РЕШЕНИЕ

№ 515

гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100901742 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на делото е предявеният от А. В. Д., ЕГН •••••••••• срещу „Й.И.“ ООД, ЕИК ••••••• иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на взети на заседание на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 30.06.2023 г. решения, за което е бил съставен Протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на „Й.И.“ ООД от 30.06.2023 г. с рег.№ 1071/30.06.2023 г., относно удостоверяване на подпис и с рег.№ 1072/30.06.2023 г., том: 1, акт 61, относно удостоверяване на съдържанието на протокола, по описа на нотариус И.С. с рег.№775 съгласно регистъра на НК с район на действие СРС, а именно:

-Решение по т. 1 - „1.1. приема, че не е представен доклад от съдружника А. Д., поради което липсва отговор на поставените в отправеното й предупреждение въпроси относно извършените от нея действия в нарушение на чл. 126, ал. 1-3 от ТЗ.“;

-Решение по т. 2 - „2.1. приема наличието на неизпълнение от страна на А. Д. и на изисканите с предупреждението от 23.06.2023г. действия по неоказване на съдействие, неизпълнение на решенията на общото събрание и извършените от тях действия против интересите на дружеството, включително и конкурентна дейност от страна на управителя А. Д.. 2.2. Изключва от дружеството съдружника А. В. Д., ЕГН •••••••••• на основание чл. 126, ал. 3 от Търговския закон и чл. 13 от Дружествения договор, поради извършени от същата закононарушения и увреждащи интересите и имуществото на дружеството действия. Стойността на дружествените дялове, притежавани от изключения съдружник А. В. Д. е изчислена и ще бъде изплатена на същата съгласно приетия ликвидационен баланс.“;

• Решение по т. 3 - „3.1. Приема дружествените дялове на изключения съдружник А. В. Д. да се поемат от изрично заявилия съгласие за това съдружник Д. Л.Д.; 3.2. С поемане на дружествените дялове на изключения съдружник оставащият съдружник Д. Л. Д., ЕГН •••••••••• става едноличен собственик на капитала на дружеството. Капиталът на едноличното дружество с ограничена отговорност е в размер на 124 100 /сто двадесет и четири хиляди/ лева, от които 500 /петстотин/ лева са внесени в брой при учредяване на дружеството, а остатъкът от 123 600 /сто двадесет и три хиляди и шестстотин/ лева е внесен чрез непарична вноска. Капиталът е разпределен в 12 410 /дванадесет хиляди четиристотин и десет/ равни дяла, с номинална стойност от 10 /десет/ лева всеки един от тях.“.

-Решение но т. 4 - „4.1. приема доклада на управителя Д. Л. Д..“; - Решение по т. 5 - „5.1. Приема годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г., но поради забавяне в неговото съставяне и одитиране, както и непълно отразяване на извършените стопански операции от дружеството, възлага извършването на проверка от друго счетоводно дружество. 5.2. Приема да бъде изплатена на изключения съдружник ликвидационната стойност на съответното му участие в капитала на дружеството в размер на номиналната им стойност в съответствие с ликвидационния баланс на дружеството към датата на прекратяване на участието на изключения съдружник като бъде открита специална банкова сметка в полза на изключените съдружници, по която да бъде преведена сумата, определена с настоящото решение.“;

-Решение по т. 6 - „6.1. Освобождава А. В. Д., ЕГН •••••••••• като управител на „Й.И.“ ООД. Занапред дружеството ще продължава да се управлява и представлява пред трети лица единствено от досегашния управител Д. Л. Д., ЕГН ••••••••••. 6.2. Приема да бъде търсена имуществена отговорност от А. В. Д. за нанесените вреди на дружеството в качеството й на управител чрез завеждане на иск за сумата на причинените вреди на дружеството.“;

-Решение по т. 7 - „7.1. Приема нов учредителен акт на дружеството, с който се запазват наименованието, предмета на дейност, седалището и адреса на управление, размера на капитала и се отразява извършените промени в персоналния състав на дружеството и в неговото представителство.“ Ищцата основа иска си с твърденията, че към датата на която е посочено, че е било проведено общото събрание -30.06.2023г. и са били взети атакуваните от нея решения тя е имала качеството на съдружник и управител на дружеството. Сочи, че тя е узнала за оспорваните решения на общото събрание на 20.09.2023г. когато от страна на съдружника и управител на дружеството Д. Д. е било подадено заявление до Търговския регистър за вписване на промени касаещи заличаването й като управител и съдружник в дружеството, въз основа на взети решения на общото събрание от 30.06.2023г. Твърди, че оспорените решения са в противоречие с императивните разпоредби на закона, както и с дружествения договор.

