Решение № 1119 от 1.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 15150/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „ЕНЕРГО-ПРО-ПРОДАЖБИ” АД, чрез адв. А. Т., срещу наказателно постановление /НП/ № 30 /06.10.2023г., издадено от ИД на АУЕР, с което на „ЕНЕРГО-ПРО-ПРОДАЖБИ” АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 97 ал.1 ЗЕЕ. В жалбата се сочи, че наказателното постановелние е незаконосъобразно и неправилно. Иска се да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. К.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 09.05.2023г. СВ. Т. съставил АУАН на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Той установил в хода на извършената проверка на дружеството, че на същото в качеството му на задължено лице по чл.14а ал.4 т.1 ЗЕЕ му е определена индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания за 2022г. в размер на 4.826000GWh със заповед на МЕ. Отразил, че след оброботване на постъпила информация е констатирано неизпълнеие на задължението, която констатация била обективирана в докладна записка от 13.04.2023г. Посочил, че нарушението е довършено на 02.03.2023г. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при идентична словесна обосновка на соченото нарушение и съответна дадена правна квалификация на ЕНЕРГО-ПРО- ПРОДАЖБИ” АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 97 ал.1 ЗЕЕ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св.Т.. Събраните по делото доказателлства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните: Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Изводът за това е обусловен от наличните по делото и приобщени като писмени доказателствадва заповеди, очертаващи правомощията на съответните лица. Съдът прие, че в производството протекло пред административно- наказващият орган е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт. ЗАНН ясно и лимитативно е очертал съдържанието на АУАН и последвалото го наказателно постановление, впсивайки изискване за адвминистартивнонаказаващият орган да въведе в двата акта минимум от факти, очертаващи обстоятелствата, при които се сочи да е извършено нарушението. Изпъленнието на същото следва да бъде онагледено в обстоятелстевната част на двата акта, така щото да се обезпечи законосъобразността на протеклото производство. Спецификата на поризводстовото изисква гаранции за законност при намесата, което означава, че администиративният орган следва да съблюдава разпоредбите на закона, очертаващи задължението на същия при изследване и установяване на релевантинте за поризводството факти. В този смисъл контролинят орган е длъжен точно и ясно да опише онези факти, които очертават кога, къде, какаво – по механизъм на деяние/действие или бездействие/ кой е извършил, така щото да е ясно откъм факти как описаното сочи осъщестевно нарушение, подводимо под състава на избранта от него административноправна норма. Едва при използване на законоустановените механизми за възникване и провеждане на административното производство ще се стигне до наличие на законност на намесата и правилно реализиране на администаративнонаказателната отговоронст на субекта на нарушението. В този аспект е нужно да се посочи, че властническият орган е този, защото разпоредбите на ЗАНН го въвеждат, който е длъжен да посочи всички въведени обстоятелства, очертаващи поведението на субекта, а той от совя страна следва да има възможност да се защити, като ангажира доказателства свързани настъпването или не на конкертин факти. Тази взаимна връзка, очертана от логиката на производстовото задължава контролиня орган да посочи точно и ясно кога, къде, кой, какво е осъществил. Елемент от признаците на административното нарушение е времето на извършване на същото. Този момент не може да бъде определяем и поставен под субективната преценка на всяко едно трете лице от тълкуването или изчисляването на норми, респективно срокове. Администартивнонаказаващият орган е дължен да посочи, предвид спецификата на конкретното нарушение, от кога до кога е бил определен срокът за изпълнение на задължението. Когато изпълнителното деяние на конкретното нарушение е обусловено от неизпълнение на задължение в срок, то следва ясно да се отрази в двата акта / АУАН и НП/ от кога до кога тече срокът за изпълнение на задължението. Този срок не може да бъде датата на извършване на нарушението. Когато срокът е въведен в правна норма, то следва ясно и точно да се посочи същата ведно със словесното описание, така щото за субекта на отговорността да става ясно какво твърди контролния орган. В процесната хипотеза това не е сторено. Никъде в съдържанието на АУАН и НП не е посочено това обстоятелство. Изписването на датата на докладна записка, като датата на констатиране на нарушението не е изпълнение на задължението на контролния орган, досежно съдържанието на АУАН и НП. Следвало е да посочи в АУАН и НП кога счита, че същото е довършено – реализирано. Посочената в АУАН дата – 02.03.2023г. / нарушението е довършено/ не е изпълнение на задължението на административния орган, тъй като не се съдържа описание на обстоятелства, които да очертават фактите, имащи отношение към довършеността на нарушението. Като не го е сторил е нарушил правото на защита на субекта на отговоронстата, ограничавайки възможнастта му да установи кой е фактът, срещу който следва да се защитава. Въведеното процесуално нарушение е съществено, неподлежащо на саниране от страна на съда, поради което издаденото наказателно постановелние следва да бъде отменено. С оглед изхода на производството АУЕР следва да заплати в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лв., представляваща разноски в производството. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд: