Решение № 23364 от 19.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 31666/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на А. В. Д. срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за осъждане на ответника на основание чл. 229 КЗ /отм./ за сумата от 9 000 лева, представляваща стойността на заплатеното от ищеца на увреденото лице обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие на пътен инцидент, настъпил на 22.09.2006 г. на АМ Хемус, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 594, 12 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 03.12.2024г. до 02.06.2025г. Ищецът твърди, че в срока на действие на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е реализирал застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска. Поддържа, че по предявен граждански иск в хода на воденото срещу него наказателно дело от общ характер, е осъден да заплати на пострадалия сумата 16 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва 22.09.2006 г. до погасяване на задължението. Сочи, че на 24.02.2022 г. между застрахования и увреденото лице било сключено споразумение, във връзка с което ищецът заплатил на увреденото лице сумата в размер на 9 000 лева, като в споразумението било уговорено, че с изплащане на сумата, увреденото лице счита за погасени всички оставащи задължения на ищеца по изпълнително дело № 38/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Горна Оряховица, които към датата на споразумението възлизат на 34 773, 64 лева. Счита, че с плащането на тази сума за него възниква вземане срещу ответника в размер на платената сума. Поддържа, че на 03.12.2024 г. депозирал молба пред ответното дружество, с която е претендирал възстановяване на заплатената от него сума на увреденото лице, като към момента липсвало произнасяне от застрахователя. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава валидността на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към датата на събитието. Оспорва исковата претенция като погасена по давност, като поддържа, че към исковата молба не са представени доказателства за датата на плащането, респ. оспорва извършено плащане от страна на ищеца в полза на увреденото лице. Поддържа, че процесната сума е вече погасена от застрахователя в резултат на образуваното гражданско дело – ГД № 7570/2022 г. на СРС-36 състав и ВГД № 4295/2023 г. на СГС-4а. Сочи, че не са представени каквито и да било доказателства, че претендираната в настоящото дело сума, представляваща част от общата изплатена от ищеца сума като обезщетение на увреденото от него лице, е различна от вече погасената от застрахователя сума. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 229 от КЗ /отм./ отговорността на застрахователя е лимитирана до размера на застрахователното обезщетение. Сочи, че в изпълнение на решенията по предишното съдебно производство, ДЗИ е изплатило на ищеца сума в общ размер на 12 775, 27 лв. като присъдената главница и лихви са събрани по принудителен път – посредством изпълнително дело, по което ДЗИ е платило общо 9 828, 25 лв., а присъдените разноски са изплатени по сметка на адвокатското дружество – съгласно представено пълномощно и са в размер на 2 947, 02 лв. Поддържа, че от приложените съдебни решения, ищецът в настоящото дело е бил осъден да плати на пострадалото лице обезщетение в размер на 12 000 лв., която сума е лимита на отговорността на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл. 229 от КЗ /отм./, поради което с изплащането на сумата 12 775, 27 лв. ответното дружество е погасило задължението си да възстанови на своя застрахован платеното от него обезщетение и предявения по настоящото дело иск е неоснователен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 229 КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ. За да бъде уважен искът, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение, породено от сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, в срока на който е настъпило застрахователно събитие, заплащането на суми на увредено от деликт лице, както и че е уведомил ответника. Не е спорно между страните в настоящото производство, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", като в периода на действието му – 05.01.2006г. – 04.01.2007 г. е настъпило застрахователното събитие – ПТП на 22.09.2006г., за което виновен е ищецът и вследствие на което са нанесени вреди на трето лице. Видно от приложените документи с решение от 05.11.2010 г. по гр.дело №89/2008 г. по описа на РС Ботевград, ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на Димитър Велчев Златанов сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.09.2006 г., причинени от ПТП, настъпило по вина на ищеца А. Д. на 22.09.2006г. при движение по АМ Хемус в посока от София за гр. Варна като водач на МПС т.а. „Шкода Европа“ рег. ••••••. Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ АД. С решение № 317/ 09.06.2011 г. по в.г.д. №52/2011 г по описа на СОС е отменено решение от 05.11.2010 г. по гр.