РЕШЕНИЕ

№ 314

гр. Шумен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Д.а при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Гражданско дело № 20253600100288 по описа за 2025 година Делото е образувано по искова молба на Х. М. А., ЕГН ••••••••••, от с....., обл. Шумен, действаща чрез пълномощника адв. Н. Д. от ШАК срещу ЗД „ Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК 831830482.

Ищцата твърди, че на 07.01.2025 г. около 10 часа, в гр. Шумен на ул. „==== при кръстовището с ул. „.... л.а. „Опел Зафира“, рег. №.... управляван от И.Д.М. отнел предимството на движещия се по път с предимство л.а. „Рено Клио“, рег. №... управляван от А. М. А., поради което реализирал удар в предната му част. Като пряка и непосредствена последица от ПТП, на ищцата, в качеството й на пасажер на предна дясна седалка в л.а. „Рено Клио“, рег. №... били причинени множество счупвания на ребра, палпаторна болка в гръдния кош, рани и натъртвания по цялото тяло и др.. След инцидента същата била откарана в ЦСПМ при МБАЛ – Шумен, където били установени фрактура на 7-ма и 8-ма ребрени дъги в ляво и й било проведено консервативно лечение – медикаментозна терапия по схема. По време на лечението си тя изпитвала доста силни болки в лявата гръдна половина при вдишване и кашляне. Установено било персистиращо подкожно кръвонасядане в областта на гръдната кост и лявата ребрена дъга. На 13.01.2025 г. била изписана от лечебното заведение с препоръки за спазване на подходящ хигиенно-диетичен режим и продължаване на лечението й в домашни условия. Предписани й били медикаменти, които да приема в продължение на седем дни. Непосредствено след произшествието ищцата изпитвала сериозни затруднения да се движи и силни болки в гръдния кош при вдишване и издишване, поради което била принудена да минимизира движенията си в максимална степен. С оглед на това, грижите за нея били поети от близките й, които й осигурявали тоалет, къпане, помагали й при извършването на ежедневните й дейности. Това повлияло неблагоприятно върху самостоятелността и самочувствието й.

Преди катастрофата била активна, самостоятелна, жизнена, позитивна, но след инцидента животът й се променил в отрицателна посока. Чувствала се непълноценна, ежедневието й било непоносимо и изпълнено с агония. Преди произшествието имала активен социален живот, радвала се на срещи с близки и приятели, но след него психичното й състояние са влошило, поради което загубила социалния си живот. Изпитвала постоянни страхове, свързани с инцидента, притеснявала се, че може би няма да може да възстанови предишното си здравословно и емоционално състояние и няма да бъде същият човек. Независимо, че болничното лечение било успешно, болките и неудобствата й не отшумявали. Въпреки, че спазвала дадените й препоръки и провеждала следболнично лечение, продължавала да изпитва интензивни болки и имала нужда от чужда помощ. Не успявала да спи пълноценно, сънувала кошмари и се будела често. Чувствала се тъжна, преминавала през чести депресивни състояния, изпитвала несигурност. Цялата ситуация обтегнала изключително много нейното и на семейството й ежедневие. За описания инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1038-50153/07.01.2025 г. на ПП при ОДМВР – Шумен и образувано ДП № 23/2025 г. по описа на РУ – Шумен, разследването по което понастоящем е приключило. Видно от констативния протокол, отговорността за настъпване на произшествието е на водача на л.а. „Опел Зафира“, рег. №..... Към датата на инцидента за същия е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застраховател ответното дружество, поради което на 07.03.2025 г. ищцата депозирала пред него застрахователна претенция за причинените й вреди, по която била образувана щета №..... Въпреки представянето на необходимия набор документи по смисъла на чл.496 от КЗ, получила отговор от ответника, че следва да представи допълнително документи по образуваното ДП, като в противен случай не е налице основание за уважаване на претенцията й. Заявява, че счита получения отговор за отказ, тъй като ответникът й е указал да представи документи, с които не е разполагала, а освен това не са абсолютна предпоставка за вземане на решение, съгласно разпоредбата на чл.496, ал.3 от КЗ.. С оглед на изложеното и, че към преписката е бил приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен и подписан от компетентен държавен орган, съдържащ всички необходими реквизити и съставляващ официален свидетелстващ документ, който обвързва ответника с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, счита, че застрахователят е отказал да разгледа претенцията й и й определи застрахователно обезщетение в разрез с приложимия закон, поради което, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, дължи лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 07.03.2025 г. до окончателното му плащане. Позовавайки се на изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 26 000 лева, като част от вземане за сумата от 35 000 лева – обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат от ПТП на 07.01.2025 г., ведно със законната лихва върху галвницата съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 07.03.2025 г. до окончателното й плащане.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. А.И.., преупълномощен от адв. М.Г. от САК е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск като изцяло неоснователен. Оспорва, че водачът на л.а. „Опел Зафира“, рег. №.....е извършил деликт или е действал противоправно и виновно. Възразява срещу съдържанието и правните изводи, отразени в констативен протокол за ПТП, като счита, че документът съдържа вътрешни противоречия и неясноти, които поставят под съмнение направения извод за причините и вината за настъпване на ПТП и налагат въпроса дали не е налице нарушение на задълженията по чл.47, ал.1 от ЗДвП от страна на участника, ползващ се с предимство. Твърди, че в условията на установен страничен удар, осъществен от автомобила с предимство, съдът следва да не придава обвързващо значение на субективната преценка на контролния орган, отразена в протокола, относно това кой участник е виновен. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, изложен от ищцата и, че е осъществен фактически състав на деликт, което е необходимо условие за възникване задължението за заплащане на обезщетение от страна на застрахователя. На следващо място, счита, че претенциите се явяват прекомерни и не отговарят на икономическата конюнктура в страната и вредата. Счита, че ако искът се докаже по основание, справедливото обезщетение не следва да е повече от 10 000 лева, без да се отчита евентуалното съпричиняване на вредата. Оспорва иска за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, тъй като след предявяване на претенцията същият е изискал допълнително документи за установяване на основателността й, които не са били представени от молителя, като няма доказателства за постановяване на отказ от негова страна.

В хода на производството страните поддържат заявените от тях претенции и възражения.

Предмет на разглеждане са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 от КЗ, които са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1038-50153 от 07.01.2025 г., изготвен от дежурен полицай при Сектор „ПП“ на ОД на МВР – Шумен, протокол за оглед на местопроизшествие от 07.01.2025 г., фотоалбум и материалите по ДП № 23/2025 г. по описа на РУ – Шумен, преписка вх. № 70/2025 г. по описа на ШОП се установява и не се спори между страните, че на 07.01.2025 г. около 10 часа, в гр. Шумен на ул. „==== при кръстовището с ул. „.... л.а. „Опел Зафира“, рег. №.... управляван от И.Д.М. отнел предимството на движещия се по път с предимство л.а. „Рено Клио“, рег. №... управляван от А. М. А., поради което реализирал удар в предната му част. При ПТП били причинени материални щети на двата автомобила и травматични увреждания на ищцата, в качеството й на пасажер на предна дясна седалка в л.а. „Рено Клио“, рег. №..... По повод на инцидента било образувано ДП № 23/2025 г. по описа на РУ – Шумен, преписка вх. № 70/2025 г. по описа на ШОП, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.02.2025 г. на прокурор при ШРП, поради липса на данни за престъпление от общ характер.

От представените от ответника застрахователна полица № BG/02/1240006981 и застрахователна претенция вх. № ОИ-170688/07.03.2025 г. се доказва и не е спорно между страните, че към датата на инцидента за участвалия в ПТП лек автомобил „Опел Зафира“, рег. №.....е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ответника, валидна за периода от 07.03.2024 г. до 06.03.2025 г., както и, че със заявление, получено от ответника на 07.03.2025 г., ищцата е предявила застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за причинените й при инцидента неимуществени вреди, но към датата на завеждане на исковата молба – 02.05.2025 г. не е получила отговор.