Тя поддържа, че не е било изпълнено условието на чл. 126, ал. 3 ТЗ за писмено предупреждение за изключването й от дружеството, защото такова не й е било връчено лично и не е могло да й бъде връчено чрез съпругът й Д. Д., който е и вторият съдружник в дружеството, доколкото по отношение на него в същия период е действала заповед за защита от домашно насилие, според която той е бил отстранен от семейното им жилище и му е било забранено да доближава ищцата. Също така, не са били изпълнени и условията по чл. 13, ал. 3 от дружествения договор за покана за преустановяване на неправомерното поведение и предоставяне на подходящ срок за това.

На следващо място и като самостоятелно основание за отмяна, ищцата сочи, че не е бил спазен и срокът по чл. 139, ал. 1 ТЗ за получаване на поканата за свикване на общото събрание от нея в качеството й на съдружник. В дружествения договор не се съдържат особени разпоредби, поради което относно реда за свикване на общо събрание на съдружниците приложение следва да намери общото правило на чл. 139, ал. 1 от ТЗ, регламентиращо получаване на покана от всеки съдружник най-малко 7 (седем) дни преди датата на заседанието. Съобразно представените документи, поканата за общото събрание от 30.06.2023 г. е получена от съпруга на А. Д. на 23.06.2023 г. и прилагайки правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК се установява, че срокът по чл. 139, ал. 1 от ТЗ не е бил спазен. Събранието е следвало да се проведе най- рано на 01.07.2023 г., ако се приеме, че поканите действително са връчени на Д. Д. на 23.06.2023 г. и той същият ден ги е връчил на ищцата. На следващо място ищцата сочи, че в поканите се сочи, че са връчени чрез ЧСИ Д., но липсват подписи или печати удостоверяващи действия на ЧСИ във връзка с това връчване.

Ищцата навежда твърденията, че законодателят не е предвидил изключването на съдружник като задължителна и необходима последица от писменото предупреждение. Изключването се прилага единствено като крайна мярка, ако съдружникът не преустанови неправомерното си поведение, квалифицирано в случая по чл. 126, ал. 3 ТЗ (Решение 542 от 21.06.2006 г. по т. д. N° 28/2006 г., II т. о. на ВКС). Сочи, че в случая липсва провеждане на предходно общо събрание на съдружниците, за вземане на решение за отправяне на предупреждение до нея и за даване на разумен срок за корекция на поведението й. Нещо повече, даденият в предупреждението тридневен срок е изключително кратък и обхваща почивни дни, което е меко казано несериозно и не може да доведе до най-тежката последица за съдружника, а именно неговото изключване. Освен това тя сочи, че изобщо не е извършвала вменените й провинения и нарушения, още по-малко това да е продължавало във времето, както е прието в нотариално удостоверения протокол. Освен това, тези провинения не са конкретизирани и индивидуализирани и поради това не става ясно в какво точно се изразяват.

Твърди, че от протокола от общото събрание не се установява мястото на провеждането му, поради което ако то се е състояло, това не е било на мястото съобразно посоченото в поканата за свикването му. В първия параграф на протокола е посочено, че не е бил осигурен достъп до адреса на управление на дружеството, но същевременно липсва указание къде тогава се е състояло това общо събрание. Ако се допусне, че то е започнало в 13: 00 часа и се е провело на адреса на управление на дружеството, находящ се в гр. София 1415, СО - район „Витоша“, бул. „•••••••, следва да се приеме, че такова събрание изобщо не се е състояло, а представеният нотариално удостоверен протокол е вероятно да е документ с невярно съдържание. Видно от представения към исковата молба Протокол от проведено извънредно Общо събрание на съдружниците на „Й.И.“ ООД от 30.06.2023 г. (без нотариално удостоверяване) е обстоятелството, че на същата дата - 30.06.2023 г., но в 13: 10 часа на адреса на управление на дружеството, находящ се в гр. София 1415, СО - район „Витоша“, бул. „•••••••, се е провело общо събрание, но при друг дневен ред и са взети други решения. На това събрание ищцата е присъствала лично, заедно с пълномощниците си адв. Ю.О. Г. от САК и адв. Д. П. А. от САК. Другият съдружник - Д. Д. се е представлявал в хода на това общо събрание от адв. М. И. Б. от САК. На него са били обсъдени въпроси относно дейността на дружеството и е бил представен доклад от съдружника Д. Д.. Ищцата сочи, че офисът на дружеството представлява заседателна зала, работни и обслужващи помещения, свързани с общ коридор и видимост към работните помещения и заседателната зала, поради което е изключено да са се провеждали едновременно две общи събрания с различен дневен ред, без това да бъде забелязано от участниците. Предвид това, тя поддържа, че общото събрание, на което са били приети оспорените решения и за което е бил съставен процесният нотариално удостоверен протокол, изобщо не се е състояло. Съгласно нотариалните удостоверявания протоколът е бил заверен на адреса на управление на дружеството в гр. София 1415, СО - район „Витоша“, бул. •••••••.

Самостоятелно основание за отмяна на оспорените решения на общото събрание от 30.06.2023 г. се явява и обстоятелството, че нотариално удостовереният относно подписи и съдържание протокол е бил подписан от адвокат, който е упълномощен от съдружника Д. Д. с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, но не и на съдържанието. Поради това не е било спазено изискването на чл. 37 ЗЗД, доколкото пълномощното също е следвало да бъде с нотариална заверка на подпис и съдържание. Затова изявленията/решенията обективирани в процесния нотариално удостоверен протокол са такива направени от името на Д. Д. без представителна власт, което ги поставя в състояние на висяща недействителност и същите не пораждат правно действие.

На последно място тя сочи, че съдружникът Д. Д. не е внесъл в полза на дружеството равностойността на поетия от него капитал, който се твърди да е бил освободен като следствие от изключването на ищцата. Едностранното поемане на дяловете на напусналия съдружник от другия съдружник не се изчерпва единствено с промяна на техния титуляр, доколкото единствено чрез нея не може да се постигне целеният резултат, който от обективна страна се изразява в запазване размера на капитала на дружеството. Това е така, защото със стойността на дела на напусналия съдружник се намалява размерът на капитала. Затова, когато общото събрание вземе решение за поемане дяловете на напусналия съдружник от другия съдружник, следва да бъде извършено едновременно намаление на капитала със стойността на дяловете на напусналия съдружник, заплащането на чиято стойност му се дължи, по силата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, и неговото увеличение със същата стойност, вследствие поемането им от другия съдружник. Ако се допусне поемане на дяловете на напусналия съдружник от другия съдружник, без задължение за заплащане на стойността им, това би довело до декапитализация на дружеството. В случая няма правоприемство, породено от прехвърлителна сделка, тъй като поемането настъпва по силата на едностранна сделка на поемащия дяловете съдружник, който следва да заплати дялова вноска в размер на номиналната стойност на придобитите дялове. Независимо дали е парична или непарична, дяловата вноска следва да бъде реално извършена и при всички случаи ефективното й плащане е условие за първоначално вписване /чл. 119, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ/, а следователно и за вписване на промени в капитала на дружеството с ограничена отговорност, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ТЗ.“ / в този смисъл Решение № 206 от 08.04.2021 г. по т. д. ш 2615/2020 г. на Апелативен съд - София/.

От страна на ответното дружество в срок постъпи писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът сочи, че ищцата е била надлежно уведомена с покана за датата и часа на общото събрание и е присъствала в офиса на дружеството, поради което преклузивният срок за предявяването на иска по чл.74 ТЗ е започнал да тече от 30.06.2023г. и е изтекъл преди образуването на настоящото производство. Поради това счита, че предявеният от ищцата иск е процесуално недопустим.

По същество сочи, че ищцата е била уведомена за свикването на събранието от съдружника Д. Д., както и че й е била връчена покана- предупреждение, с която й е даден достатъчен -3 дневен срок за преустановяване на нарушението, изразяващо се в изтеглянето на сумата от 120 000 лева от сметка на дружеството, което е следвало да бъде осъществено чрез връщане на същата сума по сметка на дружеството. Твърди, че общото събрание от 30.06.2023г. на което са взети оспорените решения е било проведено на адреса на управление на дружеството, както е посочено в протокола. Счита, че ако ищцата оспорва изобщо провеждането на общото събрание, то това означава, че оспорва процесните решения като нищожни, а не като незаконосъобразни, а подобно оспорване се осъществява чрез иск с правно основание чл.124 ГПК, а не с настоящия по чл.74 ТЗ. В тази връзка счита, че исковата молба е нередовна, защото не е ясно какъв точно иск е предявила ищцата.

В представената допълнителна искова молба ищцата сочи, че не е била уведомявана нито лично, нито чрез съпруга си - управител и съдружник в дружеството, за процесното общо събрание на съдружниците, за което е съставен Протокол от проведено извънредно Общо събрание на съдружниците на 30.06.2023 г. с peг. №21071/30.06.2023 г. относно удостоверяване на подпис и с pег. № 1072/30.06.2023 г., том: 1, акт 61: относно удостоверяване на съдържанието, по описа на нотариус И.С. с peг. №775. Именно от този протокол се установява и обстоятелството, че ищцата не е присъствала на процесното общо събрание, нито лично нито чрез представител.

Тя уточнява, че в исковата молба не се твърди и не се признава, че ищцата е знаела за провеждането на процесното събрание, а в нея се твърди единствено и само, че на същата дата (30.06.2023 г.) по същото време (13.10 часа) на адреса на управление на дружеството се е провело друго събрание при друг дневен ред с участието на двамата съдружници (А. Д. - лично, а Д. Д. чрез пълномощник - адв. Б.), за което е представен протокол от 30.06.2023 г. в обикновена писмена форма - без нотариално удостоверяване на подписи и съдържание. В тази връзка е въведено и твърдението, че с оглед на пространственото и функционалното разположение, както и разположението на помещенията в офиса на дружеството, където се е провело общото събрание, на което ищцата е присъствала лично, е изключено и невъзможно да се е провеждало в същото време другото общо събрание, за което е съставен нотариалния протокол, без това да остане незабелязано от останалите участници в действително провелото се на това място събрание, за което е представен протокола без нотариална заверка. Поради това тя поддържа, че на 30.06.2023 г. на адреса на управление на дружеството от 13.00 часа не се е провеждало общо събрание, за което е бил съставен процесният протокол от проведено извънредно Общо събрание на съдружниците на 30.06.2023 г. с нотариална заверка на съдържанието и подписа.

Сочи, че оспорва решенията като противоречащи на повелителни правни норми, както и на дружествения договор, а изложените в тази връзка обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 74, ал. 1 ТЗ. Оспорените решения са незаконосъобразни, защото събранието не е било надлежно свикано, поканата за свикването му и покана-предупреждение не са били надлежно връчени на ищцата, не е било изпълнено условието на чл. 126, ал. 3 ТЗ за наличието на писмено предупреждение и предоставяне на подходящ срок за преустановяване на соченото като противоправно поведение, не е бил спазен и срокът по чл. 139, ал. 1 ТЗ, а от нотариално заверения протокол не се установява мястото на провеждането на общото събрание, доколкото такова не е описано в първия параграф, не е описано и в останалата част на протокола. Заявява, че в него е посочен адрес на управление на дружеството като индивидуализиращ белег, но не и мястото на провеждане на това събрание. Освен това и от нотариалните заверки не се установява мястото на провеждане на събранието, а само мястото на заверката на протокола.

Сочи, че решенията се оспорват и поради това, че нотариално удостовереният протокол, обективиращ оспорените решения е бил съставен и подписан от лице, което не е било надлежно yпълнoмощeнo да представлява съдружника Д.. Следователно решенията са били взети от лице, което не разполага с представителна власт. Освен това липсва провеждане на предходно общо събрание на съдружниците, за вземане на решение за отправяне на предупреждение до съдружника А. Д. и за даване на разумен срок за корекция на поведението й, каквото е изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ и на чл. 15, ал. 3 от дружествения договор. Поддържа, че не е извършвала вменените й с процесните решения провинения, а твърденията за такива са неистина.

