РЕШЕНИЕ

№ 1729

гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20251100900390 по описа за 2025 година В исковата молба е обоснован правният интерес и е заявено искане за признаване и допускане до изпълнение на чуждестранно арбитражно решение от 11.06.2024 г., което се твърди, че е влязло в сила и е постановено по арбитражно дело № 300668-2023 по описа на Швейцарския арбитражен център по спор между ищеца „КИАГЕН ГМБХ“, със седалище в гр. Хилден, Германия и ответното „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ЕООД, със седалище в гр. София. Сочи се, че ответникът е осъден с арбитражното решение да заплати в полза на ищеца суми в определен размер, а именно: 88 242.10 евро, ведно с лихва в размер на 5% годишно, считано от 04.02.2020 г. върху 54 809.90 евро и от 08.01.2020 г. върху 33 432.20 евро; 14 625.00 швейцарски франка, представляващи извършени разходи в арбитражното производство; 31 229.50 швейцарски франка, представляващи адвокатски хонорар.

Ищецът претендира да бъде постановено признаване и изпълнение на територията на Р България на арбитражното решение на Швейцарския арбитражен център, с което ответникът е осъден да му заплати посочените по-горе суми. Ищецът претендира присъждане на разноските за настоящото производство.

По делото е постъпил писмен отговор по така предявения иск, в който ответникът го оспорва по основателност. В тази връзка се излагат твърдения относно липсата на арбитражно споразумение между страните, което да обоснове редовност на производството по арбитражното дело. В подкрепа на това ответникът твърди, че отношенията между страните са продължителни и комплексни, възникнали въз основа на договора за неексклузивна дистрибуция, като за да бъде направен обоснован извод за наличието на арбитражна клауза, необходимо е да бъде изследвано кои точно доставки са били в рамките на дистрибуционния договор, доколкото не се касае за договор за продажба на продукти, а за договор за доставка, монтаж и обучение на технически персонал. По отправени запитвания от ответника по две обществени поръчки дали ищецът е в състояние да предостави апаратура, отговаряща на известните изисквания, както и да инсталира същата и обучи персонала, между страните били сключени два договора за продажба на медицински изделия, за които не било уговорено между тях приложимото право и арбитражно споразумение, с оглед на факта, че се касае за апаратура, която не е в обхвата на стоките, предмет на дистрибуционния договор, т.е. не се касае за обикновена продажба, а за изработка за нуждите на определена обществена поръчка. Твърди, че арбитражната клауза е отделен договор, който не може да се прилага в други договори извън този, за който тя се отнася. Впоследствие се достигнало до изостряне отношенията между страните, тъй като ищецът не предоставил изисканото от ответника, който от своя страна отказал да заплати цената на поръчаното оборудване. Стигнало се до предявяване на съдебни претенции, като ответникът предприел действия по разваляне на договора за доставка на основаната апаратура с известие от 06.09.2022 г., поради съществено неизпълнение на задълженията по него от страна на ищеца. Със сключване на договорите ответникът целял да участва в обявените от МВР обществени поръчки за оборудване лабораторията на Националния институт по криминалистика, като не е целял да разпространява закупената апаратура на свободния пазар като дистрибутор. Оспорва страните да са договорили, че доставката на тези стоки ще се счита за част от споразумението за дистрибуция. В допълнение твърди, че окончателното съгласие по сключване на договорите от 06.11.2019 г. и от 05.12.2019 г. е постигнато между страните след прекратяване на споразумението за дистрибуция, макар и запитването да е било отправено по време на неговото действие. Оспорва арбитражното споразумение, инкорпорирано в чл. 4.2 от споразумението за дистрибуция да се отнася за поръчки от м. 11 и м. 12.2019 г., за реалното изпълнение на които са били предявени исковете пред Швейцарския арбитражен център.

Ответникът оспорва основателността на исковата претенция и на друго основание, а именно неспазване на процедурата по иницииране на арбитража, като твърди, че не е била проведена помирителна процедура по чл. 4.1 от Договора за дистрибуция, което сочи като необходимо условие за отключване на арбитражната клауза. В тази връзка излага и доводи да провеждане на арбитражното производство при ненадлежното му уведомяване, което в приложение на чл. 5, б. „б“ от Нюйоркската конвенция води до основание за отказ признаването и изпълнението на арбитражното решение. В тази връзка са нарушени и изискванията на чл. 51, ал. 3 ЗА, във вр. чл. 122 и чл. 117, т. 2 КМЧП.