От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, възприето като обективно и компетентно дадено, се изяснява, че преди ПТП двата автомобила са навлезли в регулирано кръстовище със съответните пътни знаци Б1, Б3 и Т13. Пътят с предимство е бил криволинеен. Всеки от автомобилите се е движел праволинейно, като л.а. „Рено Клио“ се е движел в посока изток – запад, а л.а. „Опел Зафира“ в посока юг – север. Първи в кръстовището е навлязъл л.а. „Опел Зафира“, като л.а. „Рено Клио“ е навлязъл в кръстовището движейки се от дясно на л.а. „Опел Зафира“, в дясната лента на северното платно на главния път. Времето е било слънчево, видимостта добра, а пътната настилка суха. Страничният удар между двата автомобила е възникнал в посока изток – запад в зоната на кръстовището, на около 2.5 м. от източния бордюр на улицата, разположена в дясно по посоката на движение на л.а. „Рено“, а в посока юг – север – около северния край на лентата на движение на л.а. „Рено“ в северното платно на ул. „====. Ударно контактната зона между двата автомобила е зоната на предна дясна врата на л.а. „Опел“ и около преден ляв фар на л.а. „Рено“. Удряща е предната лява част на л.а. „Рено“ в предната дясна врата л.а. „Опел“. Към момента на удара двата автомобила са били в една равнина като при движението след удара са запазили позиции в една равнина, без данни за постударни, сложни триизмерни движения. След удара л.а. „Рено“ се е отклонил в дясно от направлението на първоначалното си движение, а л.а. „Опел“ – в ляво. Към момента на възникване на удара част от л.а. „Опел“ / до предната дясна врата / е била преминала „конфликтната точка“, образуваща се от пресичането на праволинейните траектории на движение на двата автомобила. Към момента на удара л.а. „Рено се е движел със скорост не по-голяма от 45 км/ч., като водачът е възприел вече навлезлият в северното платно на ул. „==== л.а. „Опел“ и е предприел аварийно спиране с реализация на спирачни следи от леви и десни ходови колела с дължина 2.8 м.. Опасната зона на л.а. „Рено“ е била около 29 м., с допустимо удължаване за скорост 50 км/ч. до 33 м.. Към момента на удара този автомобил е отстоял на около 10 м. от удара, което е около 2.5 пъти по-малко от дължината на опасната зона. При удара скоростта на автомобила е била 30 км/ч.. Към момента на удара л.а. „Опел“ се е движел със скорост около 32 км/ч. и е имал видимост към л.а. „Рено“, като няма данни да е използвал спирачки. Въз основа на горното, вещото лице заключава, че избраната от водачите на двата автомобила скорост на движение, която е била под разрешената не може да се обвърже причинно с настъпилото ПТП. Причината за него е перпендикулярното навлизане на л.а. „Опел“ в продължението на дясната пътна лента, по която от дясно се е движил л.а. „Рено“, при което първият автомобил е попаднал в опасната зона за спиране на втория, който не е имал технически възможности за предотвратяване на удара.

От приложената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ, възприето като обективно и компетентно дадено се установява, че в резултат от процесното ПТП, като пряка и непосредствена последица на ищцата Х. А. – пътник на предна дясна седалка в л.а. „ Рено Клио“ са били причинени счупване на 7-мо и 8-мо ребро в ляво, аксиларно, с болки в гръдния кош и затруднено дишане, но без увредена функция на бял дроб, като в периода 07.01. – 13.01.2025 г. е била на болнично лечение. В резултат от причинената й травма същата е изпитала болка със сравнително висок интензитет, а впоследствие е имала затруднено дишане, трудно и болезнено придвижване, затруднено лягане и ставане, както и затруднено самообслужване с левия горен крайник. В началото болката е била постоянна, но с течение на времето интензитетът й е намалял. Пълноценното използване функцията на горния ляв крайник на пострадалата е било ограничено за срок от 30 дни. За срастването на ребрата са били необходими 30-40 дни, а за възстановяване на възможността й за тежък физически труд още 30-40 дни. Травмите са свързани и с оплаквания от поносима болка и дискомфорт през зимните месеци, които обаче имат чисто субективен характер и трудно се обективизират. Към момента ищцата няма рани и белези от рани и за в бъдеще няма да търпи болки, страдания и физически неудобства.