В заключение уточнява, че счита, че процесните решения са взети и съществуват в правния мир, доколкото за тях е налице приложен към заявление А4 нотариален протокол, но твърди, че събранието не се е провело на адреса на управление на дружеството на посочените в протокола дата и час.

С представения отговор на допълнителната искова молба, ответното дружество сочи, че връчването от призовкаря на ЧСИ Г. Д. на покана- предупреждение и покана за провеждане на общо събрание е извършено в рамките на работното време от седмицата и в съответствие с предвидените процедурни правила. Процесните документи са връчени на съпруга на А. В. Д., което е позволено на основание чл.46 ГПК в случаите, когато се извършва връчване на физическо лице, какъвто е и настоящият. С получаването им от друго лице се смята, че връчването на книжата е извършено на адресата, като за редовността на самото връчване е без значение дали и кога адресатьт фактически е узнал тяхното съдържание. Последният може да се възползва от възможността по чл.46, ал.4 ГПК, за което не се твърди и няма данни по делото да е било осъществено.

Ответникът не оспорва твърдението на ищцата изложеното в допълнителната искова молба, че тя не е присъствала лично или чрез упълномощен представител на общото събрание, като това обстоятелство обаче не възпрепятства вземането на валидни решения в нейно отсъствие при условие, че същата се счита за уведомена за провеждането на процесното общо събрание. Освен това изключваният съдружник няма право на глас при вземането на решение от останалите съдружници за неговото изключване. Ответникът не оспорва и твърдението, изложено на стр.2 от допълнителната искова молба, че на същата дата (30.06.2023г.). в 13: 10ч. на адреса на управление на дружеството се е провело друго общо събрание при друг дневен ред с участието на А. Д. - лично, и на другия съдружник Д. Д., чрез упълномощен негов представител - адв. М. Б.. В тази връзка сочи, че законът и дружественият договор не установяват формална забрана за провеждането на две отделни общи събрания на дружеството в един и същи ден и място на провеждане, но с различен дневен ред, съответно не съществува легална пречка всеки от съдружниците своевременно да упълномощи свои представители за участие от негово име във всяко от тях.

Твърди, че е невярно твърдението на ищцата, че с оглед на пространственото и функционалното разположение на помещенията в офиса на дружеството, където се е провело общото събрание, на което А. Д. е присъствала лично, било изключено и невъзможно да се е провеждало в 13: 00 ч. другото общо събрание, за което е съставен нотариалния протокол. Площта на офиса на дружеството (мястото на свикване на двете ОСС) е около 250 кв.м., като в него има обособени 5 (пет ) помещения-едното от тях е общо и от него се осигурява достъп към останалите 4 (четири), които са самостоятелни помещения. Пространството на офиса на дружеството функционално е обособено по начин, който позволява самостоятелното провеждане на различни събития във всяко едно от помещенията му, без това да възпрепятства по някакъв начин провеждането на друго събитие във всяко едно от останалите помещения.

Ответникът излага становището си, че твърдението на ищцата, че от нотариално заверения протокол за проведеното общо събрание не се установява мястото на което е проведено, е невярно, защото в параграф 1 от него е посочено, че то е открито от адв.Т. в 13: 00 часа на адреса на седалището на дружеството. Счита, че адв.Т. е бил надлежно упълномощен да представлява съдружника Д. на събранието и това се установява от представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа.

Твърди, че няма законово изискване, нито такова посочено в дружествения договор, според което да е необходимо свикване и провеждане на предходно общо събрание за вземане на решение за отправяне на писмено предупреждение за изключването на съдружника. Поради това липсата на проведено такова събрание не може да бъде основание за основателността на предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ.

В съдебното заседание ищцата не се яви лично, тя беше представлявана от пълномощника й адв.П., който поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.

