Решение № 4111 от 2.11.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 6807/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от •••••-во ОУ“•••••“ с БУЛСТАТ ••••• седалище и адрес на управление: с. •••••, ул. „•••••“ № 10, представлявано от ••••• с ЕГН ••••••••••, в качеството й на директор срещу наказателно постановление (НП) № 570208-F586549/07.04.2021 г., издадено от ••••• - директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) офис “Изток” в гр. С., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 11 ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 или Наредбата) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лв. В жалбата се излагат оплаквания за липса на компетентност на наказващия орган, допуснати при съставяне на АУАН и НП процесуални нарушения - неточно посочване на нарушената законова разпоредба, липса на обсъждане на направените възражения срещу АУАН, както и на претенция за приложение на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че за едно и също нарушение, изразило се съответно в неподаване на декларации образец № 1 и образец № 6 са наложени две санкции в отделни НП. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призовано, се представлява от адвокат Р. С., която моли за отмяна на издаденото НП по съображения аналогични с изложените в жалбата. Претендира присъждане на разноски. Въззиваемата страна, се представлява от юрисконсулт •••••, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, излага фактически твърдения в подкрепа на извода за извършено нарушение, както и оспорва възраженията на жалбоподателя за повторно наказване като изтъква, че макар на жалбоподателя да е издадено и друго НП, то има за предмет декларация образец № 6, т.е. касае се за различно нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното: Жалбоподателят •••••-во ОУ“•••••“ с БУЛСТАТ ••••• седалище и адрес на управление: с. •••••, ул. „•••••“ № 10 се явява осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО и §1, т.1 от ДР на Наредбата, по отношение на лицата, за които дължи начисляване и внасяне на осигурителни вноски. В тази връзка за същото по правило произтича задължение за периодично предоставяне на информация за обстоятелствата, посочени в чл. 5, ал. 4 от КСО, във връзка с осигуряваните от него лица. В Наредба № Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, са регламентирани редът и сроковете за изпълнението на това задължение. Обемът на информацията е дефиниран в образците на Декларации към същия нормативен акт, чрез които се осъществява, подаването на данни от работодателите към съответната ТД на НАП. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, подточка „а“, от Наредбата, осигурителите са длъжни да подават Декларация образец № 1 за осигуряваните от тях лица, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В изпълнение на това си задължение, на 23.11.2020г. от страна на жалбоподателя по електронен път към НАП била подадена Декларация образец № 1 с данните за месец септември 2020 г. макар срокът за депозираното й да е бил до 25.10.2020г. Същата била отхвърлена от НАП, за което бил съставен електронен Протокол изх. № 22000204651560/23.11.2020г., в който било отразено, че декларацията е отхвърлена, поради несъответствия. За отстраняване на посочените несъответствия бил предоставен 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.3 Наредбата, който в случая бил до 30.11.2020 г. Със заявление вх. № 1433-00-4367/15.12.2020г. от НАП било поискано разрешение за подаване на Декларация образец № 1. С Протокол изх. № 223582009131044/17.12.2020 г. е дадено разрешение и Декларацията по образец №1 е приета от НАП. При извършена проверка от С. К. – на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП е констатирано, че жалбоподателят •••••-во ОУ“•••••“ с БУЛСТАТ ••••• седалище и адрес на управление: с. •••••, ул. „•••••“ № 10, в качеството си на осигурител не е изпратило в ТД на НАП-град С., Декларация образец № 1 за месец септември 2020г., в 7-дневен срок от отказа за приемането й. Поради това от контролния орган е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F586549/19.01.2021 година за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Актът, без възражения, е връчен на жалбоподателя. В срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, постъпило възражение № 1453-00-221/19.01.2021 г. След като се запознал с админинистративнонаказателната преписка и прегледал възражението от жалбоподателя, АНО издал атакуваното НП, в което е обяснено, че е на лице нарушение на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО във връзка с чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. поради което на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лв. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаната в съдебното заседание свидетел С. К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН F586549/19.01.2021 г.; НП № 570208-F586549/07.04.2021 г.; Възражение срещу АУАН № 1453-00- 221/19.01.2021 г., Протокол изх. № 223582009131044/17.12.2020 г., Заявление вх. № 1433-00-4367/15.12.2020г.; Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП; Заповед №822.1/09.12.2010 г. и Заповед №169.1/05.03.2012 г. Настоящият съдебен състав преценява показанията на свидетеля С. К. (актосъставител) за пълни и логични, без наличие на вътрешни противоречия, като в тях свидетелят споделя непосредствено възприетите от него обстоятелства по твърдяното нарушение и реда на съставянето на АУАН, като показанията му намират опора и в другите доказателства по делото, поради което и съдът ги кредитира. Съставът на съда кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите са приобщени по надлежния ред и спомагат за пълното изясняване на обстоятелствата по случая, и затова ги ползва при формирането на своите фактически изводи. Анализът в съвкупност на наличните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, което не налага детайлно обсъждане на доказателствата при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи: Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество, чрез упълномощен представител), в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт. Разгледана по същество обаче е неоснователна. При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), настоящият състав на съда, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган и компетентно длъжностно лице – свидетел С. Г. К. - на длъжност „инспектор по приходите“ при Териториална дирекция на НАП – Офис „Изток“, гр. С.. Горното е в съответствие с чл. 355, ал. 5 от КСО, според който актовете за нарушения се съставят от органите на НАП, към които, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Закона за националната агенция по приходите се числят и служителите на НАП, заемащи длъжност „инспектор по приходите.”. Наказателното постановление е издадено от ••••• - директор на ТД на НАП офис “Изток” в гр. С., упълномощена чрез Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП и в съответствие с чл. 355, ал.5 от КСО, според който наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като същите са съставени в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. На следващо място, настоящия състав на съда намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, в частност достатъчно ясно и точно е направено описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и нарушената правна разпоредба. Противно на твърденията на жалбоподателя, както актосъставителят, така и наказващия орган надлежно са отразили както приложимия, съобразно вида на декларацията текст на закона- чл.5, ал.4, т.1 от КСО, така и привръзката с чл. 11, ал. 3 Наредба Н- 13/17.12.2019г. който именно регламентира срока, за чието неспазване е ангажирана отговорността на жалбоподателя. От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства по несъмнен начин се установява, че от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл. 11, ал. 3 Наредба Н-13/17.12.2019г., за което правилно е наложено административно наказание „имуществена санкция“ по чл. 355, ал.1 от КСО в размер на 500 лв. Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна (безвиновна) изобщо не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната страна на деянието. Съгласно чл. 355, ал.1 от КСО за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КСО и чл. 6, ал. 9 и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице за юридически лица и еднолични търговци се предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв, в случай, че не подлежи на по-тежко наказание. Действително липсват данни за предходни нарушения, което е било отчетено от АНО при определяне на санкция в минимален размер, и не представлява особеност, която в значителна степен да снижава обществената опасност на допуснатите нарушения до степен да изключва същата. Поради което, наложената санкция на жалбоподателя е в размер на законоустановения минимум, което не налага допълнителното й обсъждане от страна на първоинстанционния съд. Извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай, доколкото по правило се касае за нарушение от категорията на формалните, общественоопасните последици са по дефиниция изключени от състава, т.е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на декларациите, чрез които се подават данни по чл.5, ал.4 КСО, е достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност и без да е необходимо настъпването на други обществено-опасни последици. На следващо място не се констатират други особено съществени смекчаващи обстоятелства, които в значителна степен да снижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Нещо повече, срокът за отстраняване на корекциите е надхвърлен, като липсват данни каквито и да е действия да се били предприети към законния срок, т.е трябва да се отчете обстоятелството, че декларацията, предмет на нарушението е сама по себе си просрочена, като същата по правило е следвало да бъде депозирана в срок до 25.10.2020г., което е и причината за отхвърлянето й. При това и вместо в рамките на срока по чл.11, ал.3 от Наредбата да се предприемат действия за отстраняване на нередовностите е допуснато ново забавяне в декларирането. Настоящият съдебен състав намира направеното възражение, изложено в жалбата, за нарушаване на принципа за всяко административно нарушение да се налага само едно наказание за неоснователно. Видно от надлежно приложените писмени доказателства на жалбоподателя е наложено и друго наказание за друго административно нарушение - за неспазване на срока за отстраняване на пропуски при подаване на Декларация по образец № 6. И двете нарушения са самостоятелни и закъснението за предоставяне на всяка от тях представлява самостоятелно нарушение. Воден от горното, настоящия съдебен състав намира, че в съответствие с чл. 18 от ЗАНН, правилно АНО е наложил за всяка една от тях, имуществена санкция с отделно наказателно постановление. С оглед на изложеното издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на въззиваемата страна, като намира същата за основателна. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, нейният размер следва да бъде определен по чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, а именно в минимален размер 80 (осемдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, СЪДЪТ