дело №89/2008 г. по описа на РСБотевград в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над общия уважен размер от 12 000 лева до общия размер от 16 000 лева и се осъден А. Д. да заплати сумата 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на реализираното на 22.09.2006г. ПТП. Решението на първата инстанция е потвърдено в останалата част. Видно от писмените доказателства на 24.02.2022 г. между застрахования и увреденото лице било сключено споразумение, във връзка с което ищецът заплатил на увреденото лице сумата в размер на 9 000 лева, като в споразумението било уговорено, че с изплащане на сумата, увреденото лице счита за погасени всички оставащи задължения на ищеца по изпълнително дело № 38/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Горна Оряховица, които към датата на споразумението възлизат на 34 773, 64 лева. В самото споразумение е посочено, че същото служи като разписка за получената сума. С оглед горното, съдът намира за установено, че ищецът е платил съгласно споразумение от 24.02.2022г. на увредения сумата 9000 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди. Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното възражение за погасяване вземането по давност. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало при действието на отменения Кодекс за застраховането от 2005г. Съгласно §31 от КЗ от 2016г. за давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 6 и 8 и чл. 379. Разпоредбата на чл. 378, ал. 5 от КЗ предвижда регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 да се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. Това означава, че правото на платилия застрахован спрямо застрахователя му по застраховка "Гражданска отговорност" се погасява с общата 5-годишна давност. Същата тече от датата на извършеното плащане, когато възниква регресното право, а не от датата на настъпване на застрахователното събитие. Доколкото плащането е извършено на 24.02.2022г., то вземането на ищеца спрямо ответника не е погасено по давност. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесната сума е вече погасена от застрахователя в резултат на образуваното гражданско дело – гр.д. № 7570/2022 г. на СРС-36 състав и в.гр.д. № 4295/2023 г. на СГС-4а. Видно от приложеното по делото доказателство в производството по в.гр.д. 4295/2023г. по описа на СГС, ДЗИ е осъдено да заплати сумата от 6455, 25 лв., представляваща регресно вземане за платено в периода от 13.03.2017г. – 29.11.2021г. на увреденото лице Д.З. обезщетение, присъдено с влязло в сила съдебно решение, за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2006г. Видно от представеното споразумение плащането от страна на ищеца е направено след този период и представлява отделно плащане извън посочените в решението суми. Неоснователно е и възражението, че доколкото ответното дружество е заплатило по образуваното срещу него изпълнително дело № 5602/2024г. по описа на ЧСИ М.Б. сумата в размер на 12 775, 27 лева, то дружеството е погасило задълженията към своя застрахован, като лимитът му на отговорност е в размер на 12 000 лева. На първо място, виновният водач А. Д. е осъден да заплати на увреденото лице 16 000 лев обезщетение за неимуществени вреди, а не 12 000 хиляди, както твърди ответника. На следващо място, обемът на отговорността на застрахователя спрямо застрахования обхваща обезщетение за вредите от увреждането, лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования – чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), както и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност – чл. 223, ал. 4 КЗ (отм.). Отговорността за лихвите за забава е ограничена до лихвите, начислявани след съобщаването по смисъла на чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), т. е. след изпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за обстоятелствата, които могат да доведат до възникване на гражданската му отговорност, за предявени искове срещу него или за плащанията, които е извършил. Отговорност за разноските по граждански дела, водени срещу застрахования, възниква, само ако застрахователят е привлечен в процеса. В случая ответникът е участвал като трето лице – помагач в производството по гр.д. №189/2008г. по описа на РС – Ботевград и в.гр.д. №152/2011г. по описа на ОС – София, видно от представените решения. Отделно от това, с решение по в.гр.д. № 4295/2023 г. на СГС-4а ответното дружество е осъдено да заплати регресно вземане за платено обезщетение в размер на 6455, 25 лева. Другите посочени суми от ответника, а именно законната лихва и разноските за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението са заплатени от него вследствие липсата на доброволно изпълнение от страна на ДЗИ. Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 229 КЗ (отм.) във вр. с § 22 КЗ е основателен и доказан в пълния му предявен размер. По отношение на мораторната лихва: Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Ищецът е отправил покана до ответното дружество за заплащане на исковата претенция, като същата е получена на 03.12.2024г. Следователно същият дължи лихва за периода 03.12.2024г. – 02.06.2025г. в размер на 594, 12 лева, поради което предявеният иск за мораторна лихва е основателен в посочения размер. По разноските: При този изход на право на разноски има само ищеца. Същият доказва извършването на разноски в общ размер на 1850 лева, от които държавна такса в размер на 410 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 324/14.11.2025г., платено по банков път, за което е представено платежно нареждане. По изложените мотиви, Софийски районен съд,