Ответното дружество се представлява в съдебното заседание от пълномощника му адв.С., който оспорва иска, сочи, че той е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен и релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че общо събрание на съдружниците на ответното дружество, на което са били взети оспорените решения е било проведено, че на него ищцата не е присъствала лично или чрез упълномощен представител, че на 30.06.2023г. от 13: 10 часа в седалището на ответното дружество е било проведено друго общо събрание на ответното дружество с различен дневен ред, на което ищцата е присъствала лично, както и че преди 30.06.2023г. не е било провеждано общо събрание на съдружниците, на което да е взето решение за отправяне на предупреждение за изключване на ищцата като съдружник в ответното дружество.

От приетите като писмени доказателства по делото Дружествен договор на „Й.И.“ ООД от 05.03.2020г., Заявление А4 с №20230920095026 и Протокол от заседание на Общо събрание на съдружниците на „Й.И.“ ООД от 30.06.2023г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието се установява, че до датата на провеждане на общото събрание и вземане на атакуваните с иска решения на общото събрание, ищцата е била съдружник в ответното дружество, притежаващ 50 % от капитала му. В чл.13, ал.3 от дружествения договор е посочено, че към изключването на съдружник може да се пристъпи, след като неизправният съдружник бъде поканен да преустанови неправомерното си поведение и му се даде подходящ срок, с оглед на конкретните обстоятелства, а в чл.15, ал.7, че протоколите от заседанията на общото събрание на съдружниците могат да бъдат съставяни в обикновена писмена форма.

Видно от приложената на лист 30, 31 и 32 от делото покана за провеждане на Общо събрание на съдружниците на „Й.И.“ ООД, тя е съставена от управителя Д. Д., и същият Д. Д. в качеството на съпруг на ищцата А. Д. я е получил на 23.06.2023 г., като ЧСИ Д. е отразил, че е осъществил връчването на съпруга на адресата. Тази покана е адресирана до А. Д., като посоченият й адрес е гр.София, кв.Драгалевци, ул.••••••• ••••••• В поканата е отразен дневен ред на събранието и проекти на решения, като в т.2 от нея е посочено, че ще се разглежда въпроса за изключване на съдружника А. В. Д. на основание чл.126, ал.3 ТЗ и чл.13, предл.IV oт дружествения договор и определяне на имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение. В поканата са включени и останалите точки, които са разгледани на общото събрание и решенията по които са предмет на оспорване в настоящото производство.

Като писмено доказателство по делото беше прието и заверено копие от Покана-предупреждение (л.33, 34), по отношение на което при съпоставката му с представения оригинал на документа се установи, че липсва изявление на Д. Д. под подписа за „управител“ съгласно което, последният сочи, че е получил поканата на 23.06.2023г. Това обстоятелство води до извода, че оригиналът на този документ е допълван с това изявление след съставянето на заверения препис. В този заверен препис от Покана-предупреждение е посочено, че ищцата А. Д. неправомерно се е разпоредила със сумата от 120 000 лв. от сметката на дружеството, като я е превела по своя лична сметка, с което е увредено имуществото на дружеството, във връзка с което на последната е даден тридневен срок за връщане на сумата по неговата сметка, както и за отчет за извършената от нея дейност и информация за дейността на дружеството, като й е отправено предупреждение за изключването й като съдружник, в случай, че не изпълни посочените дължими от нея действия до изтичането на тридневния срок. Върху тази покана е отразено, че изхожда от Д. Д. в качеството му на управител на „Й.И.“ ООД, адресирана е до съдружника и също управител на дружеството А. Д., както и, че лицето Виктор Кирилов в качеството си на връчител при ЧСИ Г. Д. я е връчил на съпруга на адресата на 23.06.2023г., който е и съставител на същата покана.

Съгласно Заповед за незабавна защита №3/06.01.2023г., издадена по гр.д.№563/2023г. по описа на СРС, на Д. Л. Д. е забранено да приближава на по-малко от 100 м. А. В. Д., както и той е отстранен от семейното жилище, което се намира на адрес: гр.София, кв.Драгалевци, ул.••••••• ••••••• От приетите като писмени доказателства по делото Отчет по сметка за периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., преводни нареждания от 08.06.2023г. и 16.06.2023г. и платежно нареждане от 20.06.2023г. се установява, че А. Д. е превела от сметката на „Й.И.“ ООД по своя сметка в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД на 08.05.2023г. 50 500 лв., на 16.06.2023г. сумата от 46 800 лв., и по своя сметка на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 19 000 лв., или общо 116 300 лв. В платежните документи като основания за преводите е посочено само „превод“ и „решение“.

Видно от молба с вх. № 84525 от 20.09.2023 г., подадена в СГС, с тази молба е поискано на основание чл.536 ГПК спиране на вписването на процесните решения на общото събрание на съдружниците проведено на 30.06.2023г., като тя е подадена от А. Д., в качеството й на съдружник и управител на „Й.И.“ ООД, чрез адв. Х. Х.в.

От разпита на свидетеля Х.ва се установи, че тя познава ищцата А. Д. от лятото на миналата година, когато тя е потърсила колегата й адв. А. във връзка с консултация по нейно бракоразводно дело с Д. Д.. В последствие адв. А. поела много други казуси на А. Д., като свидетелят е съдействала в тази връзка само инцидентно по различни въпроси и на адв. Д. А., и на адв. С. П.. Тя сочи, че е депозирала лично като пълномощник на ответното дружество молба от 20.09.2023г. по чл. 536 ГПК за спиране на вписване в търговски регистър. Във връзка с тази молба тя споделя, че това било нещо ново за нея, защото преди това не е имала опит с подобни производства. Сочи, че на 20.09.2023г. преди обяд видяла, че има пропуснати повиквания от А. Д. и изпратено „Вайбър“ съобщение. Тя се обадила на Д. по телефона и последната я е уведомила, че й е препратила получено СМС - известие от Търговския регистър, с което я известявали, че са заявени за вписване промени в обстоятелствата по партидата на дружеството. А. Д. тогава попитала свидетеля дали може да разговаря с адв. А., като казала, че я е търсила, както нея, така и адв. С. П.. Свидетелят отговорила, че адв. А. е на дело в гр.Пловдив, а адв. П. – на дело в гр.Варна, като я попитала с какво може да й съдейства. А. Д. я помолила да провери за вписването на какви промени става въпрос. Свидетелят направила справка в Търговския регистър с електронен подпис и там констатирала, че са качени протоколи и други документи, и е заявено за вписване заличаването й като съдружник и освобождаването й като управител. След това тя е уведомила ищцата Д. по телефона за това, което е видяла, като последната реагирала изключително бурно, включително й задала въпроса- как е възможно това. Свидетелят заявила на ищцата Д., че ще се нуждае от малко време, за да се запознае с казуса и документите. Тогава ищцата Д. й казала, че ще се свърже с адв.Ю. Г., която й съдействала с изготвянето на документи, след което отново се свързала със свидетеля и й казала, че адв.Г. също е в движение и не може да реагира, поради което я помолила тя да предприеме необходимото в рамките на деня, както и, че ако има нужда от консултация, може да се свърже с адв.Г.. Свидетелят разговаряла по телефона с адв.Г., която я посъветвала да депозира въпросната молба за спиране на вписването. Тогава тя написала молбата, която била депозирана до края на деня. По повод на тази молба, свидетелят сочи, че ищцата Д. я попитала, дали не е трябвало някой да я покани за това Общо събрание, да бъде уведомена, защото тя нито е била поканена, нито е присъствала. Тогава свидетелят е констатирала, че поканата за свикване на общото събрание е била връчена на Д. Д. в качеството на неин съпруг, въпреки бракоразводното дело, което водели, и въпреки депозираната молба за защита от домашно насилие и издадена заповед за защита. Свидетелят е убедена, че ищцата Д. за пръв път научила от нея на 20.09.2023г. за процесните решения на общото събрание.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 74, ал.1 и ал.2 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по- късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

От приетия като доказателство по делото Протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на „Й.И.“ ООД от 30.06.2023 г. с рег.№ 1071/30.06.2023 г., относно удостоверяване на подпис и с рег.№ 1072/30.06.2023 г., том: 1, акт 61, относно удостоверяване на съдържанието на протокола, по описа на нотариус И.С. с рег.№775 съгласно регистъра на НК с район на действие СРС се установява, че ищцата Д. не е присъствала на това събрание както лично, така и чрез упълномощен представител.