В отговора на исковата молба се излагат доводи за противоречие с българския обществен ред на арбитражното решение, което се явява пречка за признаването и допускането му до изпълнение, съгласно чл. 51, ал. 3 ЗА, във вр. чл. 122 и чл. 117, т. 2 КМЧП. Излага доводи, че в арбитражното производство е приложимо правото на Федерална Република ••••••••••което не е било съобразено и неправилно е било приложено швейцарското материално право. Излага доводи за прекомерност на присъдения в полза на ищеца адвокатски хонорар от 31 229.50 швейцарски франка и който е определен в грубо нарушение на българския обществен ред.

Претендира разноски. Предявен е от „КИАГЕН ГМБХ“, със седалище в гр. Хилден, Германия против ответното „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ЕООД иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от Закона за арбитража /ЗА/ във връзка с чл. 4 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира следното:

Представено е копие от официално заверен препис от окончателно решение на Швейцарски арбитражен център от 12.06.2024 г., постановено по дело № 300668-2023 по Швейцарския правилник по предявени от „КИАГЕН ГМБХ“, със седалище в гр. Хилден, Германия против „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ЕООД искове. В решението при обобщение на спора е прието, че същият произтича от Договор за дистрибуция от 01.10.2018 г., съгласно който ищецът назначава ответника за свой неекслузивен дистрибутор в България. С писмо от 19.12.2018 г. ищецът прекратява договора, считано от 30.06.2019 г., като в периода на предизвестие е отправил оферти до ответника, съответно за инструмента Star Q Swab DIR и Investigator ESSplex SE QS Kit (400) относно участието на ответника в търга на лабораторията за съдебна медицина на MIA. Отправена е и оферта за QIAxcel Advanced във връзка с участието в друг търг от ответника, като страните са се споразумели да изпълнят и двете оферти в рамките на СД. Продуктите по първата оферта са поръчани от ответника на 06.11.2019 г., като не е поискал сключването на споразумение за обслужване. На 05.12.2019 г. е поръчан продуктът и по втората оферта и свързаните с него споразумение за обслужване. С решението е приета за основателна претенцията за осъждане на ответника да заплати сумата от 33 432.20 евро по издадена фактура за покупката на QIAxcel Advanced, ведно с начислена лихва за забава върху нея в размер на 5% годишно, считано от 08.01.2020 г. Основателна е претенцията и за сумата от 54 809.90 евро – дължима като незаплатена цена за покупката на инструмента Star Q и лихвата върху нея в размер на 5 % годишно, считано от 04.02.2020 г. Постановен е осъдителен диспозитив, освен за сумите за главници и лихви по предяните искове, както и за сумите за арбитражни разноски и разноски за страната, съответно в размер на 14 625 швейцарски франка и в размер на 31 229.50 швейцарски франка.

По делото е представено и изходящо от Швейцарския арбитражен център писмо със съдържаща се в него справка от 08.11.2024 г. по дело № 300668-2023, според информацията в която известието за арбитраж с приложенията е доставено на ответника на 19.10.2023 г.; окончателното решение по делото е съобщено на ищеца на 14.06.2024 г., а на ответника на 28.06.2024 г. С писмо от 20.10.2023 г. ответникът е уведомен, че с оглед изпращане на електронното копие на известието за арбитраж на ответника на 19.10.2023г., процесуалните срокове за него според Швейцарския правилник започват да текат от 20.10.2023 г. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н., от показанията на който се установява, че е бил управител на ответното дружество в периода на доставката на процесната апаратура по тръжна процедура по обществена поръчка за МВР, като за арбитражното дело научил от адвокатите си преди около половин година. Бил информиран за решението на арбитражния съд и за това, че преди това е протекла някаква комуникация, с която свидетелят не бил запознат. Било му обяснено, че Швейцарският арбитраж се е опитвал да ги потърси, като бил изпратен имейл на електронната поща на свидетеля и били изпратени документи на адреса на управление на дружеството чрез препоръчана поща. Сочи, че няма спомен такова съобщение да е виждал в пощата на посочения имейл адрес, като било възможно да е попаднало в спам филтъра. От показанията на свидетеля се установява, че е участвал в преговорите за закупуването на машините, на които бил дефиниран размерът за предплащането, което било необходимо за осъществяването на доставката, която била извършена в края на 2019 г., началото на 2020 г., към който момент договорът с Киаген бил прекратен. За едната от машините – StarQ възложителят бил поискал допълнителни услуги към договора, като тогава свидетелят получил уверение от Киаген, че ще му съдейства без да бъде оскъпявана офертата, при което получил „зелена светлина“ за подаване на тръжната оферта към клиента. Това, което било поискано допълнително към предварителната оферта били комплект от дейности, изискващи експерименти с машината на място в лабораторията на НИКК, доказващи в реални условия съответствието на начина, по който машината работи с това, което пише в спецификацията, който процес отнел доста време, тъй като съвпаднал с локдауните поради пандемията с КОВИД и формално от НИКК било формирано становище, че машината не отговаря на тръжната спецификация.