От заключението на вещото лице по СПЕ се установява, че преживяното около пътния инцидент и последващото лечение са предизвикали у ищцата промяна в психичното и емоционалното й състояние, характеризираща се със страхови изживявания, нарушения на съня, нервна слабост, раздразнителност, избухливост и нарушена социална адаптация. Психотравмата й е актуална и с по-висок интензитет към днешна дата, поради което приема медикаменти. Причинените й физически травми провокират все още проява на болков синдром, който насочва нагласите на мислене и изживяване към травматичното събитие и последиците от него за нейното здраве. Като цяло емоционалното й състояние е с характеристиките на невротичност и тревожност, които все още трудно контролира. При проведеното психологично изследване експертът е установил, че емоционалната сфера на освидетелстваната е с характеристиките на емоционална лабилност, чувствителност, която при фрустрация лесно прави преход към свръхчувствителност. Разчита на подкрепата на околните в кризисни ситуации. В характеровите й особености се отчита страхова готовност, която в нейния емоционален фон предполага бързо ескалиране на страхови изживявания, с които не винаги се справя успешно. Психическата и физическа естенизация са в голяма степен актуални, като интензитетът им е по-нисък през последните месеци, но състоянието на тревожност с пикове на страхови изживявания са все още характерни. Състоянието на тревожност е фон да улеснява все още ретроспекцията към ПТП, което провокира лесна плачливост, невъзможност да се концентрира в ежедневните си дейности. При пострадалата има формиран невротичен фон, като и на малки неблагополучия в ежедневието тя реагира с раздразнителна слабост и избухливост – нехарактерни за характера и нейната личностова реактивност. До момента при нея остава невъзстановен нощния сън, което, както и физическата и психическа астенизация нарушават характерния за нея адаптативен капацитет. Проявата на тази слабост я води до инертност в поведението и ограничаване пълноценното й справяне с домакинските си задължения. Все още чести остават ретроспекциите към инцидента на претърпяната злополука, последиците от нея и мисълта, че това отново може да се случи. Налице е остра стресова реакция, довела до разстройство на адаптацията й към нейния социален живот, която в момента е на етап, в който се дезактуализират като сила емоционалните изживявания. Състоянието на тревожност е актуално и по отношение на това ищцата проявява ригиден афект. Задържа емоциите на безпокойство, тревожност и страх, допълнително благоприятствано от характеровите особености на личността й. Тя е емоционално лабилна, улеснена към страхови изживявания. Трудно се концентрира и преодолява преживяното, като всичко това сочи на риска след шестия месец да развие постравматично стресово разстройство.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. М. А. и Й.А.М.., съответно съпруг и син на ищцата, се установява, че по време на инцидента същата е пътувала на предна дясна седалка на л.а. „Рено Клио“, управляван от съпруга й и е била с предпазен колан. Автомобилът се движел в дясното платно на път с предимство и на кръстовището бил ударен от л.а. „Опел Зафира“. След удара ищцата била адекватна, но се оплаквала, че чувства топлина и тежест в областта на гърдите и й е лошо. Свидетелят А. А. и притекъл се на помощ мъж от съседния гараж отворили със щанга дясната предна врата на автомобила, но оставили ищцата да седи на седалката и се обадили в полицията. След идването на органите на реда, единият от полицаите посъветвал съпруга й да не махат предпазния й колан, тъй като може да има нещо счупено. Малко по-късно пристигнала и линейка и пострадалата била откарана в болница, където престояла 7 дни, тъй като се установило, че има счупени две ребра. През времето на престоя й в болничното заведение за ищцата се грижели съпругата на сина й и една тяхна близка, която работела като санитар. Тъй като и при изписването й същата продължавала да се оплаква от болки в гърдите, останала в болницата още няколко дни. След изписването й, ищцата била откарана в дома й и в продължение на три месеца била на легло, като два месеца не можела да спи на лявата си страна. Движела се и се хранела с чужда помощ. През този период за домакинството – чистене, готвене, пране и други се грижели близките й. След инцидента същата започнала да се оплаква, че сънува от време на време произшествието и, че е уплашена. Преди това нямала никакви страхове, но след произшествието изпитвала страх от пътуване с автомобил за себе си и близките си. Преди ПТП била безработна и се занимавала с къщата, градината и отглеждането на домашни птици. След произшествието обаче всички тези дейности се вършели от съпруга й. Понастоящем сутрин продължавала да се оплаква от болки в лявата част на ребрата когато се раздвижи малко повече, а понякога вечер пиела обезболяващи и сънотворни. Започнала да страда и от високо кръвно налягане. Все още имала нужда от помощ за домакинството и за работа на двора, тъй като при по-голямо натоварване започвала да изпитва болки.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност„ при спазване на изискванията на чл.380.

