Решение № 6180 от 9.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 913/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив против Решение № 391/18.03.2024 г. по анд № 6439 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 34/23.09.2022 г., издадено от директора на РИОСВ – Пловдив, с което на „Сарс 12“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 165, ал. 2, вр. чл. 149, ал. 1 ЗООС. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна (РИОСВ – Пловдив, която е участвала в производството пред районния съд) и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от Административен съд - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Решението е недопустимо по следните съображения: Пред районния съд е оспорено наказателно постановление № 34/23.09.2022 г., издадено от директора на РИОСВ – Пловдив. От съдебните протоколи и изпратените призовки се налага извод, че в производството пред районния съд като ответната страна е участвала РИОСВ – Пловдив. Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. В случая се касае за издадено наказателно постановление (акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН), поради което надлежната въззиваема страна е органът, а именно директорът на РИОСВ - Пловдив, а не учреждението - Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ВКС и ВАС. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Следователно винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима и оправомощава касационната инстанция да го обезсили със съответните правни последици от това. Това важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна страна (РИОСВ – Пловдив вместо директорът на РИОСВ – Пловдив), което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство. Упражняването на това правомощие, но и задължение на съда по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, е гаранция за спазването на правата на засегнатите от административнонаказателен акт лица, съответно осигуряването възможността за упражняване на правото им на защита, включително в контекста на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това е така, защото провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса, т. е. в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си. В тези случаи касационният (административният) съд на основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 3 АПК следва да обезсили недопустимия съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение. В този смисъл са разясненията по т. 2 на Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ВКС и ВАС. Предвид гореизложеното, съдът приема, че решението на районния съд е недопустимо и като такова следва да се обезсили. Делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд, който да осигури възможност за участие на надлежните страни – органът и жалбоподателят. Съгласно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящото касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пловдив