В случая приложение намират разпоредбите н а Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркска конвенция/, като на основание чл. 3 от Конвенцията и чл.51, ал.3 от ЗА, се прилагат и процесуалните норми на чл.118 - чл.122 от КМЧП.

За да бъде признато претендираното право, необходимо е да бъде установено, че са налице предпоставките за това, като следва да бъдат приложени документите, посочени в чл. 4 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, а именно: 1/. Оригиналът или надлежно заверен препис на арбитражно съглашение, по силата на което страните са постигнали съгласие за отнасяне пред арбитраж на възникналите между тях спорове по повод на определено договорно или недоговорно отношение между тях, които могат да бъдат разрешавани по арбитражен ред; 2/. Надлежно заверен оригинал или препис на арбитражното решение. Необходимо е съответното решение да е постановено на територията на държава, която е различна от държавата, в която се иска признаването и изпълнението му.

За удостоверяване правния статут на дружеството молител „КИАГЕН Гмбх“ по делото е представено в превод на български език Извлечение от търговския регистър на Районен съд - Дюселдорф, от което се установява вписването му на 09.12.1993 г. с фирмен № HRB ••••••••, като е посочена и правно-организационната му форма на дружество с ограничена отговорност.

В превод на български език е представено и окончателно арбитражно решение от 12.06.2024 г., постановено по дело № 300668-2023 от Арбитражния съд при Швейцарски арбитражен център по предявени от „КИАГЕН ГМБХ“, със седалище в гр. Хилден, Германия против „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ЕООД искове. В решението е посочено, че се отнася за възникнал спор по сключен между страните основен договор за дистрибуция от 01.10.2008 г., въз основа на който ищецът назначава ответника за свой неексклузивен дистрибутор в България, който договор е прекратен, считано 30.06.2019г., като в периода на предизвестието са изготвени оферти от ищеца за процесните продукти и е постигнато съгласие същите да бъдат изпълнени в рамките на дистрибуционното споразумение.

По делото е безспорно, че начисляването на сумите по главниците, присъдени с арбитражното решение, е въз основа на предоставените от ищеца оферти за инструментите, описани в решението, като безспорен е и фактът относно възникналата облигационна връзка между страните въз основа на тези оферти, които са били приети за изпълнение от ищеца в арбитражното производство. Спорен е въпросът дали така възникналото договорно правоотношение е въз основа на процесния договор за дистрибуция. Видно от съдържанието на същия, в т. 2 са предвидени основните права и задължения на страните и предмета на договора, като в този смисъл е предвидено назначаването на дистрибутора за неизключителен дистрибутор, като отделни продукти и продуктови линии могат да бъдат добавяни или продажбата им да бъде прекратена от доставчика по всяко време. С оглед установения по делото като безспорен факт, че доставките по процесните продукти е било извършено от ищеца по арбитражното дело и във връзка с упражняваната от него търговска дейност, като доставката е извършена в полза на трето лице – държавна структура към МВР, то съдът приема, че същата е реализирана в изпълнение на договора за дистрибуция. В този смисъл, макар и в изпълнение по договор за обществена поръчка, за сключването на който ответникът е участвал в проведена тръжна процедура, това не изключва извършването на доставката при осигуряването й въз основа на отправено запитване до ищеца и изготвена от последния оферта. Именно доставката на продукта в полза на трето лице е в изпълнение на договора за дистрибуция, като продуктите не са били закупени за лична употреба от ответника. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел се установи, че за един от доставените инструменти е било договорено осигуряване на тест на мястото, където е доставен, за да бъде установено съответствието на функционирането му с техническата спецификация. Така поетото задължение от доставчика, което е допълнително към основните такива, предвидени в договора за дистрибуция, не променя характера и вида на договора за дистрибуция, като единствено към него е включено допълнително задължение за доставчика. В този смисъл, според настоящия съдебен състав възраженията на ответника, че процесните доставки не се явяват такива в изпълнение на договора за дистрибуция, са неоснователни. Безспорно установени са и фактите, че офертите са били изпратени от страна на ищеца в периода на действие на договора и в изпълнение на същия. За установено в арбитражното производство е прието постигнатото между страните съгласие отношенията по доставките да бъдат регулирани според сключения между страните дистрибуционен договор и предвидените в него права и задължения за всяка от тях. В този смисъл, следва да се има предвид, че част от договора е и предвидената т.4.2 от него арбитражна клауза за уреждане възникналите спорове между страните във връзка с неговото изпълнение, която остава приложима за доставката, извършена въз основа на договора за дистрибуция, та макар и финализирана след неговото прекратяване.