Съгласно чл.498, ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380, освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите не може да е по- дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Съгласно чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица.

Съгласно чл.478 от КЗ, пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство.

Съгласно чл.493 и чл.439а от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за неимуществените и имуществени вреди, причинени на трети лица от телесно увреждане или смърт, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, както и лихвите по чл.429, ал. 2, т.2.

От изложеното следва, че правно релевантните факти при иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „ Гражданска отговорност „, сключен между деликвента и ответното дружество; противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици за ищеца; причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца вреди и техният вид и размер. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, тези факти подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност на извършителя на непозволеното увреждане, залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, респ. да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Задължителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ е пострадалият да е предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от КЗ и същият да не е платил в срок до три месеца от депозиране на искането, да е отказал да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Относно тази предпоставка в трайната практика на ВКС се възприема становището, че, ако исковата молба по чл.432 от КЗ е заведена преди изтичане на срока на чл.496 от КЗ, но този срок е бил изчерпан в хода на делото, съдът дължи да съобрази това обстоятелство на основание чл.235, ал.3 от ГПК и да разреши правния спор по същество.

В настоящия случай се установи, че ищцата е предявила застрахователната си претенция пред ответника на 07.03.2025 г., а исковата й молба е депозирана в съда на 02.05.2025 г., т.е. преди изтичане на срока по чл.496 от ГПК. Този срок обаче е изтекъл към датата на подаване отговора на исковата молба от застрахователя, в който същият е оспорил изцяло предявения иск за неимуществени вреди и не е изразил готовност за изплащане на обезщетение за тях. Предвид горното и на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът приема, че първоначалният порок на исковата молба като предявена преди срока по чл.496 от ГПК е саниран в хода на делото и исковите претенции следва да бъдат разгледани.

По същество, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за безспорно установено, че на 07.01.2025 г. около 10 часа, в гр. Шумен на ул. „====, при кръстовището с ул. „.... е настъпило ПТП между л.а. „Опел Зафира“, рег. №.... управляван от И.Д.М. и л.а. „Рено Клио“, рег. №... управляван от А. М. А., в който като пътник на предна дясна седалка е пътувала ищцата; че в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица, на ищцата са били причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на 7-мо и 8-мо ребро в ляво; че към датата на ПТП за л.а. „Опел Зафира“, рег. №.....е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ответното дружество и, че ищцата е предявила пред застрахователя претенция по чл.380 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинените й при ПТП неимуществени вреди, която е оспорена и не е удовлетворена от негова страна.

След съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът приема за установено и, че процесното ПТП е било причинено в резултат на допуснати от водача на л.а. „Опел Зафира“, рег. №.....нарушения на чл.50, ал.2, вр. чл.48 от ЗДвП, тъй като на кръстовище не е пропуснал приближаващият се от дясната му страна на път с предимство л.а. „Рено Клио“, рег. №... в резултат на което е навлязъл перпендикулярно в продължението на дясната пътна лента, по която от дясно се движил л.а. „Рено“, попадайки в неговата опасна зона за спиране, при което вторият автомобил не е имал технически възможности за предотвратяване на последвалия удар помежду им.

Позовавайки се на изложеното, съдът намира за доказано наличието на визираните в чл.432, вр. чл.498, ал.1 от КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане обезщетение на ищцата за причинените й при процесното ПТП неимуществени вреди, а именно: настъпило ПТП с участието на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застраховател ответника; вина на застрахования за ПТП; причиняване в резултат от същото ПТП телесни увреждания на ищцата; предявяване от нейна страна на извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените при ПТП неимуществени вреди и отказ за удовлетворяването им от застрахователя.

