Решение № 16 от 15.5.2023 г. на Районен съд - Панагюрище по дело № 90/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 22-310-000356/20.05.2022г., издадено от Началника на РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик. Жалбата е подадена от Л. Г. Б., от гр. Панагюрище, ул. „•••“№ 8, ет.2, ап.4, в която се сочи, че счита наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че при съставянето на процесното НП са нарушени съществено разпоредбите на чл.42, чл.57 и др. от ЗАНН, като Б. не е извършил описаното административно нарушение, понеже към момента на проверката не е бил уведомен, че собственото му МПС марка „Ауди“, модел „А3“, с ДР № •• •••• •• е било със служебно прекратена регистрация, считано от 23.11.2021 г. Л. Г. Б. моли съда да постанови решение, с което да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-310-000356/20.05.2022г., издадено от Началника на РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик. По делото е изслушан актосъставителят И. С. А. и е разпитан свидетелят Д. И. Г.. От приложения по делото АУАН, серия GA № 563520 от 22.03.2022 г. се установява, че на 22.03.2022 г., в 06, 35 часа, в гр. Панагюрище, по улица „Павел Хаджисимеонов“, жалбоподателят Б. управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДР № •• •••• ••, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред и същият е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 23.11.2021 г. Посочено е, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП – управлявал е собственото си МПС, което не е регистрирано по съответния ред. По делото е приложено процесното НП № 22-310-000356/20.05.2022г., издадено от Началника на РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик, от което се констатира, че на Л. Г. Б., за това че е управлявал МПС с прекратена регистрация, му е наложена глоба в размер на 200, 00 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, по реда на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Посочено е, че материалите са предоставени на Районна прокуратура Пазарджик, ТО – Панагюрище по компетентност, които са постановили отказ да се образува наказателно производство, поради което преписката е върната на АНО за налагане на административно наказание по ЗДвП. По делото е приложена Мотивирана резолюция № 22-0310-М000026/11.04.2022 г., в която Началникът на РУ – Панагюрище при ОД МВР Пазарджк е прекратил административно- наказателното производство по АУАН и е изпратил на Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Панагюрище преписката, на основание чл.54, ал.1, т.9, във връзка с чл.33, ал.2 от ЗАНН. По делото е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно производство № 2219/19.05.2022 г. на Териториално отделение Панагюрище при Районна прокуратура Пазарджик, които са констатирали, че на инкриминираната дата жалбоподателят Б. е управлявал нерегистрирано МПС, тъй като същото е било служебно дерегистрирано, поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Посочено е, че Л. Б. не е бил уведомен за дерегистрацията на автомобила и е действал в хипотезата на фактическа грешка, по смисъла на чл.14 от НК, тъй като не е знаел за наличието на обстоятелства, релевантни за вмененото му нарушение и по преписката на районната прокуратура не са събрани данни сочещи, че жалбоподателят е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила му. Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач е, че Л. Г. Б. има издадени 3 броя АУАН, 4 броя мотивирани резолюции и 3 броя фишове, по реда на ЗДвП, след датата на издаване на СУМПС, освен процесното НП. От приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Началникът на РУ Панагюрище при ОД на МВР -Пазарджик е оправомощен да издава Наказателни постановления въз основа на съставени АУАН по ЗДвП. По делото е представена действаща полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 22.03.2022 г., от която полица е видно, че същата е сключена в 10, 10 часа на тази дата и е с валидност до 23, 59 часа на 22.03.2023 г. От същата полица се констатира, че е издаден само един стикер- с валидност до 22.06.2022г. Изслушан в съдебно заседание, актосъставителят И. С. А. установява, че на 22.03.2022 г., около 06, 45 часа, на улица „Павел Хаджисимеонов“ в град Панагюрище, при дом № 65, близо до Пътно управление – Панагюрище, автомобилът на жалбоподателя е преминал покрай актосъставителя и свидетеля Г. и при извършена проверка в електронната система, регистрационният номер на автомобила е светнал в червено, което е сигнал за служителите на реда, че липсва редовен годишен преглед и застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Актосъставителят изяснява, че след настигането на автомобила и извършена проверка на водача е установено, че жалбоподателят Л. Б. от дълго време няма застраховка, което е наложило извършването на справка в ОДЧ на РУ – Панагюрище. Така е констатирано, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Актосъставителят А. е съставил АУАН и един брой фиш, за това, че автомобилът е без технически преглед. Подчертава, че на място, Б. е заявил, че не знае автомобилът му да е с прекратена регистрация. Заявил е също, че е забравил да направи застраховка, а от стикера е установено, че това не е осъществено за срок от преди 3-4 месеца. От разпита на свидетеля Д. И. Г. се констатира, че на 22.03.2022 г. с актосъставителя А. са спрели жалбоподателя в района на ЖП Гара -Панагюрище, като Б. се е движел в посока гр. Стрелча. Установява, че при проверка на документите е констатирана липсата на действаща полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Свидетелят изяснява, че служителите на реда нямат достъп до това кога е прекратена регистрацията, а само ОДЧ при РУ може да провери кога е била прекратена подобна регистрация. Именно чрез справка с ОДЧ е констатирана липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на автомобила на Б.. Видно от приложеното по делото Уведомително писмо, изх. № 10-00-916/31.10.2022 г. на Гаранционен фонд на Република България е, че до собственика на л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, с ДР № •• •••• •• – Л. Г. Б., е изпратено Уведомление с рег.№ 006541/15.07.2022 г., съгласно разпоредбите на чл.574, ал.10 от КЗ. След изтичането на срока по ал.10 и на основание ал.11, изр.2 от КЗ, Гаранционният фонд, по електронен път са уведомили на 08.08.2022 г. Дирекция „КИС“ – МВР Пазарджик, за прекратяване регистрацията на процесното МПС, което е извършено на 09.08.2022 г. Сочи се, че Гаранционният фонд нямат задължение за изпращане на уведомления като препоръчана пощенска пратка, по смисъла на чл.34, ал.4 от ЗПУ, а процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл.574, ал.11 от КЗ не е обвързана с получаването на уведомително писмо. Това уведомително писмо на Гаранционния фонд е придружено от уведомление по чл.574, ал.1 от КЗ, в което се сочи, че към 11.07.2022 г. няма данни за сключен действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно притежаваното от Б. МПС. Към него е приложена и справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на МПС за липсваща застраховка, от което се констатира, че собственият на жалбоподателя лек автомобил, с ДР № •• •••• •• е подаден на 22.11.2021 г. за дерегистриране и повторно на 08.08.2022 г. Посочено е, че служебното прекратяване поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е осъществено на 24.11.2021 г., след което отново е регистрирано на 23.03.2022 г., и отново е със служебно прекратена регистрацията му на 09.08.2022 г. Съгласано приложеното по делото Уведомително писмо рег. №100600-13859/09.08.2022 г. до Л. Г. Б., е изпратено писмо от ОД на МВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, в което е посочено, че в изпълнение на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрацията на притежаваното от него МПС с ДР № •• •••• •• е прекратена служебно от Сектор „Пътна полиция“, след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ на 09.08.2022 г. Липсват данни кога е изпратено и кога е получено уведомлението от страна на Л. Г. Б.. Съгласно Уведомително писмо рег. №100600-20433/01.12.2022 г. до Л. Г. Б., се констатира, че връчването на писмо, рег. №100600-13859/09.08.2022 г. е изпратено от Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Пазарджик, но поради големия брой писма, същите се изпращат без разписка за доставка до лицата, а готовите писма се получават от служител на „Български пощи“, поради което ОД на МВР – Пазарджик не могат да представят доказателство относно връчване на Уведомително писмо за дерегистрация на МПС, собственост на Л. Г. Б.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на 22.03.2022 г., в 06, 35 часа, в гр. Панагюрище, по улица „Павел Хаджисимеонов“, жалбоподателят Б. управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДР № •• •••• ••, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред и същият е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 23.11.2021 г.. Констатира се, че обжалваното Наказателно постановление 22-310-000356/20.05.2022г. от Началника на РУ Панагюрище при ОД на МВР- Пазарджик, е издадено от компетентен орган, съгласно заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът установи, че в хода на административно- наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН, а в последствие и в обжалваното наказателно постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина на Б. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” От материалите по делото стана ясно, че жалбоподателят Л. Б. е управлявал посоченото МПС и като собственик, и водач на същото, по смисъла на легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП- относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС, съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС от 2002г. Именно в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. е уредена и процедурата по служебно прекратяване регистрацията на МПС. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба, регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 от същата наредба, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която: Когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство. От представените по делото писмени доказателства се констатира, че МПС на жалбоподателя е било дерегистрирано два пъти, с Уведомително писмо от страна на Гаранционен фонд, до Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Пазарджик – на 22.11.2021 г. – констатирана при съставянето на процесния АУАН и обжалваното НП, както и на 08.08.2022 г., за която дерегистрация – само и единствено, бяха представени уведомителни писма, както от страна на Гаранционния фонд, така и от страна на Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Пазарджик. Панагюрският районен съд счита, че нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено както умишлено, така и непредпазливо- аргумент от чл. 7 от ЗАНН. В настоящия случай липсва умисъл, защото по делото не се събраха никакви данни собственикът на лекия автомобил- Л. Г. Б., да е нарочно уведомен, че автомобилът, който е управлявал е служебно дерегистриран на и няма право да се движи по улиците и пътищата на Републиката. Деянието не е небрежно извършено. Не може да се очаква в случая, че жалбоподателят е действал небрежно- дали е осъществил дължимата грижа, която при тези обстоятелства един обичайно добре информиран водач на МПС би предприел. Съдът приема, че жалбоподателят е обичайно разсъдлив, честен и добросъвестен водач на МПС, вземайки предвид, че в тази група попадат широк кръг лица, с различен образователен ценз, различни психически и физически способности, т.е. групата е твърде широка като състав и качество. Отчитайки тези факти, обичайно разсъдливият и добросъвестен човек, който притежава и управлява автомобил, е лице, което не може да очаква, че Държавата служебно е взела мерки, автомобилът да бъде дерегистриран. За да води делата си правилно и в частност- да приеме, че това е така, водачът е следвало да бъде нарочно информиран по един достатъчно ясен и недвусмислен начин за служебната дерегистрация. Никъде в нормативната ни база не е предвидено, водачът на МПС да предприема доброволно действия по самостоятелно търсене на такава информация, не се очаква да се осведомява в официален сайт на който и да е било държавен орган за това обстоятелство, а в случая е под въпрос дали това изобщо е възможно. Трябва да се отбележи, че служебната дерегистрация не настъпва по закон, а чрез действия на служители на Държавата. В този смисъл, дори и да е извършено умишлено нарушение на ЗДвП, закономерна последица от което би могла да настъпи- да се дерегистрира автомобила, то все пак е нужно желание и активни действия на администрацията, които сами по себе си подлежат на обжалване. Това без съмнение би изсквало и да бъде уведомено лицето- собственик на МПС, че му е наложена съответната административно- наказателна принудителна санкция, т.е. заповед за дерегистрация. По делото не се събраха доказателства за уведомяване на Б. по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, от страна на Информационния център на Гаранционния фонд на Република България, за произтичащото от това задължение за предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център е от особено значение – текстът на следващата алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. По делото не се установи да е изпълнено произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и чл. 143, ал. 10 ЗДвП, задължение за органите на МВР да уведомят собственика на превозното средство за служебното дерегистриране на МПС. По делото не се установи безспорно, че жалбоподателят Л. Б., като собственик и водач на лекия автомобил, е бил надлежно уведомен от Гаранционен фонд на Република България, по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 8 и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, последващите действия по служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР следва да бъде сведено до знанието на собственика му. Административно-наказващият орган не установи изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърдеше, а и не се представиха надлежни доказателства, за уведомяването на санкционираното лице за процесната дерегистрация на 23.11.2021 г., а само за тази от месец август 2022г. Съдът приема, че жалбоподателят Б. не е допуснал виновно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е установен субективният елемент от нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление - управление на превозно средство с прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които анализирани в своята съвкупност, по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателят е управлявал превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването ѝ законодателят е възложил на АНО. Съзнанието за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не налага противен извод. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Така мотивиран, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,