Неоснователни се явяват възраженията на ответника относно липсата на предпоставките за отключване прилагането на арбитражната клауза поради непроведена помирителна процедура. Видно от предвиденото в текста на т. 4.1 от договора за дистрибуция, страните са поели задължение да положат най-добри усилия да уредят по приятелски начин споровете помежду си чрез провеждане на добросъвестни преговори. От показанията на св. Н. се установи настъпило изостряне в отношенията между страните с оглед неизпълнение от страна на ищеца да осигури съдействие и проведе чрез свой ресурс изпитване на продукта по една от доставките. В този смисъл са и изложените фактически твърдения в отговора на исковата молба, които ищецът не е оспорил, включително твърденията за разваляне на договора по доставката на този продукт въз основа на едностранно волеизявление от страна на ответника, отправено с известие от 06.09.2022 г. При това положение, установява се осъществена комуникация между страните в опит да бъде уреден спора между тях във връзка с изпълнението по договора, който се оказал неуспешен, поради което се е стигнало и до отнасянето му разглеждане от арбитражния съд.

Относно възраженията на ответника за надлежното му уведомяване за арбитражната процедура – образуване на производството и неговото провеждане, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни по следните съображения:

С отразеното в т. 8 от раздел III Обобщение на историята на процедурата в арбитражното решение, арбитърът информира страните, като електронното копие от известието до ответника с приложенията към него му е било съобщено на 19.10.2023 г. В т. 21 се съдържа информация по констатация на арбитър, че е получил електронно потвърждение за доставка от сървъра на ответника при изпращането на кореспонденцията по електронна поща на 30.01.2024 г. За установяване на фактите по възражението на ответника по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, от които не се установява категорично опровергаване на получаване на съобщенията, връчване в хода на арбитражното производство, на ползваната от дружеството електронна поща чрез представляващия го управител. В този смисъл, установи се, че е възможно изпратеното по електронен път съобщение да е попаднало в спам директорията, с оглед въведените защити срещу нерегламентиран достъп, което само по себе си не означава, че съобщението не е било получено на посочения електронен адрес. С оглед оборота и бързината в комуникацията в търговските отношения, обичайно в практиката е известяването, изпращането на съобщения, отговори, запитвания по електронен път, поради което за търговеца това не е необичайна практика. Следва да бъде съобразено и отразеното в арбитражното решение, имащо характер на официален документ относно получено потвърждение за доставено съобщение на електронната поща на ответника. В този смисъл и доколкото не беше оспорен фактът, че ползваният електронен адрес за връчване на съобщения от арбитражния съд е този, ползван от ответника, съдът приема, че с получаването на съобщението същото се счита за връчено, съобразно приложимата презумпция по чл. 2, пар. 1 от Правилника на Швейцарския арбитражен център.

Доколкото съобразно изложеното по-горе в мотивите, възникналите между страните правоотношения по доставките са в изпълнение на процесния договор за дистрибуция, то неоснователни се явяват и възраженията на ответника относно неприложимост на швейцарското материално право при разглеждане на спора. В т. 3.16 от договора страните са постигнали съгласие за тълкуване и уреждане на договора в съответствие със законите на Швейцария. Доколкото това възражение е свързано с доводи за противоречие с обществения ред, то същото на това основание се явява неоснователно. Не е налице нарушение и на общоприетите норми и правила за поведение в обществото и в частта на решението, с което е определен размерът на разноските и конкретно за адвокатския хонорар на ищеца, доколкото същият е определен съобразно приложими процесуални правила и норми от арбитражния съд, приложението на които настоящият съдебен състав не е компетентен да преразглежда.

Предвид всичко гореизложено, молбата за признаване и допускане до изпълнение на чуждестранно арбитражно решение се явява основателна, като съответна на необходимите предпоставки за това, поради което следва да бъде уважена.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в производството в общ размер на доказани такива от 10 806.37 лв., от които 50 лв. – внесена държавна такса; 9 596.37 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение с платежно нареждане от 05.03.2025 г., както и сумата от 1 160 лв. – съпътстващи разходи за превод на чуждестранни документи, приложени към исковата молба. За разликата до пълния претендиран размер за разноски за превод на документи от 2 177 лв. по делото не са представени доказателства за плащането им, а единствено фактури за начисляване стойността на услугата, като на възстановяване в производството подлежат само действително направените разноски.

Така мотивиран, съдът