Представените и приети писмени доказателства, представляващи покана за провеждане на Общо събрание на съдружниците на „Й.И.“ ООД и Покана-предупреждение не установяват надлежното връчване на поканите на ищцата в качеството й на съдружник в ответното дружество.

Ответникът не проведе успешно пълно и главно доказване в процеса, че тези покани са били връчени на адресата им. Това обстоятелство не се установява от отразяването върху тях, че са били връчени на съпругът й Д. Д., който в качеството си на управител на дружеството е техен автор. Предвид това, а и като се има предвид действалата към 23.06.2023г. заповед за защита от домашно насилие, се налага извода, че разпоредбата на чл.46, ал.4 ГПК е неприложима. Това е така, защото в случая на основание чл.46, ал.3 ГПК предвид заинтересоваността на Д. Д. надлежно връчване на пълнолетен от домашните на ищцата или на лице, което живее на адрес: гр.София, кв.Драгалевци, ул.••••••• •••••••не е осъществено. Освен това, ответното дружество не ангажира доказателства за обстоятелството, че Д. Д. е изпълнил задължението да предаде на ищцата поканите, както и кога евентуално е направил това. Поради тези обстоятелства, съдът намира, че ищцата не е била поканена редовно за общото събрание, на което са били взети процесните решения, като наред с това от гласните и писмени доказателства по делото се установи, че тя е узнала за тези решения на 20.09.2023г. Поради това съдът приема, че ищцата е предявила иска си в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, а именно в 14-дневен срок от узнаване на решенията и не по-късно от 3 месеца от провеждането на общото събрание.

Поради нередовността по свикването на общото събрание от 30.06.2024г., защото поканата за ищцата не е била надлежно връчена, се налага извода, че предявеният от нея иск е основателен и всички взети на това събрание решения подлежат на отмяна.

В чл.139, ал.1 ТЗ е посочено, че общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред. От дружествения договор не се установи в него да е предвид друг ред за свикване на общото събрание, поради което дори евентуално да се приеме, че ищцата е получила поканата за свикване на събранието, както е отразено в нея, на 23.06.2023г., то 7-дневният срок по чл.139, ал. ТЗ не е бил спазен, защото той е изтичал на 30.06.2023г. и за да бъде проведено редовно общо събрание в случая, то е следвало да се състои най-рано на 01.07.2023г. Това обстоятелство представлява още едно самостоятелно основание за отмяна на атакуваните решения, взети на проведеното общо събрание на ответното дружество от 30.06.2023г.

За пълнота следва да се отбележи, че връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя началото на процедурата по изключване. Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ, да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание или да бъде обективирано в самостоятелен писмен документ. В закона няма изискване преди изпращане на писменото предупреждение до съдружника, да бъде взето изрично решение от върховния или управителния орган на дружеството да бъде отправено такова, поради което наличието или липсата на подобно решение и неговата законосъобразност са факти, които са напълно ирелевантни за законосъобразността на процедурата по изключване на съдружник. В случая не се установи, че на ищцата са били връчени надлежно поканата за свикване на общото събрание и покана- предупреждение за изключване, поради което по тази причина, решението за изключването й от дружеството е незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски по делото съгласно чл.78, ал.1 ГПК има ищцата. Съгласно представените доказателства, от нейна страна са извършени разноски в общ размер на 9980 лева, от които 80 лева за внесена държавна такса, 100 лева за депозит за призоваването на свидетел и 9 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение. С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“.

По какъв точно начин е определено договореното възнаграждение, дали то изчислено като сбор от възнаграждения по няколко иска, предвид броя на атакуваните решения, или представлява такова за единствения предявен иск, не става ясно от приложените писмени доказателства. Въпреки това, след като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. В разглеждания случай искът по чл. 74 ТЗ се отличава със средна фактическа и правна сложност, делото е разгледано и приключено в едно съдебно заседание.

При съобразяване изложеното съдът намира, че претендираният хонорар следва да бъде намален до размера на сумата от 1200 лева, което възнаграждение възмездява в справедлив порядък предприетите от представителя на ищеца процесуални действия и отговаря на фактическата и правна сложност на спора. Ето защо общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищцата възлиза на 1380 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът