Решение № 94 от 28.7.2016 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 98/2016 г.

Производството е образувано на основание чл.128, ал.2 АПК във връзка с чл.124 ЗДСл и чл.126 ЗДСл по предявен от С.Т.К. ••• против Българска агенция по безопасност на храните иск да бъде признато за установено, че служебния й стаж в БАБХ е 11 години 7 месеца и 13 дни, считано от 01.05.2001 г. до 12.12.2012 г., колкото е записано в служебната книжка, към датата на прекратяване на служебните правоотношения. Ищецът твърди, че между страните има спор относно това дали периода от 14.05.2012 г. до 12.12.2012 г. е зачетен за служебен стаж по установеното служебно првоотношение в БАБХ и съответно нанесен в служебната книжка, както и че административния орган не е представил нарочен акт, от който да се види прекъсван ли е служебния стаж на ищеца в периода от 2001 г. до 12.12.2012 г. на каквито и да е основания. В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответната страна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. оспорва изцяло иска като неоснователен по доводи наведени в писмено становище с искане за отхвърляне на претенцията и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед № 170/28.04.2001 г. на Ген.Директор на НВМС С.Т.К. е назначена за държавен служител на длъжността – Н-к сектор „Вет. сан. Експертиза” при РВМС гр.Ямбол считано от 01.05.2001 г. Със Заповед № РП-1016/03.08.2010 г. на Ген.Директор на НВМС считано от 01.06.2010 г. С.Т.К. е преназначена на длъжност главен инспектор-отдел ДВСК към РВМС гр.Ямбол. Със Заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. на Изп.Директор на БАБХ считано от 01.03.2011 г. С.Т.К. е преназначена на длъжност главен експерт в отдел „Лабораторни дейности” ОДБХ гр.Сливен. С Решение № 12586/11.10.2012 г. по адм.дело № 7651/2012 г. ВАС е отменил Решение № 2081/19.04.2012 г. по адм. дело № 7376/2011 г. на АССГ и е отхвърлил жалбата на С.Т.К. против Заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. на Изп.Директор на БАБХ, като съдът е приел че заповедта не е нищожна, но не може да се произнесе по законосъобразността й поради изтичане на срока за обжалване. Няма спор между страните, че С.Т.К. от 14.05.2012 г. не се е явявала на работното си място в ОДБХ-Сливен, а на това в ОБДХ-Ямбол, където е работила преди издаването на заповедта за преназначаването й. Със Заповед № НК-34/30.11.2012 г. Изп. Директор на БАБХ е наложил дисциплинарно наказание ”уволнение” на С.Т.К., поради неизпълнение на служебните задължения, изразяващи се в неявяване на работа в периода от 16.07.2012 г. до 23.11.2012 г. Със Заповед № ОСОС-123/30.11.2012 г. Изп. Директор на БАБХ на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на С.Т.К. считано от датата на връчване на заповедта заради наложеното дисциплинарно наказание ”уволнение”. На стр.9 на Служебна книжка № 1195/07.05.2002 г. на С.Т.К. е посочено, че служебното правоотношение е прекратено на 12.12.2012 г. С решение № 3144/10.05.2013 г. по адм. дело № 20/2013 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на С.Т.К. против Заповед № НК-34/30.11.2012 г. и Заповед № ОСОС-123/30.11.2012 г., двете на Изп. Директор на БАБХ. С Решение № 4765/07.04.2014 г. по адм. дело № 9271/2013 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 3144/10.05.2013 г. по адм. дело № 20/2013 г. на АССГ. По делото са приети и приложени като доказатества ведно с находящите се в тях документи адм.дело № 7376/2011 г. на АССГ, адм.дело № 20/2013 г. на АССГ, адм.дело № 240/2015 г. на ЯАС, заверени копия от стр.1, стр.8 и стр.9 на Служебна книжка № 1195/07.05.2002 г. на С.Т.К., както и служебното досие на С.Т.К., за което последната на основание чл.17, ал.3 ЗДСл е представила изрично писмено съгласие. Видно от приложения по адм.дело №20/2013 г. на АССГ Приемо-предавателен протокол от 15.01.2013 г. служебната книжка е получена от С.Т.К.. При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.128, ал.2 АПК, даващ възможност на всеки да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Искът е допустим като предявен от лице с активна процесуална легитимация, но разгледан по същество е неоснователен. Според ищеца е налице спор между страните дали периода от 14.05.2012 г. до 12.12.2012 г. е зачетен за служебен стаж, поради което се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че служебния му стаж в БАБХ е 11 години 7 месеца и 13 дни, считано от 01.05.2001 г. до 12.12.2012 г., колкото е записано в служебната книжка, към датата на прекратяване на служебните правоотношения. Доколкото се касае за предявен иск по чл.128, ал.2 АПК и с оглед чл.144 АПК за субсидиарно прилагане на Гражданският процесуален кодекс, то според чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Въпреки дадените с определението за насрочване на делото и в съдебно заседание на 22.06.2016 г. на ищеца изрични указания относно носената от него доказателствена тежест и възможност да направи доказателствени искания, то същия не изпълни посоченото задължение да установи фактите, на които основава твърденията в исковата си молба, а твърденията не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съгласно чл.113 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение определеното от органа по назначаването лице е длъжно незабавно да впише в служебната книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде на държавния служител. Посредством това вписване в служебната книжка органа по назначаването удостоверява всички данни, които е приел за установени, свързани с прекратяването на служебното правоотношение на конкретния държавен служител. Детайлната регламентация в този насока е дадена в Наредбата за служебното положение на държавните служители, с която според чл.1, ал.1, т.1 от същата се определят свързаните със служебното положение на държавния служител права за служебна книжка и служебен стаж. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата служебна книжка се издава от органа по назначаването на всяко лице, което постъпва за първи път на държавна служба, по образец съгласно приложение № 1, като чл.9, ал.1 посочва, че при прекратяване на служебното правоотношение продължителността на служебния стаж, придобит от служителя при съответната администрация към датата на прекратяването, се записва с цифри и с думи и се подписва и подпечатва от органа по назначаването или от упълномощено от него длъжностно лице, като се поставя щемпел по дадения образец. В щемпела се отразяват прослуженото време от дата до дата и всичкото прослужено време по години, месеци и дни. Последното е в съответствие с чл.119 ЗСВ, че изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл.••5 КТ, а именно в дни, месеци и години. При спазване на визираните изисквания и образци органът по назначаването, чрез определеното от него лице, е поставил на стр.9 на Служебна книжка № 1195/07.05.2002 г. на С.Т.К. щемпел, в който като прослужено време е вписано от дата 01.05.2001 г., считано от когато лицето е назначено за държавен служител със Заповед № 170/28.04.2001 г. на Ген.Директор на НВМС до дата 12.12.2012 г., когато със Заповед № ОСОС-123/30.11.2012 г. на Изп. Директор на БАБХ е прекратено служебното правоотношение на С.Т.К. считано от датата на връчване на заповедта. Същевренно и в подкрепа на посоченото е самото твърдение в уточняващата част от петитума на исковата молба, според което твърдение в служебната книжка е записано, че служебния стаж на С.Т.К. в БАБХ е зачетен от 01.05.2001 г. до 12.12.2012 г. и е 11 години 7 месеца и 13 дни. Ето защо ищецът не установи по категоричен и безспорен начин твърдените от него факти и обстоятелства, които да обусловят уважаването на претенцията. Предвид посоченото предвеният иск, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло, а с оглед направеното от ответната страна искане и да се осъди на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищецът да й заплати направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав