Решение № 260062 от 17.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8042/2019 г.

производство автосервиз и складове, ПИ -1008, ПИ -1522, ПИ-1084, ПИ – 926, ПИ - 2008, ПИ - 1184, ПИ – 942, ПИ – 943. При съставянето на нотариалния акт са представени Акт за общинска собственост № 0729/15.09.1999 г., договор за прехвърляе на имот за частна държавна собственост от 16.05.2001 г., протокол № 36/24.11.1997г. на Столичен общински съвет, скица на имота. Видно от скица на ПИ № 15-449718/15.09.2017г. на СГКК-София/л.194-195/ процесният поземлен имот с идентификатор 68134.706.1184 е съседен, обграден отвсякъде от поземлен имот с идентификатор 68134.706.347 – собственост на ответника „Слатина - Булгарплод“ООД. По делото са изслушани основно и допълнително заключение на техническа експертиза, които съдът кредитира като компетентни и обективно дадени. Видно от основното заключение поземленият имот, който е възстановен с решение № 583/31.05.2001г. на ПК-Община Младост, представляващ имот пл. № 5134, к.л. 459 от кадастрален план от 1950 г. – нива от 4955 кв.м., гр.София – Слатина в м.“Куклена бара, “ е идентичен с имотът, описан в нотариален нот. акт № 6/07.12.2010 г., том втори, рег. № 3478, нот.дело № 192/2010 г. - поземлен имот № 1184, кв.4 по плана на гр.София, м.“Слатина“, СПЗ “Слатина-юг“ с площ от 4955 кв.м. и е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.706.1184, нанесен в КККР на гр.София – СПЗ „Слатина - юг“, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК. Средният пазарен наем за процесния имот за периода 17.05.2017 г.-17.07.2019 г. възлиза на 117 967 лв. В съдебно заседание от 25.01.2023 г. вещото лице заявява, че една част от процесния имот попада под сгради, друга част е разположена до товарни рампи. Според вещото лице, имотът не може да бъде отдаван в цялост под наем, предвид различните площи, от които е съставен. Вещото лице разяснява, че е определил пазарния наем в заключението като наем за незастроен поземлен имот, а не като наем за складови площи, за хладилни площи, за паркинги или други площи, отдавани под наем от „Слатина Булгарплод“ ООД. От допълнителното заключение на техническата експертиза се установява, че пазарната стойност на наема на част от процесния имот, попадаща извън сградите, за периода 17.05.2017 г. - 17.07.2019 г., възлиза на 142 347 лв. Вещото лице е посочило, че възстановеното право на собственост на ищците е върху 4955 кв.м. Част от тази земя попада под сгради – 655 кв.м. Останалата площ от 4300 кв.м. е разположена върху обслужваща територия и представлява пространство между складови сгради и земя за автомобилен достъп до товаро-разтоварителни рампи на сградите. Тази площ, като характеристика и предназначение, не е отразена в ценоразписа за наем на територията, отдавана под наем от „Булгарплод“ ООД, нито фигурира като обслужваща площ в свободния пазар за наемоотдаване на открити площи. Вещото лице е изчислило средния пазарен наем за частта от процесния имот, попадаща извън сградите, за периода 17.05.2017 г. - 17.07.2019г., на база пазарни аналози за наем на площи с характеристики – открити складове, открити площи за автокъщи, открити паркинги и празни дворни места По искане на страните по делото са събрани гласни доказателствени средства. Разпитаните по делото свидетели Д.и Г. са в родствени връзки с ищците. Двамата свидетели завяват, че процесният имот се намира в стокова борса “Слатина“ и се е ползвал от ответника през процесния периода 2017 – 2019 г., без да се заплаща обезщетение за ползването. За периода преди това 2016 г. - 2017г. ответникът заплатил наем за ползването на имота, но това станало след като било водено дело между страните. Св.Д.заявява, че е присъствал през 2001 г. - 2002 г. на разговор между част от собствениците на имота/М.и брат й/ с ръководството на борса “Слатина“. От ръководството на борсата заявили, че ще се опитат да осигурят около 5 дка в някой от краищата на борсата, за да могат собствениците на имота да го ползват, но след това не били предприети никакви действия. После два-три пъти св.Д.правил опити да се срещне с ръководството на борсата, но такава среща не била проведена, не бил „допуснат вътре“, за да осъществи среща. В своите показания ангажираните от ответника свидетели Г.и Г.– служители на ответника – също заявяват, че процесният имот се ползва от ответника. Той попадал върху земя, използвана за тържище за месо, птица, риба и зеленчуци. Процесният имот се намирал почти в средата на тържището./св.Д./. Св.Г.заявява, че работи от края на 2003 г. в дружесгвото и тържището още тогава вече било изградено. Имотът се намирал върху тържището, а част от него попадала под сгради, изградени още през 80-те години. Земята между сградите се използвала за подход към складовете за търговия и за паркиране на превозни средства, имало и тревни площи. Паркоместата били оформени чрез „бетонни пити“ за паркиране. Отстрани имало асфалтиран път. Същите показания дава и св. Д., която е служител на ответника от 1983 г. Тя заявява, че една част от процесния имот попадала под сгради, а друга част върху асфалтирана настилка, която се използвала за вътрешните пътища за зареждане на складовете със стока. На свидетелката не било известно някой друг да е имал претенции към имота. Двамата свидетели заявяват, че режимът на влизане в тържището се осъществявал с контрол за достъп чрез магнитни карти за служителите и с изтегляне на билети. Пешеходците можели да минават свободно. Имало охрана на цялото тържище. Територията на борсата била оградена с бетонова основа и метални платна. Ответното дружество отдавало под наем терена на борсата, върху който имало разположени складове за търговия. Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от основното заключение на техническата експертиза, както и от останалите доказателства по делото. При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявените искове от А.А.Д., И.С.Г., С.С.Г., Р.М.М., М.М. С., М.Н.К., В.Г.В., М.Г.М., Д.Н.К., Е.К.Н., Е.К. Б., Н.А.К. и Ж.А.М. против „Слатина – Булгарплод“ ООД са с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити./чл.59, ал.2 от ЗЗД/. В тежест на ищците е да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за обстоятелството, че са обеднели, поради невъзможност да реализират печалба от своя собствен имот под формата на месечен наем; 2/за обогатяването на ответника – да докажат, че е ползвал имота през посочения в исковата молба период; 3/да съществува връзка между обогатяването и обедняването; 4/да не съществува основание за разместването на благата; 5/ да ангажират доказателства за размера на месечния пазарен наем за имота за периода 17.05.2017 г. - 17.06.2019 г. В тежест на ответника е да докаже, че е собственик на имота през процесния период, въз основа на посочените от него основания, а именно, че неговият праводател „Слатина Булгарплод“ ЕАД е придобил имота чрез включването му в капитала на търговското дружество по силата на разпореждания и решения на МС и Столична община и въз основа на приватизация или че е придобил имота по давност. Спорен въпрос по делото е кой е собственик на описания в исковата молба недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 68134.706.1184, нанесен в КККР на гр.София – СПЗ „Слатина - юг“, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК с площ от 4 970 кв.м. С влязло в сила съдебно решение № 195/07.12.2016 г. по гр.д. № 1067/2016 г. на ВКС „Слатина Булгарплод“ ЕАД е осъдено да заплати на М.С.Николова, С.С.Г., В.Г.В., М.Г.М., Д.Н.К., М.Т.Г., Ж.А.М. и А.Ж.М. суми от по 894.60 лв. на всеки от тях, на основание чл.59 от ЗЗД, като обезщетение за ползването без основание на собствения им ПИ № 1184, кв.4 по плана на София, местност „СПЗ Слатина юг“, с площ 4 955 кв.м. за периода 01.07.2009 г. – 30.09.2009 г. В мотивите към решението съдът е приел, че ищците са собственици по земеделска реституция на процесния имот, съгласно решение № 583/31.05.2001г. на ПК, община Младост, както и че „Слатина Булгарплод“ ЕАД е ползвало без основание процесния имот през периода 01.07.2009 г. - 30.09.2009 г. Страните по настоящото дело не спорят, че „Слатина Булгарплод“ ЕАД е праводател на „Слатина Булгарплод“ООД, което се установява и при справка на публичния сайт на търговския регистър. От основното заключение на техническата експертиза, което съдът прие, се установи, че поземлен имот № 1184, кв.4 по плана на гр.София, м.“Слатина“, СПЗ “Слатина-юг“ с площ от 4955 кв.м. е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.706.1184, нанесен в КККР на гр.София – СПЗ „Слатина - юг“, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК. Така с горепосоченото решение на ВКС със сила на пресъдено нещо е установено, че част ищците като собственици на имота по силата на земеделска реституция, съгласно решение № 583/31.05.2001г. на ПК - Младост, имат право да получат обезщетение от „Слатина Булгарплод“ ЕАД/праводател на ответника / за лишаването им от правото да ползват имота през периода 01.07.2009 г. - 30.09.2009 г. Дали ищците са били собственици на имота на посоченото основание през периода 01.07.2009г. -30.09.2009г. е юридически факт, който е изследван от ВКС, и е послужил като основание да се уважат предявените от тях искове срещу праводателя на ответника по чл.59, ал.1 от ЗЗД за посочения период. Съгласно правната доктрина, уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗД изисква наличие на няколко предпоставки, сред които ищецът да е собственик на вещта. /напр. решение № 179/18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010 на ВКС/. На настоящия състав е известна съдебната практика на ВКС, според която силата на пресъдено нещо по иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД се формира по отношение само на дължимостта на обезщетението, не и по въпроса за собствеността на имота./решение № 477/20.07.2016 г. по гр.д. № 5642/2015г. на ВКС, решение № 22/27.02.2018г. по т.д. № 3136/2017 г. на ВКС/. Настоящият състав счита, че цитираната практика следва да бъде тълкувана в смисъл, че при предявен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за последващ период отново трябва да бъде изследван въпросът кой е собственик на имота, но това не означава, че съдът трябва да пререши отново спорния въпрос между страните дали ответникът е бил собственик на имота през предходния период 01.07.2009г. - 30.09.2009г., за който вече е постановено решение по чл.59, ал.1 от ЗЗД по предходно дело въз основа на конкретни правопораждащи юридически факти, установени от съда. Изследването на въпроса дали през новия период ищецът е собственик на имота предполага нови възражения, основани на други фактически твърдения от страна на ответника. Дори и да не бъдат възприети тези доводи на съда и да се приеме, че съдът трябва отново да провери кой е собственик на имота въз основа на същите фактически твърдения на страните, които са били въведени като твърдения и по гр.д. № 1067/2016г. на ВКС, то настоящият състав счита, че по делото се установява, че и през последващия периода 17.05.2017 г. - 17.06.2019 г. при същите фактически твърдения на страните собственик на процесния имот са ищците по делото. Съображенията за това са следните: Видно от решение от 13.06.1994 г. по гр.д. № 254/1994 г. на СРС правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на Г.М.Т./ищци по настоящото делото/ по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Въз основа на това влязло в сила решение е издадено решение на ПК –Младост № 583/31.05.2001 г. за възстановяване на правото на собственост върху имота в стари реални граници. В решението на ПК –Младост № 583/31.05. 20 01 г. е посочено, че заявлението на бившите собственици за реституция на имота, с което е започ нало административното производство по възстановяване на собствеността, е от 0 3.06. 19 92 г. С ново решение на ОСЗГ М ладост № 583/14.11. 20 02 г., след протокол за отмяна на първото решение от 31.05.2001 г., по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, по искане на „Слатина Булгарплод“ЕАД, е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Г.М.Т. върху имота в стари реални граници, като е прието, че имотът е застроен и собствениците имат право на обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. Това решение е отменено с влязло в сила решение от 19.06. 20 09 г. по адм.дело №2916/09 г. на Административен съд София. В мотивите на решението на административния съд е прието, че с решението на СРС от 13.06. 19 94 г. по гр.д. № 254/1994 г. не само се признава правото на собственост на ищците, като наследници на Г.Т., но се и възстановява правото им на собственост върху имота, съгласно диспозитива на решението на СРС. Възстановяването на собствеността върху имота с вл язло в сила съдебно решение изключва прилагането на реда по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. От основното заключение на техническата експертиза се установи, че процесният имот, възстановен с решение № 583/31.05.2001г. на ПК-Община Младост, е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.706.1184, нанесен в КККР на гр.София – СПЗ „Слатина - юг“, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК. Поземленият имот с идентификатор 68134.706.1184 е съседен, обграден отвсякъде от поземлен имот с идентификатор 68134.706.347 – собственост на ответника „Слатина - Булгарплод“ООД, което се установява от скица на ПИ № 15-449718/15.09.2017г. на СГКК-София/л.194-195/ и скица № 15-427009/27.06.2018г. на СГКК-София/л.14/. „Слатина Булгарплод“ООД представи писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, че е собственик на процесния имот с идентификатор 68134.706.1184 и поиска назначаване на техническа експертиза за проследяване статута на имота, каквато не е допусната по делото. В производството по кгрд. № 1067/2016г. на ВКС, по което страни са част от ищците и праводателя на ответника “Слатина Булгарплод“ ЕАД, е установено, че процесният имот е бил част от по-голям имот с площ от 376 386 кв.м., за който е съставен АДС № 11102/ 27.08. 19 87 г. Видно от АДС № 11102/ 27.08. 19 87 г. имот с площ от 376 286 кв.м., находящ се на ул.“•••••, е държавна собственост, с отбелязване, че имотът е бил предоставен в оперативно управление на предприятие „Булгарплод“ за търговия на едро с плодове и зеленчуци. С разпореждан е № 135/21.12.1993 г. на МС, на основание чл.17, ал.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, вр. с чл.159, ал.2 от ТЗ и чл.1 от Постановление № 265 на Министерския съвет от 1992 г. за реда, по който МС упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговски дружества, предприятие „Булгарплод“ София –град е преобразувано в „Булгарплод“ ЕАД с държавно имущество. Задължителната съдебна практика, формирана с решения по чл. 290 ГПК, приема, че преминаването на собствеността от държавното предприятие към едноличното търговско дружество настъпва от момента на вписване на акта за преобразуването /решение № 44/03.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I-во т. о., решение № 43/03.08.2010 г. по т. д. № 506/2009 г. на ВКС, I-во т. о., решение № 52/03.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., и др./. По делото се установява, че регистрирането на „Булгарплод“ЕАД в Търговския регистър е извършено въз основа на решение от 03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994 г. на СГС. Дружеството поема имуществото, активите и пасивите на предприятие „Булгарплод“-София град към 30.06.1993г., което е видно от разпореждан е № 135/21.12.1993 г. на МС. Придобиването на правото на собственост върху имот с площ от 376 286 кв.м. от еднолично акционерно дружество с държавно участие – „Булгарплод“ЕАД е станало на 03.06.1994 г., когато е вписан актът за преобразуването в Търговския регистър, а производството за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г.М.Т. е започнало на 0 3.06. 19 92 г. От разпорежданията на МС и Договор за безвъзмездно прехвърляне в собственост на недвижим имот –частна държавна собственост от 16.05.2001 г., сключен чрез областния управител на Област София и кмета на Столична община, е видно, че посоченият имот от 376 286 кв.м. е изваден от капитала на „Булгарплод“ЕАД и е прехвърлен като частен държавен имот безвъзмездно на Столична община. От решението от 25.09.1998г. по ф.д. № 2318/1989 г. на СГС, ФО, е видно, че „Слатина Булгарплод“ЕАД е създадено чрез преобразуване на общинска фирма “Яйца и птици“ в еднолично акционерно дружество с общинско имущество. Събраните по делото доказателства установяват, че към датата на внасяне на имот с площ от 376 286 кв.м. от държавата в капитала на образуваното еднолично дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД - 03.06.1994 г./датата на вписване на акта за преобразуване в Търговския регистър/ вече е било започнало административното производство за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г.М.Т. на 0 3.06. 19 92 г., в което производство държавата е била страна и което е приключило с реституционното решение от 13.06. 19 94 г. по гр.д. № 254/1994 г. на СРС за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г.М.Т. в стари реални граници върху нива – напоително поле от 4 955 кв.м. в землището на С латина, м. „ Куклена бара “. Държавата с разпореждане на МС № 84/ 19 97 г. е извадила посочения по-горе голям имот от 376 286 кв.м. от капитала на „Булгарплод“ЕАД и го е прехвърлила като частен държавен имот на Столична община. В практиката на ВКС се приема, че както държавата може да внесе имот – държавна собственост в имуществото на ЕАД, на което е едноличен собственик, така може и да го извади от това имущество и имотът отново става собственост на държавата – р ешение по гр.д. №23/13 г. и р ешение по гр.д. №3397/08 г. на първо г.о. Изваждането на имота от капитала на „Булгарплод“ЕАД с държавно имущество и прехвърлянето му като частен държавен имот на общината е станало след постановяване на реституционното решение от 13.06. 19 94 г. на СРС, от което държавата е обвързана. Включването на имота в капитала на общинската фирма „Яйца и птици“ и преобразуването й в „Слатина – Булгарплод“ ЕАД, на основание на които ищецът твърди, че е универсален правоприемник на „Слатина Булгарплод“ ЕАД, е станало след постановяване на реституционното решение от 13.06.1994г. на СРС. Затова прехвърлянето на имота на общината и включването му в капитала на дружество с общинско имущество, продажбата на общинското дружество по договор за приватизация са непротивопоставими на възстановените в правата си собственици. Сто лична община, “Слатина Булгарплод“ ЕАД и ответното дружество са частни правоприемници на държавата за процесния имот и обвързващата сила на реституционното решение се разпростира и спрямо тях. Ответникът по иска е правоприемник на държавата и не може да възразява за нищожност и материална незаконосъобразност на съдебното решение за възстановяване на собствеността върху процесния имот. В този случай е недопустим косвен съдебен контрол на акта за земеделска реституция, по който има упражнен пряк съдебен контрол. От горното следва, че ищците се легитимират като собственици на имота по наследство и реституция с решение то на ПК –Младост от 31.05. 2001 г., издадено въз основа на съдебно решение за възстановяване на собствеността върху имота, от което ответникът - като правоприемник на държавата, придобил имота след съдебното решение за възстановяването му на ищците, е обвързан. Спорен въпрос по делото е дали ответникът е придобил процесния имот по давност, чрез осъществено добросъвестно владение, започнало след преобразуването на дружеството през 1993 г. по силата на разпореждане № 135/21.12.1993 г. на МС, което добросъвестно владение е продължило пет години, евентуално чрез недобросъвестно владение, започнало през 1993 г. и продължило десет години. Неоснователно е възражението на ответника, че е придобил имота по давност, като се позовава на кратка и евентуално на дълга придобивна давност, започнала да тече от 1993 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота. Според показанията на св. Г., който работи от края на 2003 г. в ответното дружество, имотът се намира върху тържище, което е съществувало към момента, когато свидетелят е започнал работа. Част от имота попада под сгради, изградени още през 80-те години. Земята между сградите се използва за подход към складовете за търговия и за паркиране на превозни средства, има и тревни площи. Паркоместата са оформени чрез „бетонни пити“ за паркиране. Отстрани има асфалтиран път. Същите показания дава и св. Д., която е служител на ответника от 1983 г. Тя заявява, че една част от процесния имот попада под сгради, а друга част върху асфалтирана настилка, която се използва за вътрешните пътища за зареждане на складовете със стока. Според показанията на свидетелката, ответното дружество отдава под наем терена на борсата, върху който има разположени складове за търговия. Двамата свидетели заявяват, че режимът на влизане в тържището се осъществява с контрол за достъп чрез магнитни карти за служителите и с изтегляне на билети. Пешеходците могат да минават свободно. Цялото тържище се охранява. Територията на борсата е оградена с бетонна основа и метални платна. Св.Д.и Г. потвърждават факта, че фактическа власт върху имота се осъществява от ответното дружество, което не е осигурило възможност на ищците да ползват имота. По делото се установи, че в ладението на имота, осъществявано от ответника, не е добросъвестно. Видно от мотивите на решени ето по адм.дело № 2916/2009г. на Административен съд-София град по жалбите на ищците срещу решението на ОСЗГ - Младост от 14.11. 20 02 г. реституционното решение на ищците от 31.05.2001 г. е било отменено от поземлената комисия по искане от 30.10.2002 г., подадено от „Слатина Булгарплод“ ЕАД - праводател на ответника. Това искане е представено и по настоящото дело/ л.94-95/, т.е. към датата на подаването му/30.10.2022 г./ праводателят на ответник а е знаел за реституцията на имота в полза на ищците. Необходимото 10 годишно недобросъвестно владение също не е налице, тъй като давност не тече по отношение на този, който не може да се защити с иск /решение по гр.д. №603/12 г. на второ г.о. на ВКС/. В такова положение на незащитимост по исков ред са били ищците за времето след датата на постановяване на решение № 583/14.11.2002г. на ОСЗГ-Младост, с което след отмяна на предходното решение № 583/31.05.2001 г. на ПК-Младост за възстановяване на собствеността върху процесния имот в стари реални граници, е отказано в ъзстановяване то на правото на собственост върху процесния имот./л.99-100/. Периодът на незащитимост е продължил до датата на постановяване на решението от 19.06.2009г. по адм.дело № 2916/2009г. на Административен съд- София град, когато решение № 583/14.11.2002г. на ОСЗГ-Младост е отменено /л.101-104/.През периода от 1993 г. до 14.11.2002 г./датата, на която ищците са изпаднали в положение на незащитимост/ не е изтекъл 10 годишен давностен срок. Не е налице давностно владение от 10 години и през периода след 19.06.2009г./датата, на която решението на ОСЗГ от 14.11.2002 г. е отменено/ до датата на подаване на исковата молба - 18.06.2019 г. По делото се установи от показанията на свидетелите и основното и допълнително заключение на техническата експертиза, които съдът кредитира, че ответникът ползва недвижимия имот на ищците и извлича облага от него, като пречи на ищците да го ползват. Върху имота са разположени асфалтови улици – алеи и подход и към товаро-разтоварителни рампи на сградите, както и паркинг за автомобили. Застроената със сгради част от имота е 655 кв.м./допълнително заключение/. В практиката на ВКС – ППВС №1/79 г. е прието, че обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, както е в случая. С оглед на изложеното съдът намира, че исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД са основателни – ищците са съсобственици на процесния имот по наследство и реституция, а ответникът го държи през процесния период без основание. По размера на дължимите обезщетения: Съдът намира, че същите следва да се определят, съобразно. допълнителното заключение на техническата експертиза, в което пазарната стойност на наема за процесния имот за периода 17.05.2017 г. - 17.07.2019 г. е изчислена на 142 347 лв. Вещото лице е посочило, че възстановеното право на собственост на ищците е върху 4955 кв.м. Част от тази земя попада под сгради – 655 кв.м. Останалата площ от 4300 кв.м. е разположена върху обслужваща тържището територия и представлява пространство между складови сгради и земя за автомобилен достъп до товаро-разтоварителни рампи на сградите. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Тъй като процесната част от имота, извън сградите, се използва като обслужваща територия – за асвалтови улици, подходи към рампи на сгради - складове, както и като паркинг за автомобили, то средният пазарен наем за тази земя следва да бъде определен на база пазарни аналози за наем на площи с характеристики – открити складове, открити площи за автокъщи, открити паркинги и празни дворни места, какъвто подход е изполазвало вещото лице при изготвяне на допълнителното заключение, което съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно дадено. Обезщетението следва да се присъди на ищците, съобразно техните дялове от правото на собственост върху имота, установени с КНА акт № 6/07.12.2010 г., том втори, рег. № 3478, нот.дело № 192/2010 г. на нотариус В.А.с район на действие - районът на СРС, и представените по делото удостоверения за наследници. В цитирания КНА са признати за собственици на процесния имот, както следва: М.С.Н.на 1/10 ид.част от имота; С.С.Г. на 1/10 ид.част от имота, М.Г.М. на 1/10 ид.част от имота, В.Г.В. на 1/10 ид.част от имота, Д.Н.К. на 1/10 ид.част от имота, М.Н.К. на 1/30 ид.част от имота, М.М. С. на 1/30 ид.част от имота, Р.М.М. на 1/30 ид.част от имота, Ж.А.М. на 1/10 ид.част от имота, А.Ж.М. на 1/10 ид.част от имота, Е.Т.Г.на 1/10 ид.част от имота, М.Т.Г. на 1/10 ид.част от имота. От удостоверенията за наследници се установява, че М.С.Н.е починала на 06.12.2016г., поради което нейната 1/10 ид.част е наследена от нейната дъщеря А.А.Д. – ищца по делото. С.С.Г. е починал на 02.08.2018г., поради което неговата 1/10 ид. част е наследена от неговите синове И.С.Г. и С.С.Г., като всеки от тях притежава по 1/20 ид. част. Е.Т.Г.е починала на 08.11.2024 г., като нейната 1/10 ид.част е наследена от децата й Е.К.Н. и Е.К.Б., които са придобили по 1/20 ид. част. Н.А.К. и Ж.А.М. са наследили от А.Ж.М. и Ж.А. М.по 2/20 ид.част, което е равно на по 1/10 идчаст за всеки от тези ищци./удостоверения за наследници – л.28 и 29/. Дължимото обезщетение за А.А.Д., В.Г.В., М.Г.М. и Д.Н.К., Н.А.К. и Ж.А.М., които притежават по 1/10 ид. част от правото на собственост върху имота, възлиза на по 14 234.70 лв./ 142 347 лв. х1/10/. Тъй като тези ищци претендират обезщетение в по-малък размер от по 13 652.50 лв., предявените от тях искове следва да се уважат изцяло. Дължимото обезщетение за И.С.Г. и С.С.Г., Е.К.Н. и Е.К. Б., които притежават по 1/20 ид.част, възлиза на по 7117.35 лв. Тъй като тези ищци претендират обезщетения в по-малък размер от 6 826.26 лв., предявените от тях искове следва да се уважат изцяло. Дължимото обезщетение за Р.М.М., М.М. С. и М.Н.К., които притежават по 1/30 ид. част възлиза на по 4744.90лв./ 142 347 лв. х1/30/. Тъй като тези ищци претендират обезщетение в по-малък размер от по 4 550.83 лв., предявените от тях искове следва да се уважат изцяло. По нарещните искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК: Ищецът „Слатина – Булгарплод“ ООД основава исковете си по чл.124, ал.1 от ГПК на същите фактически твърдения, на които основава и възраженията си срещу исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД, които възражения са обсъдени по-горе в мотивите. На първо място ищецът твърди, че е имотът е бил включен в капитала на дружеството, което е било негов праводател „Слатина Булгарплод“ ЕАД, по силата на разпореждания и решения на МС и Столична община, а също така и въз основа на приватизация. Оспорва валидността и законосъобразността на решението на ПК –Община Младост № 583/31.05.2001г., с което е възстановено правото на собственост върху имота на наследниците на Г.М.Т.. На следващо място твърди, че е придобил имота по давност, чрез осъществено добросъвестно владение, евентуално недобросъвестно владение, започнало през 1993г. и продължило пет години, евентуално десет години. П редмет ът на насрещните установителни иск ове по чл.124, ал.1 от ГПК е идентичен с направен и т е възражени я по предявените искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД, които са подробно обсъдени по-горе в мотивите на решението, като са изложени съображения за неоснователност на тези фактически твърдения, поради което е излишно да бъдат преповторени изцяло същите мотиви. В обобщение следва да бъде посочено, че писмените доказатества, ангажирани от ищеца, не установяват да е придобил правото на собственост върху процесния имот с идентификатор 68134.706.1184 по КККР на гр.София – СПЗ „Слатина - юг“, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК на някое от посочените от него придобивни основания. Установи се, че държавен имот с площ от 376 286 кв.м., част от който се твърди, че е и процесният имот, съгласно разпореждан е № 135/21.12.1993 г. на МС след преобразуване на държавно предприятие „Булгарплод“ е внесен в капитала на еднолично дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД. Дружеството е поело имуществото, активите и пасивите на предприятие „Булгарплод“-София град към 30.06.1993г. Регистрирането на „Булгарплод“ЕАД в Търговския регистър е извършено въз основа на решение от 03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994 г. на СГС. Съгласно съдебната практика на ВКС, преминаването на собствеността от държавното предприятие към едноличното търговско дружество настъпва от момента на вписване на акта за преобразуването /решение № 44/03.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I-во т. о., решение № 43/03.08.2010 г. по т. д. № 506/2009 г. на ВКС, I-во т. о., решение № 52/03.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., и др./. В този смисъл придобиването на правото на собственост върху имот с площ от 376 286 кв.м. от еднолично акционерно дружество с държавно участие „Булгарплод“ е станало на 03.06.1994 г., когато е вписан актът за преобразуването в Търговския регистър. Впоследствие с разпореждане № 8 4/ 13.08.19 97 г. на МС капиталът на „Булгарплод“ЕАД е намален, като имот с площ от 376 286 кв.м. и сгради е изваден от капитала на „Булгарплод“ЕАД и е разпоредено прехвърляне на имота безвъзмездно на Столична община. Столичният общински съвет с решение №6 по протокол № 36/24.11.1997г. е взел решение за увеличаване капитала на Общинска фирма“Яйца и птици“ с непарична вноска на имуществото/терен и сгради/, описано в разпореждане № 84/13.08.1997г. на МС. Със същото решение общинска фирма „Яйца и птици“ е преобразувана в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „Слатина –Булгарплод“. С решение №3/25.09.1998г. по ф.д. № 2318/1989 г. на СГС е вписано в търговския регистър преобразуването на общинска фирма „Яйца и птици“ в еднолично акционерно дружество с общинско имущество с фирма“Слатина –Булгарплод“ ЕАД./правотадетелят на ищеца/. Впоследствие с решение по протокол № 25/20.04.2001 г. Столичен общински съвет е изменил т.1 от решение №6 по протокол № 36 от 24.11.1997г., като е приел предоставеното безвъзмездно право на собственост върху имотите и движимото имущество, съгласно разпореждане № 84/13.08.1997г. на МС. Възложено е на Кмета на Столична община да подпише договор с областния управител на Област София за безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. С договор за безвъзмездно прехвърляне в собственост на недвижим имот – частна държавна собственост от 16.05.2001г., сключен между държавата, чрез областния управител на Област София и Столична община, държавата е прехвърлила безвъзмездно на Столична община поземлен имот с площ от 376 286 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“•••••, заедно с построените върху терена сгради и намиращото се в имота имущество. Договорът за безвъзмездно прехвърляне в собственост на недвижим имот – частна държавна собственост е вписан в Служба по вписванията том VIII, № 17, вх. рег.№ 13679. Събраните по делото доказателства не установяват „Слатина Булгарплод“ЕАД да е станало собственик на процесния имот с идентификатор 68134.706.1184 по КККР на гр.София – СПЗ „Слатина - юг“, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК. В производството по кгрд. № 1067/2016г. на ВКС, по което страни са част от ищците и праводателя на ответника “Слатина Булгарплод“ ЕАД, е установено, че процесният имот е бил част от по-голям имот с площ от 376 286 кв.м., за който е съставен АДС № 11102/ 27.08. 19 87 г. Целият имот от 376 286 кв.м. е внесен в капитала на „Булгарплод“ ЕАД с държавно имущество, като впоследствие е изваден от капитала на дружеството и е предоставен безвъзмездно на Столична община, която го е внесла в капитала на общинска фирма“Яйца и птици“, което дружество е преобразувано в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „Слатина Булгарплод“ЕАД. Имотът с площ от 376 286 кв.м. е придобит от „Булгарплод“ ЕАД на 13.06.1994г., когато е регистран актът за преобразуване в Търговския регистър, но към тази дата вече е било започнало административното производство пред ПК-Младост по заявление от 03.06.1992 г., което е приключило с признаване и възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г.М.Т. върху процесния имот. В този смисъл включването на имота от държавата в капитала на „Булгарплод“ ЕАД е непротивопоставимо на възстановените права на наследниците на Г.М.Т.. Включването впоследствие на имота в капитала на общинската фирма „Яйца и птици“ с решение по протокол № 36/24.11.1997г. на Столичния общински съвет и преобразуването на общинската фирма на същата дата – 24.11.1997г.- в еднолично общинско дружество с общинско имущество „Слатина – Булгарплод“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е ищецът, също е станало след като е започнало административното производство, а и след постановяване на реституционното решение от 13.06.1994г. на СРС. Затова прехвърлянето на имота на общината и включването му в капитала на дружество с общинско имущество, продажбата на общинското дружество по договор за приватизация са непротивопоставими на възстановените в правата си собственици. Събраните доказателства установяват, че Сто лична община, “Слатина Булгарплод“ ЕАД и ответното дружество са частни правоприемници на държавата за процесния имот и обвързващата сила на реституционното решение се разпростира и спрямо тях. Ответникът по иска е правоприемник на държавата и не може да възразява за нищожност и материална незаконосъобразност на съдебното решение за възстановяване на собствеността върху процесния имот. В този случай е недопустим косвен съдебен контрол на акта за земеделска реституция, по който има упражнен пряк съдебен контрол. По-горе в мотивите относно предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД са изложени подробни възражения за неоснователност на фактическите твърдения на „Слатина Булгарплод“ ООД, че имотът е придобит по давност. Свидетелските показания устанояват, че ищецът осъществява фактическа власт върху имота и не допуска собствениците да упражняват правата си. Вла дението на имота, осъществявано от ответника, не е добросъвестно. Видно от мотивите на решени ето по адм.дело № 2916/2009г. на Административен съд-София град по жалбите на ищците срещу решението на ОСЗГ - Младост от 14.11. 20 02 г. реституционното решение на ищците от 31.05.2001 г. е било отменено от поземлената комисия по искане от 30.10.2002 г., подадено от „Слатина Булгарплод“ ЕАД - праводател на ответника. Това искане е представено и по настоящото дело/ л.94-95/, т.е. към датата на подаването му/30.10.2022 г./ праводателят на ответник а е знаел за реституцията на имота в полза на ищците. Необходимото 10 годишно недобросъвестно владение също не е налице, тъй като давност не тече по отношение на този, който не може да се защити с иск /решение по гр.д. №603/12 г. на второ г.о. на ВКС/. В такова положение на незащитимост по исков ред са били ищците за времето след датата на постановяване на решение № 583/14.11.2002г. на ОСЗГ-Младост, с което след отмяна на предходното решение № 583/31.05.2001 г. на ПК-Младост за възстановяване на собствеността върху процесния имот в стари реални граници, е отказано в ъзстановяване то на правото на собственост върху процесния имот./л.99-100/. Периодът на незащитимост е продължил до датата на постановяване на решението от 19.06.2009г. по адм.дело № 2916/2009г. на Административен съд- София град, когато решение № 583/14.11.2002г. на ОСЗГ-Младост е отменено /л.101-104/.През периода от 1993 г. до 14.11.2002 г./датата, на която ищците са изпаднали в положение на незащитимост/ не е изтекъл 10 годишен давностен срок. Не е налице давностно владение от 10 години и през периода след 19.06.2009 г./датата, на която решението на ОСЗГ от 14.11.2002 г. е отменено/ до датата на подаване на исковата молба - 18.06.2019 г. По изложените съображения, предявените насрещни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК като неоснователни следва да се отхвърлят. По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 20 411 лв., от които 5 911 лв. за държавна такса и 14 500 лв. за адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатскато възнаграждение, заплатено от ищците. Общата цена на предявените искове е 122 872.53 лв. Делото е усложнено от фактическа и правна страна, предвид направените от ответника възражения и предявените от него насрещни искове, основани на твърдения за придобиване на процесния имот от ответното дружество по силата на разпореждания и решения на МС и Столична община, а също така и въз основа на приватизация, както и въз основа на придобивна давност. По делото са представени голям обем от писмени доказателства, изслушани са две заключения на техническа експертиза и са разпитани свидетели. Минималният размер на адвокатско възнаграждение по НМРАВ, която съдът използва като ориентир за възприетите от самите адвокати размери на адвокатските възнаграждения, с оглед общата цена на исковете, е 9 654.90 лв. Претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 14 500 лв., т.е под двукратния размер на минималното адвокатско възнаграждение. Този размер не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран така, съдът