Относно конкретния размер на обезщетенията, съобрази следното:

Според задължителната практика на ВКС, имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила срещу риска за застрахования да възникне деликтна по характера си отговорност вследствие на притежаването или използването на моторното превозно средство по време на движение или престой. Предназначението й е да репарира в рамките на застрахователната сума /покритие/лимит/ вредите на увреденото лице, за които отговаря застрахования. По прекия иск на увреденото лице за обезщетение на неимуществените вреди от настъпилото застрахователно събитие – за претърпените болки и страдания от телесните и/или емоционални увреждания, съдът следва да вземе предвид както техния характер и тежест, така и интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, прогнозите за проявлението им в бъдеще. В мотивите на решението съдът е длъжен не само да посочи всички тези обективно проявени обстоятелства, които са в причинна връзка със застрахователното събитие, но и да ги прецени в тяхната съвкупност с оглед особеностите на конкретния случай и, съобразно икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са застрахователните лимити към деликта/към събитието, да определи обезщетението за неимуществени вреди, без да надхвърля застрахователното покритие. Дължимото обезщетение се определя при спазване на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

В раздел ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че понятието „ справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания такива обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на причиняването му, проведеното лечение, продължителността на възстановителния процес, интензитета на претърпените болки и страдания, произтичащите от тях неудобства в битов и социален план, възрастта на пострадалия, прогнозата за отражението на уврежданията върху психическото и физическото му здраве за в бъдеще и пр. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите към решението си да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, като период и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия.

В настоящата хипотеза се установи с категоричност, че в резултат на процесното ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила фрактури на 7-ма и 8-ма ребрени дъги в ляво, аксиларно, без увредена функция на бял дроб, като в периода 07.01. – 13.01.2025 г. е престояла в болнично заведение, където е била лекувана консервативно с медикаменти, а след това е продължила лечението си в домашни условия. В резултат от причинената й травма, същата е изпитала болка със сравнително висок интензитет, а впоследствие е имала затруднено дишане, трудно и болезнено придвижване, затруднено лягане и ставане, както и затруднено самообслужване с левия горен крайник. В началото болката е била постоянна, но с течение на времето интензитетът й е намалял. Пълноценното използване функцията на горния й ляв крайник е било ограничено за срок от 30 дни. За срастването на ребрата са били необходими 30-40 дни, а за възстановяване на възможността й за тежък физически труд още 30-40 дни. След инцидента пострадалата е прекарала на легло около три месеца, през които е имала нужда от помощ при придвижване и хранене и е разчитала изцяло на грижите на близките във връзка с поддържане на домакинството. Към момента ищцата изпитва болки и дискомфорт при по-продължително натоварване, които са от субективен характер. Няма рани и белези от рани и за в бъдеще няма да търпи болки, страдания и физически неудобства. Инцидентът и последвалото лечение на причинените й травми са предизвикали у нея остра стресова реакция, довела до разстройство на психичното и емоционалното й състояние, съня и адаптацията й към социален живот, която в момента е на етап, в който се дезактуализират като сила емоционалните изживявания. Състоянието на тревожност е актуално и до днес, като ищцата е склонна за преживява отново ПТП и да задържа емоциите на безпокойство, тревожност и страх, допълнително благоприятствано от характеровите особености на личността й. Тя все още е емоционално лабилна и улеснена към страхови изживявания. Трудно се концентрира и преодолява преживяното, като всичко това сочи на риска след шестия месец да развие постравматично стресово разстройство.

Позовавайки се на изложеното и като съобрази възрастта, индивидуалния и социален статус на ищцата; вида на претърпените от нея травматични увреждания, които не са застрашаващи живота; съпътстващите болки, физическо неразположение и психически и емоционален дискомфорт; периодът за който са отзвучали последиците от понесените увреди - около три месеца; актуалното й физическо и психично състояние; установените застрахователни лимити; съдебната практика във връзка с подобни случаи, както и икономическите условия в страната към датата на настъпване на уврежданията, съдът приема, че претендираното от същата обезщетение за репариране на причинените й неимуществени вреди, в размер на 26 000 лева е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, поради което предявеният главен иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, върху обезщетението се дължи законна лихва за забава, считано от датата, на която ищцата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя – 07.03.2025 г., до окончателното погасяване на задължението.

Съобразно уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1 040 лева – платена държавна такса.

Съобразно уважената част от исковете и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата адв. Н.К.Д.. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 3 276 лева с включен ДДС.

Съобразно уважената от исковите претенции и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд Шумен сумата от 1 691.70 лева – за възнаграждение на вещи лица.

Водим от горното, съдът