Решение № 260013 от 16.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 241/2021 г.

Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ /; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър. (Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС). Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. Вземането на ищеца в производството по несъстоятелност е предявено на основание запис на заповед, като по делото е несъмнено че в издадената ценна книга е включен изразът „запис на заповед“, като документът е озаглавен „Запис на заповед“ и след данните на издателя, извършващ волеизявлението, е записан текстът „с настоящия запис на заповед безусловно и неотменимо се задължаваме да платим по този запис на заповед на датата на падежа без протест“, което означава, че в съдържанието на документа изрично се съдържа изразът „запис на заповед“ и от тази гледна точка разпоредбата на чл. 535, т. 1 ТЗ е спазена. Същият съдържа задължителните реквизити съгласно чл.535 от ТЗ, които следва да се съдържат в него и следва- преценявайки само от формална страна неговата редовност, да се приеме че материализира вземането срещу ответника. Въпреки абстрактния характер на едностранната сделка запис на заповед, това правоотношение не е поначало абстрактно, поемането на парични задължения винаги става с определена цел, която е свързана обаче с други извънменителнични, каузални правоотношения и няма основания да се разглежда откъснато от тях, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. В т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. Ищецът има интерес, но не и задължение от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, само с оглед разглеждането на релативните възражения на ответника, с цел преодоляване защитата на ответника - да обори доказвана от ответника, различна от действителната каузална причина за издаването на ефекта; да обори твърдяна от ответника недължимост на вземането по направени правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения. Когато ответникът се защитава с общо оспорване на вземането, или не прави такива възражения, ищецът не е длъжен да доказва каузално правоотношение. Съдът намира, че с оглед обсъдените доказателства безспорно се установи предаването на сумите и основанието за това, както и обезпечителния характер на записа на заповед, доколкото са въведени такива твърдения и страните не спорят по този факт. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Тъй като по делото бе установено, че е налице редовен от външна страна записът на заповед с настъпил падеж, с което е настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед. Ищецът доказа вземането си, основано на редовен менителничен ефект, а в тежест на ответника бе да докаже своите евентуални възражения – от тяхна страна обаче, не се представиха доказателства оборващи извода за възникване и съществуване на вземането. Същевременно ищецът посредством събраните по делото доказателства установи, че е налице основание за възникване и съществуване на обезпеченото с ценната книга вземане в претендирания размер, което не е погасено. От горното следва извода, че в правната сфера на ищеца е възникнало право на вземане за сумата 625 807, 40 лева, изискуемостта на което е настъпила с настъпването на конкретен ден – 15.02.2020 г., доколкото падежът на записа на заповед е на определен ден по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 4 вр. чл. 537 ТЗ. В случая е предявен иск за установяване на цялото предявено и неприето вземане на И.С., като спорен по делото е въпросът дали вземанията на кредитора за сума по издаден запис на заповед съществува. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че н есъмнено се установи възникването и съществуването на вземането, предявеният иск е доказан от представените по настоящето производство доказателства и като такъв е основателен, поради което следва да се уважи. Като последица, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им – 860 лв. за възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 694, ал.2 от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 6258, 07 лева – дължима държавна такса, която се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителен иск и не се внася предварително. Водим от горното, съдът