обезщетение съдът приема, че е справедливо същото да бъде определено на сумата от по 60 000 лв. за всеки от ищците. При определянето на тази сума съдът съобрази установените факти относно характера на отношенията между ищците и починалите ••• А. и •••• А.а, начина, по който ищците са посрещнали факта на смъртта им и преживяването на загубата им, а така също социално- икономическите условия в страната към 2005 г. с произтичащите от това обществени представи за справедливия размер на подобни обезщетения към този момент.

С оглед влязлото в сила решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на Pайонен съд - •• ЗК, с което „•••, като правоприемник на ЗК „•••” е осъдено да заплати на наследниците на ••• А. - Ж. Р. А. и Т. Р. Д. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 1 000 лв. за всеки от тях, в резултат на смъртта на наследодателя им ••• А. следва, че настоящия предявен иск от Ж. Р. А. за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя му ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г. е основателен за сумата от 59 000 лв.

С оглед влязлото в сила решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. по описа на Pайонен съд - •• ЗК, с което „•••, като правоприемник на ЗК „•••” е осъдено да заплати на наследниците на ••• А. - Ж. Р. А. и Т. Р. Д. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 1 000 лв. за всеки от тях, в резултат на смъртта на наследодателя им ••• А. следва, че настоящия предявен иск от Т. Р. Д. за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя й ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г. е основателен за сумата от 59 000 лв.

Предявеният иск от Ж. Р. А. за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя му •••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г. е основателен за сумата от 60 000 лв.

Предявеният иск от Т. Р. Д. за претърпените от, неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя й •••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., е основателен за сумата от 60 000 лв.

По възражението за съпричиняване.

Ответното дружество твърди, че пострадалата •••• А.а при настъпване на процесното ПТП не е използвала обезопасителен колан.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в конкретната пътна ситуация, поради големината на ударната преносна инерционна сила върху тялото на пострадалите, без значение дали към момента на възникване на ПТП са пътувала с поставен или без предпазен колан, и в двата случая би настъпила тежка гръдна травма. Поради това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.

По възражението за давност. На съда е служебно известно, че по предявен иск срещу наследниците на ••• А. от страна на Гаранционния фонд във връзка с изплатено на наследниците на б.и обезщетение е образувано тьрг.дело №275/2016г. по описа на Окръжен съд - ••. С Решение №62/14.02.2018г. по т.д.№ 275/2016г. по описа на ОС ••, влязло в сила на 09.03.2018г., съдът отхвърлил предявения от Гаранционния фонд иск срещу наследниците на ••• А.. Както беше посочено по – горе, съгласно т. 2 от ТР № 3/2016 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.

Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В случай, че извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по- късно/както е в настоящия случай/, давностният срок тече от този по-късен момент. В случая откриването на дееца е станало в един по-късен момент - с влизане в сила на решението по т.д. № 275/2016 г. по описа на Окръжен съд – •• на 09.03.2018 г. Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно давностният срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. При прилагане на тези правила се установява, че към датата на предявяване на настоящите искове не е изтекла петгодишната погасителна давност, тъй като тя е започнала да тече на 09.03.2018 г. и е следвало да изтече на 09.03.2023 г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 16.05.2023 г., а настоящите искове са предявени на 05.05.2023г., поради което исковете не са погасено по давност и възражението се явява неоснователно.

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичане на тригодишна давност.

В случая лихвата се претендира от 09.03.2018 г. до окончателното плащане. Искът е предявен на 05.05.2023 г., поради което погасени по давност са единствено вземанията на ищците, попадащи в периода три години назад от датата на исковата молба. С оглед разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./., погасено по давност е вземането за лихва за периода от 19.03.2018 г. до 12.07.2020 г., поради което вземането за законна лихва следва да се присъди от 13.07.2020 г. до окончателното плащане.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ••• следва да заплати на Ж. Р. А. сумата от 59 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя му ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г. ведно със законната лихва от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 59 000 лв. до претендирания размер от 119 000 лв. като неоснователен и искът за законна лихва за периода 09.03.2018 г. до 12.07.2020г. като погасен по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ••• следва да заплати на Т. Р. Д. сумата от 59 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя й ••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 59 000 лв. до претендирания размер от 119 000 лв. като неоснователен и искът за законна лихва за периода 09.03.2018 г. до 12.07.2020г. като погасен по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ••• следва да заплати на Ж. Р. А. сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя м у •••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 60 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв. като неоснователен и искът за законна лихва за периода 09.03.2018 г. до 12.07.2020г. като погасен по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ••• следва да заплати на Т. Р. Д. сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от, неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя й •••• А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 60 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв. като неоснователен и искът за законна лихва за периода 09.03.2018 г. до 12.07.2020г. като погасен по давност.

По отговорността за разноски.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищците чрез адв. П. Д.. В хода на производството е представени договори за правна защита и съдействие сключен с ищците, в които е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адв. П. Д. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадали лица към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП. Направено е възражение на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертиза и свидетелски показания, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. Действително се касае до субективно съединени искове, но фактическите обстоятелства, на които се основават, са едни и същи и по двата иска. Представляваните от адв. П. Д. ищци имат един и същ интерес и за осъществената от процесуалния представител защита на всеки от тях са извършени едни и същи действия. В настоящата инстанция не са били осъществени специфични действия за защитата на някое от тези лица, като адв. П. Д. е изградил обща защита на страните и е изложил становище по повдигнатите в производството възражения. Поради това съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на оказаната правна помощ на ищците от адв. П. Д. следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците.

С оглед изхода на делото ••• следва да заплати на адв. П. Д. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците в размер на 9 958, 15 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Видно от данните по делото в настоящото производство ответникът ••• е направил следните разноски: възнаграждение за изготвяне комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 800 лв. Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. или така общия размер на разноските е 830 лв.

С оглед изхода на делото Ж. Р. А. и Т. Р. Д. следва да заплатят на „••• направените разноски в размер на 416, 73 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Видно от данните по делото от бюджета на съда е платено възнаграждение за изготвяне комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 400 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ••• следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 9 520 лв. и сумата от 199, 16 лв. представляваща разноски, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът